3. ЕТИКЕТЪТ И ОБЩУВАНЕТО. СВОБОДНОТО ОБЩУВАНЕ
За да заслужите възхищението и уважението на хората, трябва не
само да сте високообразовани и да притежавате забележителни
професионални качества, но и да имате добри маниери. Общуването с
внимателни и културни хора е леко и приятно. Затова не се срамувайте от
своята учтивост - добрите обноски предразполагат и привличат хората.
3.1. Етикетът и общуването
„Позволете да се обърна към Вас..."
Общуването с когото и да било (познат или непознат) винаги започва
с обръщение. И думите, които използваме в тези случаи, винаги трябва да
са приветливи и доброжелателни. Според ситуацията има три вида
обръщения: официално, неофициално и неутрално. Дори добре да се
познавате с човека, в официална обстановка не бива да използвате
неофициалната форма на обръщение (на име, на „ти").
Официалният вид обръщение (на фамилно име, употребата на титли
и звания, на „вие") изглежда неуместно на приятелско парти, освен ако не
искате да се пошегувате. Неутралното обръщение обикновено се използва
в разговор с непознати в обществения транспорт, в магазина, на улицата.
За него са характерни изрази от рода на „Извинявайте, слизате ли?",
„Извинете, бихте ли ми казали" и т.н. Тук е задължителна употребата на
местоимението „вие".
Тънкости в употребата на „ти" и „Вue"
В съвременното общество говоренето на „ти" е широко
разпространено, особено сред по-младите хора. В миналото тази форма е
употребявана, за да се подчертае превъзходство или привилегировано
положение.
Навремето е бил популярен и един своеобразен риту
ал:
желаещите
да минат на „ти" преплитали помежду си ръце с чаши с вино, изпивали го
до дъно, целували се и едва тогава започвали да си говорят на „ти".
Ритуалът се нарича „да пием брудершафт" или „брудершафт". Днес това
става по-опростено.
Правилата на етикета изискват към всеки непознат, навършил
осемнадесет години, да се обръщаме на „вие", макар че има случаи, когато
и спрямо дете, постигнало забележителни творчески успехи, се използва
учтивата форма.
Местоимението „вие" влиза в обръщение, когато говорим с
непознати или малко познати, с по-възрастни хора или с лица, които стоят
по-високо в социалната йерархия. Формата „вие" използваме и когато
разговаряме с колеги, до момента, докато се сближим и преминем на „ти".
Прието е „ти" да се употребява в разговор между приятели, добри
познати и роднини. Няма ясни и строги правила как от „вие" да преминете
на „ти". Важното е да бъдете тактични и да се придържате към следните
съвети:
♦
не бързайте да преминавате на „ти" - прибързаната
фамилиарност не е приятна;
♦
предложението за преминаване на „ти" трябва да произтича от
онзи, който е по-възрастен;
♦
в отношенията между двата пола инициатор за преминаване на
„ти" трябва да бъде жената;
♦
не минавайте на „ти", ако знаете, че човекът, към когото се
обръщате, не може да си позволи по отношение на вас такъв преход.
Кога и как да молим за извинение
Извинението е своеобразна култура на общуването, която се
основава преди всичко на уважението. Ако почувствате, че сте поставили
някого в неудобно положение, по-добре е да помолите за извинение, но не
защото сте постъпили лошо, а чисто и просто заради безпокойството, което
самите вие изпитвате. Например във Великобритания, ако пешеходец
случайно се блъсне в някого, и двамата участници в инцидента се
извиняват един на друг.
Да помолиш да те извинят невинаги означава, че се признаваш за
виновен. Най-често това е общоприет начин да се обърнете учтиво към
непознат човек.
