Тема №1 Социална политика – същност, граници на приложение

Социалната политика включва широк кръг елементи и въпроси свързани помежду си, което 
затруднява в известна степен точното дефиниране на съдържанието и обхвата на социалната 
политика.   В   широк   аспект   понятието   социална   политика   е   съвкупност   от   регулиращи 
въздействия   от   страна   на   държавата   и   общините   с   цел   осигуряване   на   относителна 
справедливост   и   равенство   в   рамките   на   икономическите   възможности   на   страната   при 
задоволяване   на   основните   жизнени   потребности   на   хората.   В   тесен   смисъл   понятието 
социална политика се разглежда като средство за защита на хората при вече възникнали 
неблагоприятни   жизнени   ситуации.   Социалната   политика   следва   да   се   разглежда   като 
дейност за регулиране на отношенията на равенство или неравенство  между различните 
социални   индивиди   и   групи   в   обществото.   Прилагането   на   комплексен   подход   при 
разглеждане   на   същността   на   социалната   политика   позволява:   да   се   установяват 
икономическите   позиции   на   различните   социални   групи   и   да   се   определят   различията 
между тях относно доходи, здравно осигуряване, социално осигуряване, условия на труд и 
други;   да   се   разкриват   причините   за   тези   неравенства;   да   се   разработят   механизми   за 
преодоляване на съществуващите различия.
От съдържателна гледна   точка социалната политика включва следните въпроси: доходи; 
социално   (обществено)   осигуряване;   здравно   осигуряване;   пенсионно   осигуряване; 
социално подпомагане; социална политика в областта на труда.
Дейността по осъществяване на разгледаните елементи се извършва от Министерството на 
труда   и   социалната   политика.   Социалната   политика   тясно   кореспондира   с   понятието 
социална сигурност. Целта  на всяка социална политика е да гарантира сигурност на всички 
членове   на   обществото.   Социалната   сигурност   предполага   гарантиране   на   индивида   и 
семейството срещу рисковете, които е възможно да настъпят при тяхното съществуване. Тя 
създава предпоставки за сигурност на индивидите, че равнището и качеството на техния 
живот   няма   да   бъдат   сериозно   нарушени   при   възникване   на   определени   рискове. 
Социалната   сигурност   представлява   система   от   институции,   обществени   правила   и 
механизми за морално съществуване на индивидите при настъпили социални рискове. Тя 
предполага   осигуряване   не   само   на   финансови   средства,   но   и   система   от   услуги   за 
обслужване на населението.

Тема № 2 Модели на социална политика

Либерален модел на социална политика - характерен за страни с либерална ориентация от 
гледна   точка   на   политиката.Най-ярки   представители   на   този   модел   са   САЩ,   Япония, 
Швейцария, Великобритания.
Икономическата и социалнополитическата ситуация налагат преразглеждане на вътре в тези 
страни и постигане на компромисни решения в резултат, на които в момента сме свидетели 
на един НЕО либерален модел.Той представлява по същество хуманизация на либерализма в 
резултат, на което държавната намеса става по-осезаема и това става в резултат на все по-
високата   степен   на   индустриализация   и   преминаване   в   трета   вълна   (IQ  общества; 
информационно общество).
Консервативен   модел   на   социална   политика  –   характеризира   се   със   стриктна   държавна 
рамка   под   формата   на   закони   за   регулиране   на   социалните   проблеми.   Намесата   на 
държавата   е   много   по-засилена,   преди   всичко   чрез   участието   на   държ.   институции   и 
бюджетни изчисления за определени нужди.Характерно за консервативния модел е ,че не се 
поддава на различни мнения.Установен веднъж, се спазва стриктно в продължение на дълго 
време.В   консервативния   модел   много   точно   е   разписано   и   ангажимента   на   бизнеса   по 
отношение на хората на наемния труд. Консервативния модел предполага висока доза на 
демократични институции, които подкрепят при случай на нужда изпадналите във временно 
или по- дълготрайно временно затруднение.
Егалитарен модел на социална политика –  държавата поема грижата за всичко.Счита се, че 
либералния   модел   мотивира   хората   за   по-   силна   личностна   позиция   за   защита   на 
собствените   интереси,   а   егалитарния   модел   отнема   мотивацията   за   активно   личностно 
участие.

