„Дайте ми лоша демокрация , дори болна демокрация , но все пак 

демокрация”

ДЕМОКРАЦИЯ

-Какво е демокрацията?Дали има нещо общо с равенството и 

свободата?Кои са нейните характеристики?Как тя се е развила от началото и в антична 
Гърция?Какво   казват   най-важните   политически   мислители?Кога   една   държава   е 
демократична?Лоша или добра , все пак демокрация.

Това са някои въпроси, за които става дума в тематичния комплекс демокрация.Ние се 

опитваме да обрисуваме една картина на демокрацията, която не на последно място да изясни 
това, че демокрацията не се намира в едно вече постигнато статично състояние, а е израз на 
перманентни задачи.

"Демокрацията е най-лошата държавна форма, с изключение на всички останали" - този 

цитат принадлежи на бившия британски премиер Уинстън Чърчил. Той ни насочва към най-
същественото: Никъде няма перфектна демокрация, но въпреки критиката от всички страни, 
демокрацията   е   най-успешната   форма   за   мирно   решаване   на   конфликтни   ситуации.   И 
навсякъде по света, в различните региони и системи, хората се осланят на нея.

Демокрацията   живее   от   съвместната   работа   на   своите   граждани.   Условие   за   да   се 

ангажираш е знанието. Само този, който познава в основи механизмите и институциите в една 
демократична   държава,   може   да   се   ангажира.   Затова   разпространението   на   това   знание 
пренадлежи   към   най-важните   задачи   на   политическото   образование,   което   е   насочено   към 
всички пълнолетни граждани.

Демокрацията (от гръцки: 

δημοκρατία

, „народовластие“) е форма на управление, 

при   която   държавната   власт   произтича   от   народа   чрез   консенсус   (консенсусна 
демокрация),   референдуми   (пряка   демокрация)   или   избрани   представители 
(представителна демокрация). 

Съществуват   различни   дефиниции   за   конкретното   съдържание   на 

демокрацията, но още от Античността  се смята,  че равенството и свободата са нейни 
съществени   характеристики. Проява   на   тези   принципи   са равенството на   всички 
граждани   пред   закона   и   равният   достъп   до   властта.   Така   при   представителната 
демокрация всички гласове имат еднаква тежест, не се ограничава възможността на 
гражданите   да   станат   представители,   а   свободата   на   гражданите   се   осигурява   чрез 
законово утвърдени права и свободи. Демократичните системи обикновено съдържат 
вътрешни   механизми,   каторазделението   на   властите,   които   предотвратяват 
неравномерното   разпределение   на   властта   и   потенциалното   нарушаване   на 
демократичните принципи от отделни институции.