Да се характеризира „жълтата преса”  в  България не е много трудна 
задача, защото думата,която я описва най-добре е вулгарност . 
Нахалството,лъжите и безпринципността на журналистите са главни черти 
на появилия се преди 10 години  жанр у нас .
    
      Историята на жълтата преса започва в САЩ.през 1986 г.У нас първият 
жълт вестник се появява на пазара благодарение на ужосточена война и 
конкуренция  между двама бивши приятели . През 1999г. вестник  „Нощен 
труд”  публикува интервю с тогавашния  хърватски президент  Франю 
Туджман ,което остава съмнение,че е измислено . Става голям 
дипломатически скандал и Георги Илиев (водещ на броя) с още трима 
негови колеги  са уволнени . Те обаче решават да превърнат дефекта в 
ефект.
  
      Вестник „Галерия”, на който съм се спряла се е появил на пазара преди 
три години . Той е седмичник с тираж  150 000 . На страниците на вестника 
могат да се открият едновременно и по-сериозни теми и по-жълти . Главен 
редактор на вестника е Кристина Парашкова . Всеки път с вестника има 
притурка TV програма, в която има програмата за цялата седмица на 
български и чуждестранни телефизии .
Прави впечатление,че много рядко се допускат правописни и 
пунктуационни грешки,което е особено важно.
 
     Курсовата работа има за цел да покаже,как анализираният текст,статия 
от вестник „Галерия” от 29.09-5.10 2011г. , моделира факта, за който 
съобщава – „ АЙДЕ ,  нарани ме КОКО ! Нека ме боли „
  
    Според Холидей критическия дискурсен анализ е социосемиотски 
процес,насочен към текстовата и социалната структура,който анализира 
езиковата структура в социален контекст  .Той определя три концепции, 
които са основни части на дискурса – поле,насока,начин.Полето в 
разглежданата  от мен статия обхваща онова,което се случва в социалното 
дейстивие . Насоката включва участниците в комуникацията или 
отношенията между тях . Начинът разглежда езика.
  
     Вестник „Галерия” е общоинформационен,стреми се да обърне 
внимание на всичко ново в обществото и политиката  . Във вестник 
„Галерия” няма да намерим нито чист книжовен език,нито благ и