Професионална етика и етично поведение

структурата си и обновяване на технологичните и финансовите си възможности.
Тези необходими за оцеляването промени се извършват нелеко. Първите реални
изменения бяха започнати след 1990 г., но най-голям тласък бе даден с въвеждането
през юли 1997 г. на валутен борд. Той определи строгите финансови рамки на
реформите и с приемането на редица закони бе подобрена нормативната уредба на
процеса.

Всички сектори на икономиката са засегнати от свиването на пазари,

промяната на доставчиците, намалението на доходите и други негативни тенденции.
Единственият изход пред стопанските субекти в страната е привличането на свеж
капиталов ресурс, с помощта на който може да се извърши подмяна на морално и
физически остарелите мощности, да се създаде оборотна база, която на много места
е изчерпана и да се търсят нови възможности за производство и реализация.

Интересът на настоящата разработка към тази тема е продиктуван от особено

важното значение на потребителското и корпоративно кредитиране от страна на
банките, което в настоящия етап е незадоволително. Кредитирането е важно за
развитие на малкия и средния бизнес, което ще формира средна класа в България.

Основната цел на дипломната работа е да се разгледат проблемите и

управлението на кредитирането и кредитния риск, анализиран от гледна точка на
банковата система.

Данните разгледани в анализа за управление на риска в ТБ "Биохим" АД са

ограничени от гледна точка изискванията на Закона за банките за спазване на
банковата тайна (чл. 52, 35 обн. ДВ бр. 52/97 г. с изм. и доп. до бр. 92/2000 г.). По
същата причина са ползвани данни от 1998-1999 г.

За кредитният банков риск и неговото управление съществуват редица

теоретични публикации и публикации, свързани с практическото им приложение.

В настоящата дипломна работа неговата оценка е не само от гледна точка на

функциониращата банка "Биохим", а и на микроравнище в светлината на
реформите, договорени с международните финансови институции (СБ, ЕБ, МВФ и
др.).

І. ТЕОРЕТИЧНИ ОСНОВИ НА СЪЩНОСТТА И УПРАВЛЕНИЕТО НА

КРЕДИТНИЯ ПОРТФЕЙЛ НА ТЪРГОВСКИТЕ БАНКИ.

1. Структуриране на кредитния портфейл

Кредитът е един от основните елементи на банковата дейност. От правилното

му използване до голяма степен зависи крайният резултат от дейността на
конкретната банка, а дори и нейното съществуване. Затова нека хвърлим светлина и
върху този въпрос, засягащ основната ни тема.

У нас, според допълнителните разпоредби на Наредба №22 на БНБ: "Кредит

е   всяко   вземане   или   поемане   на   задължение   към   едно   лице   или   икономически
свързани лица, което е резултат от предоставяне на паричен заем от всякакъв вид,
включително акцептен кредит, предоставяне на кредитно улеснение независимо от
неговата   форма,   сконтиране   на   менителница,   запис   на   заповед   или   чек,
менителнично поръчителство (авал), поръчителство, издаване на банкова гаранция,
или предоставяне на друго обезпечение, придобито вземане чрез цесия, встъпване в
дълг или поемане на дълг, прехвърляне на менителница, запис на заповед или чек
чрез   джиро,   други   вземания   и   поети   ангажименти,   независимо   от   използвания
инструмент".

"Кредитът и заемният капитал са неразривно свързани. Заемният капитал

функционира, движейки се под формата на кредит. Движението е невъзможно, без
да има какво да се движи. С други думи, кредитът представлява форма на
съществуване на заемния капитал".

Така кредитът намира своето място в развитието на обществено

икономическия живот, основна част от който сме ние - хората.

1.1. Елементи на кредита

Кредитът и самата кредитна сделка се определят и зависят от много и най-

разнообразни условия и фактори.

