УНИВЕРСИТЕТ ЗА НАЦИОНАЛНО 

И СВЕТОВНО СТОПАНСТВО

КУРСОВА РАБОТА

ТЕМА: „ПРАВОПРИЛОЖЕН 

ЮРИДИЧЕСКИ АКТ”

изготвил: Светослав Росенов Русев

СПЕЦИАЛНОСТ „ПРАВО”, I курс

Ф№ 2717100

Май, 2008г.

гр.София

ПОНЯТИЕТО “ЮРИДИЧЕСКИ АКТ” 

1.1 

За да изясним точно и ясно значението на правоприложния акт ние 

трябва да се запознаем с най-общия акт и в частност юридическия акт. 

Юридическите актове са правомерни юридически факти,  с помощта на които 

правните субекти постигат желаните от тях цели, те се съдържат както в сферата 

на правотворчеството, така и в сферата на правоприлагането. Те изобщо 

разкриват сложното битие на правото и в този смисъл юридическите актове имат 

многообразен характер.

1.2 

Понятието юридически акт се използва в два смисъла:

а). Широк смисъл на думата юридически акт, се подразбира положителния 

юридически факт и по-точно в това си значение понятието юридически акт е 

равно на понятието положителен юридически факт. Следователно юридическите 

актове са една част от юридическите факти – те заемат правомерната част на 

юридическите факти.

б). В тесния смисъл на думата под юридически акт се има предвид 

словесно-документалното  закрепване на волята на правните субекти, насочена 

към постигане на конкретни желани правни последици.Тогава, когато е налице 

обективиране, материализиране на волята по един особен, специално-

юридически начин с помощта на знаците в правото, следва че юридическите 

актове са равни на понятието юридически документ. В този смисъл 

юридическият акт е винаги писмен начин за изразяване на волята и желанията на 

правните субекти.  

2. Характеристики на широкия и тесен смисъл на юридическия акт

2.1 Под широк смисъл на думата се разбира всеки един положителен 

юридически факт, който е съобразен с изискванията на правната норма.

2.2. При тесния смисъл под юридически акт се разбира словесно-

документалното изразяване на волята на правните субекти, която воля е 

насочена към постигането на конкретни правни последици. Следователно 

юридически акт го разбираме като юридически документ – закон, съдебно 

решение, заповед, писмен договор и т.н. Във това второ значение на думата 

можем да разграничим няколко по-важни белега:

а) волеви елемент – юридическият акт винаги отразява желанията и волята 

на правните субекти, която воля е насочена към постигането на правомерни 

правни последици.

б) формален ефект – правото фиксира определена форма върху 

юридическите актове. В този ред на мисли ние казваме, че тези актове са външна 

проява на позитивното право. Тази форма е писмена,словесно-документална или 

знакова. Изобщо, всеки един от знаците в правото има определен смисъл.

в) правомерност – юридическият акт по дефиниция е един правомерен 

юридически факт. Той не може да бъде в дисхармония с изискванията на по-

висшестоящите от него юридически актове, а когато се отнася до Конституцията 

– тя не може да бъде в противоречие с принципите на правото.

ПОНЯТИЕТО “ПРАВОПРИЛОЖЕН АКТ”

1.  Правораздавателният акт е вид юридически акт и като такъв носи 

всички негови белези.

а)Когато разискваме темата за същността на правораздавателния акт, не 

трябва да подминаваме един стар спор относно същността на правната норма и 

съотношението й с другите правила в правото. Този спор съществува главно във 

философията и теорията на правото и теорията на правната норма. Според една 

част от теоретиците, правната норма е общо правило за поведение, което има 

абстрактен характер и урежда най-важните отношения между хората. Друга, по-

значителна, част от юристите-теоретици приема, че най-важната част от 

правната система са правните норми. Те разграничават два вида правни норми 

общи(генерални) и индивидуални. Общите се съдържат в Конституцията, 

законите, правителствените постановления, а индивидуалните правни норми – в 

съдебните и административните актове, гражданскоправните договори. Този 

втори възглед е господстващ в немската и австрийската правна теория. Келзен 

смята, че всичко в правото е правна норма – генерални и индивидуални. Той 

казва “създаването на правни норми се извършва в различни форми… по тоя на 

законодателството, доколкото се отнася за генерални норми, чрез актове на 

правораздаването или чрез правни сделки – при индивидуалните норми.”

Правната норма е правило за поведение, създадено от всеки правен  

субект, който има правна власт за това.

Следователно, правната норма, която се съдържа в правораздавателния 

акт, има ценностен( аксиологически) и императивен характер. 

В този ред на мисли, можем да определим, че правораздавателните актове 

са също така нормативни по своята същност и съдържат правни норми.Някои 

правораздавателни актове имат генерални правни норми, а други – 

индивидуални правни норми.

б) Правораздавателния акт е средство за реализацията на правото. 

Актът на правораздаване е реализация на правото, защото прилага 

една по-висша правна норма и в този смисъл е “правоприложен” акт.

Той е правоприложен в такъв смисъл, че при него съдът прилага други 

правни норми, той е материализация на съдебното правораздаване.Съдебното 

правоприлагане се нарича правораздаване. Правораздаването не може да се 

определи като механизъм.  Съдопроизводството е механизъм, а 

правораздаването слага край на това производство, като се произнася по 

съществото на спора – предмет на това съдебно производство. 

Правораздавателният акт е едностранно правно действие, един положителен 

юридически факт, който предизвиква правни последици, чието съдържание се 

определя от новото правило за поведение, което се създава с правораздавателния 

акт. 

2. Видове правоприложни актове: 

а) според задачите и органите, които ги постановяват - вътрешно-

организационни, административни и юрисдикционни; 

б) Правоприложни актове в системата на съдебната власт 

(правообезпечителни): 

- по осъществяването на надзор и контрол; 

- следствени; 

- юрисдикционни; 

- изпълнителни; 

в) Правоприложни актове в системата на изпълнителната власт 

(правоприлагащи): 

- с които се конкретизират юридически норми; 

- с които се конкретизират юридически задължения; 

- с които се решават правни спорове. 

3. Правоприложният акт винаги е неделимо единство на съдържание и 

форма.      Съществени, типични, обичайни в него са следните формални 

моменти (черти, части),  които се променят в зависимост от конкретния вид 

правоприложен акт: 

а) наименование на акта (присъда, решение, определение, заповед, указ, 

решение); 

б) наименование на правоприлагащия държавен или общински орган, 

който го издава, и име на конкретното длъжностно лице, което е овластено да го 

издаде и подпише; 

в) дата и място на издаване, както и в някои случаи изх. номер на акта; 

г) посочване вида и номера на конкретното юридическо дело (юридическа 

преписка); 

д) мотиви на акта - в тях правоприлагащият орган излага своето 

становище относно.Мотивите са неразделна част от акта, те са задължителен 

негов елемент.   Чл.121, ал.1 от Конституцията задължава съдебните органи да 

издават мотивирани актове. Мотивите “обясняват логическия път на 

разсъждения на съдията, по който той е решил юридически спор”: 

- фактическата обстановка (обективната истина относно фактическите 

обстоятелства по юридическото дело), и 

- направената от него правна квалификация (обективната истина относно 

приложимата за юридическото дело правна норма); 

е) правно основание - тук правоприлагащият орган посочва: 

- тези позитивно-правни разпоредби, които го овластяват именно него да се