Д-Р  ПЕТЪР  БЕРОН

Биография

Петър   Берон   или   още   Петър   Хаджи   Берович  е   роден   в   Котел   –   буден 

културен   и   търговски   център,   който   заема   видно   място   в   развитието   на 
Българското възраждане. За годината на неговоро раждане съществуват различни 
сведения, но като се вземат под внимание редица документални събития от неговия 
живот,  най-правдоподобни   изглеждат   годините  1799-та  и   1800-та.   Син   е   на 
известния по това време търговец-абаджия хаджи Атанас Беро и е най-малкият от 
петте деца в семейството.

Първото си образование Петър Берон получава в родния си град, където учи 

в килийнто  училище на поп Стойко Владиславов (известен по-късно под името 
Софроний   Врачански).   След   това   изучава   новобългарски   и   гръцки   език   в 
Котелската гръцка школа под ръководството на Райно Попович. По време на руско-
турската   война   от   1806–1812   г.   обаче   хаджи   Беро   е   напълно   разорен,   което 
принуждава Петър да прекъсне образованието си и да поеме семейния занаят. Той 
чиракува   известно   време   в   Котел,   слен   което   през   1815   г.   отива   във   Варна   и 
продължава да се обучава за абаджия. Занаятчийството обаче не го задоволява и 
воден   от   желание   да   продължи   образованието   си   през   1817   г.   той   заминава   за 
Букурещ, където постъпва в прочутата Елинска школа (или Бейска академия) на 
Константин Вардалах. Този виден педагог и енциклопедист оказва голямо влияние 
върху бъдещото оформяне на Петър Берон като учен и педагог. В училището Берон 
усвоява   енциклопедизма   на   тогавашната   гръцка   школа,   оформя   своите 
педагогически схващания, обогатява своите познания по старогръцки и новогръцки 
език,   изучава   още   немски   и   френски.   Вероятно   по   това   време   се   формират   и 
неговите научни интереси в областта на физиката и философията.

В   Елинската   школа   Берон   прекарва   три   години,   като   се   издържа   сам, 

давайки   части   уроци   в   български   и   гръцки   семейства.   Тези   допълнителни 
занимания   задно   с   обучението   при   Вардалах   му   помагат   да   се   запознае   с 
известните   по   това   време   педагогически   книги   и   идеи,   както   и   да   преосмисли 
методът на преподаване в българските училища. Берон вижда колко по-успешно е 
обучението,   когато   се   води   на   говоримия   език   на   децата,   когато   отношенията 
между учители и ученици са приятелски и внимателни, когато телесните наказания 
не се прилагат  като възпитателно средство. Изобщо в Бейската академия  Берон 
получава не само солидно за времето си образование, но разширява културния си 
кръгозор и се запознава с научните и педагогическите проблеми на своето време.

Берон   живо   се   интересува   и   от   обществено-политическите   събития   през 

този период. През 1821 г. той взима участие в т.нар. „гръцка завера” , поради което 
влиза в списъка на преследваните по искане на турското правителство емигранти. 
Принуден   поради   тези   обстоятелства   да   напусне   Букурещ,   той   се   преселва   в 
Брашов (тогава в пределите на Австро-Унгария), където става домашен учител в 
семейството   на   заможния   търговец   Антон   Иванов   (Йованович),   българин   от 
Сливен. Този период от живота на Петър Берон е свързан е едно събитие, с което 
той спечелва любовта и признателността на целия български народ и с което най-
честно е свързвано неговото име в българската история. Става дума за написването 
и   издаването   на   знаменития   „Буквар   с   различини   поучения”   (известен   и   като