Основните елементи на кредита и на договора за банков кредит са, а именно:
- вид на кредита;
- величина (сума) на кредита;
- цена (лихва) на кредита и разходите на банката по оформянето и

предоставянето му;

- срок (падеж) за погасяване, начин за погасяване и погасителни вноски;
- обезпечение и гаранции (защита) на кредита;

осигуряване на пълно обслужване и погасяване на кредита или така

наречените финансово технически условия на кредита (по какъв начин се
предоставя кредита, вид на сметката, техниката на погасяване и други).

1.2. Форми на кредита

Кредитът изразява своето проявление в стопанския живот, приемайки

многобройни форми, които са резултат от развитието и усъвършенстването на
икономиката и нейното функциониране.

Кредит в парична форма - отразява съвременното развитие на стоково-

паричните отношения и има следните разновидности:

Банков кредит - това е втората основна форма на кредита. Възниква през

късното Средновековие в резултат от развитието на банките и банковото дело. Този
кредит заема основно място в съвременните кредитни отношения. Отпуска се от
банките и е в парична форма.

- Емисионен кредит - предоставя се от централната банка чрез парична

емисия, като чрез него нарастват пасивите на централната банка. След това
нарастват пасивите и на търговските банки, като се увеличава привлеченият от тях
капитал.

Държавен кредит - този кредит се отпуска в парична форма, като едната

страна по кредитната сделка винаги е държавата, която може да бъде както дебитор,
така и кредитор. Основен кредитор на държавата са банките, като освен тях тя може
да получава кредити и от други държави и от международни институции като
Световната банка, Международния валутен фонд и други.

Международен кредит - може да бъде както в парична, така и в стокова

форма. Участници в кредитната сделка могат да са както отделните държави,
представени от правителството, централната банка и други държавни банки, така и
частни банки, фирми и отделни субекти. При този кредит се преливат капитали от
една държава в друга.

Облигационен заем - този кредит е основна форма на движението на

заемния капитал. Неговото осъществяване става чрез емитирането на облигации,
които са дългов инструмент и носят лихва на притежателите си под формата на

купон. Облигационният дълг е по-изгоден от банковия кредит и може да бъде
емитиран както от държавата, така и от частните юридически лица. Последните
трябва да отговарят на определени изисквания, посочени в нормативните актове
(най-вече Търговския закон), за да могат да емитират облигации и да се възползват
от предимствата, които тази специфична форма на финансиране им дава.

Тук е мястото да отбележим наличието и на някои специфични форми за

финансиране, каквито са лизингът, факторингът и форфетирането.

1.3. Видове банкови кредити

Безспорно, банковият кредит има най-голямо значение в икономиката. С

развитието си в днешно време той е най-съвременната форма на кредитни
отношения.

Нека видим какви кредити отпускат банките, като по този начин

структурират кредитния си портфейл. Първо кредитите се делят на различни
видове.

Според сроковете кредитите биват:

краткосрочни - със срок до 1 година;

средносрочни - със срок 1-3 години и

дългосрочни - със срок 3 - 10 и повече години.

Това разделение е условно, защото в различните държави посочените

времеви интервали са различни.

В зависимост от наличието или отсъствието на обезпечение, кредитите се

делят на:

- необезпечени, наречени още непокрити или бланкови и

обезпечени или още покрити кредити.

От гледна точка на това какви са кредитополучателите различаваме:
- кредити, предоставени на физически лица;
- кредити, отпускани на юридически лица и
- кредити за държавата.
Според целта и предназначението им кредитите се делят на:
- потребителски, или консумативни кредити;
- кредити с производствено значение, разграничаващи се на кредити за

оборотни средства и инвестиционни кредити;

- кредити по вноса - износа и
- други кредити.
Величината на кредита е предпоставка за деленето на:
- малки;
- средни и
- големи кредити.

Това деление също е условно и зависи от собствения капитал и привлечените

средства, с които оперира банката.

Кредитите биват още:

преки - банката предоставя договорената по кредита сума на длъжника и

непреки банкови кредити - те са под формата на гаранции, издавани от

банката, която се задължава при определени обстоятелства, фиксирани в договора
да плати вместо длъжника по дадена сделка.

