24.02.2010г
.
Светла Иванова
Въведение
Този период от българската история е доста по-особен. Липсва държава с неините институции,
историята, външнополитическите събития, войните и т.н. Политическата история не е на
преден план.
Същност на периода
– започваме с края на Българската държава – нямаме точна дата на края.
Друга условност е свързана с двете водещи държави – Видинското и Търновското царство и
управляващата династия – Шишмановци до края на ХІV век и двамата не са живи но
престолонаследниците им са живи и международнопризнати. Казват, че те, Константин и
Фружин, не може да се говори за край на българската държава. До първото десетилетие на ХV
век Константин е жив, а Фружин и доста по-късно – тези граници разбира се са условни.
Можем да започне броенето от съществуането на османската империя. Около 50 години
османците се придвижват от Галиполи до тук. Този период Османската държава се прави и
изгражда и буквално поема местни традиции и т.н. - местния елемент много силно участва.
От средата на ХІV век турците за пръв път правят стъпка на Балканите до преминаването на
Галиполи. Османската история има собствена периодизация. Ще я обхванем до периодът на
ХVІІІ век – Възраждането. Нашия период в нашта историография е без престиж. Вътрешната
периодизация на периода се отличава от периодизацията на османската история – това е
международна научна дисциплина – в този смисъл предложените периодизации не са една или
две, но ние ще използваме (Иречек отделя ХV век като специфичен период, в които
българската средновековна държава отмира бавно като процес имаики предвид явления
социално-икономическия живот) културата има собствен стимул на развитие
Средата на ХV век – първият период и падането на Константинопол и превръщането му в
Истанбул. Твърди се, че след това събитие започва същинското изграждане на османските
институции. Преди падането на Константинопол 1453 трябва да се говори за Османска
държава. Империя е от средата на ХV век до ХVІ век – тогава се изграждат касическите
институции – управленски, стопански и т.н., след което започват бавно да набират ход първите
проблеми (след средата на ХVІ век). Все още Османската империя има понтениала да прави
реформи без да променя формата на институциите за да не допуска да ги удари кризата. 1699
година за първи път империята трябва да подпише договор с който признава териториални
загуби. Това касае сърбите, но това външнополитическо събитие се отразява на цялата
империя. Името българи никога не изчезва от изворите, но естествено най-малко се среща в
домашните извори. Местните знаят че са българи, султана и той знае че тези са българи.
Държавата:
(
терминологични уточнения
) – ако в европейската литература срещнем нещо
свързано с османското – се говори за времето от съществуването на османската държава до
втората световна война. Във времената на Ататюрк те много се еманципират от империята.
Идентификацията на турците е била на мюсюлмани. От гледна точка разделението на елити –
елитите са османлиите добър мюсюлманин, образован в тяхните училища, служиш вярно на
султата, получаваш за да служиш, имат съответния начин на живот, начин на обличане и т.н.
останалите са простолюдие. Тюрките/тюрку/турците е обидно. Тази държава се самоназовава
османска държава – султана е османски султан. В писмените паметници се употребява и думата
турци, турция. Не е коректно да се употебява понятието турско робство, за турско разбрахме
защо, а сега за робство.
Българите не са роби в тази общност, те са лично свободни хора, за
разлика от други съсловия които в действителност са били роби
. Хора без никаква
собственост, които не произвеждат за себе си, не плащат данъци и са изцяло зависими от
господаря, най-добре представени са в лицето на т.нар. домашни роби. Това са хора дошли от
другаде. Те нямат толкова важно значение за облика на това общество.
В тогавашия свят султана разполага с армията и вътре в нея еничарския корпус осигурява
спазването на султанската воля.
Еничарските са роби на султана
– това са хора, които по
правило са пряко подчинени на султата и нямат права, които обаче са над закона.
Европееца
описва тази системя като системата „кул” – управлението на робите.
Това е система от
хора които са роби на султана, без кадията. Те всички дефакто са еничари, т.е. еничарите като
преторианска гварддия на общестото налагат те да излъчват целия управленски елит. Тук
говорим от великия везир надолу.
Бабите и дядовците ни са били лично свободни
данъкоплатци, рая на султана те добиват храната на децат си, а не им се плаща
.
