ВЕЛИКОТЪРНОВСКИ УНИВЕРСИТЕТ

„СВ. СВ. КИРИЛ И МЕТОДИЙ”

Педагогически факултет

ДИПЛОМНА РАБОТА

ТЕМА:  „

Овладяване на двигателните навици 

чрез естетическото въэпитание на децата от 

предучилищна възраст”

Изготвил: Йонка Кръстева Кръстева                 
ПНУП, Фак. № 2056 –Пл.

Плевен 2008

С Ъ Д Ъ Р Ж А Н И Е

Увод

 . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .    3

Глава I

 – Литературен обзор . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .   5

Глава II

 – Обща постановка на разглеждания проблем . . . . . .  11 

Глава III

 – Организация и методика на изследването . . . . . . .   15

I. За физическата дееспособност . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .    15

II. Измерване на концентрацията на вниманието . . . . . .     16

Примерно занимание по физическа култура. 
Игров вариант . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .    24

Глава IV

 – Резултати и анализ . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .   28

Изводи и препоръки

 . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .   41

Библиографска справка

 . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .  42   

2

У В О Д

Демократизацията днес засяга всички сфери на обществения живот – 

политическа, икономическа, духовна. 

Човешкият   организъм   е   такава   уникална   система,   която   може   да 

съществува само в условията на неговото хармонично физическо и умствено 
натоварване. Тази чудновата сила – движението, стои в основата на нашия 
живот.   Още   с   раждането   си   детето   започва   да   прави   неосъзнати, 
некоординирани движения. По-късно се изправя, започва да ходи, да тича, да 
играе. Търси свобода на движенията си. Няма нормално дете, което да не се е 
научило   на   тези   неща.   Движенията   ся   генетично   заложени   в   човешката 
природа. Ако човек престане да се движи, настъпват непоправими, понякога 
фатални последици.

Известният   древноримски   поет   Хораций   е   казал:   „Щом   не   бягаш, 

когато си здрав, ще искаш да тичаш, когато си болен”.

Всяко двигателно действие води до подобряване и усъвършенстване на 

човешките възможности.

В   детската   градина   като   първо   звено   в   образователната   система 

промените   в   последната

имат   за   цел   да   решат   редица   важни   въпроси, 

свързани   с   новия   подход   към   детето   за  

израстването   му   като  

активен 

субект и осъществяването на пълноценна подготовка за училище.

Съвременните тенденции във възпитанието поставят необходимостта 

от   търсене   на   такива   форми   и   методи   на   работа,   които   до   решават 
комплексно   задачите   за   формирането   на   здравната,   двигателната   и 
познавателната активност ана децата.

Всичко   това   налага   усилията   на   учителя   да   бъдат   насочени   към 

осъществяване   на   единство   и  иинтергративни   връзки   за   комплексно 
въздействие на педагогическия процес върху подрастващите.

Тъй като физическото и духовното у детето са неразривна свързани, то 

развитието на духовните сили на бъдещата нация като цяло е тясно свързано 
с физическото развитие.

Възпитателно-образователният процес по физическа култура е сложен, 

многостранен, а двигателната активност е важна предпоставка за цялостно 
психо-физическо развитие на подрастващите. Единствено тя сред

останалите 

3

активности,   осъществявани   в   детската   градина,   създава   предпоставки   за 
постигане   на   резултати,   осигуряващи   здравословен   начин   на   живот   и 
събуждане   на   интерес   у   децата,   който   в   последствие   да   прерастне   в 
необходимост от занимания с игри и спорт.

Всичко   това   налага   в   детското   заведение   да   се   обръща   по-голямо 

внимание   на   научно-приложната   работа   и   изследвания,   които   които   имат 
отношение към правилното физическо развитие на децата, доброто им здраве 
и формиране на умения за самостоятелна двигателна активност.

Една от централните  задачи  на физическото  възпитание  е да развие 

координация   на   движенията   на   децата.   Най-благоприятна   възраст   за 
формиране   на   координационните   способности   на   децата   е   между   5   и   7 
години. В тази възраст те могат съзнателно да подчиняват своите движения 
на предварително поставена цел. Чрез словото се формират осъзнати начини 
за владеене на движенията, които стават доминиращи по-късно в училищна 
възраст.

