ЮГОЗАПАДЕН УНИВЕРСИТЕТ
„ НЕОФИТ РИЛСКИ „
ГР. БЛАГОЕВГРАД
ФАКУЛТЕТ „ ОБЩЕСТВЕНО ЗДРАВЕ И СПОРТ „
РЕФЕРАТ
НЕМСКА КЛАСИЧЕСКА ФИЛОСОФИЯ – КАНТ, ХЕГЕЛ,
ФОЙЕРБАХ
ИЗГОТВИЛ : Нели Спасова
СПЕЦИАЛНОСТ : БАКАЛАВЪР „ СОЦИАЛНИ ДЕЙНОСТИ „
ЗАДОЧНО ОБУЧЕНИЕ І курс
Фак. № 11500122002
НАУЧЕН РЪКОВОДИТЕЛ
:
Доц. д-р Г.Апостолов
ГР. БЛАГОЕВГРАД
Въведение
Историята на философията обхваща невероятно богатство от идеи, обособени
в отделни философски школи, учения, теории, направления, които отразяват
развитието на човека, на неговия дух от древността до днес. В голяма степен може
да се твърди, че историята на философията съдържа най-важното, главното в
историята на общочовешката цивилизация. „Историята на философията е най-
вътрешното на световнота история”- посочва Хегел.
Връх в историята на философията бележи немската класическа философия,
които чрез своите велики представители Кант, Хегел, Фойербах, можа да схване и
творчески да преоцени духовното богатство на своите непосредствени и по-далечни
предшественици. Тяхното философско наследство се отличава не само по своя обем
и всеобхватност, но преди всичко по вглъбеност на мисълта, по богатството и
сложността на понятийния израз, по извършения дълбочинен разрез на
философските проблеми, за да ги представят като различни и необходими прояви на
вечно развиващия се дух.
Теоретични източници на немската класическа философия.
По- далечни извори на немската класическа философия са първите сериозни
теоретични разработки на философската проблематика в древна Гърция, където през
т.н. класически период, философията достига до най-дълбоки прозрения за
същността на духовното и материалното, където за онова време мисълта достига
най-висока степен на обобщение на човешкия опит и знания.
Непосредствени теоретични източници на немската класическа философия са
идеите на ранните представители на модерната европейска философия – Бейкън,
Декарт, Лок, Хобс, Хюм, както и възгледите на на представителите на френското
Просвещение и френския материализъм от 18 век. Първоначалния тласък на новата
философия е дело на Фр. Бейкън, който отхвърля схоластиката като метод на
познанието и тръгва от опита, наблюдението и индукцията към разкриване на
истината. Модерната философия фактически започва с Декарт, който поставя
началото на рационалното познание като адекватно на истината и което започва с
мисленето като съдържателно битие. „Мисля – следователно съществувам” е
курсивът на неговата философия. Определено влияние върху немската класическа
философия оказва и Б. Спиноза, който приема, че истината е единна субстанция, а
нейни атрибути са мисленето и протяжността /материята/. Спиноза оказва влияние
върху великите немски мислители и чрез своите нравствено-етични възгледи.
Определен дял за цялостното изграждане на немската класическа философия
имат идеите на френското Просвещение и френския материализъм през 18 век. Това
влияние е изразено многопосочно, но то се чувства преди всичко в обновителния и
настъпателен дух на немската философия, която се формира по време на френската
революция и непосредствено след нея. Този дух идва именно от Франция, посочила
пътя на бъдеща Европа и на социалния прогрес.
В обобщение - първите етапи в развитието на новата европейска философия
подготвят възникването и формирането на немската класическа философия, която е
върхът в развитието на тази наука и най-дълбоко самопознание на духа.
Характерни черти на немската класическа философия.
Много са особените страни, които отличават и открояват немската класическа
философия в историята на най-новата цивилизация. В сравнение с философските
възгледи през 17 и 18 век в Англия и Франция, немската класическа философия
представлява по-висок етап и модерен тип европейско теоретично мислене, което се
стреми към проникване в най-дълбоката същност на нещата, разглеждайки ги в
тяхната динамика и причинно-следствена връзка, разкрива тяхната противоречивост,
цялостност, многообразност, изследва ги в процес на постоянно изменение и
развитие. Именно в този т.н. диалектически подход на изследване на нещата се
изразява първото и най-значително постижение на тази философия, което
преобразува нейното ядро. Следствие именно на този подход в Германия възниква
нова, революционна по дух философска школа, която поставя за премет на изслеване
идеята, духът и тяхната същност като основа и причина на съществуващото.
В центъра на философските разсъжения е поставен разумът, съзнанието, азът,
като активна и творческа сила в познавателния процес. В своите разсъжения за
познавателните възможности на човешкия разум, както Кант, така и Хегел убежават,
че разумът е висш критерий за истинността на познанието, че той няма а ни поведе
по отношение на същността, както биха ни подвели усещанията, възприятията,
чувствата, емоциите, т.е. опитното познание.
Друга особеност, която трябва да подчертаем е афинитетът към
системотворчество във философското изложение. Стремежът към системност и
логическа последователност на възгледите се налага от самия диалектически подход
на изследване, който прилагат немските философи и който подход изисква всеки
научен проблем, всяко дело да бъде доведено до неговия логичен завършек.
Цялостния поглед върху немската класическа философия позволява да
изтъкнем и друга важна нейна особеност. Това е умението, разбрано като
необходимост, да се съчетава историческия и логическия подход при изучаване на
философското наследство и при изследване механизмът, закономерностите и
същността на познанието, като творчески акт и като феномен на духа. Историческия
поглед на немските философи е обърнат към миналото само като работна фаза, а
като цел е насочен към бъдещето.
Така немската класическа философия преодолява окончателно старата
метафизическа представа за природата и обществото като неизменчиви величини, а
движението преди всичко като монотонно и затворено механично движение.
Имануил Кант /1724-1804/
Кант е роден в гр. Кьонинсберг, където прекарва почти целия си живот. Тук
завършва гимназия и университет, след което близо 10 години е частен учител в
различни градове на Източна Прусия. През 1775г. в качеството си на приват-доцент
чете лекции по метафизика и някои естественонаучни дисциплини.
Основоположникът на немската класическа философия преминава през всички
длъжности в университетската йерархия. От 1770г. е редовен професор и чете
лекционен курс по логика и метафизика-научни области, в които се насочват по-
нататък неговите интереси като философ.
Космологични възгледи на Кант.
Философското творчество на Кант се дели на два периода – докритически и
критически. През първия период той изучава с голямо увлечение проблемите на
астрономията и най-вече вижението на небесните тела от Слънчевата система, от