Административно устройство
Това политическо образование е попило и абсорбирало много местни традиции, институции и
т.н., има си и, разбира се, собствено турските традиции. Бейлик бей/Емиратство = Княжества
съществуващи в Мала Азия след разпада на държавата на селджуките. Когато стъпват на
Балканите никога не бива да забравяме всички народи населяващи Османската държава, докато
тук покоряват почти всички държави, по-сериозни проблеми имат в Мала Азия. Това там са
княжества, мюсюлмански, с които трябва да се докаже защо се воюва. Тук на Балканите
османците могат да не се съобразяват със старите институции, структури и тн. Тук се създават
голяма част от историците на тази държава. (Робер Мантран – професор;
Анжил Ван Щен
оприличава инстуцията на османците на Балканите като три кръга – периферните
територии, които са гранични; един вътрешен кръг осигуряващ стабилитета на
границата и най-вътрешния кръг който е под контрола на центъра, където се
осъществяват моделните институции, ние сме именно в този най-вътрешен кръг
) тук се
опитват да поддържат балансите между едни капсулирани култури, без да ги променят. Слезем
ли тук на Балканите – тукашното общество си има едни определени специфики, които
специалистите безпогрешно разпознават и в този смисъл е резонно да се говори за българска
история в този период. Стъпвайки на Балканите османците все още не са изградили своите
институции. Тук се сблъскваме с
типичен за Анадола феномен които се пренася на
Балканите т.нар.
удж/уч
(копие, стрела, връх). Този регион е военно организирана
територия начело с военачалник, нар. Удж бей – предводител на военния потенциал с
които тази територия разполага, които може да поддържа тази територия и осъществява
основната политическа цел на уджа – воината за териториално разширение. Границата е
една полоса с двоен образ – ние и врага. Военната граница уджа – територия в която
воюващите тюрки рамо до рамо с много не тюрки пазят своя дом и имот и когато могат
вървят напред. Водещата идея била
газавата
– свещена война за завладяване, според
османските хроники 2 века по-късни. Европейците наричат тези хора акънджии –
всякакви хора воюващи за плячка. Определенията за този период се движи между
високоидейния газават и пошлите акънджий.
04.03.2010г
Административно управление на българските земи под османска власт ХV – ХVІІ век
Удж
– военна погранична територия, в която местното общество е организирано с оглед най-
вече и предимно за водене на война в определено стратегическо направление и което се
управлява от удж бей – военен, но и политически ръководител на една доста разнородна военна
структура – те харакеризират големи сегменти от тюрското общество.
Газавата
е водеща
идеология която придавала определена цел, на преден план излиза
акън – плячката
. Това
завоюване действително в съзнанието на ония хора няма как да не е осмислено като победа на
мюсюлманството. Трябва да имаме предвид и тила, т.е. цялото пространство на територията те
произвеждат винаги преди всичко първо за себе си, но и за уджа, т.е. снабдяват уджа с
материалните ресурси за воденето на блага, плячката има важно място в материалните ресурси.
Уджа всъщност е една доста подвижна структура, която се мести напред в пространството, това
лесно може да се индикира с преместването на столицата на уджбея която за нас е интересна
защото именно там е съсредоточена строителната и културна активност на уджбея и уджа.
Именно тук се строят първите джамии, бани, медресета, мостове, и т.н. много от тези строежи
са културно историческо наследство на османската култура. Т.е. исляма със своето лице
(адмистрация и т.н.) се разпространява на Балканите именно в тези територии, т.е. столиците на
различните уджове. Съвсем фигуративно казано уджа идва на Балканите вече в зрелия или
презрелия етап на своето съществуване и тук ще претърпи своя край. Тук се преминава от удж
към османска административна система. Уджа не е структура на класическия османски
централизъм. Обвързаността на уджа с османския владетел е доста условна. Тя е що годе
описана ХV век. Тази зависимост е била силно условна доколкото е съществувала. Дори според
някои учени в началото изобщо още не е решен проблема, кои всъщност ще е най-силния. Не е
било ясно че османците ще са най-горе. Така или иначе ще се види, че развитието на
османското направление вървят успоредно. Следват се основните стратегически пътища на
Средновековието – Виа Милитарис от Одрин, Виа Понтика (един удж по поречието на Вардар
към Скопие и Белград). Интересно е трансформирането на уджовете в османски
административни единици, което става активно след 1413 година. Още в края на ХІV в тракия
започва изграждането на някои институции които по-натам османците ще определят като
тяхната държавна класическа институция, те посе се прехвърлят в Анадола. Между Пловдив и
София започва изграждането на структури като
бейлербейството (бей на бейовете)
изградена
е първо на Балканите и се нарича Румелия/Румили, а посе бейлербейство анадола; изгражда се
инстуцията на
кадъраскер (нещо като гравен прокурор)
главен върховен съдия;
категории
население със специални задължения
, които за нас са много интересни защото става дума за
структури които вече съществуват, и са били организирани с оглед обслужване на определени
държавици, които Османците взимат и Османците ги включват в своите структори. 1383-5
година се създава
войнушкия корпус,
в който са интегрирани местно население – хора,
военни, които обслужват елитните конни части, било то на балканските владетели, било то на
османските. Синовете на Баязид се хванали гуша за гуша и т.н. инстуциите, с които
Османците започват да оглавяват Балканите - става дума за структура, която представлява
териториалната организация на спахииската армия.
