Семейно и наследствено право – писмен изпит , два въпроса  - 1 от наследствено и 1 от 
семейно право. 
Доц. Матеева 
От 1 – до 34 въпрос – семейно 
 35 до край – наследствено.
Учебници -  проф.д-р Лиляна Ненова – Сем.право на РБ
Христо Тасев -  Наследствено право – преработен от  проф. Петканов и  С.Тасев
/справка в съдебната практика – препоръчителна / 

1. Понятие източници на бълг.сем.право 

Сем.право представлява самостоятелен дял на бълг.гражданско право, които 
регулира имуществените и неимуществени отношения възникващи от юрид. Факти 
на брак, осиновяване, настойничество попечителство.
чл.   1  от   СК  –   урежда   отношенията   основание   на   брак   ,  родство,   осиновянане   , 
настойничество   и   попечителство.   Спецификата   на   сем.-правните   отношения   се 
свързва с правопораждащия юрид. Факт. / брак, осиновяване, настойник .. / СК го 
квалифицира като сем. Право без значение дали това отношение е имуществено или 
неимуществено.     Ако   два   съпрузи   придобият   през   време   на   брака   яхта   – 
отношенията се регулират от сем.правото – чл. 19   СК.   Прилага се специалния 
закон –чл. 19 – до 30 . Съпрузите са солидарни длъжници.

Същност и място на сем. П раво

  като част от действащото обективно в теорията 

съществуват 2 противоположни становища.
1. –   поддържа   че   сем.   Право   е   самостоятелен   клон   на   частното   право   – 

самостоетлен   частно   правен   отрасъл   редом   с   гражданското,   трудовото, 
търговското   .   Това   становище   отрича   принадлежността   на   сем.   Право   към 
гражданското.  Приема се че сем. Право представалява  с/ма от правни норми 
която урежда лични и някои.... отношения свързани с брак , настойничество , 
попечителство. 

Сем.   Право   приоритетно   значение     имат   неимуществените   отношения   ,   теза   на 
проф. Ненова . Имуществените отношения имат подчинено и обслужващо значение 
според проф. Ненова.
Аргумент за своето гледище проф. Ненова   черпи от правилата на параграф 1 от 
допълн. Разпоредби на СК , където е записано   че по въпросите по които СК не 
съдържа   изрична   уредба   съответно   се   прилагат   правилата   на   гражданското 
законодателство , ако това не противоречи на морала и правилата уреждащи сем. 
Отношения.
2. -  поддържа че сем.право представлява дял от бълг. Гражданско право .  Така е 

защото  сем. Право урежда въпроси от личен, вещен и облигационен характер в 
рамките на семейството. Касае се за равнопоставени отношения между субекти 
на   гражданското   право,   което   показва   че   сем.   Правоотношения     притежават 
съществените родови признаци на всяко гражданско правоотношение и са тясно 
свързани   с   гражданско   правния   статус   на   ФЛ   по   бълг.   Граж-   право. 
Доказателство   за   това   е   разпоредбата   на   параграф   1   от   СК  ,   която   закрепва 
субсидиарното   прилагане   на   гражда.закон.   Сем.   Праваната   уредба   е   лекс 
специалис. Поддържа се 2 теза .

Понятието “Семейство “  -  дефинира се в допълните разпоредби на различните закони
Вещното право - /най тясно понятие за семейство – двамата съпрузи и ненавършилите 
пълнолетие  техни деца / рождени  или осиновени / ако не са встъпили в брак .

Семейно право  - чл. 80 и 81 СК  - очертан е кръга на лицата  свързани с брак , 
родство или осиновяване .  
Сем.за сем. Право е съвкупност от лица свързани помежду си с брак, родство или 
осиновяване.

Чл. 1 – СК - 

.......................... ; настойничество и  попечителство  -кмета на общината го 

учредява чл. 110 СК   / включва отношения които са административно правни по своята 
природа – властнически акт / 
Финансовото право -  / общ бюджет , съвместно живеене / .

Източници на семейното право 

От 68г. у нас сем.правната уредба е кодифицирана , 68 г. – приет първия СК , сега 
действащия е от 85 г.  До 68 год. – действат последователно Екзархийския устав – 45 
год. , Наредбата закон на брака – 1945 год, която за първи път уреди като единствено 
допустима форма на брака – гражданския брак .  Частична кодификация – ЗЛС – 49 год. 
До 45 г. Екзархийски устав урежда абсолютни бракоразводни основания 
Първа крачка към светско право  е Наредбата закон за брака – 45 г.
ЗЛС – 49 г. – първата частична кодификация на сем. Уредба у нас и подготвя почвата за 
приемането на първия СК у нас от 68 г. 
Чл. 46,47, 51 ал. 3 от Конституцията 
Чл. 46 – дефинира брака като доброволен съюз между мъж и жена с което въвежда 
принципа на хеторогенен и моногамен характер на брака. Урежда равноправието на 
съпрузите. Чл. 46 ал. 3 задава основните параметри на СК 
Чл.47   -     посветен   на   отношенията   родители   деца   .   Сем.   Правоотношения   на   лица 
свързани с произход и осиновяване
Чл.51 ал. 3 – правното положение на възрастни , които нямат близки и се защитават от 
д-вата и обществото.
Закона за закрила на детето – 
ЗЛС  - 
ГПК –  чл.  258 и  следващи  уреждат   брачните  дела  /производства     /  норми  относно 
процедурата / 3 групи искове – установителни и конститутивни 
Закон за гражданската регистрация – акт за брак  - подписва се от длъжностното лице и 
двамата които встъпват   - чл. 10 ал. 3 СК . От този момент се счита че има сключен 
брак.
Подзаконови  актове  – предпоставки  за сключване  на  брак   - инструкция  на МНЗ / 
болести при които не може да се сключи брак / 
Сем.правоотношения   с   международен   елемент   считано   от   май   05г.     се   уредиха   в 
кодекса на международното частно право.

