Предмет на социологията № 1

 
проява на социологическото познание
основни направления в социологията
предмет и обект на социологията
 
Терминът социология води своето начало от 30те години на 19 век. От фр. 
мислител Огюст Конт. Той е съставен от 2 думи – societas (съвместен 
живот или общество) logos (учение или наука). Т.е терминът е наука за 
съвместния живот на хората или наука за обществото.
В първата част на Конт разглежда обществото в неговото неизменно 
състояние. Акцентът се поставя върху структурните елементи на 
обществото. Това са: хората, обединени в групи. Между тези групи 
съществуват определени връзи и взаимоотношения. Именно това 
представлява стуктурата на обществото.
В втората част се разкриват движещите сили на обществото и по-
специално идеите на хората. Смята се че тези идеи трябва да бъдат 
разумни. Разумността се диктува от социалните условия. 
За да бъде наука в истинския смисъл на думата, той предлага 3 критерия за 
проверка:
мпирузъм: всяко научно познание трябва да бъде извлечено от опита и 
проверено след това в практиката.
позитивизъм: всичко онова, което може да се усети чрез нашите сетива 
може да бъде обект на научното познание.
физикализъм: чвленията да бъдат мат. изучени чрез съответни форми, но 
не винаги е възможно.
 
Обществото може да се разглежда в структурен аспект, като то трябва да 
удовлетворява средните вида потребности:
материалната
биологическа
духовна потребност
комуникативна потребност
управленска дейност
Посочените 5 вида потребности могат да се удовлетворят, посредством 5 
вида дейности: материално производство, духовно производство, био-
социално възпроизвеждане, комуникатична дейност и управленска 
дейност.
Поспчените вида дейнос могат да се реализират посредством хората и 
резултатите от тях. Няма дейност, която да се реализира без намесата на 
човек. Тези дейности представляват основна сфера на обществото. Между 
тях възникват
Влиянието на материалното прозводство върху 4-те основни сфери

Връзката между 4-те основни сфери без материалното произвоство
Връзката, която се осъществява между 4-те осн сфери с материалното 
производство
Връзката между 5-тте основни сфери с екологията
Посечените вида връзки се осъществяват посредством хората, които са 
заети в тези сфери. Резлтатите от тях при конкретни социални отношения. 
При него се поставя върху възникналите противоречия и тяхното 
прерастване в конфликт
Социологията изочава възникналите отношения в обществото между 
разнородни елементи. Посочените връзки, взаимодействия могат да се 
разглеждат на мезо- и микро- равнище.
 
 
 
 

Социален анализ на културата №2

 
 
Съшност на културата
Характеристика
Структурни елемнти на културата
 
 
 
Понятието култура трудно се поддава на единно определение. Това е така, 
тъй като съществуват различни критерии за оценяване на човешката 
дейност. Тя освен изкуството и литературата обхваща начина на живот, 
формите на съжителство, ценностните системи и вярванията и традициите. 
Понятието култура идва от латинския език и означава обработен, украсен, 
образован. Тя може да е съвкупност от онези страни на човешката дейност, 
които се предават по социален път. Затова тя може да бъде дефинирана, 
като множество от отличителни, духовни, материални интелектуални и 
емоционални черти.
Декомпозирано (раздробено): че под култура се разбира отделна сфера от 
живота на хората, която съществува посредством система от организации и 
учреждения за създаване и разпространение на духовни ценности (театър, 
опера, кино, музей и др. ) Тя може да се разгледа и като съвкупност от 
ценности и норми. Също така тя се интерпретира, като израз на най-висока 
степен на постиженията на човека в някаква дейност (култура на поедение, 
на комуникация, култур на бита и др.).Най-разпространеното значение на 
понятието култура е че тя представлява съвкупност от материална и 
духовна ценност.
Характеристиките на културата са следните:

