Още в самото начало на изучаване на дисциплината  
Обща   история   на   Църквата   стана   въпрос   за   това   каква 
наука   е  всъщност  църковната   история:   историческа  или 
богословска. Стана ясно, че макар да не може да се прави 
разграничение   между   двете   понятия,   то   везните   клонят 
повече в полза на второто. 
           Сега отново става дума за един вид противопоста-
вяне,   но този път на това дали историка занимаващ се с 
представянето на дадена религия трябва да е: историк или 
вярващ историк.
           Имайки предвид зададения за работа текст и това, 
че   в   него   се   разглежда   положението   на   християнския 
историк и въобще историята, като понятие, то настоящето 
писание ще разгледа следното: трябва ли историка да е 
вярващ, какво точно е историята.
           Историята е наука за миналото. Тя не е само дати, 
места, обекти. Историята не е и обикновено зрелище. Това 
е процес, в който, мисля че няма да сбъркам ако кажа, са 
заложени   и   чувства.   Още   повече,   че   става   въпрос   за 
църковна история. Обхващаща всичко описано до момен-
та като в центъра е човекът и неговата вяра. 
           На историка занимаващ  се с историята на дадена 
религия му  е необходимо нещо повече от познаване на 
историческите факти ( време, събития, действащи лица ), 
в смисъл, че той изучава и предава още нещо – Божието 
Откровение.   Навярно   ще   се   съгласите,   че   един   човек, 
който е вярващ човек, много по-точно и вярно би предал 
миналото от онзи базиращ се главно на дати, обекти и т. н. 
И това е така поради възможността на първия да вникне и 
разбере същността на смисъла, който авторът на даден