4

Г Л А В А    П Ъ Р В А

ЛИТЕРАТУРЕН  ОБЗОР

В съвременния етап на развитие на обществото една от важните задачи, 

която   преследва   детската   градина,   е   децата

да   растат   здрави,   закалени, 

жизнерадостни.

Естествената двигателна дейност е неизменна потребност на растящия 

детски   организъм.   Тя   съдейства   за   неговото   укрепване,   предпазване   от 
социално-значими   заболявания   –   гръбначни   изкривявания,   ендокринни 
разстройства, затлъстявания, хипертония, плоскостъпие, диабет.

Човешкият

организъм   като   биологична   система   има   много 

приспособителни свойства към средата на живот – вродени и придобити и 
осигуряващи  съпротивителна  устойчивост.  Още  през  XVIII  век  френският 
лекар Тисо е изказал мнение, което и до днес не губи своята актуалност. 
Според   него   „движението   може   да   замени   всяко   лекарство,   но   всички 
лекарства, взети заедно, не могат да заменят движението”. Нещо повече, днес 
е   доказано,   че   движението   е   универсално   средство   за   регулиране   и 
стимулиране на жизнените процеси в организма на детето.

Друга теория, също актуална и в наши дни, принадлежи на Жан Жак 

Русо:   „Нека   детето   работи   и   действа,   да   бяга,   да   вика,   нека   се   намира   в 
постоянно движение”. Това схващане днес намира много привърженици, тъй 
като няма област, в която човешките движения да не играят вяжна роля, т. е. 
– те стоят в основата на различните видове дейности.

Както показва изследването на Д. М. Шептицкий  (1972 г.), средната 

денонощна двигателна активност на 5-6 годишни момчета се равнява на 7,1 
км, а на момичетата – на 6,4 км. От 6 до 7 години подвижността на децата е 
още по-голяма: 9 км за момчетата и 7,7 км за момичетата. През летния сезон 
тя достига 10,1 – 10,7 км. При своите изследвания на мястото на ходенето в 
двигателния режим на 7-годишно дете Х. Т. Лебедева (1960 г.) установила, че 
за един ден по-пъргавите деца от тази възраст правят средно по 40 000 –  
45 000 крачки.

5

Системните   занимания   с   физически   упражнения   в   този   период 

значително   ускоряват   морфологичните   изменения   и   подобряват 
функционалните възможности на детския организъм. Двигателната дейност 
оказва огромно влияние върху развитието на опорно-двигателния апарат на 
детето.   Наблюденията   на   Г.   П.   Юрко  (1977   г.)  за   функционалните   и 
адаптационни възможности на детския организъм показват, че измененията в 
основните   параметри   на   хемодинамиката   и   дишането   при   мускулно 
натоварване   се   обуславят   както   от   възрастта,   така   и   от   степента   на 
натоварване.

Упражненията   за   подобряване   на   общата   физическа   издръжливост 

дават   ясно   изразени   положителни   изменения   във   физическата 
работоспособност на децата от предучилищна възраст.

Постиженията   на   системно   занимавани   4-5   годишни   деца 

превъзхождат по съответни данни 6-годишните, занимавани по обичайната за 
детската   градина   програма,   а   постиженията   на   шестгодишните   съответно 
тези на 7-годишните (Г. П. Юрко, 1977 г.).

Всяко   творение   на  изкуството   се  създава   от  ръката   на  художника   с 

хиляди   движения.   Погледнати   отгора,   те   се   извършват   само   от   опорно-
двигателния  апарат,  като  активна  част  на  мускулите.  Всъщност,   обаче,  са 
проява на организма акто цяло с участието на всички органи и системи при 
ръководещата   и   регулираща   роля   на   висшата   нервна   система.   Според 
Виготски  (1976   г.)  човешкият   мозък   не   е   орган   само   съхраняващ   и 
възпроизвеждащ   нашия   стар   опит,   а   е   орган   комбиниращ,   творчески 
преработващ, създаващ от елементите на стария опит ново положение, нов 
опит.