Културата не се наследява, тя се усвоява: За новородения човек нещата 
около него са непознати и все още неизпълнени със значение. Светът е 
изпълнен с картини, звуци, вкусове и други усещания, които нямат 
значение за новороденото. Постепенно всяко нещо започва да се определя 
и да придобива смисъл. Човек през целия си съзнателен живот се занимава 
с дефиниране на непознати неща и така усвоява културата.
Културата се усвоява съзнателно и на несъзнателно равнище: 
Съзнателното е тогава, когато на човек му се втълпява определено нещо. 
Невербалните послания също оказват влияния. Културата представлява 
интегрирана система. Това е когато един от елементите на системата е 
подложен на някакво възнействие, това неминуемо оказва влияние и върху 
другите части на системата
Културата е адаптивна: историята изобилства от примери как културите се 
променят поради промяна в законите, природни бедствия, поради 
изместване на приоритетите на ценностите.
Културата се предава от поколение на поколение: предават се определени 
обичаи и традиции.
Културата се основава на символи: Това е способността на човек да си 
служи със символи, както в процеса на усвояването й, така и в процеса на 
предаване от поколение на поколение. Преносимустта на символите ни 
позволява да ги складираме и предаваме (картини, книги, филми, дискове), 
което позволява да се съхраняват определени културни ценноси и след 
това да бъде предадено на други хора. Ние сме заобиколени от различни 
символи на дадена култура (флагове, кръстове, емблеми, фирмени знаци и 
др.)
Културата се променя: промяната на културата означава промяна и в 
самото общество.
 
Културата изпълнява редица функции
социализираща функция: изразява се в следното, че под влияние на 
културата човек усвоява определени ценноси и норми, модели на 
поведение
регулативна функция: чрвз ценностите и нормите културата определя 
границите на преимливото поведение на хората в обществото и регулира 
взаимодействията между тях.
интегрираща  функция: тази култура създава чувство за общност и 
осигурява приемственост между поколенията, чрез предаване на основни 
ценности и норми.
идентификация: означава че културата суздава у хората съзнание за 
принадлежност към дадена социална група
комуникативна: привнасяне на определени неща на човешката дейност и 
поведение
 

Съществуват различни видове култура, когато я разглеждаме в рамките на 
обществото (национална).Културата, която е присъща на дадена социална 
група (съвкупност от символи, ценности, практики и други) я 
обозначаваме с понятието събкултура. Културата, която е характерна за 
корпорациите и професионалните организации се нарича фирмена или 
организационна култура. Има и индивидуална култура, което 
представляват нормите и ценностите у всеки човек.
Най-голям интерес представляват ценностите и нормите. Ценностите са 
фондамент на всяка култура. Те произтичат от общоприетите представи за 
добро и лошо и служат като ориентир на човешкото поведение. Те 
представляват една своеобразна скала с помоща на която хората усвояват и 
оценяват как да изравняват вещите, действията у другите хора. 
Обикновено съществуват две групи ценност:
терминална (цели): те определят смисъла на човешкия живот, основаващ 
се на разбирането, че крайната, ундивидуална цел се състои в това към 
което човек се стреми. Тук влизат ценности като активен живот, здраве, 
красота, свобода, творчество, обществено признание, развитие, истинско 
приятелство, мъдрост. Така че терминалните ценности, освен смисъла 
определят и значимостта на живота. Всичко това придобива личностен 
смисъл, тогава когато човек си постави за цел да ги постигне. Когато това 
стане човек се чувства удовлетворен.
интрументални ценности (средства): те определят индивидуалния, 
личностен стил на поведение, посредством който човек може да постигне 
терминалните цели (ценности).
Съвкупността от ценности подреден в един йерархичен ред образува така 
наречената ценностна система. Социалните норми, това са правила чиято 
неспазване води до налагане на санкции. Тези норми имат императивен 
(задължителен) характер и показват какво трябва да бъде поведението на 
хората в ежедневните ситуации. Нормите постепенно се развиват и имат 
различен характер. Те могат да бъдат правни, морални, поущряващи, 
религиозни, формални и неформални и др.  Съществува връзка между 
нормите и ценностите, която се изразява в следното: Нормите са насочени 
към защита на определени ценности, но както ценностите така и нормите 
се явяват регулатор на поведението на хората. Междукултурните 
взаимодействия съществуват и ще съществуват, но кое отличава една 
култура от друга? Ценностите и нормите! Трябва да се има предвид че 
взаимодействията между културите не винаги са лесни и безпроблемни.
Взаимодействието между различните култури се осъществява не винаги 
приемливо за двете страни. Основните бариери, които се изпречват пред 
културните комуникации е бариерата на езиковите различия, бариери на 
невербалната комуникация, бариера на стериотипите (оценяваме 
представителите на дадена култура на базата на стериотипна представа, 
която сме изградили за тях), бариерата на стреса (обикновено при първата