Понятия за конституцията

Доц

Въпрос 1:

ПОНЯТИЕ ЗА КОНСТИТУЦИЯТА. ВЪЗНИКВАНЕ. КОНСТИТУЦИЯ И

ДЪРЖАВНО УСТРОЙСТВО

1. Общо определение за Конституция.
Най-общо казано

Конституцията е акт, който съдържа основните правила за държавното

устройство и управление.

По правило Конституциите съдържат тези основни правила в един нормативен акт, но това не е

задължително. В някои държави има няколко нормативни акта, които заедно образуват конституцията,
т.н. конституционен блок. Такава е например във Великобритания, но няма акт, който да се наименува
Конституция и да съдържа всички основни правила.

По това деление конституциите биват:
- писани и
- неписани.
Великобритания има неписана конституция, защото основните правила не са формирани в един

акт. На практика 99,9 % от държавите имат един нормативен акт, но не се наричат навсякъде
Конституция, например в Германия се нарича Основен закон.

2. ВЪЗНИКВАНЕ НА КОНСТИТУЦИИТЕ.
Конституцио произтича от глагола constituere, който означава устройвам.
Доколкото всяка една държа има устройство, то всяка държава има по тази логика своя

конституция. Но това не е определението, което се възприема. В съвременния смисъл на думата под
Конституция се разбира върховен и основен закон в една държава. В този си смисъл Конституциите
възникват през 18 век. Като те са резултат от борбата за независимост в Северна Америка и борбата
срещу абсолютизма в Европа, най-вече във Франция и в Англия.

Обичайно корените на конституционализма се търсят в английската политическа история. Още

през 17 век офицерите на Кромуел подготвят проект за Конституция. Той е насочен срещу опитите на
краля да установи абсолютна кралска власт. По-късно и самият Кромуел създава проект за
Конституция, т.нар. Инструмент за управление. Това е единствената писана конституция на Англия.
Той така и не се прилага на практика. Така че не става действаща конституция на страната. Остава
само като проект. Затова и се приема, че първите Конституции в съвременния смисъл на думата се
създават в Северноамериканските щати (тогава така са се именували).

Отделните колонии тогава приемат собствени било наименувани Устави, било Основни

закони, с които регламентират основните права и задължения на гражданите и взаимоотношенията с
властта. С тях се опитват да отвоюват независимост спрямо кралската власт.

Първата такава Конституция в Северна Америка се приема в Кънектикът през 1775 г., а през

1776 г. се приема Конституция на Щата Вирджиния. Най-често нея споменават като една от първите,
които   имат   конституционно   съдържание.   През   1787   г.   на   Филаделфийския   конгрес     се   приема
Федерална конституция. След Декларацията за независимостта се приема Конфедерална конституция.
Първите   десет   години   САЩ   се   развиват   като   конфедерация.   От   1787   г.   действа   Федералната
Конституция на САЩ и това е всъщност най-старата Конституция, която действа и в наши дни, макар
и   с   множество   поправки.   Има   27   поправки.   Последната,   27-та   поправка,   с   която   на   практика   се
забранява   на   тамошния   конгрес   да   си   увеличава   заплата.   Те   могат   да   увеличат   заплатите,   но
увеличението влиза в сила след следващите парламентарни избори.

В Европа първата Конституция се приема през 1791 г. в Полша, но така и не се прилага на

практика. За първа се приема Френската, която се приема няколко месеца по-късно.

Френската Конституция се основава на Декларацията за правата на човека и гражданина от

1789 г. Тази Декларация е все още действащо право във Франция. Преабюла на сега действащата ФК
препраща   към   Декларацията.   Френската   Конституция   оказва   най-голямо   влияние   върху   цялото
конституционно развитие на европейските държави. В някои държави пряко се реципира френската
конституция.   В   почти   всички   държави   се   използва   като   образец,   но   посредством   Белгийската
Конституция   от   1831   г.,   която   на   практика   преповтаря   френската.   Най-голямо   влияние   има
Белгийската при приемането на Търновската конституция.

Първата Българска конституция е приета на 16 април 1879 г. България е имала 4 Конституции.

След ТК е Димитровската – 1947 г., третата е от 1871 г. в литературата се среща като Живковата

Конституция, сега действащата Конституция се приема на 12.07.1991 г. и е в сила от 13.07.1991 г. от
деня на обнародването.

Обичайно Конституциите влизат в сила от деня на обнародването

3. ОБЕКТИВНИ И СУБЕКТИВНИ ФАКТОРИ ЗА ВЪЗНИКВАНЕ НА

КОНСТИТУЦИЯТА

1. ОБЕКТИВНИ ФАКТОРИ
Под обективни фактори трябва да разбираме тези, които не са резултат на човешкото

въздействие,  а на  цялостното  развитие  на обществено-политическите  процеси  в една  държава. На
определен   етап   на   своето   развитие   във   всяка   държава   възниква   необходимостта   устройството   на
държавата   да   се   преформулира   или   обществото   достига   до   такъв   етап,   в   който   действащата
Конституция не може да удовлетвори и отговори на настъпилите промени в обществено-политическия
живот или няма Конституция. Това са обективни фактори да се приеме нова Конституция.

В САЩ основната необходимост, която е съществувала през 18 век, е да се отвоюва

независимост от короната. Отделните щати са имали различна степен на независимост.