Тема №3 Цели на държавната социална политика

Социалната   политика   на   държавата   има   за   своя   най-обща   цел   чрез   използването   на 
специфични механизми да регулира социалните отношения по начин, който смекчава и/или 
преодолява   негативните   социални   последици,   произтичащи   от   икономическата   пазарна 
среда.Що се отнася до конкретните  цели на държавната социална политика, те зависят от 
предпочитанията   на  управляващите   елити,   от   конкретните   проблеми,   които   стоят   за 
разрешаване в конкретните социални области, от разполагаемите ресурси на страната и др. 
В зависимост от съществуващите обстоятелства в съответната страна, конкретните цели на 
държавната социална политика могат  да бъдат:  Ограничаване или пълно преодоляване на 
бедността в обществото; Преодоляването на недопустими за обществото или неприемливи 
от  гледна   точка   на   общественото   сцепление   социални   различия;  Гарантирането   на 
минимални доходи на лица и семейства, които по обективни причини не са в състояние да 
се издържат сами;  Предоставянето на определени социални услуги и условия за живот на 
онези категории от хора, които не са в състояние сами да си ги  осигурят;  Създаване на 
условия за пълноценна социална интеграция на хора в неравностойно социално положение; 
Развитие за сметка на обществото на определени обществени сфери  имащи изключително 
важно   значение   за   пълноценното   развитие   на  всеки   човешки   индивид,   каквито   са 
здравеопазването и образованието. Основните инструменти, които използва държавата при 
реализацията   на  своята   социална   политика   и   достигането   на   нейните   цели   са: 
Преразпределение   във   всичките   му   аспекти   –   на   доходи,   на  собственост,   на   властови 
позиции, на информация и др. Това става основно чрез финансовата и данъчната система на 
държавата,  ресурсите   на   общините   и   местната   власт   и   други   инструменти;  Правно 
нормативно регулиране на отношенията между различни  субекти имащи отношение към 
социалната политика – работодатели,  работници, институции, граждани, сдружения и пр. 
Това става посредством законодателството и подзаконовите актове на различните държавни 
институции; Въвеждане на международните стандарти в областта на социалните отношения, 
образователната и системата на здравеопазването.

Тема № 4 Функции на държавната социална политика, като практика

Основните функции на фирмената социална политика са: гарантираща – поемане на трайни 
ангажименти на фирмата към нейните сътрудници; например гарантиране на възможности 
за развитие и напредък на служителите; разпределителна – заделяне на собствени средства 
от фирмата или ползотворно използване на държавни средства и субсидии за реализация на 
определени   социални   цели;  интегрираща   –  постигане   на   чувство   за   колективизъм   у 
служителите и тяхното обединяване  в трудова общност;  производствено-икономическа  – 
превръщане на социалните проблеми и начините за разрешаването им в мотив за трудова и 
творческа активност; обществена – формиране на обществено мнение чрез активно участие 
в екологични инициативи, национални и регионални социални програми.
Основните   функции   на   държавно   социалното   политика.  Определяне   размера   на 
средствата   за   осигурителни   вноски.

Работодателите   определят   размера   на 

средствата   за   осигурителните   вноски   на  основата на нормативно регламентирания 
размер за тях, в зависимост от  категорията     труд     и     размера     на     осигурителния 
доход,     получаван     от  работниците   и   служителите.   Освен   това   те   установяват   и 
средствата,  които фирмата трябва да внася за първа и втора категория труд за ДЗПО. 
Осигурителят   трябва   да   следи   дали   осигурителният   доход   на   всеки   работник   и 
служител   не   превишава   нормативно   регламентирания   максимален   размер.   Когато 
максималният размер на осигурителният доход на работника или служителя за месеца е 
над   нормативно   регламентирания   за   сумата   над   него,   работодателят   не   следва   да 
начислява осигурителни вноски.

Тема 5 

 Обекти и субекти на социална политика

Социалната политика на дадена държава е съвкупност от специфични дейности, които целят 
да   регулират   социалните   отношения   между   различни   по   своето   социално   положение 
субекти.   Този   подход   към   изясняването   на   социалната   политика   се     нарича   още 
функционален и по същество разглежда социалната политика като дейност за регулиране на 
отношенията на равенство или неравенство в обществото. Той дава възможност да се търсят 
неравенства в икономическите позиции на индивидите във връзка със собствеността, труда 
и условията за труд, разпределението на доходите и потреблението, социалното осигуряване 
и   здравеопазването,   да   се   търсят   източниците   за   тези   неравенства   и   тяхната   социална 
оправданост или неоправданост. Обектите на социалната работа могат да се разграничат на: 
индивиди - в тяхната принадлежност и зависимост от групи и      общности; функционални 
групи   -   в   тяхната   съвкупна   ефективност   и   конфликтност   вътре   в   групата;  компактно 
живеещи   общности   -   с   етно-културна   или   елитарно-кастова       спойка   и   обособеност; 
регионални,   професионални,   кастови   и   големи  етно-религиозни-културни   общности,   при 
нужда   от   тяхното   адаптиране   и   интегриране   към       държавата   и   обществото   на 
мнозинството. Според друга класификация, обекти на социалната работа са: безпомощни - 
деца и възрастни, с увреждания, със зависимости,       жертви на насилие; лица в криза - 
неспособност   да   се   справят   с   проблемите   си;   лица   в   риск       от   криза,   от   насилие   и 
злоупотреба с тях; в социална маргиналност - неустойчиви, с раздвоена      идентификация; 
лица в социална изолация - отхвърлени, отчуждени, недопускани,      самотни; асоциални - 
девиантни и криминални, които са риск за останалите. Обектите на социалната работа могат 
да   бъдат   и:  при   рискови   нови   роли   -   нужда   от   за   подготовка   и   пред-адаптация;    при 
реализация на талант, на свръхспособности - нужда от специални условия и      привилегии, 
проблеми с адаптацията.  в ролята на жертва;  в ролята на партньор; в ролята на     клиент. 
Основни субекти  на социалната  работа са:социалния  работник;  държавни  организации – 
например Министерство на труда и социалната политика;  агенции – например Агенция за 
закрила на детето; организации към местната власт.