Пешите войски – яя и мюселлем –
конниците
. Това са военни опълчения, но започват да се изграждат едни аристократични
функции на новия вид войска
спахиите
– облечени в желязна ризница и
пешаците
пак
създадени докато се завоюват българските войски –
еничари (йеничари – турско)
са пешаци.
Особеото при спахийската армия е, че тези елитни войски които трябва да се явят със своето
скъпо въоръжение + коня + спътници. За издръжката им е създадена
тимарската система
,
която обезпечава спахиите с приход събиран от определено място, срещу което спахията служи
на султана. Тук за пръв път се явява фигурата на султана. Командира на спахиите се нарича
бейлер бей
– той получава своите доходи от една определена територеия наречена
бейлербейство. Административните функции са свързани с осигуряване на мира и тишината,
свързани са с осигуряване на мерки срещу хайдутство, тежките форми на бандитизъм и
криминални престъпления. Осигурават храна на пътните станции за войските, поддържане на
военните съоръжения по границите и пристанищата. Всичко, което държавата изисква
държавата пише до съответния бейлербей. За изпълнение на своите функции бейлер бея
получава големи пари –
хас
или
зиамет
. Има и
диван
– съветници и хора с различни позиции
му помагат без право на вето да въведе реформите. Той е и административен. Бейлербйствата
се делят на
санджаци
– начело със
санджакбей
и той си има малко диванче.
Санджаците в
българските земи са 8 на брой.
Има два принципа за очертаване на техните граници – техните
територии представляват едно към едно средновековните структури (Видинско царство –
Видински санджак; Търновско царство – Никополски санджак; Княжеството на Добротица –
Силистренски санджак има по-особена форма, защото към него е включена цялата делта на
Дунава и постепенно всичко, което ще се лепи по Северното Черноморие + Созопол; Чирмен –
Нова Загора, Ямбол, но не опира в морето; Пашасанджак – тръгва от Одрин, заобикаля Чирмен,
Родопския санджак до Солун; управлява се от бейлербея;
Пашите
са висши военни
държавници; Софийски санджак – пишем го като безусловно съществуващ санджак, обаче
османските извори не са съвсем категоричени). В първоначалния период санджаците се
подразделят на
военни единици
–
вилаети
. Съществува и още едно разделение –
субашелък
–
отговаря за спахията в един малък санджак. Фактически спахииската военноадминистративна
структура стъпва върху една друга йерархия съдебно-административната – освен спахиите
османската военнна конница има освен чисто военни функции, тя има и административни
такива, освен разположените в провинцията, спахии си осигуряват администрация. Османската
власт я има в лицето на местния спахия. Той представлява властта, носи отговорности за
спазването на реда и законността, едно малко парченце от властта на султана му е предоставено
да я управлява. Цветана Георгиева „Пространство и пространства на българите” нарича този
период „османизация на балканското пространство”. По-различно е положението с еничарите
(пехотите; има и конни еничари – личната гвардия на султана, но те са сравнително ограничен
кръг; по дефиниция еничарите са робите на султана, пехотинци, които получават директно кеш
от султана те са на заплата и са натоварени с всички нови начини на воюване като с
огнестрелното оръжие, взривяването – еничарите „6 бюлюка” са свързани с взривяването на
църквите и т.н. за разлика от спахиите еничарите не стоят по провинцията и са концентрирани
около султана – Истанбул, Одрин – чак ХVІ век еничарите ще добият право да се женят и да
имат законни деца и наследство, семейства и т.н и ставайки много на брой се инфилтрират в
управленския елит на империята и администрацията; самите те влизайки в бизнеса въртят един
дефакто мутренски бизнес, държавата с охота прибягва до една интересна мярка – изпраща
еничарите като провинциални гарнизони за по 5 години – така се облекчава потока в столицата,
а и в провинцията те оправят положението – те се интегрират и в провинцията в местния бизнес
обсебват и не толкова високите длъжности в провинцията внасяйки страхотен корупционен
