1. ФОНЕТИКАТА – НАУКА ЗА ЗВУКОВИЯ СТРОЕЖ НА ЕЗИКА

1.1. Предмет и задачи на фонетиката

Фонетиката 

(гр. phonetike от phone „звук”) е наука за звуковата система 

на   езика.   Фонетиката   изучава   звуковия   му   строеж   като   система   от   звукови 
единици, подчинени в своето образуване, съчетаване и употреба на определени 
фонетични закономерности.

Задачата на фонетиката е да опише фонетичната (материалната) страна на 

съвременния   книжовен   език:   образуването   на   звуковете   на   речта,   техните 
артикулационни и  акустични  свойства,  фонетичните  промени  и  редуванията, 
строежа на сричката, ударението на думата и във фразата, звуковите отрязъци 
на речта, интонацията и отношението на звуковата страна на езика към неговата 
граматична и графична система.

По-особеното   място,   което   фонетиката   заема   измежду   дяловете   на 

езикознанието, се определя преди всичко от нейния обект на изследване. Тя не 
изучава езикови единици – носители на значения, а само звуковите средства, 
които по собствените си закони на функциониране осъществяват смисловото 
съдържание   на   значещите   единици.   Фонетиката   следователно   се   занимава   с 
тази страна на езика, която съставя неговата материална обвивка, или звуковата 
материя, без която той изобщо не би съществувал.

Като дял от науката за езика, а в същото време и като наука, която граничи 

с   други   научни   дисциплини,   чийто   обект   на   изследване   е   говорният   звук, 
фонетиката има теоретично и практическо значение. Изучавайки пораждането и 
функционирането на говорния звук и на другите звукови явления на речта, тя 
допринася много за цялостното обяснение на езика като средство за общуване, 
спомага   по-пълно   да   се   обяснят   звуковите   изменения,   да   се   решат 
морфологични и синтактични проблеми. Без познаването на съвременните и 
историческите   звукови   закономерности   не   е   възможно   да   се   решат   редица 
въпроси, свързани със звуковите промени в рамките на морфемите и думите; 
чрез   интонацията   се   определят   типът   и   целта   на   съобщението   и   видовете 
изречения по съдържание.

Голямо   е   практическото   значение   на   фонетиката.   Като   изучава 

съотношението   между   звук   и   буква,   между   звук   и   фонема,   тя   допринася   за 
правилното решаване на правоговорни и правописни проблеми. За да се усвои 
добре произношението на чужд език, също е необходимо да се познава добре 
фонетиката и на родния език.

1