Вернер Карл Хайзенберг
(5.12.1901-01.02.1976)
Немски физик,теоритик,един от създателите на квантовата механика.Заваршва
Мюнхенския и Гютингенския университет.През 1927-1941 е професор по теоритична
физика в Лайпцигския университет.През 1941-1945 е директор на института''Каизер
Вилхелм''и професор в Берлинския университет.През 1946-1958 е директор на физическия
институт''Макс Планк''.От 1958е директор на института по физика и астрономия''Макс
Планк''и професор в Мюнхенския университет.
Научните му работи са в областа на квантовата механика и квантовата
електродинамика,релативистичната квантова теория ан полето,теорията на
ядрото,магнетизма,физиката на космичните лъчи,теорията на елементарните
частици,философията на естествознанието.През 1925г.разработва матричната механика-
първи вариант на квантовата механика и през 1932 печели Нобелова награда.През
1926г.обяснява съществуващите две системи термове за пара и ортохелия:паратермовете
съответстват на симетричните,а ортотермовете-на антисиметричните решения на
вълновото уравнение.През 1927г.формулира принципа на неопределеността,който
ограничава прилагането на класическите понятияи представи кам микрообектите.
Заедно с Дирак изига през 1927идеята за обменното взаимодействие,като въвежда
понятието обменни сили и независимо от Френкел разработва парвата квантова механична
теория на феромагнетизма,основана на обменното взаимодействие между
електроните.През 1929г.заедно с Паули предприема първия опит за формулиране на
квантовата електро динамика,като въвежда обща схема за квантуване на полетата.
Развиватеорията за дупките на Дирак.Постулира след него съществуването на ефекта
поляризация на вакуума(1934г.)
Хайзенберг е един от авторите на протонно-неутронния модел на ядрото.През
1932г.въвежда понятието изотопичен спин,показва наситения характер на ядрените
сили.През 1933-1934г.независимо от Там и Иваненко достига до идеята за обменния
характер на ядрените сили и разработва първата теория на ядрените сили.През
1943г.въвежда в квантовата механика понятието за матрица на разсейването (S-
матрица),която е важен инструмент за описване на взаимодействието.През последните
години от живота си Хайзенберг насочва своите усилия за саздаване на единна теория на
полето,която трябва да обедини всички видове взаимодействия и обясни съществуването
на големия брои елементарни частици.През 1958г.предлага''формула на света'',която стои в
основата на негова единна спинорна теория на полето.Последната обаче е все още тварде
несъвършена.Мнго негови работи са посветени на философски проблеми на физиката и по-
специално на теорията на познанието,където тои стои на позициите на идеализма.
Почетен член на много академии на научни дружества!!!
Състояние на неопределеност
Принципът на Хайзенберг за неопределеността, отркит през 1926г. гласи: Не е възможно
да измерим с произволно голяма точност едновременно скоростта и местоположението на
една частичка. Ако измерим точно едното, не можем да знаем точно другата стойност и
обратното. И нищо не е в състояние да промени това положение във веществото. Това е
фундаментален закон.
“Облачето” на електрона притежава и едно друго необичайно свойство - неподатливост.
Ако започнем да притискаме това “облаче” отвсякъде, то започва да оказва все по-голямо
налагане. И каквото и да е “менгемето” с което стискаме електрона, той рано или късно ще
се измъкне.Това може да си го обясним, като си представим, че електрона се блъска вътре
в “облачето”, и колкото по-малки са размерите на това “облаче”, толкова по-силно се