апарат – по някакъв начин промянт отношенията власт – поданици; превръщат се в
катализатор, които карат хората да осмислят османската власт като нещо лошо) (интересен е
трудът на Цветана Георгиява „Еничарите в българските земи”) 1953 година турският историк,
които е още дуайен на световната османистика Халил Иналджък публикува на сърбохърватски
една студия от Стефан Душан до османското царство на сръбски – въвежда термина
„християни спахии” – в изворите от втората половина на ХV век (тимарските регистри) хора,
които са спахии имат тимар, но са християни и понякога това е излишно посочено, очевидно
това са хора, които на млади години са участвали в Шишмановата армия, а после в армията на
османците техните синове и внуци, т.е. представители на военното дело. Със термина спахия
турците означават някакво военно съсловие. 1430 година в Санджака Арвалит има най-ранния
достигнал до нас османски регистър – 30% от фигуриращите спахии са християнски спахии.
Постепенно се вижда как това съсловие започва да се свива. Общо взето изходите са два – или
да приемат исляма което си личи по името (спахията Хасан, син на Иван – за да не звучи
толкова грубо ги казват син на Абдулах). Абдулах остава запазено име за е нов мюсюлманин.
Другата опция която имат е да се търкулнат надолу към раята, да слезнат от това социално
стъпало и да станат войнуци, дервенджии и т.н. първата четвърт на ХVІ век това съсловие още
се топи и така ще е до времето на Сюлейман. Ще виждаме полека – лека тези християни спахии
да стават съдружници – прихода е доста нисък, т.е. те ги изтикват, ако са християни към дъното
на това съсловие.
Т.е. първоначално османците пренебрегват утвърденото правило, че
немюсюлманите нямат достъп до управлението и армията
. Османците пренабрегват това
правило защото това ще забави процеса на интегрирането на населението. Тези условия те ще
поставят малко по-късно.
Съдебно - административната система е представлявана от
кадията
– имаме кадии, над тях се
намира
кадъаскера
, отгоре
шейх-юл ислям
(глава на улемата – ученото съсловие в османската
империя; това са хора с образование – хора с ценз, влизат в съсловието улема, завършили са
медресе с висок ранг и от тях се набират с конкурс кадиите; кадииските длъжности са
разделени в рангове, турците не се церемонят – 50 акчета, 100 акчета – показват ранга)
11.03.2010г
Така нареченият класически период на османската империя провинциално е свързан с
териториалната организация на спахийската армия която е основна за изграждането на
бейлербейството и санджака. Тези административни единици обаче са големи и трябва да се
рзделят на по-малки, обаче тези малки не спахийски собствености са съдебни. Едно такова е
казата
нечело с кадийската институция, тя си има свои специфики. Той е представител на
улемата
– на ученото съсловие, хората получили висше религиозно образование. Висшите са
медресета.
Кадийте
са хора с определен образователен ценз като колкото по-образован си
толкова по-си обезпечен. Ранга на кадията се назовава чрез заплатата му. Те се назначават
както и всички други представители на османския елит с „
берат
” – султанска грамота и
получават заплата от държавната хазна – те са държавни чиновници и функционери. Кадията
би трябвало да бъде независим, дори в някаква степен опозиционен на светския владетел
персонаж и да се ръководи от принципите на шериата, той дори с цената на живота си трябва да
брани правото. Но в османския живот това е невъзможно, защото той се назначава от
османския владетел. Веднъж назначен кадията в дадена каза, той изпълнява своето задължение
година и половина, може до 2 – 2 и половина със специално искане. Там се прилага пронципа
на ротацията. Всеки има сравнително кратки мандати. Защото във всяка една централизирана
държава се сблъскват с проблема на корупцията. Принципа на ротацията уж трябва да
предотврати корупцията. Като му изтече мандата той (кадията) се предполага, че пак година и
половина, две до три стой на покой и се квалифицира, като работи при някой високопоставен.
