ВЕЛИКОТЪРНОВСКИ 

УНИВЕРСИТЕТ

„СВ.СВ. КИРИЛ И МЕТОДИЙ”

ФАКУЛТЕТ: СТОПАНСКИ

КАТЕДРА: СТОПАНСКО УПРАВЛЕНИЕ

КУРСОВА РАБОТА

ДИСЦИПЛИНА: 

ОБЩА ИКОНОМИЧЕСКА ТЕОРИЯ

ТЕМА: 

ПРОИЗВОДСТВО И РАЗХОДИ НА ФИРМАТА

ИЗГОТВИЛ: 

ЛЮЛИН ЛЕНКОВ                          

ПРОВЕРИЛ

: 

Фак.№ СУЗ-0694 , 

специалност: Стопанско управление

3 курс , задочно обучение

ПРОИЗВОДСТВО И РАЗХОДИ НА ФИРМАТА

13 Декември 2011 г.

СЪДЪРЖАНИЕ

1.Производство на фирмата………………...3
1.1.Цели на фирмата…………………………3
1.2.Капитал и инвестиции на фирмата……4
1.3.Производствена функция……………….5
1.4.Краткосрочен и дългосрочен период в дейността 

на фирмата……………………………………….5

2. Разходи на фирмата……………………….10
2.1.Видове разходи…………………………   10
2.2.Приходи на фирмата…………………….14
3.Използвани източници и литература……16

1. Производство
Производството

 е процес на взаимодействие на производствени фактори, 

резултатът от който е готова продукция, под формата на стоки или услуги. 

2 | 

С т р а н и ц а

ПРОИЗВОДСТВО И РАЗХОДИ НА ФИРМАТА

13 Декември 2011 г.

Спецификата на фирмата като производител се диктува от целта, която тя 
преследва в процеса на производството. Съгласно неокласическата трактовка 
производствените решения се вземат от фирми, които имат една цел - 
максимизация на печалбата.

1.1. Цели на фирмата

Основна цел на фирмата е реализирането на печалба.
Най-общо печалбата се определя като разлика между общите приходи и 

общите разходи. За да се определи доколко една фирма е печеливша или не 
следва да се съпоставят постъпленията от продажбите на продукцията и 
разходите за нейното производство - с други думи общите приходи (TR) се 
сравняват с общите разходи (ТС). Печалбата, респективно загубата, е 
разликата между двете величини, т. е. ако означим печалбата с Pr:

Pr = TR - TC

Величината на приходите се определя от произведението на пазарната 

цена за единица продукция (Р) и количеството реализирана продукция (Q). 
Следователно:

TR = P.Q

Как могат да се определят разходите? В този аспект гледната точка на 

икономистите не винаги съвпада с тази на счетоводителите и фирмените 
мениджъри. По силата на ограничеността на ресурсите, всяко конкретно 
производствено решение е съпроводено с отказ от използване на наетите за 
него ресурси от други алтернативни приложения, което означава наличие на 
алтернативни разходи. В резултат на това възниква различие в счетоводното и 
икономическо начисляване на разходите. Възможно е предприемачът да 
третира като разходи на своята фирма паричните суми, които заплаща за 
заплатите, наемите, суровините и пр. Те действително са разходи, които 
икономистите наричат 

явни

 (explicit costs). Към тях се отнасят преките 

парични разходи за закупуване на услугите на производствените фактори. 
Наред с тях съществуват и 

неявните

 (implicit costs) - стойността на 

производствените ресурси, които предлага самият собственик. Следователно 
освен разходите свързани с наемането на труда, суровините, горивата и 
другите необходими за производството ресурси, 

икономическите 

разходи

 включват и стойността на ресурсите, предлагани от собственика. Ако 

собственикът на малка фирма притежава парцела и сградата, в които е 
разположена фирмата и ако той не заплаща месечен наем под формата на 
парично плащане за използването на земята и сградата, начислените разходи 
няма да отразят колко действително струва произведената продукция. 
Алтернативно, собственикът на земята и сградата би могъл да ги предостави 
под наем на други икономически агенти, при което ще получава съответен 
паричен доход. Точно този паричен доход икономистите ще считат за неявен 
разход и биха го прибавили към останалите парични плащания, т. е явните 
разходи, които този собственик прави. Основанието за това е, че използването 
на ограничени ресурси, в конкретния пример сградата и земята, е свързано с 

3 | 

С т р а н и ц а

ПРОИЗВОДСТВО И РАЗХОДИ НА ФИРМАТА

13 Декември 2011 г.

разходи за фирмата, по причина на тяхното отклоняване от друго, 
алтернативно приложение, което би формирало доходи.

Като част от общите разходи икономистите третират и нормалната 

печалба, която от гледна точка на предприемача представлява съвсем 
нормална издръжка за вложения капитал. 