2 Брак. Сключване на брака , форма и процедура Глава 2 на СК ,чл. 6 до 10 

Чл.6  е логическо доразвитие на чл. 46 от Конституцията -  които дефинира брака 
като доброволен съюз между мъж и жена с което въвежда принципа на хеторогенен 
и   моногамен   характер   на   брака.   Брака   е   съюз   м/у   мъж   и   жена   и   което   решава 
еднозначно  дали брака е съюз или договор. 
Договорна концепция  -  бълг. Законодателство се абстрахира от нея. 
Брака е съюз  - които се скрепва  
Брачната   връзка   възниква   не   от   брачния   договор   ,   а   ще   е   резултат   от 
волеизвяленията направени от двамата встъпващи в брак пред длъжностното лице 
по гражданско състояние . 
Брака не възниква в резултат на съгласуване на насрещни волеизявления   , а от 2 
успоредни   изявления   всяко   което   е   адресирано     към   длъжностното   лице   по 
гражданско състояние. Синоним на понятието брак е понятието е брачна общност – 
изразява  най добре концепцията за брака като съюз .
Правилата   на   чл.   13   и   следващи   от   ЗЗД     -   които   регулират   сключването   на 
договорите въобще не могат да намерят приложение. 
Годежа не е предварителен договор /чл. 19 ЗЗД /  за сключване на брак 
Чл. 6 от СК -  важно значение с оглед формата за действителност на брака.  Чл. 6 ал. 
1  - само гражданския брак  сключен във формата  предписана от закона .....
От   влизане   в   сила   на   наредбата     за   закон   за   брака     -   единствената   форма   за 
действителност на брака  е гражданския брак . Тази форма се счита за спазена при 
спазване на чл. 6 – до чл. 10 . 
Бълг. Законодателство проявява търпимост към религиозния брак , но религиозния 
брак няма юридическа стойност на правопораждащ юридически факт. 
Само 1 хипитоза  при която се приема религиозния брак -  Когато се прилага закона 
по местоизвършване на действието / Сключен брак в Африка  извършен от шамана 
– след това регистриран в общината / Бълг. Законодателство ще зачете този брак за 
действителен само ако е сключен между бълг и чужд гражданин, в Африка/ 

Брака е несъществуващ когато не е спазена формата .

Чл.   32   и   33   СК   –   регулират     приложното   поле   на   бащинството   –   свързана   със 
съпружеско качество на призумтивния баща. 
Установителен   иск     -   3   год.   Срок   от   раждането   на   детето   ,;   от   навършване   на 
пълнолетие;  припознаване ;
Ако брака е нищожен поради липса на форма за действителност , децата 

Римляните   се   опират   на   две   маскими   :   майката   винаги   е   сигурна   ;   бащата   е 
винаги този когото брака  посочи.

Съвремените     законодателства   причипва   тази   рамка.   Действащото   законодателство 
поставя изисквания за встъпване в брак – чл. 7 . Закона изсиквака съгласието за брак да 
се даде лично и едновременно.Не може да се сключи брак с законен представител, 
пълномощник. 

Лице напълно недееспособно не може да сключи никога брак.

Съгласието /глух, ням, сляп/ трябва да има тълковник. Чл. 478,479  ГПК урежда техи 
фигури. Едновременно се дава съгласие 

пред длъжностното лице.

Бълг.законодателство  изключва  всякаква  възможност  за модалитети  /срок , условие, 
тежест   /   ;     Наличието   на   симулация   в   изявлението   е   абсолютно   без   значение   за 
сключения   брак.   Брака   се   прекратява   при   обявена   смър,   развод   ,   унищожаване   на 
брака- чл. 94. 
Действащото законодателство установява/ чл. 10 / 30 дн. Срок за подаване на заявление 
за встъпване в брак пред общината заедно с докумените установяващи липса на брачни 
пречки . Неспазването на този срок не прави брака  недействителене. Ако в този срок 
единят се откаже от сключването на брак , 

Чл. 10 ал. 3 – брака се счита за сключен  когато се подпише от дл. Лице  и двамата 
.Този акт има конститутивно действие -   ако се роди дете и не е съставен акт за 
раждане, или почине човек не е съставен смъртен акт , няма пречка по реда на чл. 
436   ГПК   в   охранително   производство   Съда   да   постанови     със   съд.   Решение 
съставянето на тези актове. Акта за смърт и раждане има декларативно действие .

Ако по някакава причина не е съставен акт за брак , съда не може по късно със 
свидетели да установява че има сключен брак.

