Ако в една река, от която се черпи вода за пиене (естествено след преработка), 
изтекат химикали и евентуално токсични отпадъци, тя може да се окаже съвършено 

непригодна за по-нататъшна употреба. Mестните пречиствателни станции за питейни 
води обикновено се проектират така, че да отстраняват естествените замърсители - 

оцветители, помътняващи водата частици, микроорганизми и т.н. - и затова те не 
могат да се справят с масирано втичане на съвършено чужд материал, например 

химически вещества.

Отстраняването на заплахите срещу живота на планетата Земя са свързани с опазването 
на чистотата на природата. Проблема на цялото човечество може да бъде разрешен с 
една мащабна разумна политика за възстановяване на екосистемите- за чисто 
небе,въздух и вода !

 КАК ДЕЙСТВА ЗАМЪРСЯВАНЕТО

Повечето от примерите за замърсяване в България се дължат на внезапно или 

продължаващо във времето, случайно или преднамерено изпускане във водите на 
замърсители, които на пръв поглед може изобщо да не изглеждат зловредни или 

неприятни. Подобни замърсявания са резултат от изхвърляне във водните басейни 
на нетоксични органични вещества като отпадъци от мандри и 

млекопреработвателни предприятия, отпадъчни води (пречистени или 
непречистени), торова течност, отпадъци от хранителната промишленост и други.

Възниква въпросът - щом като замърсителите са нетоксични, как може да има 
толкова сериозни последици за водите, в които се оттичат? Иронията е в това, че 

точно лесната разградимост на съставките на повечето подобни замърсители ги 
прави тъй опасни за качеството на водата. В една незамърсена река през лятото, 

при кислородно ниво около 9 ррт (100% насищане) има здрави флора и фауна, с 
популация от бактерии, които изобилстват в природата. Тази популация е предимно 

аеробна - привикнала към съдържание на точно определено количество кислород 
във водата - и числеността й (която може да нарасне изключително бързо) се 

ограничава от липсата на подходяща храна, т.е. разградима органична материя.

При неконтролирано използване на органични вещества ( отпадъчни води, мляко и 

т.н.) в един поток например факторът, който възпира разрастването на 
бактериалната популация, бива отстранен с един замах. Храната изведнъж постъпва 

в изобилие, а в първия момент има и съответното изобилие на разтворен кислород. 
Развитието на бактериите се стимулира и популацията бързо нараства, като при това 

консумира наличния кислород.

Както се вижда, размножаването на бактериите води до намаляване на количеството 

на разтворения във водата кислород. Степента на изчерпването на кислорода ще 
зависи от скоростта, с която потокът поема кислород от атмосферата, т.е. от неговия 

абсорбционен капацитет. Този капацитет е най-голям при бързотечащите, бурни 
потоци, а най-малък при дълбоките, бавнотечащи реки. Трябва да добавим, че на 

загубата на кислород може да противодейства на фотосинтезата на зелените 
растения, които произвеждат кислород при дневна светлина.

Ако замърсяването е силно, тези ограничителни фактори могат да се окажат 
недостатъчни да предотвратят спадането на кислородното съдържание на водата до 

много ниски нива или, в най- лошия случай, до анаеробни условия, с други думи- до 
пълната липса на свободен кислород. При такива условия могат да се образуват 

неприятно миришещи съединения, например сероводород.