Тема №6 Систематизация  на фирмената социална политика 

Според формата на предлаганите социални придобивки структурата на фирмената социална 
политика изглежда така: социални плащания – помощи, обезщетения, добавки, застраховки 
и   други;   социални   услуги   –   здравно   обслужване,   социално-битово   обслужване   и   други; 
трудово-организационни   и   трудово-регулиращи   мерки   със   социални   последствия   – 
квалификационни   курсове,   гъвкав   режим   на   работа   и   други;   социалноинтегриращи 
мероприятия – общи събрания за разясняване целите и стратегията на фирмата, консултации 
с   работниците,   честване   на   юбилеи,   общи   тържества,   излети   и   други.   Според   начина   на 
потребление   на   фирмената   социална   политика   различаваме   колективно   и   индивидуално 
потребление. Според вида им социалните придобивки могат да бъдат: натурални, парични, 
услуги  и

личностнообогатяващи  действия  –  квалификационни  курсове,   и  други.   Основни 

направления:   регулиране   на   всички   отношения   по   повод   наемането,   освобождаването   и 
трудовото   участие   на   работниците   и   служителите,   които   са   извън   обсега   на   КТ   и 
синдикалните   споразумения   на   национално   и   отраслово   равнище   –   системи   за   подбор   и 
оценка на кадрите, собствени социални критерии за освобождаване от работа, справедливи 
системи за оценка и заплащане на труда, система за премиране, изработване на програми за 
движение   на   кадрите   –   възходящи   и   низходящи   кариери,   програми   за   повишаване 
образованието и квалификацията на кадрите, гъвкави модели за организация на труда.

Регулиране   на   отношенията   между   фирмата   и   сътрудниците   й   по   повод   социалните 
последици от различни нововъведения и промени

  –  

програми за социалните последици от 

нови технологии и своевременно информиране на работниците; кризисни консултации – 
съвети от социални работници; фирмена програма за подпомагане съкратените от работа; 
програма за обучение на тези, които могат да останат след въвеждане на новите технологии; 
обучение   на   ръководните   кадри   оносно   методите   на   управление   при   променилите   се 
обстоятелства. Регулиране на отношенията между фирмата и сътрудниците й, произтичащи 
от измененията в икономическата конюнктура, равнище и качество на живот и участие на 
фирмата   в   международната   интеграция

  –  

запознаване   на   работниците   с   пазара   на 

продукцията на фирмата и доколко търсенето ще гарантира тяхната работа; информация за 
намеренията на фирмата да участва на международния пазар, за сливане с други фирми и за 
участието на външни капитали – посочване на последиците за работниците; споразумение за 
начина на реакция на инфлацията; програма за допълнителни работни места при ползване на 
субсидии   от   държавата.  Участие   на   фирмата   в   решаване   на   социални   проблеми, 
произтичащи   от  причини  извън   трудовата   дейност  –  частично  работно   време  за  жените 
майки,   заплащане   от   фирмата   на   гледане   на   деца,   разкриване   на   детски   градини   към 
големите   фирми   или   от   няколко   фирми   заедно;   профилактични   прегледи   за   сметка   на 
фирмата;   допълнителна   здравна   осигуровка,   застраховане   на   работниците;   материално 
стимулиране на работниците за водене на здравословен начин на живот – спортуване, отказ 
от пушене; добавка към заплатата на работници, които не са ползвали отпуск по болест през 
годината;   програми   за   диетично   хранене;   анти   стрес   програми;   програма   за   гъвкаво 
пенсиониране

;  