Чл. 51  и следващи  от закона за гражданска регистрация, и общите правила  чл. 34 и 
следващи  / да се прочете / 
Годежа   - /спонсалия / няма правно значение на обещание за сключване на брак по 
бълг. Законодателство. Годежа може да произведе правни последици в 2 насоки.  1. С 
оглед разпоредбата на чл. 105 от СК , - след развода  дарения на значителна стойност 
направени от единия съпруг на другия или от роднини на единия съпруг   с оглед на 
брака могат да бъдат предявени с иск  в 1 год. Срок .  Годежни дарове  - могат да бъдат 
отменени ако са със значителна стойност  . След  / развод / приключване на брака този 
иск може да се заведе и да се иска връщане на – годежен пръстен за 30 хил. 
Чл.   105     -   ако   отмяната   не   противоречи   на   морала   /   ако   мъжа   е   виновен   за 
прекратяването на брака  не може да иска връщане на пръстена/ 
Евентуално   с   оглед   на   деликтен   иск   на   единия   от   настаналите   съпрузи   лица     за 
обещание   на   неимуществени   вреди   чл.   52   ЗЗД   ,   ако   даденото   ,   но   неизпълнено 
обещание за брак е дадено  сериозно и публично . 

3в.Условия и пречки за брак

 .

Условията за брак са изискванията на които трябва да отговарят встъпващите в брак 
лица , т.е това са материално правни предпоставки за валидност на брака.Те са уредени 
в чл. 12 и 13 на СК , а правните последици   от нарушаването на тези изисквания се 
уреждат в чл. 96,97,98  . Най общо материално правните предпоставки за валидност на 
брака се свързани с 4 групи изисквания : 

1. Наличие на брачна дееспособност  / навършване на мин. Установена възраст 
2. необвързност с друг не прекратен по установения ред брак .
3.Липса на определени видове болести 
4.Отсъствие на кръвно или осиновително родство между встъпващите в брак. 

Тези групи изисквания са изчерпателно изброени в закона. Нарушаването на което и да 
е от тях повлича УНИЩОЖАЕМОСТ на брака .
Деца   родени   от   нищожен   брак   са   извънбрачни.   Деца   родени   от   унищожен   брак   са 
родини по време на брака.
Най   важното   деление   на   тези   брачни   предпоставки   /   наличието   им   обуславя 
действителността на брака /  е делението им на абсолютни и относителни . 
Абсолютни са тези брачни пречки , които правят едно лице негодно въобще да сключи 
брак   /т.е   –   имат   действие     спрямо   всички   ,   тези   абсолютни   пречки   засягат   самата 
годност на лицето  - липса на брачно пълнолетие, наличието на друг брак , наличието 
на   определени   видове   болести   /   Тези   брачни   пречки     които   са   абсолютни   са 
регламентиране в чл. 12 и 13 ал. 1 СК .
Относителни брачни пречки   са тези които правят лицето негодно   да сключва брак 
само с определено друго лице , а по отношение на всички останали лицето е годно да 
сключи брак / т.е  - аз съм неспособна да сключа брак  само по отношение на 1 брачен 
партньор , / чл. 13 ал. 2 СК – брачни пречки произтичащи от кръвно или осиновително 
родство. Когато родството между бъдещите съпрузи  произтича от осиновяване – не 
мога да се оженя за сина на семейството ме е осиновило, тъй като  сме расли като брат 
и сестра.
Припознаване – чл. 35  СК – бащата се явява в медицинското учреждение ; бащата се 
явява пред длъжностното лице;     писмена форма с нотариална заверка на подписа на 
бащата , която може да бъде изпратена с препоръчено писмо до длъжностното лице въз 
основа на което се съставя акта за раждане. 
Припознаване на заченат  / ембрион / - няма пречка бъдещия баща да припознае плода 
на   жената   с   която   е   съжителствал   още   до   като   трае   бременността.   Изявлението   за 
припознаване е произведе действие от момента на раждане на детето. 
  Припознаване на починало дете – трябва да има оставени свои низходящи – да се 
гарантира моралното значение . Припознаването е формален акт, липсата на форма на 
действителност на брака  влече ....................

4.   Пълнолетието   като   условие   за   брак   .Наличност   на   друг   брак   като   брачна 
пречка.

Абсолютно услови за валиден брака е пълнолетието на брачните партньори – чл. 12  / 
18   годишна   възраст   /     От   1953   г.   бълг.законодателство   установява   единно   брачно 
пълнолетие за лицата от двата пола.- При действието на екзархийския устав брачно 
пълнолетие за жената е 17 г. , за мъжа – 19 год.  
От този принцип нашия закон допуска   изключение регламентирано в чл. 12 ал. 2 – 
санитарния минимум под който не може да се слезе  е навършване на 16 год. На лицето. 
Ако е навършило 16 , но не навършило 18   закона разрешава да се сключи брак с 
разрешение на председателя на районния съд по местоживеене. В тази охранителна 
процедура  / по даване на съдействие  от страна на съда /  Съда задължително трябва да 
изслуша непълнолетния съпруг . Явява се пред съда за да се направи психофизическа 
преценка  на непълнолетното лице. Съда не е длъжен да се съобрази със становището 
на родителите. Родителите може да се явят в съда , а може и да изпратят писменно 
становище. 
ПРИ никакви обстоятелства лице  ненавършило 16 год. НЕ МОЖЕ ДА СКЛЮЧИ БРАК 
Правните последици от встъпване в брак на непълнолетния се изразяват в еманципация 
на непълнолетния съпруг . Тази фигура е уредена в чл. 12 ал. 3 от СК . Непълнолетния 
със встъпването си в брак става дееспособен с едно единствено ограничение , за да се 
разпорежда  с вещни права  с недвиж. Имоти се нуждае от разрешение  от РС.