Нормалната печалба

 (normal 

profit) е минималната компенсация за капитала на собствениците 
(инвеститорите) в съответния бизнес, която ги стимулира да упражняват 
конкретна дейност. Тя показва алтернативните разходи (пропуснатите ползи) 
от използването на собствения капитал във фирмената дейност. Ако дейността 
не носи на собственика нормална печалба, той следва да потърси друго 
алтернативно приложение на капитала си. Представяйки алтернативните 
разходи за капитала в даден отрасъл, нормалната печалба е част от общите 
икономически разходи. Ако фактически реализираната от фирмата печалба се 
доближава до нормалната, това означава, че общите приходи и общите 
разходи са равни и в този случай се говори за нулева 

икономическа 

печалба 

(economic profit).

Икономическа печалба = Общи приходи - Общи разходи (включително  

нормалната печалба)

Ако общите приходи надвишават общите разходи на фирмата, тя 

реализира икономическа печалба. Икономическата печалба е всичко, което 
фирмата получава над нормалната печалба и в условията на 
свободноконкурентни пазари, получаването й е по-скоро изключение, 
отколкото правило.

1.2.Инвестициите

 са парични средства за закупуване на активи, които 

могат да осигурят получаване на доход, прираст на капитала и други полезни 
резултати за инвеститора в продължение на дълъг период от време. Активите 
в които може да се инвестира са реални, активите-сгради, съоръжения, 
машини. В тях инвестират фирмите, които произвеждат и продават стоки и 
услуги. В реалните активи инвстират и отделни лица и домакинства 
(недвижими имоти). Ако един имот се дава под наем в продължение на много 
години, то тогава инвестицията е съпоставима с инвестиция в реални активи и 
на фирмите.

Инвестиционен характер имат и разходите за закупуването на картини, 

антики и други произведения на изкуството, чиято парична оценка нараства 
във времето т.е. те осигуряват прираст на вложения в тях капитал. Това 
придава на тези разходи инвестенционнен характер.

Фирмите могат да инвестират в нематериални активи патенти, търговски 

марки, ноу-хау.

Могат да инвестират и във финансови активи- права върху парични суми 

(банкови депозоити), права върху доходи и прираст на капитала, което се 
получава при инвестирането в ценни книжа.

И в теорията и в практиката инвестициите са използват в няколко аспекта :
Паричната сума, която се влага в актива;
Самият актив;

4 | 

С т р а н и ц а

ПРОИЗВОДСТВО И РАЗХОДИ НА ФИРМАТА

13 Декември 2011 г.

Процентът на влагане на парите в активите т.е. се поставя равно между 

инвестициите и инвестиране;

Фирмените инвестиции са парични средства на предприятието за 

закупуване на реални нематериални и финансови активи. Крайна цел на 
придобиването на тези активи е повишаване на благосъстоянието на 
съсобствениците. Особеност на фирмените инвестиции е това, че тази цел не 
се постига директно.

Съдружниците получават доход върху инвестирания капитал само при 

условие, че с приходите от продажби са посрещнати задълженията към 
доставчиците, персонала, държавата, банките и други субекти.

1.3. Производствена функция

Производствената функция

 определя максималното количество  

продукция, което може да бъде произведено от дадено количество  
производствени фактори. Продукцията от даден вид Х зависи, или е функция  
на входните ресурси в производствения процес

. Производствената функция 

представя максималната възможна продукция на Х за всяка комбинация от 
входни ресурси. Производствената функция има вида:

Qx = f (F

1

, F

2

, ..., F

n

),

където Qx е произведеното количество от продукт Х в продължение на 

определен период от време;

F

1

, F

2

, ..., F

 n 

са използваните производствени фактори;

f е функционална зависимост.
Обикновено анализът на производството се основава на предположението, 

че за производството на стока Х се влагат два фактора на производството - 
капитал (К) и труд (L). В този случай се използва производствена функция от 
вида: Qx = f (K, L).

1.4. Краткосрочен и дългосрочен период в дейността на фирмата

В основата на разграничаването на времевите периоди е възможността на 

фирмата да променя вложенията на производствени фактори. 
През

краткосрочния период

 (short-run) не всички факторни вложения са 

променливи; най-малко един от производствените фактори е неизменен, 
фиксиран. Нормално е това да е капиталът, защото ако за организацията би 
било сравнително лесно да варира с равнището на наетата работна ръка, то в 
краткосрочен период факторът капитал не може да бъде променен така лесно. 
Краткосрочният период продължава достатъчно дълго, за да успее 
производителят да разшири количеството на предлагането, но не прекалено 
много, защото производственият капацитет остава ограничен.

В 

дългосрочен период

 (long-run) всички влагани в производството 

фактори са променливи. Фирмата е в състояние да промени както труда, така 
и капитала също и останалите производствени фактори, които наема. 
Производителите имат на разположение достатъчно време, за променят 
мащаба на производството и използваните технологии. С течение на времето в 
отрасъла могат да навлизат нови производители, а тези, които търпят загуби 

5 | 

С т р а н и ц а