фирмени кредити за покупна на жилище; еднократни помощи на отделни 

работници   при   инцидентни   нужди,   безплатно   или   по-евтино   хранене.  Регулиране   на 
социалните отношения и проблеми между териториалната и трудовата общност и фирмата 
като   цяло  –   програма   за   екологизиране   на   производството,   участие   за   подобряване   на 
инфраструктурата, за намаляване на безработицата – последните 2 съвместно с общината. 
Регулиране на отношенията между фирмата и обществеността във връзка със задължението 
на   фирмата   да   задоволява   определени   обществени   потребности  –   стимулиране   на 
демографските   процеси   .-   подпомагане   на   самотни   родители,   провеждане   на   цялостна 
политика   на   привличане   на   инвестиции,   която   да   не   води   до   износ   на   сиво   вещество; 

териториално разполагане на структурите на фирмата в райони с висока безработица, за да се 
осигури заетост.

Тема № 7 

 Практически 

 срезове на социалната политика

Практическите   срезове   на   първо   същностно   ниво

:  

онтологичен,   пространствен, 

фукционален и времеви. Онтологичният срез / отговаря на въпроса “какво е това?”/ Тук от 
една страна стоят общите методологични въпроси на СП – изходни категории и понятия, 
фукции   и   цели,   обекти   и   равнища.   СП   като   практика   представява   реализирането   от 
държавни, частни нестопански органи и фондации, съответно на нейните основни фукции. 
Следващият срез на националната СП на първо равнище е пространственият /отговаря на 
въпроса “къде е това?”/
Тук   от   една   страна,   се   има   предвид   лявоорентираната   СП.   Тази   политика   пледира   за 
относително   изравняване   на   потреблението   посредством   осъществяваното   от   държавата 
вторично разпределение. Изходен пукт на тази политика са нормите за потребление, които 
трябва да бъдат осигурени и за тези лица, които не са ги постигнали. При съвремената 
дясноорентирана СП /неолиберална/ намесата на държавата се ограничава в гарантирането 
на  закоността  и  борбата  с  корупцията,  което  е  свързано  с  подобряване  на  системите  за 
индивидуална   и   колективна   сигурност.   Самите   социални   политики   и   мероприятия   се 
изпълняват предимно на регионално и фирмено равнище.
Следващият срез на първо равнище е времевият /отговаря на въпроса “кога става това?”/
Тук   най   –   напред   СП   е   насочена   от   управяващите   към   населението.   На   този   етап   тя   е 
отправена към проблемите на бедността и е монистична и нерегулируема. За в бъдеще тя се 
очертава да бъде плуралистична и многомерно регулативна.В своя настоящ и конкретен 
етап между минало и бъдеще СП се характеризира като двупосочна и дуалистична, тоест 
тук активно участват държавата и работодатели от една страна и работещи от друга.
Следващият основен срез на СП е фукционалният /отговаря на въпроса “как съществува?”/
Тук от една страна се има предвид държавно регламентираната СП и институции, от друга 
страна   се   имат   предвид   спонтанно   формиращите   се     активни   социални   мероприятия   и 
политики   във   връзка   със   спазване   на   човешките   права,   инфраструктурни   подобрения, 
екологични нарушения и др.
Навлизането   в дълбочината  на  проблема изисква  да  представим  някои  срезове  на  второ 
равнище.Ако например приемем като една цялост “социалната политика като практика”, то 
може да формираме следният йерархичен срез. От него става ясно че свързващото звено 
между двата полюса които са, от една страна държавната СП и от другата фирмената СП , 
свързващото   звено   е   регионалната   /общинската/   СП.   Основните   въпроси   се   отнасят   до 
финансовите   и   ресурсните   възможности   на   общините,   социалните   инвенстиции, 
общинските   социални   програми,   взаимодействието     на   фирмите,   намиращи   се   на 
територията на общината.
Следващият срез се формира разглеждаики като цялост “теорията на социалната политика”. 
Този срез се нарича систематологичен. От една страна тук стои рутината СП. При нея няма 
обвързаност между теория и практика, както и между отделните нейни раздели /например в 
областта   на   труда,   социалната   сигурност,   здравеопазванет/.   Даваните   цифри   за   неиното 
усъвършенстване за някакъв период  много често не са обосновани и са лишени от смисъл.
На   другият   полюс   стои   творческата   социална   политика.   Тук   е   установено   оптимално 
сътрудничество   между   учени   и   практици,   съответните   анализи   са   научно   обосновани, 
социалната политика е систематологична и дълбинна, а съответните показатели са реални.
Между двата полюса зоната на контакта стои т.нар. реалистична СП. При нея се отчитат 
характиристиките   на   социално   –   икономическата   обстановка,   интересите   на   отделните 
съсловия и групи, възможността за увеличаване на заетостта в зависимост от прогнозите за 
икономическо развитие на страната, възможностите за повишаване на индивидуалната и 
колективната сигурност.