УИЛЯМ ШЕКСПИР - „ХАМЛЕТ”

СЮЖЕТ, КОМПОЗИЦИЯ, ХРОНОТОП МОТИВЪТ ЗА 

ДОМА И ПЪТЯ

Създадената в самото начало на XVII в. Шекспирова трагедия „Хамлет” се от-

нася към традициите на т.нар. трагедия на отмъщението. В сравнение с традиционния 
сюжет,   при   интерпретацията   на   новото   идейно   съдържание   ключов   е   въпросът   за 
реакцията на датския принц след научаване на тайната за убийството на баща му. 
Нравствено-психологическото   съдържание   на   ретроспективните   моменти,   задаващи 
опозицията минало -настояще, и на ретардацията, т. е. забавянето на отмъщението, 
определят   мотивите   за   поведението   на   героя   при   проследяване   на   конфликтните 
събития, разкриващи характера му.

С темата за отмъщението

се свързват съдбите на трима персонажи в трагеди-

ята - Фортинбрас, Хамлет и Лаерт, с тяхното отношение към бащите. Образите на 
тримата герои в драмата, които на равнище поетика влизат в амбивалетно отношение 
на аналогия и контраст, разкриват три различни начина на поведение. Със смъртта на 
бащите се създава верига от конфликти, която се затваря с настъпването на равновесие 
и на качествено нов по-рядък - в трагико-оптимистичния, заради поредицата от актове 
за   изкупление,   финал.   Причините   да   се   върви   към   трагическа   вина,   обуславяща 
конфликтите в драмата, са различни.  

Като сюжетоопределящ се  явява  мотивът за 

Дома.

Домът на Фортинбрас е ощетен от крал Хамлет. С това събитие се очертава 

конфликтът   между   воюващи   държави   като   най-обща   рамка   на   трагедията. 

Ощетяването   на   Хамлетовия   дом   от   Клавдий   е   събитието,   проектиращо 
основния конфликт.

С образа на дома, неопазен от злото, се свързват фолклорните и библейските 

митологични смиели, проявени в текста като метафори - запустяла градина, безплодно 
дърво и пр. Отмъщавайки за бащите си, Хамлет и Лаерт обезсмислят образа на дома, 
превръщайки   го   в   дом   на   ощетители.   Художественото   отношение   между   идеен 
замисъл и творческа реализация на трагедията определя Като значещо числото три, 
проявено на образно и сюжетно равнище - трима отмъстители, три сюжетни линии и 
пр.

Елементите на композицията

на „Хамлет”  не съвпадат с формалното разде-

ляне на пет действия, направено не от Шекспир, а от издателите на фолиото през 1623 
г. Схемата на действието е представена чрез традиционния (за литературната теория) 

пирамидален   композиционен   модел.  

Сцените   на   стражевата   площадка   (I,1   сц.),   в 

дворцовата зала  (I,  2 сц.) и в дома на Полоний (I,  3 сц.) са основните моменти от 

експозицията

, 

в която се очертава както основният конфликт: Хамлет - Клавдий, така 

и конфликтите, свързани със сюжетните линии: Дания - Норвегия, Хамлет - Офелия. 

Завръзката

на трагедията е разговорът на Хамлет с персонажа от отвъдното (I, 5 сц.), 

чието присъствие 6 драмата се свързва с духовното зрение отвъд видимостта Като част 
от темата „изглежда” - или реално „е”. С научаването на тайната за убийството се 
поставя същинското начало на вече назрелия, подготвен логически и психологически в 
експозицията,   конфликт.   Завръзката   на   трагедията   е   това   събитие   на   морално-
светогледни   позиции,   което   поражда   игровото   действие   („лудостта”),   свързано 
концептуално с кулминацията. С пристигането на актьорската трупа (II, 2 сц.) се дава 
нов   тласък   в  

развитието   на   действието

,  

а   на   равнище   проблематика   нравствено-

1