МИТНИЧЕСКИ ОСВОБОЖДАВАНИЯ
background image

МИТНИЧЕСКИ ОСВОБОЖДАВАНИЯ

Събирането на митни сборове е основна задача на митническите органи, 

но тя не изчерпва цялостната им дейност. Освен митата и таксите, които са 
съдържание на понятието митни сборове, имаме още данъци и акцизи или 
обобщено държавни вземания, дължащи се при внос и износ.

Проблемите на безмитния внос и износ придобиват нова актуалност при 

присъединяването ни към ЕО. От 01.01.2007г. България  е пълноправен 
член на ЕО, от където следва, че е приела режима на Общността за 
митническите освобождения. Те са регламентирани в Регламент (ЕИО) 
№918/1983 г., Регламент (ЕИО) №2289/1983 г., Регламент (ЕИО) 
№2290/1983 г., в Постановление на Митническия съвет №75/2007 г. за 
прилагане на 1леновете 51-59б, 60, 63а, 63в, 65, 71, 72 и 79 от Регламент 
№918/1983 г. относно системата на Общността за митнически 
освобождения. ПРАВИЛНИК ЗА ПРИЛАГАНЕ НА ЗАКОНА ЗА 
МИТНИЦИТЕ, част трета „МИТНИЧЕСКИ ОБЛЕКЧЕНИЯ”.

Освен приетата нормативна база, следва да се има предвид, че митата се 

третират като традиционен собствен ресурс на ЕС. Тоест те не отиват в 
държавния бюджет на България, а в бюджета на ЕС. Контролът у нас вече 
се извършва по нов подход и на ниво Общността от Комитет по 
митническо освобождаване, който се състои от представители на 
държавите членки и ръководи от представител на Комисията.

Още с възникването си на Митническия съюз е разбрана 

необходимостта да се премахнат съществуващите различия в целите, 
обхвата и условията по прилагане митническите облекчения и да се 
създаде равнопоставеност между страните членки на Общността. Това 
показва актуалността и значимостта на проблемите свързани с безмитния 
внос и износ.

background image

13.1. Същност, цели и задачи. Субекти на контрол

Основни понятия

Митнически освобождавания или митнически облекчения могат да се 

приемат като понятия с еднакво съдържание. Първото се употребява в 
превода на регламентите на Общността, които се явяват вторично 
законодателство директно приложими от ЕК.

Вторият термин „митнически облекчения” е възприет от ППЗМ приет с 

Постановление №270 на Министерския съвет, приет през 1998 година.

В основата на двете понятия е разбирането за случаите, при които в 

зависимост от вида на стоката, нейното предназначение и статута на 
вносителя, законодателството предвижда освобождаване от вносни 
сборове при износ на стоки извън Общността от заплащане на дължимите 
митни сборове, които по принцип следва да бъдат заплатени на общо 
основание. Обичайно това е нетърговски стокообмен, като например при 
внос на лично имущество от физически лица, предоставянето на 
безвъзмездни помощи на България или на някои определени видове 
институции от други страни или организации и др. подобни случаи.

Ключов момент това са понятия „вносни сборове”, „износни сборове” и 

„митни сборове”.

Под вносни сборове се разбират „митата или таксите с равностоен 

ефект, както и селскостопанските такси и други налози при внос”.

Под износни сборове се разбират „селскостопанските такси и други 

налози при износ”, а митни сборове са митата и таксите с равностоен 
ефект, дължими съответно при внасяне и изнасяне на стоки.

Уточняването на понятията е необходимо да се подчертае, тъй като при 

прилагане на митнически облекчения става дума за освобождаване от 
заплащане само на митни сборове, но не и на другите видове държавни 
вземания, дължими при внос или износ, като например данък върху 
добавената стойност или акциз. В някои случаи, в които са уредени 
материалните данъчни закони, се прилага и освобождаване от данък върху 
добавената стойност (ДДЦ) при вноса, но невинаги допускането на внос 
без заплащане от митни сборове е обвързано пряко и с освобождаването на 
ДДС.