А когато волно или неволно обидите някого, непременно го
помолете за извинение, колкото и неудобна да ви се струва създадената в
резултат на вашата постъпка ситуация. Направете го тактично, като се
стараете да следвате ня
кои правила:
♦
за начало се постарайте да разберете каква точно е вината ви;
♦
не употребявайте думата „извинявам се" - трябва да кажете
„извинете";
♦
ако ситуацията позволява, усмихвайте се - приятната усмивка и
вашето искрено извинение ще смекчат конфликтната ситуация;
♦
когато се извинявате, не е редно да хващате за ръка човека, към
когото са отправени думите ви, нито надълго и нашироко да обяснявате
вината си;
♦
много е важно как ще поднесете извинението. Не бива да
изричате думите небрежно, защото така може само да задълбочите
обидата;
♦
не очаквайте моментален отговор - просто се извинете и се
отдалечете.
Ако човекът, когото сте оскърбили, протегне ръка, за да се ръкува с
вас, знайте, че сте постигнали целта си.
Как да правим и да приемаме комплименти
Вероятно малцина помнят прекрасните строфи на Булат Окуджава
„Хайде да си правим комплименти, те са най-щастливи в любовта
моменти". Дори да не се изразяваме толкова поетично, всички се радваме,
когато ни кажат нещо приятно.
Ако не се решите да кажете няколко ласкави слова от свое име,
опитайте се да пуснете в ход т.нар. опосредствени комплименти от рода
на: „Вчера срещнах Анна Станкова и тя ми разказа колко добре сте
организирали благотворителния концерт". Това е похвала „с двойно дейст-
вие": първо, изненадвате приятно събеседника си, и вто
ро
, отзивът ви като
бумеранг се връща към Анна Станкова. Затова не се отказвайте от
удоволствието да похвалите някого и по този начин да го направите по-
щастлив.
Ако обаче си кривим душата, ако не сме искрени и не казваме
истината (или поне част от истината), изречените от нас думи ще
прозвучат като ласкателство (двуличие). Затова преди да изстреляте
похвалата, спомнете си правилата на добрия тон:
♦
комплиментът трябва да бъде искрен;
♦
когато правите комплимент, дръжте се дружелюбно и
непринудено;
♦
не отправяйте един и същи комплимент към двама души, които
стоят един до друг;
♦
проявявайте чувство за такт и спазвайте мярката;
♦
Понякога е по-трудно да слушащ комплименти, отколкото да
ги правиш.
Според правилата на добрия тон, чуете ли комплимент по ваш адрес,
приемете го спокойно и с достойнство:
♦благодарете с няколко думи. Така ще покажете, че казаното ви е
приятно и цените проявеното към вас добро отношение;
♦постарайте се да намерите подходящи думи, за да благодарите;
♦не се отнасяйте към казаното твърде сериозно и не възприемайте
обикновения комплимент като намек за бъдещи по-близки отношения;
♦не си просете комплиментите - това е лош стил;
♦недейте да кокетничите и да оспорвате отправената към вас
похвала.
Според правилата на етикета в отговор на всеки комп
лимент
,
отправен към нас, трябва да кажем: „Благодаря ти" или „Радвам се, че ти
харесва" и пр. Това е напълно достатъчно.
В официалната и деловата кореспонденция похвалите играят важна
роля. В този случай обаче говорим за похвалата като за особена форма на
учтивост. В дипломатическата кореспонденция например е задължително в
началото и в края на официалното писмо да присъстват установени от
етикета комплименти. Липсата им може да се възприеме като преднаме-
рено оскърбление.
Тактичност и нетактичност
Към правилата на добрия тон се отнася и стремежът да не поставяме
никого в затруднено положение, да не говорим само за себе си, да не
клюкарстваме, да не се бъркаме в чужди работи, да не задаваме нескромни
въпроси, да не сочим никого с пръст и да не гледаме втренчено. Както се
вижда, в основата на тези изисквания стоят тактичността и деликатността.