Според начина на предоставяне разграничаваме:
- кредити, при които сумата се предоставя наведнъж;

кредити, при които сумата се предоставя на части през определени

периоди от време (такива са кредитните линии и траншовете) и

- вариантно предоставяне на средства по съответния кредит.
В зависимост отраслите, за които са предназначени, различаваме кредити за

промишлеността, търговията, строителството, селското стопанство, туризма,
транспорта и други.

Важно деление на кредитите е в зависимост от финансово-техническата им

форма и съдържание.

1) Краткосрочни кредити, които се подразделят на:
- Контокорентен кредит;
- Сконтов кредит;

Ломбарден кредит;

- Акцептен кредит;
- Авалов (гаранционен) кредит.
2) Дългосрочни кредити:
- Ипотечен кредит;
- Кредит за жилищно строителство;
- Междинно финансиране на строителството;

- Предварителни заеми за строителството;

Комунален кредит;

- Дългосрочни инвестиционни кредити;
- Облигационен кредит;
- Експортни кредити;
- Проектно финансиране.
3)  Потребителски кредити:
- Студентски кредити
4) Кредити за външната търговия:
- Рамбурсен кредит;
- Факторинг;
- Форфетиране;
- Гаранции;
- Други   форми   за   кредитиране   на   външнотърговската   дейност

(контокорентен, ипотечен и ломбарден кредит).

2. Управление на кредитния портфейл

Качествената характеристика на банковите активи до голяма степен зависи от

специфичните качества на нейния портфейл. Кредитните експозиции на банката
дават възможност за оценяване на активите по два аспекта:

- вътрешна структура на кредита (поглед отвътре);
- функционална пригодност - следствена зависимост между кредитния

портфейл и други банкови позиции (поглед отвън).

При изучаване на вътрешната структура и състоянието на кредитните

експозиции се изследва влиянието на следните финансови показатели и
съотношения:

Обща сума на кредитния портфейл и прираст на кредитите за определен

период. Тези две категории са носители на информация относно величината на
банката, нейната доходност и ликвидност. От значение е и динамиката на
кредитния портфейл. Необходимо е да се следи съотношението "доходност - риск".

Плавното повишаване на кредита неизбежно води и до повишаване степента

на риска. Това повишаване е оправдано от съответното повишение на доходността.
Такъв прираст е желан и оптимален за банката.

Доходността от кредитни операции представлява съвкупност от следните

показатели:

средна норма на възвращаемост на кредитния портфейл:

R = R

. W

където:
R е средната норма на възвращаемост на кредитния портфейл;
R

- норма на възвращаемост на отделните кредити;

- относително тегло на кредитите в портфейла

- ефективност на ликвидните доходи:

реални приходи от активи

номинални лихвени приходи

коефициент на загуба на лихви от несъбираеми кредити:

загуби от лихви вследствие на

отписване на несъбираеми кредити

обща сума на кредита

Рисковата структура на кредитния портфейл се оценява в няколко

направления:

А. Диверсификация на кредитния портфейл по размер на кредита, по

видове кредит, по срокове и падежна структура, по отрасли и териториален
обхват.

Съсредоточаването на кредите в някоя от посочените насоки е нежелана

тенденция, водеща до концентриране на риска.

Б. Относителният дял на редовните кредити, кредитите под наблюдение,

нередовните кредити, съмнителните кредити и загубите в общия размер на
кредитите

(Наредба № 9 на БНБ от 1997 г.).

редовни кредити

съмнителни кредити

сума кредити

Един от основните показатели при оценка качествата на отпускания кредит е

делът на загубите в общата сума на кредитния портфейл.

За приемливо равнище този показател се счита около 5%. Въпреки че

съгласно   българското   законодателство   размерът   е  10%,  практиката   показва,   че
стойности над  5%  не въздействат положително върху управлението на кредитния
портфейл   и   са   индикатор   за   снижаване   качеството   на   кредитите   и   респективно
качеството на активите, като цяло.

В. Чрез дела на проблемния кредит в общата сума на кредита или в

стойността на активите:

проблемен кредит

общо кредит

общо активи

Величината на проблемния кредит се формира от кредита под наблюдение,

нередовния кредит, съмнителните кредити и загубите.