Сравнителният анализ на понятията митнически освобождавания и 

митнически облекчения направен в Таблица №1 по-долу показва различия 
от два вида:

background image

A. В количествено отношение.
А.1. Митническите освобождавания са с по-широк обхват. От общо 45 
освобождавания имаме 40 митнически облекчения. Те обхващат 
освобождаване от износни сборове.
А.2. Допустимите количества и стойности на стоки при митническите 
освобождавания са с по-високи от тези на митническите облекчения.
Б. В качествено отношение.
Б.1. Митническите освобождавания са в основата на различна система 
за контрол, която включва различни субекти, организация и технология 
на контрол.
При анализа следва да се има предвид че митническите облекчения са 
въведени преди присъединяването ни към Общността и показва колко 
сме уеднаквили митническото законодателство до присъединяването. 
Не е било възможно да се изпълнят качествените критерии, докато 
количествените са почти изпълнени.

13.2. 

Митнически освобождавания – видове

Под „безмитен внос” или „безмитен износ” следва да се разбира вносът 
или износът на стоки с освобождаване от митни сборове. Допускането 
на безмитен внос става само при наличието и спазването на нормативно 
определени за целта условия и/или след разрешение от началника на 
съответното митническо учреждение или упълномощено от него лице. 
Внасяните с облекчения стоки се оформят на използването и 
предназначението им, те остават под митнически надзор. При вноса с 
облекчения, митническите органи не изискват обезпечаване на митните 
сборове, но за интересуваното лице трябва да докаже, че стоките 
отговарят на определените условия. Не се разрешава безмитен внос на 
алкохол и алкохолни напитки, но тютюн и тютюневи изделия, както и 
на стоки, които не отговарят на условията за това.
В нормативната уредба са предвидени ограничения и условия за 
разпореждане с безмитно внесените стоки. За срок от 3 години стоките, 
допуснати за безмитен внос, не могат да бъдат предмет на заема, 
залагане, отдаване под наем или прехвърляне с или без заплащане за 
цели, различни от предвидените в съответните разпоредби. В случай, че 
те станат предмет за едно отгоре изброените действия преди изтичането 
на 3-годишния срок по националното ни 

background image

законодателство и 12-месечен срок по законодателството на Общността, 
за тях възниква вносно митническо задължение. Митните сборове се 
определят съгласно митническите ставки, действащи към датата на 
отпадането на условията за безмитен внос, зависимост от вида на 
стоката и въз основа на митническата стойност, установени или 
признати към тази дата от митническите органи. Преди изтичането на 3-
годишния срок от датата на вноса на митническите органи могат да 
разрешат стоките да бъдат предмет на горе изброените действия без 
заплащане на митните сборове само ако тези действия са в полза на 
други юридически лица, които отговарят на условията за осъществяване 
на безмитен внос на тези стоки. Освобождаването се разрешава, ако се 
предоставят неопровержими доказателства, че стоките ще бъдат 
използвани за цели, даващи право на безмитен внос.
   Митническите облекчения се предоставят и за т.нар. връщани стоки, 
т.е. местни стоки, изнесени извън митническата територия на Република 
България. Ако бъдат отново въведени в нея  за внос в срок от 3 години, 
се освобождават от вносни митни сборове по искане на 
заинтересуваното лице. Освобождаването се разрешава само ако 
реимпортираните стоки са в същото състояние, в което са изнесени.
   Видовете освобождавания могат да се систематизират следната 
таблица №1.

Случаи на освобождаване 

съгласно Регламент 918/83

Основание за освобождаване 
от вносни сборове

Основание от 

ППЗМ

1

Лично имущество на физически лица, 
които преместват обичайното си 
пребиваване от трета страна в Общността

Чл. 184 от МК на ЕО; Раздел І, 
чл. 2-10 от Регламент 918/83

Чл. 668-761 от 
ППЗМ

2

Имущество, внасяно във връзка с 
встъплението  в брак

Чл. 184 от МК на ЕО; Раздел ІІ, 
чл. 11-15 от Регламент 918/83

Чл. 678-680 от 
ППЗМ

3

Лично имущество, придобито по 
наследство

Чл. 184 от МК на ЕО; Раздел ІІІ, 
чл. 16-19 от Регламент 918/83

Чл. 681-684 от 
ППЗМ

4

Домакинско имущество за обзавеждане 
на жилище, което не е основно

Чл. 184 от МК на ЕО; Раздел ІV, 
чл. 20-24 от Регламент 918/83

Чл. 689 от ППЗМ

5

Принадлежности, учебни пособия и 
друго домакинско оборудване на 
ученици и студенти