Според   Е.   Петрова  (1988   г.)  мисловните   процеси   на   децата   се 

активизират   в   условията   на   активен   двигателен   режим,   включващ 
упражнения, игри, занимания на открито, разходки, състезания.

Ценни   са   насоките,   дадени   от   Е.   Петрова  (1985   г.)  за   двигателната 

активност   и   нейната   оптимизация   в   две   насоки   –   формите   за   пряка 
физкултурна дейност и правилната организация на цялостния режим, а така 
също   и   на   И.   Попова  (1985   г.)  за   обхващане   на   дейността   по   избор   с 
физкултурните занимания.

Автори като М. Ганев и Ст. Виденова (1987 г.) подчертават, че игрите с 

топка имат значение за разширяване границата на адаптация на личността 
към   постоянно   изменящите   се   условия   на   живот   и   съхраняване   на 
творческите   им   възможности.   Двигателната   активност   и   моторните 
способности на детския организъм според М. Арндт (1981 г.) се развиват чрез 
„малките  игри”.  Тя твърди,  че   децата  сами трябва   да  организират  играта, 

което

  в голяма степен допринася за развиване на потребността у тях към 

активност и творчество.

Обединяването   на   движенията   според   А.   Ф.   Леогафт   съдейства   за 

повишаване   на   интензивността   на   обменните   процеси   и   усилване   на 

6

кръвообръщението   и   окислителните   процеси.   Той   е   на   мнение,   че   в 
организма на човека няма нито един орган или система, дейността на който 
да не се активизира под влияние на физическите упражнения.

За   да   бъдат   всички   деца   приобщени   към   благотворното   влияние   на 

физическите   упражнения,   голяма   раля   играе   повишената   двигателна 
активност.   Според   Попов  (1985   г.)  тя   се   състои   в   пълното   използване   на 
всички   възможности,   които   предлага   дневният   режим,   за   оптимално 
намиране на най-доброто решение за конкретния случай.

Повишената   двигателна   активност   влияе   пряко   и   решаващо   върху 

физическата   дееспособност   на   децата   и   се   явява   краен   резултат   за 
ефективността   на   цялата   работа   по   физическа   култура.   По   данни   на 
експерименталната работа на П. Попов  (1985 г.)  се смята за целесъобразно 
децата от първа възрастова група да се занимават с физкултурна дейност най-
малко 60 минути на ден, от

втора група – 74 минути, а 

от

 трета група – 1 час 

и 30 минути. Като се има предвид, че дневният режим е отворена система, 
която позволява времетраенето на заниманията с физкултура да се увеличат, 
всичко   това   спомага   в   детската   градина   да   се   формира   правилно 
телосложение, красива стойка, телесна красота и съвършенство.

Известният педагог В. А. Сухомлински при провеждането на спортни 

състезания определя победителя не само по резултатите, но и по определени 
критерии за красота на движение и постъпки. Важното е децата да открият 
красивото,   да   го   търсят   и   преоткриват   отново   в   художествено-творческа 
дейност, защото изразителните жестове и лекота на движение са условия за 
творчески акт. Всички изкуства изискват определена ловкост на ръцете, но 
тази ловкост не би могла да се оползотворява, ако цялото тяло не се намира в 
едно уравновесено състояние, в едно движение, приспособено за творчески 
акт.

Дори   и   в   училище   самият   акт   на   писането,   както   отбелязва   М.   М. 

Колцова  (1980 г.), е сложен психомоторен акт, който се явява резултат на 
още по-сложна аналитико-синтетична мозъчна дейност.