Наличие на друг брак като брачна пречка 
Чл. 13 ал. 1 т. 1 – 
Основанието и реда за прекратяване на брака се регламентира в чл. 94 и следващи на 
СК . 1. място  – прекратяване  на брака  е със  смъртта  на  някой  от съпрузите.  , ако 
обявения за починал се върне – БРАКА НЕ СЕ ВЪЗСТАНОВЯВА АВТОМАТИЧНО . 
Той  се   прекратява  съгл.   Чл.  17  .  Мнимия  вдовец  –  е  свободен  да  сключи  следващ 
действителен брак. 
2.място  - с влязло в сила решение  за развод
3.място  – с влязло с сила  решение за унищожаване на брака .

Това че непрекратения брак е унищожаем    не го лишава от ролята на брачна 
пречка по смисъла на чл. 13 ал. 1 т. 1 СК . 

Съгл. Чл. 96 ал. 2 СК   никой не може да се позовава на унищожаемостта на брака 
докато тя не бъде постановена от съда с влязло в сила решение.  Нарушаването на тези 
брачни забрани свързани с наличието на друг непрекратен брак влече недействителност 
на последващия брак  при това тази недействителност е безсрочна . Съпрузите по този 
брак   са   заложници   на   съпруга   от   предходния   брак   .     Нарушен   е   чл.   46   от 
Конституцията.
Единствения начин да се санира втория брак е предходния брак  да бъде прекратен – 
чрез развод, да почине съпруга или унищожаване .

5в.   Болестта   като   пречка   за   брак   ,   родството     и   осиновяването   като   брачни 
пречки.

В брачни пречки са въздигнати болестни състояние посочени в чл. 13 ал. 1 т. 2 и 3 СК . 
Посочените разпоредби  - 2 категории   - поставяне на лицето под пълно запрещение/ 
слабоумие, / ЗЛС /   ;   болестни състояния   които съставляват сериозна опасност за 
живота и здравето на поколението  

или на другия съпруг, освен ако той е знаел за 

заболяването

. 

Инструкция на МНЗ  - Приложение 1 – слабоумие, деменции, личностни деградации / 
болестта  поразява дееспособността  на лицето / 
Приложение 2  - наследствени заболявания, сифилис , 
Родството  като  брачна  пречка    -   нашия  закон  обявява   брака  за   недопустимо   при 
определени степени на родствена близост между встъпващите в брак лица 
Чл. 13 ал. 2 т. 1 и 2 СК – не могат да сключват помежду си брак лица които са роднини 
по права линия без ограничения в степенните както и които са роднини по съребрена 
линия до 4 степен при кръвно родство, респективно до 2 степен вкл. При родство по 
осиновяване.

Тази   забрана   почива   както   на   биологични   /   генни   /   така   и   на   нравствени   / 
морални съображения . Тези забрани важат еднакво за брачно и за извънбрачно 
родство   .     Тези   забрани   важат   еднакво   както   при   пълнокръвно   така   и   при 
непълнокръвно родство. / една майка и два бащи /;две майки  и един баща / 
Тези забрани не важат и в отношенията  между доведени и заварени деца . Те са 
сватове от втора степен .

Родство по осиновяване   - кръга на брачните забрани се стеснява до втора степен по 
съребрена  линия  / осиновено  дете  не  може да сключи  брак  с своя осиновител,  със 
бащата на осиновителя, с низходящи и възходящи по права линия. / 

6в. Лични отношения между съпрузите 
Сключването   на   брака  

е   юридически   факт   с   правопораждащо   действие   от   чието 

осъществяване   между   съпрузите   възниква   брачно   правоотношение     имащо   за 
съдържание   съпружески   права   и   задължения     -   Уредбата   на   съпружеските   права   и 
задължения се съдържа в глава 3 на СК . В зависимост дали се отнася до парично 
оценими блага  съпружеските права и задължения биват 2 вида .

1. Лични / не имуществени права и задължения / чл. 15 – 18 
2. Имуществени права и задължения  чл. 19 – 30 
Уредбата на  личните права и задължения се съдържа в чл. 15 – 18 от СК . Това са 
права и задължения които имат паричен неоценим характер.

Имуществените   права   и   задължения   са   тези   които   се   отнасят   до   обекти   с   парична 
равностойност  - уредбата им се съдържа в чл. 19 – 30 СК .

Цялостната уредба на имуществените и неимуществените права и задължения е 
подчинен на принципи на чл. 14 – съпрузите са равноправни в брака.

Чл. 17 -  Всеки съпруг има свобода при избор на професия. Чл. 17 е  конкретизация и 
доразвитие на чл.48 ал. 3 от Конституцията 

Съпруга   не   може   да   забрани   на   жена   си   да   е   танцьорка   на   пилон.   Това   не   е 
виновно поведение и причина за развод, не е брачна вина .