Чл. 184 от МК на ЕО; Раздел V, 
чл. 25-26 от Регламент 918/83

Чл. 685-687 от 
ППЗМ

6

Пратки с незначителна стойност

Чл. 184 от МК на ЕО; Раздел VІ, 
чл. 27-28 от Регламент 918/83

Чл. 667 от ППЗМ

7

Дребни пратки без търговски характер

Чл. 184 от МК на ЕО; Раздел VІІ, 
чл. 29-31 от Регламент 918/83

Чл. 690-692 от 
ППЗМ

background image

8

Дълготрайни активи и друго оборудване, 
внасяно във връзка с преместване на 
предприятието от трета държава в 
общността

Чл. 184 от МК на ЕО; Раздел 
VІІ, 
чл. 32-38 от Регламент 918/83

Чл. 726-732 от ППЗМ

9

Продукти, получени от дейността на 
селскостопански производители от 
Общността в имоти, разположени в трети 
държави

Чл. 184 от МК на ЕО; Раздел 
ІХ, 
чл. 39-42 от Регламент 918/83

10

Семена, торове, и други продукти за 
обработка на почвата и растенията, 
внасяни от селскостопанските 
производители от трета държава за 
използване в имоти в зони, граничещи с 
тази държава

Чл. 184 от МК на ЕО; Раздел 
Х, 
чл. 43-44 от Регламент 918/83

11

Стоки, съдържащи се в личния багаж на 
пътници

Чл. 184 от МК на ЕО; Раздел 
ХІ, чл. 45-49 от Регламент 
918/83

Чл. 693-698 от ППЗМ

12

Предмети с образувателен, научен или 
културен характер, научни инструменти 
и апарати

Чл. 184 от МК на ЕО; Раздел 
ХІІ, чл. 50-59 от Регламент 
918/83 и Регламент 2290/83

Чл. 704-710 от ППЗМ

13

Лабораторни животни и биологически 
или химически вещества, предназначени 
за научни изследвания 

Чл. 184 от МК на ЕО; Раздел 
ХІІІ, чл. 60 от Регламент 
918/83 и Регламент 2288/83

Чл. 712 от ППЗМ

Терапевтични вещества от човешки 
произход и реактиви за определяне на 
кръвните и тъканните групи

Чл. 184 от МК на ЕО; Раздел 
ХІV, чл. 61-63 от Регламент 
918/83 

Чл. 713-717 от ППЗМ

14

Инструменти и апарати, предназначени 
за медицински изследвания, диагностика 
или провеждане на медицинско лечение

Чл. 184 от МК на ЕО; Раздел 
ХІV, чл. 63а-63б от Регламент 
918/83 

Чл. 711 от ППЗМ

15

Сравнителни субстанции, необходими за 
контрол на качеството на медикаменти

Чл. 184 от МК на ЕО; Раздел 
ХІVб, чл. 638 от Регламент 
918/83 и Регламент 3915/88

Чл. 713-717 от ППЗМ

16

Фармацевтични продукти, използвани 
при международни спортни прояви

Чл. 184 от МК на ЕО; Раздел 
ХV, чл. 64 от Регламент 918/83 

Чл. 713-717 от ППЗМ

17

Стоки, предназначени за 
благотворителни цели А. За общи цели

Чл. 184 от МК на ЕО; Раздел 
ХVІ, чл. 65-69 от Регламент 
918/83 

Чл. 718-719 от ППЗМ

18

Стоки, предназначени за 
благотворителни цели Б. Стоки за 
употреба от лице с увреждания

Чл. 184 от МК 

Чл. 720 от ППЗМ

І. Предмети за употреба от слепи хора

чл. 70-71 от Регламент 918/83 

ІІ. Предмети, предназначени за 
използване от други лица с увреждания

Раздел ХVІ, чл. 72-78 чл. 75-78 
от Регламент 918/83; 
Регламент 2289/83 Чл. 184 от 
МК на ЕО; Раздел ХІV, 
чл. 72-73 и чл. 75-78 от 
Регламент 918/83 и Регламент 
2289/83

Това е само предварителен преглед!

България-икономически тигър на Балканите

В презентацията е доказано с теория и факти, че България не е икономически тигър на Балканите и никога няма да бъде. Използвани са и цитати на видни български личности....

България-икономически тигър на Балканите

Предмет: Мениджмънт, Икономика
Тип: Презентации
Брой страници: 10
Брой думи: 452
Брой символи: 2710
Изтегли
Този сайт използва бисквитки, за да функционира коректно
Ние и нашите доставчици на услуги използваме бисквитки (cookies)
Прочети още Съгласен съм