Между   биологичната   зрялост   и   координацията   на   движенията 

съществува   силна   корелация.   М.   М.   Колцова   установява,   че   при   72%   от 
училищно незрелите деца е налице невъзможнаст за изпълнение на моторния 
тест. Според нея развитието на фината моторика на китката и пръстите на 
ръката   и   съзряването   на   централната   нервна   система   е   във   връзка   и   с 
развитието на втора сигнална система. Авторката смята, че формирането на 
двигателната   дейност   на   ръката   преминава   дълъг   път   на   развитие   –   от 
рефлекторните  хващателни   движения   на   новороденото   до   произволните 
координирани   двигателни   действия   и   до   овладяването   на   определени 
дейности  (художествена,   трудова,   физическа),   а   също   и   с   писането   като 
висша символична дейност. Самият механизъм за формиране на двигателната 
дейност и двигателните умения и навици се гради на активната физическа и 
психическа дейност на детето. Формиращото и действие идва от физическото 

7

натоварване, което се явява основна нейна характеристика. М. М. Колцова 
смята,   че   моторното   развитие,   особено   в   ранно   детство,   е   показател   за 
цялостно развитие на детето и установява голяма роля на тренировката на 
пръстите на ръцете за развитие на речевите области на двете полукълба на 
мозъка.

Според Т. Комарова (1980 г.) едно от важните средства за повишаване 

ефективността   на   развитието   на   детското   творчество   в   занятията   по 
изобразителна дейност е изграждането на взаимовръзката между рисуването, 
моделирането и апликирането от една страна и другите занятия и дейност

и

 – 

от   друга.   Изобразителната   дейност   според   авторката   е   средство   за 
възпитаване   на   децата,   а   комплексното   съчетаване   на   разнообразните 
средства   и   форми   в   процеса   на   взаимодействието   ги   прави   активни, 
поддържа интереса и стимулира творческата им активност.

Ц.   Шейтанова  (1988   г.)  смята,   че   изобразителната   дейност,   както   и 

физическата активност спомагат за изпълнение на трудови задачи, спазване 
на определен ред, работно място, поза, ориентиране в пространството и най-
вече за естетическо възпитание на децата и координацията на движението на 
ръцете.   Тъй   като   и   двете   дейности   влияят   благотворно   върху   сензорното 
възпитание и съдействат за нагледно-действеното мислене, то търсенето на 
допирни точки ще помогне за обогатяване и усъвършенстване на работата с 
децата.

Всъщност идеята за интергративните връзки е твърде стара и се среща 

още   в   трудовете   на   Я.   А.   Коменски,   А.   Дистервег,   Песталоци,   Ушински. 
Връзката   между   физическото   и   психическото   развитие   е   много   добре 
обоснована от тях.

Още преди 400 години Я. А. Коменски е прозрял истината, че детето 

още   от   най-ранна   детска   възраст   трябва   да   се   приобщава   към   онези 
занимания,   които   по-нататък   ще   му   позволят   да   стане   физически   здрава, 
творческа,   образована   личност.   Според   него   принципът   на 
природосъобразност   във   възпитанието   е   безусловно   подчинен   на 
потенциалните   възможности   на   детската   личност,   на   нейната   активност   и 
воля.

Комплексният подход стои в основата на общия процес на възпитание, 

тъй като у детето се формират способности да възприема, разбира, чувства 
прекрасното в изкството и заобикалящата го действителност.

В изследването на А. Ф. Запорожец и В. В. Давидов, Н. Н. Поддяков е 

установено,   че   децата   от   предучилищна   възраст   са   способни   да   отделят 
съществените свойства на предметите и явленията в процеса на предметно-
сетивната   дейност,   да   установяват   връзката   между   отделните   явления   и 
предмети и да ги отразяват в образни форми.

Удовлетворяването на потребността от разбиране и обяснение на света 

същевременно   предполага   интерес   към   знанията   и   към   процеса   на 
придобиването   им   –   интерес   към   търсене,   инициатива,   познавателност, 

8

самостоятелност.   Това   според   Матюшкин  (1989  г.)  е   важно   условие   за 
развитието   на   творчеството   като   универсална   способност,   защото 
разбирането   на   способностите   като   творческа   изява   на   децата   дава 
възможност те да се разглеждат не само като познавателно звено, но и като 
интегрална характеристика на личността.

Според  Виготски  (1982 г.)  творческа е всяка дейност, която създава 

нещо, все едно дали създаденото от нея е някакъв предмет от външния свят 
или се разкрива само в самия човек.