Там той повишава квалификацията си и вече при следващото назначаване той получава по-
висок ранг.
Кадията е шериатски орган, той съди по шерията
. В османското общаство
освен това обаче на него му се налага и правораздаване съгласно светския държавен закон –
канун
а. Това още веднъж подчертава неговите спеццифики спрямо класическия образ на
кадията.
Функции на кадията
: той първо е съдя, съди съгласно шериата по граждански и
наказателни дела. Преди всичко той е съдя на обкновените поданици, които ние наричаме
рая
–
той е съдя за райте. В османското общество господстващия слой, тия които поучават от султана
за да служат се наричат
аскери (военни)
– военните, спахийте, донякъде еничарите (макар
формално да са роби), собствено военните, хората на перото, ученото съсловие улемата с една
богата палитра функционери сред които различаваме служителите на религиозния култ,
образователните функионери, архитекти, + съсловието на съдебните функционери. Та кадията
не е всъщност съдя на съсловието аскери, те са съдени от
кадъ аскер
(съдята на войската) и
Великия везир
. Освен това къдията е нотариус – пред него се изповядват сделки, наследства,
всевъзможни покупко-продажби. Кадията също е следовател – извършено е някакво
престъпление и трябва да се извърши оглед. Всички тези задължения на кадията се допълват от
един втори кръг от задължения на кадията. Това са чисто административните задължения на
кадията. Всички заповеди на централната власт до провинцията – адресирани до бейлербея,
санджак бея, диваните, - направете, изкопайте постройте – винаги се адресират и до кадията
предполагайки неговото участие в тези дейности. На него е вменено и правото да отговаря на
султана. Само той има правото да пише изложения до султана за всичко онова което се случва
там и в частност изпълнението на задачата. Още ХVІ век започваме да виждаме кадията като
основен орген на султана. Кадията е силен докато е силна османската държава. Във времената
на криза властта на кадията отслабва. Докато е силна държавата къдияте и е предан, когато
отслабва не толкова. В центровете на санджаци и на бейлербейства кадийте който резидират
там са командировани към дивана. Олицетворявайки обстоятелството, че дивана има и съдебни
функции. Кадията придава законосъобразен вид на решенията на този орган и неговите
постановления. Той има собственосъдебни функции, но ограничени права. Кадията съди но не
наказва, той няма никакви силови правомощия, няма органи с които да налага наказания.
Бейлербея и санджакбея наказват.
Санджакбея
държи затворите, на него са поверени
полицейските органи. Кадията води свой специфичен дневник в който се протоколират всички
дела, сделки , наследства и се преписват всички заповеди идващи от султана, той се нарича
„
сиджил
”. Той дава ценна информация за живота на провинцията. Това е основен извор в
нашата историография за историята на нашите предци през ХVІ – ХVІІ – ХVІІІ век. Всеки
протокол все пак се явява формален документ. Тези сиджили са много важни историографски
свиедения. В кадийския сиджил се виждат двата големи кръга от функции и правомощия на
кадията. От една страна имаме йерархията изградена на спахийската армия, а от друга страна
казите и селската околност. В този район може да има по-малки градчета.
Казите в
бъгарските земи в края на ХVІІ век са 70, центъра на казата задължително е град
.
Родопския масив не е каза (днешния Смолян и около него). Казата се разделя ( в един санджак
има еди колко си кази), те се делят на множество по-малки наречени „
нахия
” – околия,
община. Т.е.
една каза може да е подразделена на 3-4 нахий чиито център вече не е
задължително да бъде град
. Начело на нахията стой функционер наречен
наиб
, пак назначен
от султана, но от по-нисък ранг, нарича се понякога помощник кадия. Финансова йерархия –
„
дефтер хане
” – къщата на финансовите регистри. Формално това са трите функционални
йерархия посредством които центърът се свързва с периферията. Те си партнират по няколко
начина. Към санджаците има местни дефтери, представители на тази финансова институция. В
централните ведомства на османската империя работят няколко чиновници, които пишат в
дефтерите да кажем, на фона на тази огромна администрация в центъра в провинцията
изглежда хилаво. Останалите функционери освен кадията в провинцията са военни. Те започват
да извършват множество администривни функции, в центъра на империята всяка дейност се
извършва от квалифицирани лица. Нерядко те трябва да ангажират експерти които често са от
раята. Фундамент на всичко това са институциите на производитените инстуции на раята.