Вторият аспект при оценката на качеството на кредитния портфейл е

проследяването на функцията причинно-следствена зависимост между отделните
балансови позиции. В тази насока от съществено значение са следните показатели:

Г. Дял на кредита в активите и динамика на неговото изменение:

средна стойност на кредита

средна стойност на активите

Ако е налице тенденция за повишаване на кредита с темп, който е по-висок

от темпа на нарастване на активите, при равни други условия се повишава степента
на риск. Не може да се счита, че всяко нарастване на кредитния портфейл е
генератор на риск, тъй като то създава условия за диверсификация на кредитните
вложения, което е основен фактор за минимализиране на кредитния риск.

Наличие на 50-60% дял на кредитите в активите се приема за нормално.

Д. Норма на кредитиране.

Използването й е свързано със следните

обстоятелства:

- необходимата ликвидност зависи в голяма степен от динамиката на

влоговете и търсенето на кредити;

- кредитите са най-ниско ликвидни, но и най-доходоносни активи.

Нормата на кредитиране се изчислява по следния начин:

сума на кредитите

сума на влоговете

Повишаване на стойностите на този показател означава повишаване на

доходността, но създава условия за снижаване на ликвидността. В такъв случай е
необходимо ограничаване на кредитната активност, или разширяване на ресурсната
база. За нормални се приемат стойности на нормата на кредитиране, вариращи
между 65-75%. Ако тя е под 65% гарантира добра ликвидност, но снижава
доходността и обратно.

Е. Съотношение между собствения капитал и сума на отпуснатите

кредити.

Този показател дава представа за степента на покритие на кредитите със

собствения капитал:

собствения капитал

общо кредити

Приемливата граница на това съотношение е около 1:6. Достатъчната

обезпеченост на кредитите със собствения капитал позволява провеждането на по-
рискова и високодоходна кредитна политика.

Връзката между кредити и собствения капитал е важна и от гледна точка на

нормативните разпоредби за капиталова адекватност. Изискванията за капиталовата
адекватност, налагат обвързване между прираста на кредитите и останалите активи.

Стремежът за увеличаване на печалбата е причина понякога банките да

извършват   преструктуриране   на   падежите,   чрез   насочване   на   част   от   кратко
срочните си  ресурси  в  по-дългосрочни кредитни вложения.   Тази трансформация
при определени обстоятелства може да доведе до критична ситуация на ликвидна
криза.   Поради   това   кредитната   политика   трябва   да   е   съобразена   с   оптималните
граници на показателя норма на трансформация на кредитните ресурси  (Н

) начин

позволяващ реализиране на печалбата, като същевременно се поддържа
необходимата степен на ликвидност. Този показател се изчислява по следния начин:

−

Кр - краткосрочни ресурси;
Кк - краткосрочни кредити;
Dк - дългосрочни кредити;
Н

- показва каква част от дългосрочните кредити са финансирани

изключително от ресурси, имащи краткосрочен характер.

Върху разпределението на портфейла влияят множество фактори. Изборът на

стратегия за голяма банка, намираща се в малък район се определя от баланса на
търсенето   и   предлагането   на   потребителите,   търговския   и   ипотечния   капитал.
Малката банка в малък регион ще се ориентира към коренно различна стратегия на
действие, като се концентрира предимно в отпускането на потребителски заеми, на
второ място към търговско кредитиране и напълно ще игнорира ипотечния кредит.
Голямата банка може да разработва своя кредитна политика в няколко аспекта     -
географски,       отраслов   и   потребителски.   Разпределението   и   стратегиите   се
обуславят главно от наличните ресурси, професионалните умения и опит в областта
на кредитирането, изпълнителните техники, методики и спомагателни системи.

3. Ефективност на кредитната дейност

Принципно подходите се разделят на два. На такива използващи разликата

между резултатите и ресурсите и на такива използващи съотношението между тях.