Чл. 15 – урежда задължението за взаимност между съпрузите.
Неимущесттвените   права   и   задължения   между   съпрузите   са   регламентирани 
фрагментарно от законодателя.
Правното значение на тези разпоредби се развива главно на етапа на паталогията. Не 
може да се предяви иск  за това че не е сготвено, изпрано. 
Чл. 16 -   Съпрузите живеят съвместно , освен ако важни причини налагат да живеят 
разделно   .     /   отделното   живеене   на   съпрузите   не   може   да   се   квалифицира   като 
фактическа  раздяла   ако са налице  важни причини  за  нея. Обикновено закона  не е 
регламентирал понятието фактическа раздяла ,но   френското законодателство урежда 
явлението – разделени от трапеза и легло.
Чл.99 ал. 4 -   
Продължителността на фактическата раздяла   е причина   за дълбоко и непоправимо 
разстройство на брака. Наличието или отсъствието на причина  за разделеното живеене 
НЕ ВИНАГИ ИСКА ЗА РАЗВОД СЕ СВЪРЗВА С БРАЧНА ВИНА.
Чл.99 ал. 3 – Съда не се произнася относно вината 
Чл.чл.99 ал. 2  -   съда служебно се произнася и относно вината за разстройството на 
брака ...........
Фамилното име  - чл. 11 СК  / неимуществени отношения / 
Чл. 12 и следващи от Закона за гражданската регистрация от 99 г. / да се прочете / 

7в.   Имуществени   отношения   между   съпрузите   –   обща   характеристика   на 
имуществено – брачния режим.чл. – 19 до 30 СК 

От  сравнително  правна  гледна  точка  се   познати   2  основни  режима   за   уреждане   на 
имуществено брачните отношения .

Режим на имуществена разделност

  -  означава ,че всеки съпруг става индивидуален 

собственик  / притежател  / на всички имущества  които  придобива на свое име през 
време на брака .

Режим на имуществена общност

  - означава ,че това което бъде придобито от които и 

да е от съпрузите през време на брака става екс леге общо притежание / собственост / 
на двамата съпрузи.
В съвременното законодателство е позната комбинация  на тези два режима. 
Преобладаващата   част   от   законодателствата   в   Европа     уреждат   тези   модели   с 
диспозитивни норми / съпрузите могат да се отклонят от уредения модел – имуществен 
и брачен ,като уговорят нещо различно в брачния си договор /  Бълг. Законодателство в 
момента чл. 19 – 30 СК има две основни отличителни черти  : 
  1.     Имущ.брачния   ни   режим     -уредбата   е   императивна   /     нашия   закон   урежда 
изчерпателно видовете имущества които попадат  в режим на имуществена общност 
или разделно /;   1 Режима ни е комбиниран   - за част  от имуществата  нашия закон 
установя режим на  СИО , която възниква автоматично .  чл. 19 ал. 1 СК 
2.Друга част от имуществата  - нашия закон установява режим на разделност  - чл. 20 ,
21 СК . 
чл. 22 ал. 3 
При действието на екзархийския устав до 45 год.действа режим на пълна разделност . 
От 45 год. На сам режима на разделност започва да се смекчава в смисъл  предвижда се 
че всеки от съпрузите  при развод може да получи част от това което другият съпруг е 
придобил на своя име през време на брака, но с принус на съпруга несобственик.
/първи пробив  на принципа на пълна разделност  - чл. 52 ЗЛС  / чл. 19 ал. 2  - принуса 
може да се изрази  .....................
Принуса е самостоятелен елемент от фактическия състав   / 
Този   режим   съществува   до   68   г.   когато   се   приема   първия   СК     които   приема 
комбиниран имуществено брачен режим .
Сега действащия СК разшири предметния обхват на СИО и включи освен вещи и пари 
в лв. И валута.  Кодекса от 85  обхваща вещи, права от вещи както и парични влогове- 
чл. 19 СК . 
Забележка :  неприятно впечатление й прави употребата на думи семейна имуществена 
общност /

правилно е  съпружеска  имуществена общност

Семейството не е правен субект , тя е общност от лица свързана с  ...........
Какво става с имуществено  брачния режим по отношения  на имущества  придобити 
преди  влизане на режима от 68 г.

В правото действа принципа – юридическите факти и актовете се уреждат според 
закона които е бил в сила към момента на тяхното осъществяване .  

СК  от  68г.  като  и   сега   действащия   СК  преурежда   имуществено  брачния   режим  по 
отношение на заварените бракове съобразно новия режим./ параграф 4 / 

8 в. Общи имущества на съпрузите . / съпружеска имуществена общност 

Съгл. Чл. 19 ал. 1 СК  вещи права върху вещи и парични влогове придобити през време 
на брака на името на които и да е от двамата съпрузи става автоматично по силата на 
закона става  

общо бездялово и неделимо притежание на двамата съпрузи.

Предпоставки за възникване на СИО :

1.Имуществото да е вещ , право в/у вещ  или паричен влог .

Всичко което е не вещ , не 

вещно   право   не   паричен   влог     е     автоматично   под   режим   на   имуществената 
разделноста

.   /   вземането   за   работна   заплата   ,авторски   хонорар   ,   дялово   участие   в 

ТДружество   ,   акции   които   притежавам   ,   пари   в   наличност   в   банкова   касета   , 
обезщетения – от деликти, договорни и извън договорни отношения е извън обхвата на 
СИО / 
2. Имуществото да е придобито през време на брака на името на някой от съпрузите.
Ако имуществото е придобито преди сключването на брака или след прекратяването 
режим на общност е изключено.

