Университет за национално и световно 

стопанство

Икономика на Европейския съюз

Ролята на Европейския съюз в Г-20

Курсова работа

Съдържание :

I . Организацията Г-20.......................................................3

1. Създаване на Г-20...................................................................3

2. Същност на Г-20.....................................................................3

3. Срещите на Г-20.....................................................................4

4. Страни членки в г-20..............................................................5

II. Ролята на ЕС в Г-20.......................................................7 

1.

Различия между ЕС и Г-20....................................................7

2. Ролята на ЕС в Г-20................................................................7

    III. Заключение.................................................................10

    I

V. 

Източници...................................................................11

2

I . Организацията Г-20

1. Създаване на Г-20

Групата на двайсетте, съкратено Г-20 е създадена през 1999 год. Организацията 

наследява Г-33, която от своя страна замества Г-22.   Г-20 е предложена от бившият 
канадски министър на финансите Пол Мартин. Идеята е обсъдена на заседанието на 
финансовите министри на Г-7 през юни 1999 год. в Кьолн, но официално е създадена на 
26 септември 1999 год. Срещата за откриването се е състояла на 16 Декември 1999г. в 
Берлин.

Организацията Г-20 се създава с цел сътрудничество и консултация в областите 

на световния паричен икономикс, глобалната икономика и други икономически сфери. 
Тя   изучава,   преглежда   и   насърчава   дискусии   по   политически   въпроси,   свързани   с 
насърчаване   на   международната   финансова   стабилност   и   има   за   цел   да   разглежда 
въпроси, които са извън отговорността на всяка една друга организация.

2. Същност на Г-20

Групата на двайсетте е група от 19 страни с най-големи икономики в света плюс 

Европейския съюз, представян от държавата председател на Съвета на ЕС. На срещите 
на Г-20 участват финансови министри и управители на централни банки на държавите 
членки, както и главни изпълнителни директори на институции като Международния 
валутен   фонд,   Световната   банка,   Международният   валутен   и   финансов   комитет, 
Комисията по развитие. Освен тях е допустимо и присъствието на държави, които не 
попадат в Г-20, но са поканени от страните членки.

Г-20 работи без постоянен секретариат или персонал. Председателят се сменя 

всяка година и е избиран от различни регионални групи на страните членки. Сегашният 
председател   установява   временен   секратариат   през   периода   на   своя   мандат,   който 
кординира   работната   група   и   организира   заседанията   му.   През   2010   г.   френският 
президент Никола Саркози предлага да се създаде постоянен секретариат на страните 
от Г-20. Сеул и Париж са предложени като вероятни места за централата на Г-20. Китай 
и Бразилия подкрепят създаването на секретариата, докато Япония и Италия са против 
такава иновация. Южна Корея предложи „Кибер Секретариат” като алтернатива.

Относно значимостта и легитимността на Г-20:

Относно значимостта и легитимността на Г-20 има някои спорове. В интервю за 

списане „Шпигел” норвежкият външен министър Йонас Гар Стьор нарича Г-20 „един 
от най-големите неуспехи от Втората световна война насам”. Въпреки, че Норвегия е с 
най-големият принос към програмите за развитие на СБ и ООН, тя не е член на ЕС и по 
този начин, тя не е представена в Г-20 дори и косвено. Норвегия, както и другите 180 
нации, които не са включени в Г-20 има съвсем малък или по скоро никакъв глас в 
групата.   Стьор   определя   Г-20   като   самостоятелна   група,   която   подкопава 
лигитимността на организациите създадени след Втората Световна Война, организации 
като   МВФ,   СБ   и   ООН:   „Г-20   е   самостоятелна   група.   Неговият   състав   и   неговите 
правомощия се определят от големите държави. Може да бъде по-представителна от Г-
7 и Г-8, в които само най-големите и богати страни са представени, но Г-20 все още е 

3

условна   група.   Ние   вече   не   живеем   в  19-ти   век,  време   в  ,   което   големите   сили   се 
срещаха и пренарисуваха картата на света. На никого на не му трябва нов Виенски 
Конгрес.” В противовес са думите на американския президент Барак Обама: „ Трудно е 
всеки да бъде доволен, всеки иска да бъде включен дори в най-малката група. Така че, 
ако те са 21-вата най-голямата нация в света, те искат да има Г-21 и си мислят, че е 
изключително несправедливо да не бъдат включени в групата”.
Според сингапурският представител в ООН, членовете на ООН, които не са в Г-20
са отговорили на изключителноста на Г-20 с безразличие или са отказали да признаят 
легитимноста на организацията. Сингапур организира неформалната „ Глобална група 
за управление” от 28 от страни, които не членуват в Г-20, като идеята е да работят 
заедно и да могат да изпращат своите мнения в Г-20. Сингапурското председателство в 
„Глобалната група за управление” беше цитирано като основна причина за поканата на 
страната на срещата на върха на Г-20 през ноември 2010 г. в Южна Корея.

Прозрачността   на   Г-20   също   е   поставена   под   въпрос   от   критиците,   които 

обръщат  внимание  върху липсата  на  устав  и фактът,  че  най-важните  срещи  са при 
закрити врати. Критиците предлагат алтернатива такава като „ Икономически съвет за 
сигурност в рамките на ООН, където членовете да бъдат избирани от общото събрание 
въз основа на тяхното значение в световната икономика и приносът, който са готови да 
предоставят  на света в икономическото  развитие.  Цената и степента  на срещите  на 
върха свързани със сигурността често е спорен въпрос в страната домакин и срещите на 
високо   равнище   на   Г-20   привличат   протестиращи   от   различни   среди,   вкючително 
анархисти, антикапиталисти и националисти.

3. Срещите на Г-20 

През   2006   год.   срещата   на   министрите   на   финансите   и   управителите   на 

централните банки от организацията  се е провела в Мелбърн, Австралия, на 18 и 19 
ноември. Обсъдените въпроси са били относно перспективите за световната икономика, 
развитието   в   ресурсни   пазари   и   начини   за   подобряване   на   тяхната   ефективност, 
въздействието на демографските промени, в резултат на застаряването на населението, 
глобалните финансови пазари и по-нататъшната реформа на Международния валутен 
фонд и Световната банка.

През   2007   год.   групата   на   двайсетте   е   била   в   Южна   Африка   в   средата   на 

ноември. Дискутираните теми са по въпроси свързани с нарастващите рискове от по-
бавен икономически растеж и по-висока инфлацията. Страните от Г-20 призоваха за по-
голяма гъвкавост на валутния курс от страни с големи излишъци по текущата сметка, в 
очевидна препратка към Китай. Също така на заседанието е решено развиващите се 
страни да имат по-голям глас в МВФ.

През  2008 год. домакин  на срещата  на финансовите  министри  от групата  на 

двайсетте   са   САЩ   на   14   и   15   ноември.   Обсъдените   теми   са   чистата   енергетика, 
конкуренцията на финансовите пазари и икономическото развитие. Акцент се поставя 
върху начините за справяне с финансовата криза, започнала тогава, и полагането на 
основи за реформи, за да се избегнат подобни  кризи в бъдеще.

През 2009 год. се провеждат 2 заседания, едното в Лондон на 2 април, а другото 

в Питсбърг на 24 и 25 септември. На тях водеща тема е финасовата и икономическа 
криза започнала през 2008 год.Като мерки за справяне с кризата финансовите министри
предлагат   засилена   регулация   по   подходящ   начин   на   всички   важни   финансови 
институции, да се регистрират всички хедж фондовете, или техните управители, и да се 
принудят   да   предоставят   подходяща   информация   за   рисковете,   които   предприемат. 

4