Целия мастойрлък е да стигнеш до населението и без ЕГН и поименен списък да впрегнеш
населението в неговото администриране. Властта в османската империя буквално си
кореспондира с общонстните на населението. Това са съседско-териториални поселищни
общности – селото или градската махала. Целия зор е да стигнеш до селото.
Заповедите
стигат до селото чрез кадийския съд
. Османците работят с
два вида регистри
–
подробни
регистри „подробен регистър”
(почва се от санджака напр. Град Видин и оттам поименно –
женски имена само християни, после отиват в градеца до него и после пак по именно) и
„иджмал” кратък регистър
(град Видин – брой домакинства еди колко си, село Градец – еди
колко си брой домакинства – християнски, мюсюлмански). Селото е важно. Кадията е страшно
важна фигура – той трябва да се опре на т.нар. „
елит на раята
”, представителната извадка на
раята, кехая, кедхуда, старейшина. При мюсюлманите се оформя една интересна прослойка,
която не можем да кажем че това са хора от раята, те представляват мюслманската рая, но сами
по себе си не са рая, те са назначени с берат (могат да са мюсюлмански духовници, писари и
т.н.) наричат ги „
аяни
” – местни мюсюлмански първенци, които представляват първо
мюсюлманите, второ населението, те се превръщат в основни помощници на кадията. По-късно
те добиват самочувствие на местно автономно съсловие, без които нито могат ефективно да се
съберат данъци и нито да се организира населението, нито нищо.
Османската юридическа система
В османската империя първо действа
шерията
(той се базира на няколко източници на правото
корана, суната (устаната традиция за делата, думите и мъчаливото мълчание на Мохамед) и
обичая (
адета
) (включително на немюсюлманите, например кануна минава под тоя знак). При
функционирането на правната система, това което се нарича
Фикх
– идеологическите
разработки за шерията, (житието на Свети Георги Софийски и Николай Софийски – двама
светеца ново мъченици); в житието на Свети Георги кадията е много важен персонаж –
изследователите смятят, че малко се открива Пилат Понтийски. От заповедите на централната
власт разираме и че е имало корумпирани кадии. Това става основно ХVІІІ век. Тогава започва
беззаконие и безредие и раята се оплаква до султана, той от своя страна пише т.нар. актове на
милосърдие „
ахиднам
”. Действа и светския султански закон –
канун
– има два вида кануна –
централни общи верки – общоимперски и по време на Сюлейман Кануни (законодателя)
Велики Страшни, след ХVІ век не се създават нови закони. До времето на
Танзимата
се кара
от съществуващите закони и понеже социалната действителност твърде много се е променила
се вкарват подзаконови актове наречени
фермани
. Мехмед Фатих създава първия
общоимперски канун.
•
Шериат
– базира се на Корана, сунната и обичая,
•
Фикх
– правоведение
•
Канун
– светски султански закон; централни общоимперски законници; раята винаги се
оплаква на султана.
18.03.2010г
Кадъ аскера
е висш функционер в съдебната йерерхия с определени правомощия към кадията,
но по отношение на военните лица. Военните са
аскери
– господарите. Съсловието аскери в
голямата си част като брой хора действително се състой от военни, но наред с това получа от
държавата, но не плащат данъци и които имат по една частица от властта на султана. Всички
ангарирани в съдебната администрация и религиозните служители не ходят на война. Но те
също са аскери. Кадъ аскера има специфични съдебни правомощия по отношение на аскерите.
Канун
или
канун наме
е светски държавен закон изданен от султана под ръководството на
шейх юл исляма. Има две големи канун наме на Мехмет Али и Сюлейман Великолипни и в тях
се третират проблемите – урежда се материя, която не е уредена в шерията, тимарската
система, пряко свързано с това статута на земята, разпределяна на приходи, производствената и
аграрна дейност, статута на раята, категория население със специални задължения (войнуци и
т.н.) и мерки и теглилки специфични за отделните райони на империята. Освен това се ореждат
проблемите свързани с пазарните части и мита. В канун намето са включени и някои други
неща, които допълват постановките на шерията с оглед тяхната действителност, това са
санкционирането на криминални параметри. В закона на Мехмед Завоевателя има част
уреждаща ранговете на османските функционери, задължения и заплата. Това е писан кодекс,
доста добре разчленен и с одробни клаузи, но в законите на Сюлейман Великолепни това е
нещо върховно, правено с векове и с най-добрите хора от администрацията. Целта е светския
закон да се нареди със шериата. Самата империя да се нареди като по конец. Точно по времето
на Сюлеиман обаче системата заочва да дава първите дефакти. След ХVІ век, след Сюлейман,
не се издават нови закони до 30-те година на ХІХ век, до Танзимата. Кара се по старите закони
макар, че действитлността е доста силно променена. Държавата под името на султана издава
заповеди, фермани, които могат да се нарекат подзаконови актове уреждащи материи, които
подлежат на по-различно тълкуване. Освен тези общоимперски закони, съществуват и т.нар.