Същевременно творчеството е една от най-съдържателните форми на 

техническата  активност на децата  – универсална  способност, осигуряваща 
успешно   изпълнение   на   всички   дейности.   Оттук   и   необходимостта   в 
разработките   си   Е.   Петрова  (1991   г.)  да   конкретизира,   че   възпитанието   и 
обучението на всеки етап трябва да бъдат ориентирани към реализиране на 
индивидуалния творчески потенциал на детето, да съдействат за максимално 
проявяване на творческата му активност, а творчеството да се превърне в 
компонент на всяка дейност.

М.   М.   Колцова  (1980   г.),   посочвайки   голямата   диагностична 

способност   на   рисуването,   разкрива   съответствието   между   резултатите   от 
изследването на физиологичните показатели, сигналните системи и характера 
на   детските   рисунки.   Развитието   на   втора   сигнална   система   у   детето   и 
особеностите  на реакциите тя свързва  с характера на детските рисунки, с 
овладяването на системата на копирната дийност.

В.   В.   Денисова  (1983   т.)  също   разглежда   детските   рисунки   във   във 

физиологическа   интерпретация   без   да   се   подценява   значението   на 
проучването   им   от   психологията   и   посочва   ролята   им   в   изучаване   и 
разкриване на физиологичните закономерности в работата на висшите отдели 
на   главния   мозък   на   детето.   Позовавайки   се   на   Сеченов   и   Орбели   тя 
подчертава,   че   правилна   представа   за   дейността   на   централната   нервна 
система   може   да   се   получи   само   при   отчитане   на   нейните   качествени 
изменения и особеностите на всеки етап от детското развитие и появата на 
определлени поведенчески реакции, каквато е изобразителната дейност.

Именно   в   процеса   на   физическото   възпитание   е   възможно 

осъществяването на подготовката за овладяване на двигателните навици и 
развиване на физическите качества.

Все   по-категорично   съвременната   педагогическа   наука   и   практика 

доказват, че формиращият ефект на всяко въздействие върху подрастващите 
е толкова по-ефективно, колкото по-многостранно и цялостно е то. А новите 
разработки на Е. Петрова  (1989 г.) във връзка с интегриране на задачите на 
физическата   култура   с   другите   раздели   са   широка   основа,   показваща 
значимостта на проблема, нуждаещ се от допълнителна подкрепа с конкретни 
педагогически   изследвания.   Посредством   комплексно-интегралния   подход 
(1990   г.)  се   осъществява   цялостно   и   едновременно   въздействие   върху 
личността   чрез   хармонично   единство   и   взаимна   зависимост   между 

9

физическото и естетическото възпитание. Комплексно-интегралният подход 
предлага големи възможности за пълноценно използване на дневния режим и 
комплексно решаване на задачите. 

ХИПОТЕЗА:     Всичко   това   ни   дава   основание   да   предполагаме,   че 

съществуват   особено   значими   аспекти   на   връзката   между   физическата 
активност и творческата дейност на децата от разглежданата възраст.

ЦЕЛ:  

  ОСЪЩЕСТВЯВАНЕ   НА   ИНТЕГРАЦИЯ   МЕЖДУ 

ФИЗИЧЕСКАТА   АКТИВНОСТ   И   ИЗОБРАЗИТЕЛНАТА   ДЕЙНОСТ   НА 
ДЕЦАТА ОТ РАЗГЛЕЖДАНАТА ВЪЗРАСТ.

ЗАДАЧИ:
1. Разнообразяване   на   съдържанието,   формите   и   ръководството   за 

осъществяване на интергративни връзки на ФК и ИД.

2. Активизиране на двигателната активност на китката и пръстите и 

формирането на качества – точност и координация на движението.

3. Формиране на правилна стойка у подрастващите и ориентиране в 

пространството.

10

Г Л А В А  В Т О Р А

ОБЩА ПОСТАНОВКА НА РАЗГЛЕЖДАНИЯ ПРОБЛЕМ

  В  

системата  на работа  в детската  градина  физическото  възпитание 

заема важно   и централно място. Грижите за здравето и укрепване силите на 
детския организъм са главно и първостепенно обществено задължение.

