Великотърновски университет

Св.св.Кирил и Методии

Р Е Ф Е Р А Т

СВАТБЕНИ ОБИЧАИ В

 село Горна Липница,общ. Павликени

спец.: Културно-историческо наследство

степен: Магистър

дисциплина: Празнично-обредна система на българите

Празнично-обредната система на българите е една от 

най-разнообразните в цял свят.Тя се образува и развива в 

следствие на историческата съдба на нашият народ.Сложноста 

на обредите и празниците ни се далжи както на коренните ни 

обичаи и празници,така и на взаимодеиствието с различните 

културни влияния по нашите земи.Българският фолклор е 

богат както на християнски така и на някои езически обреди и 

ритуали.Точно това го прави уникален и доста интересен.

Един от най-богатите и шумни обичаи в празнично-

обредната ни система е сватбата.Този обичай е доста сложен и 

колоритен.Той се дели на три основни части:

-предсватбени обичаи и обреди

-същински сватбени обичаи и обреди

-следсватбени обичаи и обреди

В различните части на България тези обичаи и обреди имат 

известна разлика по отношение на последователността на 

провеждането им,както и по същността си.Едно от местата с 

най- пищни церемонии по случай този празник е село Горна 

Липница,общ.Павликени,обл. В.Търново

Сватбените обреди и обичаи в село Горна Липница са 

уникални,доста шумни и пищни.Те са доста сложни и 

продължават няколко дни. Сватбите стават най-често през 

зимата,когато хората са свободни и реколтата е прибрана.Щом 

момъкът е избрал своята мома,той чрез маика си или по 

големият си брат съобщава желанието си на бащата.Прави се 

семейно съвещание,дали одобряват момата или не.Постигне 

ли се съглаясие,пращат една близка доверена жена за 

сватя.Сватята посещава дома на момата и там лично разговаря 

с нея и нейните родители.След това сватята предава какво са и 

казали момините родители.В случай на съгласие,родителите 

на момъка извикват трима близки мъже и ги изпращат за 

сватове.Бащата на момчето дава напътствия как да се направи 

сватосването.Вечерят,чакат да се приберат хората от 

пътищата,напълват бъклицата с вино и отиват в дома на 

момата.До Първата световна война,по стара традиция бащата 

на момичето иска бащин откуп(баба хак) от 1000 до 2000 

гроша,според уговорката.Като се постигне съгласие,най-

стария сват подава плоската с вино на моминия 

баща,почерпват се,накрая момата целува ръка набаща си,взема 

плоската от него и я окачва най-видно място в стаята,като я 

украсяват с нова кърпа.Сватовете си отиват и рано на другата 

сутрин се връщат пак при къщата на момата,но с бъдещия зет 

и свекър.А там през ноща се е приготовлявала 

гощавка.Момата дарява сватовете,момъка и свекъра.

Преди гощавката гръмват с пушка или пищов,та да се 

разчуе из селото.Сватосването става обикновенно събота 

срещу неделя,а при спешен случай в сряда срещу четвъртък.

В неделя, в два часа след обяд, от страна на момчето 

повикват наи близките, вземат ядене и вино и предвождани от 

цигулар отиват в дома на годеницата.Това угощение се нарича 

„пите”

През време на угощението се уговаря деня на сватбата, 

кога ште се нашият дрехите(дюшеци и юргани) на булката,а 

също икога ще отидат на пазарлък, за да накупят подараци на 

булката, на зетя, накити и други сватбени дарове.Най-много 

подараци се купуват за булката-рокли, була, златни пендари, 

златни махмудии и още много други.

На следващия съботен ден започва сватбата.Към два-три 

часа пристигат свирачите.Същия ден от двете страни пращат 

близък момък(калесник), който да покани на сватбено 

тържество близки и роднини.Калесникът казва: „Имате много 

здраве от чичо и буля(или вуйчо и вуйна,според случая), 

които ви канят на сватба!”,целува ръка и си отива.

Най-близките роднини-трима мъже и три жени и зетя със 

свирачите отиват да поканят побащима(ръководител на 

сватбеното тържество).Побащима и помайчината занапред ще 

бъдат най-близките на младоженците-заместници на майката и 

на бащата.После се отправят към дома на булката.Преди да