Времиви   рамки  –   1.   Съпруга   преди   сключване   на   брака,   сключил   договор   с 

строителен предприемач за покупка на жилище . Преди изповядане на НА , сключва 
брак . Остава да се внесе последна вноска. Апартамента става СИО.

2.

През време на брака сключват договор със строителен предприемач . 

Развеждат се , НА се изповяда на името  на единия и собственик става  само той. 
Другия съпруг има само облигационни претенции

.

3. Имуществото да е придобито в резултат на съвместен принус. Чл. 19 ал. 3  - принуса 
се доказва до доказване на противното /презумцията е оборима   - те са процесуални 
норми   ,   размества   тежестта   на   доказване   .   Този   срещу   когото   се   противопоставя 
презумцията трябва да я докаже.Оборва се с всички доказателствени средства.

Правна същност на СИО – 

По отношение на вещи и права в/у вещи СИО  - представлява особен вид съсобственост 
по смисъла на вещното право която е без дялова и неделима до като трае режима на 
общността. Съгл.чл. 22  ал. 1  изр. 2 Докато трае брака никой от съпрузите не може да 
се разпорежда с дела които би получил от общото имущество при прекратяване на 
имуществената общност . Закона използва модално наклонение / би получил / СИО е 
бездялова . Дела се оформя в момента на прекратяване на имуществената общност . 
чл. 27  - При прекратяване на имуществената  общност дяловете на съпрузите  са равни. 
Чл. 26 ал. 2 Имуществената общност  може да се прекрати по съдебен ред през време на 
брака , 

ако важни причини налагат това.

 / исково производство / 

СИО никога не надживява брака .
СИО   се   прекратява   при   наличен   и   продължаващ   брак   се   урежда   в   чл.   26   ал.   3   , 
логически се връзва с правилата на чл. 20   /   Катастрофа – потрошавам витрина на 
стойност   9   000   лв   /класически   деликт/   .   Застрахователя   ми   плаща   до   5   хил.   Лв.   , 
горницата плащам аз. Не получавам тр.възнаграждение, нямам банкови с/ки. Кредитора 
при спазване на чл. 389 А и следващи  насочва принудително изпълнение за събиране 
на сумата  с/у имущество което е СИО – друг автомобил / прави опис и се изнася на 
публична продан /  Л.а е СИО  - в момента в които  той се опише  , СИО се прекратява 
досежно автомобила  и се оформят 2 дяла . Съпруга не може да претендира за по голям 
дял от по голям принус. 
Съпруга  има 3 възможности  -   1. Внася по с/ка  на съд. Изпълнител  половината  от 
сумата и става  изключителен собственик на автомобила  чл. 20 СК  изр.2 . 
2.Съд. изпълнителя изнася на публична продан  автомобила ,  съпруга играе на търга и 
го печели  чл. 20  изр. 2 
3.Съд изпълнителя продава л.а  - автоматично внася половината от сумата  съпруга 
Ако   задължението   на   двамата   съпрузи   е   солидарно   /   титуляр   на   партида   на 
топлофикация и дължа 600 лв.  / чл. 25 Разходите за задоволяване на нуждите на сем. 
Се поемат от двамата съпрузи / 

Правомощия на съпрузите 

Права на съпрузите във връзка с владение управление и разпореждане   - Чл. 22,23,24

Общноста м/у съпрузите е бездялова и неделима като правило , всеки от съпрузите има 
равни права при управление, разпореждане и владение на общите вещи и права на вещи 
Действие на обикновенно управление  може да извършва еднолично всеки от съпрузите 
. тълкувателно решение 91 от 74г. ОСъбрание  на гражданска колегия на ВКС 

Действие на обикновенно управление

  - извършване на ремонт, даване под наем до 3 

год. Събиране на плодовете

Действие   на   разпореждане

    -   действия   свързани   с   учредяване   ,   прехвърляне   , 

изменение обременяване или прекратяване на вещни права. / продажба, залог , ипотека, 
дарение , събаряне на сграда / съгласие на 2 та съпрузи. 
Действащата уредба чл. 22 ал. 2  установява  принцип за съвместно разпореждане .
Ако бъде нарушен принципа на съвместно разпореждане се поражда 2 групи   правни 
последици в зависимост от това дали веща е била движима или недвижима .
При разпореждане 

с общ недвижим имот

  - неучастващия съпруг в 6 м. След 

узнаването може да предяви иск пред съда за обявяване на сделката за недействителна 
чл. 22 ал. 3 . 

Действието на тази недействителност  се проявява по отношение на 

цялата вещ ./ засяга правната сфера и на участвалия съпруг . 

Чл.   22   ал.   4     -   При   разпореждане  

с   общи   движими   вещи

  –съгл.   Чл.   78   ал.   1   ЗС 

владелеца  на движима вещ  която е придобил ........
Ако общата движима вещ е подарена  - в 6 м. Срок от узнаването може по исков ред да 
се иска връщане на веща
Чл. 22 ал. 5  Влоговете  не са вещи ,той е особенно вземане, то е единственото вземане 
под режима на общността . За разлика от режима на общите вещи  и вещни права при 
които е установен режима на общо разпореждане.  Чл. 22 ал.5  Установява  еднолично 
разпореждане с влога   от титуляра на влога. Закона признава на съпруга  нетитуляр 
потестативно   право   по   исков   ред   да   поиска   –   съда     да   разпореди   за   в   бъдеще   с 
наличността на влога да се разпореждат само двата съпрузи съвместно. Иска е с правно 
основание чл. 22 ал. 5 изр. 2 .Този способ е само да се ползва наличността в с/ката 
съвместно .Не могат да се върнат изразходваните вече суми.