Предучилищният период е преломен в развитието на детето. Всички 

вътрешни   органи   придобиват   свойствената   им   структура.   Намалява 
характерната за този период възбудимост на нервните центрове във връзка с 
усилване   на   подтискащите   процеси.  Значително   се  подобрява   работата   на 
двигателния   участък   в   мозъчната   кора,   движенията   стават   по-сложни   и 
разнообразни. Заедно с това се усъвършенства и способността за изпълнение 
на   асиметрични   движения   със   сложна   координация.   Укрепва   и   се 
усъвършенства способността за избирателна ирадиация на нервните процеси.

За да израстнат децата здрави, бодри и жизнерадостни е необходимо 

още   от   най-ранна   възраст   да   се   приобщават   към   здравословен   начин   на 
живот, спорт и игри.

Подходът   за   усъвършенстване   на   физическата   култура   в   детските 

градини се отличава с голямо разнообразие от форми – утринна гимнастика, 
изправителни   упражнения,   педагогическа   ситуация,   СПИ,   ПИ,

спортни 

празници,   разходки,   народни   игри,   танци.   Това   е   сериозен   опит   да   се 
оптимизира   двигателния   режим   на   децата,   да   се   повишат   като   цяло 
интергративните функции на двигателната дейност в педагогическия процес 
на детскага градина.

Тази физическа култура заедно с големия здравно-функционален ефект 

решава и редица познавателни, социално-нравствени и творчески задачи. Тя 
дава възможност на детето да се прояви като субект, да влезе в многостранни 
отношения и на тази основа да се усъвършенства.

Успешното развитие на целите и задачите на физическата активност 

изисква целенасочено и ефективно използване на нейните средства и форми 
на работа. От значение е прилагането на комплексно-интегралния подход, 

11

прогнозирането   и   управлението   на   социално-психологическото   и 
педагогическо въздействие.

Комплексно-интегралният   подход   взаимодейства   с   индивидуално- 

психологическия   и   с   психолого-дидактическия   подход,   за   да   може   по-
сполучливо да стимулира интергративните процеси между отделните видове 
дейности.

Оптимални   варианти   за   работа   и   целенасочено   въздействие   за 

разкриване физическите и творческите възможности на децата предоставят 
най-вече   заниманията   по   физическа   култура   и   изобразителна   дейност. 
Общото обединяващо звено между двигателната и творческата активност е 
най-вече   водещата   дейност   в   детската   градина   –   играта.   Всепризната   е 
огромната и роля за развитието на детската личност. Когато задачата, била тя 
двигателна   или   творческа,   се   предложи   по   занимателен,   интересен, 
развлекателен   път,   тогава   тя   стимулира   децата   за   лесно   и   успешно 
изпълнение.   Различните   видове   игри     -   подвижни,   СПИ,   конструктивни, 
творчески   намират   широко   приложение   във   всички   моменти   на   дневния 
режим.

Именно   интергративните   връзки   между   двигателната   и 

изобразителната   дейност   решават   най-добре   задачите   на   психомоторното 
развитие на детската личност. Без него е невъзможна подготовката за писане 
в   първи   клас,   а   също   така   и   формирането   на   двигателните   навици   и 
физическите   качества.  Тъй   като   се   обуславят   от   развитието   на 
координационните   нервни   процеси,   те   фактически   са   вътрешната 
физиологична   същност   на   моторните   способности   и   същевременно 
предпоставка за двигателно обучение.

Самият   механизъм   на   формиране   на   двигателната   дейност   и 

двигателните умения и навици се гради на активната физическа и психическа 
дейност на детето. Тя се явява резултят на детската активност, която е както 
биологична,   така   и   социална   потребност.   Ролята   и   за   развитието   на 
организма и осъществяването на неговата генетична програма, за натрупване 
на индивидуален опит е голяма. Утвърждаването на двигателните функции се 
извършва   посредством   активността   на   детето.   Затова   тя   се   приема   като 
своеобразен стимулатор на развитието на детето не само като биологично 
същество, но и като социален субект.  Формиращото и въздействие идва от 
физическото натоварване, което се явява основна нейна характеристика и се 
изразява   в   обема,   интензивността   и   координационната   сложност   на 
физическите действия, които детето извършва. Именно това е определящото 
при натоварването във всяка  възрастова  група. Двигателната  активност се 
изменя   и   усложнява,   осигурявайки   взаимодействие   на   детето   със 
заобикалящата   го   среда   и   формирането   на   различни   жизнено   значими 
дейности.   Затова   е   необходимо   детската   активност   да   се   стимулира   и 
канализира   от   учителката   посредством   целесъобразна   двигателна   дейност, 
стимулираща   развитието   му.   Известна   е   тясната   връзка   на   двигателната 