локални закони, това са тези на отделните санджаци и бейлербейства. Това са текстовете, които
предшестват текста на регистъра. Там се описва материята която споменахме само, че вече
много по-близо до тамошната действителност, пълна с реминисцении от средновековното
минало особено в ранния период. В тоя регистър на всяко село ти е написана продукцията,
която ти е обложена с данък. Но мерната единица без закона отпред не може да се изчисли.
Пълноценното използване на регистъра зависи от местния канун. Имаме общоимперски и
локолни закони, локалната ни е по интересна защото в нея прозира слабоизвестното ни
средновековие. Друго нещо свързано със системата на османската администрация е „
фетва
”,
интересен вид документ, това буквално е отговор на правен въпрос, казус, които се дава от
висш правовед
Мюфтия
(висш правовед, но не кадия които може да отговоря на правни
въпроси, като въпроса трябва така да е формулиран, че да е ясен и едва ли не да се отговори с
да или не, борави се с фиктивни имена за мъж, жена, мюсюлмманин, немюсюлманин) или
шейх юл исляма
. Фетвата се дава този които я е искал и той може да е представи на кадията.
Кадията може да реши дали да вземе предвид или не дадена тема. Фетвата показва как
функционира
шериатското право
– то е казуално право подлежащо на тълкуване от
правовери. Показва начиина по които шериата се вкарва в социалната действителност. Фетвата
може да третира юридическото представяне на социалните въпроси. Фетвите на уважавани
правоведи, в света на исляма няма ... институции. Та тези фетви на изтъкнати личности се
събират на едно място и в някои случай тематично. Ако никои не се сетил да пита този
проблем, но се знае, че този проблем го има, но шейх юл исляма знае че го има и си измисля
фетва. Шейх юл исляма може да издаде фетви по въпроси които вълнуват обществото и се
нуждаят от една правна регламентация.
Литература:
•
Бистра Цветкова
•
Вера Мутафчиева
•
Статии на Страшимир Димитров свързани с ранния период с налагане на османската
администрация и след това ХVІІ – ХVІІІ век –
•
история на добруджа – Страшимир Димитров, Велко Кънев и ... – като първата част е от
Страшимир Димитров.
•
Румен Ковачев – за никополския санджак и кюстендил – самоков и самоковската каза
•
Вера Мутафчиева и Душанка Боянич Лукач – за видински санджак ; видин и видинско
през ХV – ХVІ век – преведени са канун намета и т.н.
•
За кадийската институция – Росица Градева – специалист с множество разработки
свързани с кадийската инстуция и впесването на организацията на кадийската мрежа и
свързването и – сборник съставен от марийка радева – Българското общество ХV – ХVІІ
век
•
За тимарската система имаме същите заглавия като по-горе и можем да добавим
Евгении Радушев – инстуциите свързани с тимарската система ХV – ХVІІ век
Тимарска система
Следващия път: ще закъснее, но ще дойде!!! Ще дойде в 15.30 часа
Проф. Николай Генчев, издаде учебник история на българското възраждане, определя
тимарската система като бермудски триъгълник.
Има една ключова фраза – „
земята, която обработват селяните, нивите на селяните от
които те се хранят е на султана
”. В канун намето на Сюлейман Великолепни „земята на тоя
благословен рай (Румелия) е на султана”. Тази земя се нарича „
мирие/мирийска земя
” –
държавна земя. Земята от която се прехранват, разбира се и необработваемите площи (мъртва
земя). Султана я раздава на раята. Раята има определени парчета от тая земя, които обработва и
вледее, но не притежава. Раята владее земята за да може да я обработва. Спахията или още
тимариота е онзи служител на държавата.