Коефициент базиран на разликата
Изразено математически базираните на разликата коефициенти за

ефективност са:

(1) Е = 0-I
(2) Е = (0-1)/0
(3) Е = (0-1)/I
където:
Е е ефективността
0 е резултата (или сумата им)
I е ресурсите (или сумата им)
Първата   формула   приложена   в   условията   на   стойностно   изражение   на

ресурсите и резултатите ни дава печалбата на организацията. Все още печалба е
един от основните критерии при оценката на дейността на организацията.
Разгледана изолирано тя не ни дава достатъчно информация. Резултата от формула

(1)  има   един   съществен   недостатък.   Липсва   съпоставимост   между   размера   на
печалбата и размера на организацията. При условие, че две организации реализират
еднаква   печалба,   то   по-голямата   от   тях   е   по-неефективна   вземайки   в   предвид
размера й. Един от начините за отчитане на размера е да се съпостави резултата от
формула  (1)  с някой от критериите за размера на организацията. Обикновено за
такива   критерии,   с   вземат   активите   на   организацията,   нейния   капитал   или
потребените от нея ресурси или получен резултат, както е във формули (2) и (3). В
практиката по-често се използва съпоставката на печалбата с активите, капитала
или други позиции от баланса или отчета за приходите и разходите в зависимост от
целите на анализа.

Следващата разновидност на ефективността се базира на съотношението на

ресурсите с резултатите. В тази група влизат и най-познатите коефициенти за
ефективност, отразени в счетоводните стандарти, базирани на стойностния
измерител. Съотнасяйки сумата на приходите със сумата на разходите се получава
коефициента за ефективност на приходите (формула 4). Реципрочната стойност на
коефициента е ефективността на разходите (формула 5).

(4) Е на приходите = Приходи / Разходи

(5) Е на разходите = Разходи / Приходи

Коефициента за ефективността на приходите дава информация за това какви

приходи се поучават от единица разходи. Следва да се отбележи, че почти никога
не се проявява пряка функционална връзка между извършените, разходи и
реализираните приходи, т.е. ако разходите се увеличат с 5%, то това не означава, че
и приходите ще нараснат.

В контекст на разглежданата в дипломната работа тема, смятам че трябва да

бъде отделено внимание и на същността и проблемите пред Банковия надзор в
Българската банкова система.

4. Банков надзор - контрол върху дейността на търговските банки

Банките като финансови институции изпълняват изключително важни

функции, роля и задачи в икономиката и в националното стопанство като цяло.
Това   обуславя   необходимостта   от   поставянето   им   при   по-особен   режим   на
функциониране   в   смисъл   на   осъществяване   на   широкообхватен   и   строг   надзор
върху тяхната дейност от страна на държавата, респективно от Централната Банка,
която фактически се явява банка на банките. Ефективният надзор върху банковите
институции има за задача да гарантира, че банките оперират по безопасен и разумен
начин,   както   и   че   притежават   достатъчно   капитал   и   резерви   за   посрещане   на
рисковете, възникващи в хода на дейността им.

Надзорът върху дейността на банките и другите кредитни институции и

клонове на чуждестранни банки у нас, се осъществява от БНБ чрез управление
"Банков надзор".

Управление "Банков надзор" се характеризира със следната организационна

структура:

Фигура 1

Функциите на ЦБ относно надзора върху банковата система се осъществяват

от нейния подуправител, ръководещ управление "Банков надзор", самостоятелно и

Управление

"Банков надзор"

Отдел "Надзорна

администрация"

Кабинет на

подуправителя

Дирекция

"Надзорна политика и

методология"

Дирекция

"Специален

надзор"

Дирекция

"Дистанционен надзор

и анализи"

Директор

"Инспекции"

Отдел

"Методология на

отчетността"

Това е само предварителен преглед!

Професионална етика и етично поведение

Професионалната етика изследва определена човешка дейност в определена област на разделението на труда. В същото време, изразявайки натрупан социално трудов опит в координация и "вплитане"в конкретна специализация на моралната регулация...

Професионална етика и етично поведение

Предмет:	Етика, Философия
Тип:	Реферати
Брой страници:	11
Брой думи:	3143
Брой символи:	21032

Изтегли