Тема:

Съд и съдопроизводство в старото 

славянско право

Съдържание:

I.

Увод

II.

Изложение:

1.

Развитие и приложение на съденето при старите славянски народи. 
Призовкари и призоваване на страните пред съд.

1.1.Развитие и приложение на съденето при старите славянски народи
1.2.Призовкари и призоваване на страните пред съд

2. Състезание на страните. Придружаване на страните пред съда. 

Доказателствени средства. 

2.1.Състезание и придружаване на страните пред съда
2.2.Доказателствени средства. Клетва и ордалии

3. Двубой. Клетвени и съклетвени доказателства в средата на старите 

славянски народи. Сведетели. Присъда. Изпълнение на присъдата.

3.1.Двубой, клетвени и съклетвени доказателства в средата на старите 

славянски народи

3.2.Сведетели, присъда и изпълнение на присъдата

III.

Заключение

IV.

Използвана литература

1

I.

Увод

Възникването   и   развитието   на   славянското   право  е   сложен   и 
продължителен   процес,   който   протича   преди   и   по   време   на 
Средновековието. В него вземат участие както славянските племена , така 
и заваренето местно население на териториите. В началото на развитието 
на   старославянския   съдебен     процес   стоят   проявите   на   съдебна   власт   , 
които са лични и се осъществяват чрез действията на едно лице, а не на 
институцията.   По-късно   осъществяването   на   определени   съдебни 
правомощия се предоставя на старейшината на рода или вожда на племето. 
С   образуването   на   държавата   съдебната   власт   се   формира   като   важна 
държавна   институция,   която   има   своите   правомощия   и   служители. 
Закономерностите   в   развитието   на   правото   през   Средновековието   , 
присъщи на всяка законодателна система от онова време , са присъщи и на 
славянското   обичайно   право.   Във   всяка   общност   съществуват   обичаи   , 
които   уреждат   отношенията   между   нейните   членове.   Приемането   на 
християнството оказва своето влияние върху формирането и развитието на 
славянската правна система.

II.

Изложение:

1. Развитие и приложение на съденето при старите славянски  

народи. Призовкари и призоваване на страните пред съд.

1.1 Развитие и приложение на съденето при старите славянски 

народи

Задружният живот на славяните е редовно от най-съществените им и 

основни   качества.   Семейството,   родът   и   племето   са   родствени 
образувания,   почиващи   върху   принципите   на   общия   задружен   труд. 
Докато управлението на един естествено поникнал управителен институт 
самобитно нарежда вътрешния им живот, всичко върви в плавното си и 
спокойно   развитие.   Щом   обаче   тоя   първобитен   живот   престане   да   се 
развива в дадените старинни форми, тогава настъпват конфликтите.

2

Тука   при   това   основно   правило   от   развитието   на   човешкото 

общество пониква нужда от уреждането на конфликтите между човека и 
човека, между едно и друго организирано „общество от хора”. Разбиват се 
първоначалните роднински образования.
Навън от тях поглеждат нейни членове. Навътре поглеждат чуждите хора-
членове на други задружни образования.

От науката са дадени редица езикови сравнения  между народи от 

индоевропейското   семейство,   които   значително   улесняват   по-
внимателното проникване в същината на най-старите общества. Общите 
изрази   за   ред   правни   понятия,   доближават   вътрешната   им   ноправа   за 
всички   по-сетнешни   народи,   които   произлизат   от   групата   на 
индоевропейските племена. От един и същи етимоложки корен за всички 
тия народи е също така и думата „съд”, „съдба”, Съдбата, която със или без 
волята на човека „съди” всички живи същества, независимо от това, дали 
тая „съдба” произхожда от едно висше, невидимо създание, или пък идва 
от   от   волята   на   даден   специално   да   съди   по-високопоставен   човек.   В 
последния   случай   тоя   по-високопоставен   човек   „съди”   по   волята   на 
представляемата свърхсила, на Бога или на боговете.

Целият този материал се повтаря в старите славянски представи за 

„съдба”   на   човека   и   за   „съдене”   на   човека,   като   при   първия   случай   се 
подразбира „съдба”, дадена от бога или от боговете, при втория случай се 
подразбира съдене от хората.