Императивната забраната на чл. 22 ал. 1  СК  за разпореждане с бъдещия дял от 
имуществото до като трае брака /общността / се отнася   само за сделки   между 
живи   .   Не   се   отнася   за   сделки   с   оглед   на   смъртта   /   завещания-   произвежда 
действие едва след прекратяване на общността, завети / 

9в. Лични имущества на съпрузите – тези които са обхванати от брачния  режим 
на разделноста  /чл. 20 , 21 , 23 , 24 СК 

Нашия закон урежда няколко различни основания за подчиняване   на имущество на 
режима на разделността : 
1. Характера на имуществото  - Всичко което не вещ не вещно право , не паричен влог 

автоматично   е   под   режима   на   имуществената   разделност   .   Двамата   съпрузи   са 
написали заедно разказ, които се публикува , авторското право няма да е СИО , 
всеки  един е титуляр на авторското право. / авторското право не е вещно право 

Лично притежание са ценните книжа, билет от тото, акции , др- материални носители 
на вземания /степендия, раб. Заплата, хонорар/ 

2. Основание   за     индивидуално   притежание   /лично     имущество   /   -     Липса   на 

съвместен принус чл. 20 ал. 1   / придобити преди брака, или придобити по брака по 
безвъзмезден начин – наследство, дарение / 

3. За възникване на лично имущество – предназначението на веща  чл. 20 ал. 3  - дв. 

Вещи   придобити   от   единия   съпруг   по   време   на   брака,   които   му   служат   за   лично 
ползване или упражняване на професията. 
Закона допуска облигационен иск от съпруга несобственик   

чл. 29 – отнася се само до 

личните имущества 

 Във вр. С приложението на чл. 20 ал. 2  -
  ЕТ   които сключва по занятие търговски сделки , ЕТ   ако си купи сграда, склад, - 
стават СИО / отива се към чл. 19 / , движимите вещи купини от него / кафеварка,/ 
стават лична собственост.
ВКС   прие  

тълкувателно решение № 2 от 27 .12.01

. с което   наложи на практиката 

противно на буквата на закона тълкуване   стесни се приложното поле  на... 
По   отношение   на   придобитите   от   ЕТ   вещи,   парични   влогове       в   резултат     на 
упражняване на търговската му дейност .
Презумцията за съвместен принус се изключва  И когато другия съпруг е работил в ЕТ 
на съпруга , тъй като е работила на индивидуално трудово възнаграждение .

Специфична хипотеза

 за възникване  на режим на разделност / лично притежание / са 

случайте на трансформация, преобразуване на лично имущество члр. 21 ал. 1 и 2 
Лично е имуществото когато през време на барака единия съпруг придобива на свое 
име вещ, право в/у вещ и личен влог придобити чрез средства получени от осребряване 
на друго лично предбрачно имущество./ преди брака съпругът притежава  яхта , след 
свадбата, съпругата иска дом.  Съпругът продава яхтата за 100 000  и купува  дом за 80 
000 и  обзавеждане   20 000.   Дома  е  лична  собственост   на  съпруга  тъй  като   липсва 
съвместен принус . чл. 21 ал. 1 – пълна трансформация
Чл. 21 ал. 2 – частична трансформация – част от стойността на придобитото имущество 
се препокрива от лично имущество, а останалата част се препокрива от общи средства. 
100 000  лично   ------ стойността по трансформация 
-----------------
200 000  обща цена платена за дом
Развеждат се  и делбата се допуска при квота ¾  за съпруга ,  ¼  съпругата 
½ - трансформация ,  ½ - СИО , 

Наличието на пълна или частична транформацията се установява с положителен 
установителен  иск  предявен на основание чл. 97 ал. 1 ГПК вр.чл. 21 ал. 1/ пълна / 
или ал. 2 / частична трансформация. Делата се решават с вещо лице .

Налице   е   съществена   разлика   в   режима   на   разпореждания   по   отношение   на   лични 
имущества и имущества СИО 
Личните имущества е логичен принципа на индивидуалното разпореждане .

Чл. 23 СК   установява императивно изискване за съгласие на съпруга несобственик  
когато съпруга собственик желае да се разпореди със недв. Имот  - семейно жилище 
на съпрузите. 

Без съгласието на съпруга несобственик сделката е НИЩОЖНА .

Ако имота   е СИО     - относителна   недействителност    чл.  22 ал.  3   -6  месечен   срок 
преклузивен   - неучаствалия съпруг може да оспори сделката. След изтичане на този 
срок сделката се санира. 
Районния Съд може да даде разрешение  с което да се извърши продажба на недв. Имот 
които е лично имущество на единия съпруг. 
Чл. 23 има специфично и ограничено приложно поле  и се отнася само за недвижими 
имоти и които имат характеристика на семейно жилище. Чл. 23   има функционално 
предназначение и фактическия състав на обекта .
 Сем жилище е под специфичен режим.
Сем. Жилище  е тълкувано от ВКС  по повод приложението на чл. 107 СК / след развод 
Сем. Жилище  - е понятие по смисъла на чл. 107 от СК . 
Сем.жилище :  а / принадлежи на един съпруг от преди брака. 