Тимарската система
- султана, които получава за да
служи (да воюва за султана, да се моли, да преподава в медресетата), султана отстъпва правото
да се събират приходите от определени домакинства, които обработват съответната мирийска
земя, които приходи да формират възнаграждението на представителя на съсловието аскери
(спахията Хасан), които приход се нарича тимар.
Тимара е чисто фискална финансова
категория
. Този приход от земята се нарича тимар. Приход се смята от
тимара
в Румелия, че
запова от 3000 акчета до 20
000
акчета
.
От 20
000
до 100
000
акчета – Зиамет и над 100
000
акчета – хас
. Тимариота в частност спахията според това какъв приход има и съответните
военни задължения.
Тимара се дава с берат
(персонална грамота с която се въвеждат във
длъжност и съответно се определя възнаграждението на съсловието аскери – формално
погледнато те са бератлии, назначени със берат; когато се смени султана всички берати се
подменят според една таксичка). Това, че тимара се дава с берата означава, че в грамотата пише
че нашия Хасан е спахия, които получава доход от 3000 акчета от село Панчарево и съседното
Кокаляне и е длъжен да се яви с еди си какво на война под конската опашка на султана и да
живее в границите на санджака. Като умре синът му трябва да получи нов берат, ако въобще
стане спахия.
Тоест тимарската система е така нагласена, че не предполага никаква
наследственост.
Никаква съсловност, никаква наследственост която да породи
аристократичност в османския модел. Властта не желае да допусне това положение. Само
докато служиш ще имаш и ще получиш тимар. Няма пряко предаване от баща на син.
Тимарската система предполага, че съсловието аскери тимариотите владеят условно по
служебно, тимарската институция която не се предава по наследство. Това прави съсловието на
аскерите отворено. Системата допуска постоянно един поток от простолюдието да се качва
нагоре. Този феномен характеризира османското общество до нашето освобождение. Има си
огромна отвореност за хора от простолюдието. Османците се опитват да наложат исляма да
бъде основния знак които да диференцира хората, но много пъти немюсюлмани могат да се
издигнат. Ставайки някои тимариот той започва с
малък тимар
(основен тимар кълъч за
издръжката на една сабия) и после вече той получава
тераке
(надбавка към тимара). Половин
село може да е към един спахия, а другата половина към друг. Така постепено ти можеш да
добиеш висок тимар и с по-високи задължения. В тимара ти получаваш едно парченце земя,
която е за личната прехрана на тимариота –
хаса
, която обаче недостига, за да го изхрани. В
кануна на дълго и на широко описват как неможе да се дава на селяните да я обработват, не
може да работи, затова я засяват с орехови дървета и тръстичина. Бистра Цветкова вижда в
хасата поземлено владение. Вера Мутафчиева отрича такава поземленост. Вера Мутафчиева
търси да намери „османския феодализам”, докато Бистра Цветкова търсеше паралели със
западноевропейския феодализъм.
Беньовбет
– съдружнически тимар, двама души държат един
тимар и служат по отделно съответно доходът е нисък. В османската империя има още една
територия земя –
мюлк
– личната земя.
Мюлк
е земята в рамките на селището, било то град,
било то село (там дето са къщиге на хората, на раята първо, после на аскерите).
Мюлковата
зея е земя на владелеца – тя се купува, продава, заменя и прочее
. Раята има мюлкова земя,
защото всеки има къща. Раята това са дребни собственици и имат мюлкова земя. Без раята и
земята не сме ги дефинирали. Тимарската система е описана в кануна но и в регистъра, намира
отражение начина по които тя функционира, практиките по които тя функионира най-добре се
вижда в дефтера. Най-известен е регистъра за санджака Арбанит от 1430 година според които
се правят изключително много научни изседвания, включително и от Вера Мутафчиева. Друг
акцент върху проблема поставя Цветана Георгиева когато говори за османизацията на
българските земи – какво става след завоюването на земите, как държиш и владееш османските
земи. Чрез тимарската система османците имат много важен механизъм и неговото властово
ограничаване. Към Видин няма дефакто никакво турска колонизация. Няма турци по селата,
ама спахията с едно парченце власт от султана се явява телом и духом да представлява властта,
да си събира данъците и да има определени административни властови функции над народа и
териториите обхващайки териториите съвсем нормално.
25.03.2010г