КОЛЕКТИВНО ТРУДОВО

ДОГОВОРЯНЕ

Сключване на колективен трудов договор – форми, равнища 

и съдържание

     Названието  

“колективно трудово договаряне”/КТД

/ се използва за първи път от 

съпрузите 

Уеб, 

който го описват като икономическа институция. Според 

А. Фландърс 

колективното трудово договаряне е преди всичко политически процес, а не толкова 
икономическа дейност. Редица икономисти с марксически идеи защитават тезата, че 
КТД е средство за социален контрол и институционализиран израз на класовата борба 
между наемния труд и собствениците на средствата за производство. 
Така КТД винаги може да се разгледа в същностното му проявление от изискванията на 
минимум три гледни точки: 

- като средство за сключване на договор, относно продажбата /наемането/ на труд; 
- като форма на управление; 
- като система от отношения; 

Независимо от посочените по-горе разбирания и виждания за КТД, за да съществува и 
да изпълнява функциите си на регулатор на отношенията работодател – наети лица, 
трябва да има наличието на няколко фундаментални условия, а именно: 
* 

Достатъчна степен на организираност

. Това на практика означава, че свободата на 

асоцииране и организиране на заетите лица в независими професионални сдружения е 
първото необходимо условие за процеса на колективно договаряне.

* Страните трябва взаимно да се признават за страни и партньори в преговорите. 
* Страните да имат определена степен на доверие една към друга и да приемат  
постигнатите договорености, като обвързващи в бъдещата им дейност. 

Съществуват   най-общо  

два   начина

,   по-които   тези   фундаментални   за   КТД   условия 

могат да бъдат постигнати – 

законов и доброволен

. 

Колективното договаряне има четири структуроопределящи параметъра: 

- равнища на договаряне; 
- договорни единици; 
- форми на договарянето; 
- обхват на договарянето; 

Равнищата на договаряне 

са – 

национално, отраслово /браншово/ и фирмено

. Опитът 

на   развитите   страни   показва   значително   многообразие   по   отношение   равнищата   на 
договаряне, но въпреки нюансите и срещащите се специфични национални особености, 
в практиката  на договарянето  се срещат  главно три основни типа/разновидности/, а 
именно: 
* Параметрите на наемните отношения се фиксират едностранно от работодателя. Това 
е практиката в 

САЩ 

и в част от малките и семейни фирми в 

ЕС

; 

*   Сключват   се   КТД   при   наличие   и   на   национална   координация   в   процеса   на 
договарянето   –   Австрия,   скандинавските   страни   и   в   по-малка   степен  

Германия   и 

Япония

; 

*   Условията   на   наемане   на   труд   се   определят   с   помощта   на   децентрализирано 
колективно   договаряне   при   липса   на   координация   на   национално   равнище   – 
Великобритания, Япония отчасти и др.;