12

активност   с   емоционалната,   социалната   и   познавателната   като   аспекти   на 
цялостната   активност   на   субекта   и   неговата   познавателна,   практическа   и 
творческа дейност. Значението на двигателните качества за формирането на 
разнообразни умения и навици е много голямо.

Установяване на взаимовръзката между физическата и изобразителната 

дейност е също така и важно условие за обогатяване на творческата дейност 
на децата. Тя спомага за формирането на най-фините движения на ръцете, за 
развиване   на   мускулите   на   китката,   координацията,   окомера,   вниманието, 
активизира аналитико-синтетичната дейност, обогатява естетическия вкус.

Изобразителната   дейност   като   художесвено-творческа   е   важен 

комплексен   показател   и   за   умсвеното   и   естетическо   възпитание.   Тя   е   от 
съществено   значение   за   мобилизирането   на   всички   психически   сили,   тъй 
като   творчеството   винаги   е   свързано   с   определено   усилие   на   волята,   с 
напрежение, след което следва удовлетвореност и радост от постигнатото. 
Творческият   подход   и   емоционалната   заинтересованост,   които   детето 
проявява към изобразителната дейност, се пренасят в двигателната дейност, 
труда, игрите.

Детето   по   пътя   на   подражанието   усвоява   опита   на   възрастните   за 

работа   с   различни   пособия,   за   движения,   за   правилна   стойка.   Наред   с 
подражанието и с използването на натрупания детски опит, изобразителната 
и   физкуртурната   дейност   допринасят   активно   да   се   развие   творческото 
въображение   и   самостоятелната   художествена   дейност.   В   тази   насока 
отношение към нашата работа има теорията на Виготски „за зоната на най-
близкото развитие”, с възможностите на детето днес то да се справи с помощ, 
а   утре   –   самостоятелно.   Задачите,   които   се   поставят,   трябва   да   изискват 
физическо   и   волево   усилие,   но   разбира   се,   съобразени   с   възрастовите   и 
индивидуалните   особености   на   всяко   дете.   Само   така   ще   допринесем   за 
усъвършенстване   качеството   на   педагогическата   работа,   а   също   така   и   за 
развиване   на

личностните   качества   на   децата   –   наблюдателност, 

находчивост, умения за организиране на собствената дейност.

Всеки възрастов период не е затворен в своите граници. Той е преход, 

стъпало, условие за преминаване към следващия, за формиране на вътрешни 
предпоставки   за   качествено   развитие.   Във   връзка   с   разбирането   на 
психическата закономерност на приемствеността между предучилищната и 
училищна възраст може да се твърди, че изградените личностни качества на 
детето трябва да му дават възможност за бързо и адекватно приспособяване. 
В   предучилищна   възраст   се   създават   основите   на   двигателните   умения   и 
навици с важно проектиращо значение и критерии за качествено изпълнение. 
Децата се приучават към пълно мобилизиране на физически и психически 
сили   за   най-рационално   изпълнение   на   упражненията.   Интензивните 
процеси,   свързани   с   формирането   на   детската   личност   в   предучилищна 
възраст   и   нейната   подготовка   за   училище   поставят   изискването   в 

13

заниманията по изобразителна дейност да се акцентира върху развитието на 
детската наблюдателност и творческа активност.

Всичко това налага ежедневно в детската градина да се осъществява 

интеграция   на   дейностите   и   умело   балансиране   на   различната   по 
ангажираност на детето позиция във всяка от тях. Водещо начало е отредено 
на физическата активност като вътрешна същност на духовната и творческа 
активност на човека.

14