9.   Психологически   комплекси   и   влиянието   им   върху 
социалното поведение

.  

Карл  Юнг  дефинира  понятието  комплекс 

като проява на психиката свързана с разл.видове поведение.Гради се 
на базата на реакции, които се задействат периодично под влиянието 
на разл.ситуации, в които човек възприема значими за него сигнали. 
Задейства се мн.бързо и ефектите от неговата проява са моментни,но 
оставят   дълготрайни   спомени,   трансформирани   впоследствие   в 
поведенчески   реакции.   При   различните   полове   комплексите   се 
проявяват   по   разл.начин.   При   жените   комплексие   са   свързани   с 
външността, семейството,децата,родителски и съпружески живот. При 
мъжете – общ.положение, престиж, кариера, пари. И при двата пола 
комплексът  е проява на безсилието на волята да се справи  с даден 
източник   на   негативни   емоционални   преживявания,  независимо   от 
осъзнаването   на   влиянието   им   в/у   човека.   Най-често   срещаните 
комплекси са: 

- Параноя 

– патологично надценяване на личността на 

себе   си;   чувството   за   непълноценност   е   съпроводено   с   огромна 
гордост свързана с това, че значимостта на личността в опр.ситуации 
се   оценява   високо,   тази   моментна   значимост     се   прехвърля   в/у 
вс.соц.ситуации.   Собствената   гордост   се   подхранва   от   стремежа   за 
получаване   на   признание   и   външно   търпимият   и   скромен   човек 
демонстрира    враждебност   и  омраза  и   деспотизъм.  Човек   се   вижда 
като мним герой които не може да намери реализация и надценява 
себе   си.

  -   Мегаломания   –  

комплекс,   определящ   патологично 

състояние на разрастване на параноята. Мегаломанът се стреми към 
повече   власт   и   обществен   престиж,   живее   във   свои   илюзии,   мечти 
фантазии.   Завистлив   и   егоистичен,   а   в   общуването   се   стреми     да 
внушава човеколюбие и справедливост. Бързо реагира в ситуации в 
които   се   чувства   засрашен   и   бързо   става   враждебен.   Така   той   се 
опитва   да   отстрани   хората,   съмняващи   се   в   него.

  -   Комплекс   за 

превъзходство   –  

подтикван   е   от   егоцентризъм,   свързан   е     със 

стремежа на човек да прикрие своите собствени недостатъци. Затова 
той преувеличава, импровизира и хиберболизира своите постижения и 
действия. Този комплекс често се проявява при хора, стремящи се към 
власт,   но   нямащи   личностни   характеристики   за   ръководители.

  - 

Комплекс   за   отхвърленост

  -     проявява   се   като   следствие   от 

преживявания на самота, огорчение и разочарование в любовта. Човек 
се съмнява в настоящите си преживявания  и оценки и вс.незначително 
събитие предизвиква безпокойство и страх. Трудно приема поривите 
на  нежност   и  демонстрира  чрез   сила   мъжки  модел   на  поведение.

  - 

Нарцисизъм

  –   комплекс   характерен   с   прояви   на   себелюбие, 

егоцентризъм   и   самовъзхищение.   Реагира   бурно   когато   не   получи 
ласкателства   и   одобрение,   тъй   като   се   идентифицира   с   измислен, 
идеализиран   образ   за   себе   си.   Подобна   симптоматика   прави   тази 
личност трудно податлива на вс.въздействие, поради което тя често 
изпада   в   изолация.

  -   Комплекс   на   най-малкия   в   семейството

  – 

вс.следващо дете след първото се стреми да компенсира потребността 
си от внимание от стр. на околните, което смята че в по-голяма степен 
е получено от първото дете.  За него по-големият брат или сестра е 
обект за сравнение и се стреми да ги измести от властовата позиция. 

- 

Комплекс за малоценност

 – даден човек загубва доверие в себе си и в 

своите способности. 

Затваря се в себе си; изолира се в собствения си свят; 

чувства   се   различен   и   отхвърлен.   Този   комплекс   провокира   оценката   за 
личностното благополучие и човек се стреми да се усъвършенства. В соц.си 
поведение търси хора, които да го обгрижват и да поемат отговорности вместо 
него.

 -Комплекс за вина

 – чувство за вина и страх от евентуални грешки  или 

вътрешна   неувереност.   Такива   хора   са   високо   самокритични,   с   натрапчиви 
идеи и непрекъснати съмнениея. Страхуват се от допускане на грешки, което 
ги прави неуверени. Източниците на вината могат да бъдат: - възпитание с 
насаждане на страх или чувство на вина; - подценяване на собств.способности; 
- постоянно сравнение с околните; - сравнение с родители с висок статус; - 
затруднения със собств.идентификация с реалния Аз-образ т.е. човек живее с 
това какъв иска да бъде, а не какъв е реално.