Историята на института „съдене на хората” при старите славянски 

племена   безспорно   започва   с   историята   на   споменатите   по-горе   родови 
образувания. Така да се каже тука като пръв „съдия” се явява този, който е 
родил   подвласните   си   деца.   По   тоя   начин   в   средата   на   семейното 
образувание, както и в средата на другите родови и племенни оброзувания, 
се напластяват обичаи за постоянен ред на „съдене”. Всички първобитни 
народи, в това число и славянските, познават тоя род „съдене”, а някои от 
тях и го поставят като специална клауза в религиозните си закони. 

Конфликтите   между   членовете   на   родовите   образования   не   са 

конфликти в същинския смисъл на думата, те са по-скоро недоразумения, 
тъй като при този режим различие на интересите не е допустимо, защото 
всички живеят заедно, всички работят заедно и се управляват от една и 
съща воля, тая на бащата-родоначалник.

С   образуването   на   вече   познатите   ни   общи   укрепени   селища,   с 

установяването на стопанска, пазарна и военна администрация за цялото 
племе или за повече племена тия селища се превръщат постепенно и на 
места за изравнение или изглаждане на конфликтите. За повече или по-
малко правилното сформиране на съда в средата на племенния живот е 
трабвало,   безспорно,   да   премине   дълъг   период   на   развитие.   Също   тъй 
бавно и постепенно се образуват правилата, по които страните  са били 
викани в съда, съдени и осъждани.

3

В действителност за далечните първобитни общества понятието за 

повикването на една трета страна, която обективно да отсъжда споровете 
или стореното зло е понятие, еднакво свързано и с гражданскоправните, и 
с наказателноправните положения, защото сами по себе си те ни се почти 
винаги представят смесени, както за далечното примитивно време, тъй и за 
по-напредналите   фази   на   развитие.   В   повечето   случаи   съществува 
варварският   принцип   на   лично   то   отмъщение,което   може   да   бъде 
еднолично   или   задругарско.   И   точно   в   това   задругарско   чувство   за 
отговорност   –   наказателноправна   или   гражданскоправна   –   се   проявяват 
първите   знаци   на   правораздаването.   Това   ще   рече,   че   мнозинството   по 
вътрешно убеждение  и по постоянно преповтаряща  се практика  решава 
споровете. На сборното място, най-вече в укрепения средищен пункт, се 
събират стареите на отделните родове и правораздават от името на народа. 
Първоначално това е само едно споразомение между представителите на 
отделните   родови   образувания.   Нужно   е   да   се   влезе   в   споразумение   с 
представителите на останалите родствени образувания на племето, за да 
съди всички нарушения на обичаите, всички провинения и престъпления, 
извършени от страна на някои отделни лица, родственици на отделните 
образувания,   влизащи   в   състава   на   племето.   В   първобитния   режим   на 
съотношения,   надделяват   процесите   от   наказателноправен   характер, 
предизвикани   от   материалноправни,   гражданскоправни   конфликти. 
Следователно наказателноправните положения на първобитното общество 
са   предизвикани   от   материалноправни   положения.   Създава   се 
административен   апарат,   последван   от   съдебния   апарат.   Тоя   съдебен 
апарат   има   първото   предназначение   да   намали   варварскоправните 
отношения   в   обществото,   да   заздрави   една   установена   практика   за 
преследване на злото.

Народният елемент в първобитния славянски съд е сила, установена 

от самото развитие на живота. Първоначално самите страни съревновават 
пред   съда   и   всяка   една   от   тях     повече   или   по-малко  му  съдействува   в 
довеждането на противниковата страна, с изпълнение на присъдата и пр.. 
Страните са често служели като органи на тоя съд. Той е играел ролята на 
държавния обвинител в днешния процес, следователно, активното деяние 
на самия съд първоначално е било твърде много ограничено.

Едва нмого по-късно се установява един постоянен ред, подготвян от 

познавачи на първобитния правен ред. Тия познавачи на правния ред не са 
могли   да   бъдат   други   освен   стареите   на   родовете,   и   то   –   стареите   с 
практика в живота. По- късният съд за съдиите, се изпълняват от стареите. 
С това първобитният славянски съд ни се представя в качеството на спор 
или на състезание за установяване на това, коя от двете страни е запазила 
правните   норми.   Твърде   възможни   са   тука,   в   самия   съд,   изблици   на 
истинска саморазправа. Саморазправата е израз на едно далечно безправно 
минало, което бавно, но систематично се отстранява точно благодарение 

4