КУЛТОВИЯТ ЦЕНТЪР КРАЙ 
СТАРОСЕЛ

Изготвил:
Димана Дянкова

Крепидата



Внушителната 

ограда от каменни 
блокове  с  почти 
кръгла 

форма. 

Дължина  й  е  241 
м,  а  височина  над 
3,5 

м. 

Според 

изчисления,  тя  е 
построена 

с 

повече  от  5000 
каменни 

блока, 

всеки  с  тегло  по 
над 100 кг.

Старосел  е  село  в  Южна 
България.  Намира  се  в  община 
Хисаря,  Област  Пловдив  под 
южните  склонове  на  Същинска 
Средна 

гора. 

Край 

него 

постепенно 

планината 

преминава 

в 

равнина 

– 

Горнотракийската  низина.  През 
селото  протича  река  Пясъчник. 
През  V  в.  пр.  Хр.  в  района  е 
имало древно тракийско селище 
с  могъщи  племенни  вождове  и 
богата местна аристокрация.

Click icon to add picture

Входът на тракийски храм 

„Четиньова могила“

Археолозите  от  ТЕМП(Траколожка 
Експедиция за Могилни Проучвания) 
разчистват  парадно  стълбище  от 
девет  стъпала,  с  коридор  и  култова 
площадка.  От  двете  страни  на 
стълбището  върху  пиедестали  са 
стоели 

фигури 

на 

лъвове 

в 

естествена  големина,  от  които  са 
намерени 

само 

раздробени 

от 

иманярите  парчета.    Коридор  с 
високи  зидани  от  камък  стени 
отвежда  до  две  помещения  – 
правоъгълно и кръгло. Кръглото е с 
диаметър 5 м. Според големият наш 
траколог  проф.  Александър  Фол  в 
него  са  се  изпълнявали  тайни 
орфически ритуали.

Click icon to add picture

Парадното стълбище

Става  ясно,  че  край  с.  Старосел  учените 
са  попаднали  на  най-големия  известен 
тракийски хероон (светилище) от края на 
V  и  началото  на  ІV  в.пр.Хр.  Въпреки  че  е 
ограбен  още  в  древността,  намерените 
няколко  сребърни  и  златни  предмети 
говорят  красноречиво  за  ранга  на 
погребания.  На  30  м.  южно  от  куполната 
сграда,  е  открит  „кенотаф“  –  празен, 
символичен  гроб  с  двускатен  покрив,  а 
около  него  в  три  отделни  ями  – 
разчленено на три човешко тяло и богати 
дарове  –  златен  пръстен,  съдове,  конска 
амуниция,  въоръжение.  Поражда  се 
мнение, че това е погребение на одриски 
цар.

План и разрез на 

Хероона(светилище)

Хероонът  е  светилище  на  герой, 
почитан в специален култ в древните 
религии. 

Хероонът 

е 

заградено 

място,  съдържащо  гроба  (  кенотафа) 
на героя или градената му гробница, 
обикновено  покрити  с  могила  от 
пръст. 

Вярва 

се, 

че 

мястото 

съхранява  костите  на  героя,  които 
имат  централна  роля  в  култа. 
Героите се смятат за покровители на 
мястото  или  селището.  В  земите  на 
древна  Тракия  хероонът  най-често 
представлява гробница на тракийски 
владетел, 

или 

светилище 

на 

тракийския  херос(конник).  Смята  се 
че този герой покровитства мястото.