Ето няколко признака, по които можете да познаете тактичния човек:
♦
той никога не изразява категорично мнението си, а ако е
принуден да влезе в спор, се старае да заменя фрази от типа „Аз не съм
съгласен" със „Струва ми се, че...";
♦
когато нечие мнение е абсолютно неприемливо за него,
колкото се може по-бързо ще се опита да смени темата на разговора;
♦
никога не става инициатор на разговор, в който се клюкарства
по адрес на един или друг човек, а ако неволно стане участник в него, ще
направи всичко, за да го прекрати;
♦
никога за никого не казва лоша дума, защото знае, че упреците
и мненията, изказани зад гърба на другия, са неморални;
♦
не задава въпроси, които могат да причинят на хората болка
или да ги поставят в неудобно положение;
♦
никога не обсъжда теми, които могат да огорчат събеседника
му;
♦
когато отговаря на въпрос, засягащ човек, който не му е
симпатичен, непременно посочва добрите му качества.
Как да избягваме неудобни ситуации
Винаги помнете едно от най-важните правила на доб
рия тон:
абсолютно е недопустимо да се присмивате, да осъждате или да злословите
по адрес на други хора. Още повече че това може да ви постави в глупаво
положение. Понякога чуждата липса на такт може да ни изправи пред
избора: или да се окажем в неудобно положение, или да се измъкнем от
него, като също постъпим нетактично. Как например да се спасим от нечие
досадно любопитство? Безспорно най-добре е да направим всичко, за да
сменим темата на разговора. Но има въпроси, от които много труд
но
можеш да се измъкнеш, като например: „На колко години сте?". Чувайки
го, мнозина от миналите трийсетте (това се отнася особено за жените) се
объркват. Съществуват много начини да избегнем отговора, но за
съжаление и тези начини малко или много съдържат доза нетактичност.
Бихте могли да кажете: „Колкото и да са, мои са" или „Пълнолетна съм",
или да използвате по-изящната формулировка „Сега и винаги ще бъда на
тридесет и две" (можете да сложите всякакви цифри, които сметнете, че са
подходящи).
В някои ситуации се колебаем да премълчим ли или да кажем на
човека до нас нещо, което той може да възприеме като критика. Прост
пример: какво да направим, ако забележим, че чорапът на приятелката ни
има бримка. Преди да действаме, разумно би било да съобразим дали, ако
й кажем, нещата ще се оправят. Ако приятелката ни може веднага да си
купи нови чорапи или пък знаем, че винаги носи в чантата си резервен
чифт, няма смисъл да мълчим. Ако сме наясно обаче, че нашето съобщение
с нищо няма да й помогне, а само ще я притесни, по-добре е да не си
отваряме устата. В противен случай вместо очакваната бла
годарност ще
срещнем раздразнение или обида.
Как да постъпи една жена, когато пред нея възникне въпросът трябва
ли да каже на мъжа, че ципът на панталоните му е отворен. Според
правилата на етикецията, ако се познавате, може. Смущението, което в
този момент ще изпита мъжът, е нищо в сравнение с притеснението, което
непременно ще се появи, когато сам открие зяпналия процеп и започне да
се чуди колко ли време е ходил в този си вид. Ако обаче току-що сте се
запознали, оставете забележката да му направи някой друг.
3.2. Свободното общуване
Победете своята стеснителност
Когато попаднете в непозната компания и обстановка, можете ли с
всеки събеседник свободно да водите разговор на каквато и да била тема?
Ще успеете ли да заинтересувате непознат човек, да събудите у него не
само симпатия, но и желание да поиска да общува с вас и в бъдеще? Ако
сте отговорили утвърдително на тези въпроси, не четете написаното по-
надолу.
И обратното, ако въпросите са ви смутили или отговорите ви са
отрицателни, значи, че при всяка по-необичайна ситуация се обърквате и
не знаете как да поведете разговор. „Прекалена стеснителност" е
милосърдната диагноза, която могат да ви поставят хората, с които сте се
срещали по купони или на гости. Не бива обаче да приемате това като
присъда за цял живот. От вас се изисква да усвоите изкуството на
свободното общуване, защото то е важна част от вашия индивидуален,
професионален и делови имидж. Няколко най-обикновени похвата и
спазването на определени правила ще ви помогнат да овладеете изкуството
на свободното общуване.
Да започнем със срамежливостта. Според психолозите човек, който
се възприема като срамежлив, смята, че се страхува от хората, но всъщност
се страхува от самия себе си. Ако този проблем ви тревожи, най-вероятно