б/ принадлежи на двамата съпрузи
в/   жилището   може   да   е   собственост   на   трето   лице   /   тъща   ,   зълва   / 

допуснати  са да живеят като наематели, ползватели , владелци   ,приобретатели   по 
предварителен   договор,   стая   в   общежитие,   ведомствено   жилище   предоставено   на 
единия от съпрузите / Сем. Жилище е това в което двамата съпрузи и ненавършилите 
им пълнолетие деца обитават . 

Когато  съм  придобила  лично  имущество  през  време  на  брака  благодарение   на 
някакъв принус на другия съпруг и при развод за него възникне възможността да 
иска част от стойността на това имущество при условията на чл. 29 СК  , ищецът 
не може да се позовава на презумцията за съвместен принцип съдържаща се в чл. 
19 ал. 3 СК .

Причината   за   това   е     презумцията   за   съвместен   принус   се   отнася   само   за   общи 
имущества на съпрузите , а не за лични . 
127 ,128 ГПК – всеки трябва да докаже тези факти и обстоятелства от които извлича 
претендираното   от   него   право.     Съпруга   собственик     трябва   да   докаже   това   което 
твърди.

10 в. Произход – понятие. Произход от майка 

Глава ІV СК чл. 31 – 45 / императивни правила – гарантират стабилитета на гражданско 
правния статус на лицата / 
По   същността   си   произхода   е   биологичната   връзка   на   детето   с   неговите   родители. 
Произхода   от   майка   се   означава   в   закона   като   майчиство   ,     от   баща   – 
бащинство.Произхода   е   самостоятелен   юридич.   Факт.   От   произхода   възникват     .... 
родителските права и задължения.

 6 - Основни правни принципа на които се гради цялостната уредба на произхода.

1

.   Меродавна   е   кръвната

  ,   а   не   брачната   връзка   като   източник   на   сем.правни 

отношения м/у родители и деца .Това е конституционен принцип чл. 47 – децата родени 
в брак и извън брак имат равни права . Съгл. Чл. 5 ЗН брачните и извънбрачни деца на 
наследодателя с установен произход от него имат  равни права . 
Дали детето има брачен или извън брачен произход , този факт рефлектира само в/у 
способа за установяване  на бащинството.
По отношение на брачните деца – произхода от баща се установява от призумцията за 
бащинство  чл. 32 СК 
При  извън брачните деца – произхода от баща се установява или чрез установителен 
иск за дирене на баща чл. 41 СК , или чрез припознаване чл. 35 и следващи СК .До тук 
се проявява правното значение на кръвната или брачната връзка за определяне на баща. 
Установи ли се произхода влиза чл. 47 ал. 3 Конституция   - и тези 2 категории деца са 
равнопоставени . 

2. Принципа за истинност на произхода

  – нашия законодател изисква установяване 

на обективната истина относно биологичната връзка на произхода – родител – дете. По 
тази причина законодателя допуска свободно дирене на извънбрачен баща, - чл. 41 . 
Предоставя   самостоятелна   процесуална   легитимация   на   майката   и   отделен   иск     на 
детето. 

Има право на иск и майката и детето по отделно

 .

Майката може в 3 год. срок от раждането на детето / закона признава този срок за 
майката / Интереса на майката е морален.
Когато иска е заведен от майка детето се представлява от особен представител. В този 
процес майката не може да говори от името  и за сметка на детето .
Детето  - до изтичане на 3 год.  От навършване на пълнолетието / от 18 до 21 год.-   тече 
нов срок за детето / Интереса на детето е правен .
3.

Принцип за стабилност на произхода 

– свежда се към стремежа да се ограничат 

във времето възможните спорове за произход с цел да се осигури   спокойствие в 
семейството   и   да   се   установи   гражданско   правния   статус   на   детето.   Ефекта   се 
постига   чрез   преклузивни   /   не   подлежат   на   спиране   и   прекъсване   /   срокове   за 
предявяване   на   искове   за   установяване   и   оспорване   на   произход.чл.   45   СК     - 
Сроковете     се   прилагат   служебно   не   подлежат   на   спиране   и   прекъсване   . 
Преклузивни срокове има само по отношение на бащинство . 

4.

Принцип   за   ограничената   легитимация   за   установяване   и   оспорване   на 
произход

    -   идеята   е   да   се   отчете   строго   интимния   характер   на   проблема   за 

произхода и по тази причина   законодателя обуславя предявяването на искове за 
установяване   и   оспорване   на   произход   от   личната   преценка  

/   искове   интуито 

персоне

 ; тези искове не се наследяват  ./ чл. 44 ал. 1 / Наследниците нямат право да 

предявяват   и   припознаване   ....  /   Наследник   може   само   да   встъпи   в   процес   след 
смъртта на наследодателя ..

Косвен иск по чл

. 134 ЗЗД не намира приложение 

Нашия закон допуска единствено  срещу наследници на починалия наследник. Чл. 44 ал.  
2  Когато бащата или майката са починали  исковете за установяване и оспорване на 
произход могат да бъдат предявени срещу техните наследници .

Отчитайки  строго   интимния  характер  на  произхода   закона   затваря   легитимацията   в 
триъгълника майка, баща дете. Това е валидно както за пасивната така и активната 
легитимация. Трети лица не могат да предявят иск за оспорване на произход .