Свобода на словото

Свободата   на   словото   е   един   от   основните   белези   на   човешкия   прогрес   и   на 
демокрацията.   Поради   това,   тя   е   и   голяма   отговорност.   Свободата   на   словото 
трябва да обслужва преди всичко обществените интереси. Редица други страни в 
Европа и света имаха щастието да се радват на тази свобода десетилетия преди 
нас, макар че като  конституционно право тя беше огласена още с Търновската 
конституция.  Тази   свобода   и   допустимите   ограничения   върху   нея   са 
изключително добре регламентирани в Европейското право. Като се започне от 
Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, Европейската 
конвенция за трансгранична телевизия /ЕКТТ/ и се стигне до начина, по който 
нашият законодател е уредил комуникационните права на гражданите в акта с 
най-висока   юридическа   сила   –   Конституцията   на   Република   България.   Тази 
свобода е уредена в глава втора - “Основни права и задължения на гражданите”, в 
която   се   казва,   че   не   можеш   да   използваш   превратно   правото   си   да   ползваш 
свободата на словото в ущърб на другия. Към тези ясни европейски критерии е 
задължително   да   се   придържа   и   нашата   страна.   Днес   свободата   на   словото   е 
навярно най-свидното и безспорно доказателство, че нашата страна се развива 
като  демократична  държава.  Поради  това  и  всеки  опит  за  посегателство  върху 
тази свобода отеква с изключителна чувствителност в съзнанието и поведението 
както   на   нашите   медии,   така   и   в   общественото   съзнание   на   младото   наше 
гражданско общество. В същото време, използвайки тази чувствителност, редица 
институции и отделни лица дават примери за своеобразна игра със свободата на 
словото, използвана като посегателство върху достойнството и независимостта на 
личността. Зад великата идея за Свобода на словото се крият някои симптоми, 
които   са   силно   обезпокоителни   за   обществената   и   нравствената   среда,   и 
застрашават да превърнат тази Свобода в своеволие и трибуна на ниски и пошли 
страсти, за тревожно и недопустимо замърсяване на общия духовен фон на живота 
в нова и демократична България.

Свободата на словото НЕ означава:

1. Използването на електронни медии и други средства и обществени трибуни за 
обида на личността и човешкото достойнство.

2. Употреба на цинизми в публичното пространство на изрази, които са далеч от 
всяка обществена норма и публична етика.

3. На чужди думи, там където за това имаме достатъчно красиви и изразителни 
български думи. 

4. На вулгаризми от каквото и естество да са те.