Това е и основният обективен фактор, който е предизвикал появата на ФК. В Европа първите

Конституции възникват в момента, в който абсолютната кралска власт става бреме и започва да
затормозява развитието на капиталистическите отношения и на буржоазното общество. Поражда се
необходимостта обществото да бъде преустроено и да бъдат преуредени правилата за управление на
държавата по различен начин.

2. СУБЕКТИВНИ ФАКТОРИ.
За възникване на Конституциите има и субективни фактори. Те са свързани с господстващата

идеология в обществото. Всяка Конституция изразява определена идеология. Примерно при първите
Конституции това са идеите за сигурност, идеите на прогресивните мислители. У нас ТК също е
обособена от идеологията на национално-освободителното движение, от идеите на Левски, Ботев. Във
всяка Конституция намира отражение господстващата към момента идеология.

Въпрос 4:

ОСНОВНИ ХАРАКТЕРИСТИКИ НА КОНСТИТУЦИЯТА

Всяка Конституция може да бъде разгледана от четири гледни точки. В тази насока има четири

основни характеристики.

На първо място една Конституция винаги е нормативен акт, тоест има юридическа

характеристика. Като нормативен акт тя е върховен и основен закон в държавата.

На второ място Конституцията е идеологически акт, тъй като в конституционните норми се

провъзгласява водещата в обществото идеология.

На трето място Конституцията е политически акт. Конституционното право е доста

политическо ориентирано. Всяка една Конституция е исторически акт от гледна точка на съответния
исторически период, в който възниква, отразява обществено-политическите отношения към дадения
исторически период.

Ето защо когато се тълкуват разпоредбите на Конституцията следва да се имат предвид

всичките й характеристики.

Съвременните Конституции имат и една друга функция, че те допринасят за утвърждаване на

международния правов ред. Във всички Конституции има разпоредба, която провъзгласява приоритета
на международното право пред вътрешното

(чл.

5, ал.

1 от КРБ !!!)

Въпрос 5.

РАЗВИТИЕ НА КОНСТИТУЦИОННИТЕ МОДЕЛИ

Конституцията не е акт, който е застинал във времето и не подлежи на никаква промяна и

усъвършенстване. Тя също се променя успоредно с обективните и субективните фактори. При промяна
на отношенията в обществото, при промяна в господстващата идеология също възниква необходимост
от промяна в Конституцията.

Като правило процесът на развитие на Конституциите е възходящ. Това правило търпи

изключения.

В съвременността тенденцията е такова развитие на Конституциите, която да утвърждава нови

права и свободи на гражданите, да закрепва нови ценности, да се утвърждава ролята на гражданското
общество.

Също така тенденция е развитието на контрола за конституционност и усъвършенстването на

парламентарния контрол.

Самите конституционни модели се развиват по различен начин в различните държави.
В САЩ развитието на конституционния модел става чрез поправки в Конституцията. Тоест

самата Конституция като основен текст си остава неизменна, а след текста й се разполагат нейните
поправки.

В Европа става чрез изменение и допълнение в текста на Конституцията или чрез приемане на

изцяло нова такава.

Сегашната българска Конституция има четири поправки, приети от ОНС. Нашата Конституция

се води твърда. Има и гъвкави Конституции където процедурата за промяна не е толкова сложна.
Твърди Конституции се въвеждат било когато за първи път се установяват, или има много съществена
промяна на обществено-политическия режим. Идеята нашата да бъде твърда е да не се допусне
връщане на назад. Вече започва да назрява идеята в парламента и в обществото нашата Конституция
да стане по-гъвкава и да се премахне ВНС. За тази цел има такава разпоредба в КРБ, че, за да се
промени глава 9, която касае ВНС, трябва да се свика ВНС, защото само то може да нанася корекции в
глава 9.

Има три основни белега, по които може да се разпознаят съвременните Конституции, тъй като

всички Конституции от последно поколение съдържат такива разпоредби.

демократизъм

– един от основните елементи на конституционализъм. Това означава, че не

само в Конституцията да са прокламирани основните права и задължения на гражданите, но те и да са
реално приложими.

реалната приложимост

– тя се свързва с непосредственото действие на конституционните

норми (чл.5, ал.2).

приоритета на международното право пред вътрешното

(чл.5, ал.4). Подобна разпоредба

се съдържа в почти всички съвременни конституции.

Въпрос 6.

ТЕРМИНЪТ КОНСТИТУЦИЯ И РАЗГРАНИЧЕНИЕ МЕЖДУ

КОНСТИТУЦИЯТА И КОНСТИТУЦИОННИТЕ ЗАКОНИ

1. Терминът „Конституция”
Терминът „конституция” на първо място се е използвал още в Древния Рим и там буквално в

превод от латински означава устройство. Терминът „конституция” се е използвал за означаване на
актовете и действията на владетеля във връзка с организацията и устройството на държавата. Има
разлика с това, което понастоящем разбираме под Конституция.

Терминът „конституция” откриваме в Декларацията за правата на човека и гражданина в чл.16.

След Френската революция този термин получава доста голямо разпространение и повечето върховни
основни закони носят това наименование. В някои държави не се използва терминът „конституция” за
обозначаване на техния основен върховен закон. При приемането на ТК е трябвало да се казва
Органически устав на българското княжество, но още при първоначалните дебати по заглавието се е
приело да се казва Конституция. Конституция им е звучало по-самостоятелно и независимо като
отделна държава. Почти без дебати се е приело, че трябва да се нарича Конституция.

2. Разграничение между понятията „конституция” и „конституционен закон”
Трябва да се прави разграничение между понятието „конституция” и понятието

„конституционен закон”.

Понятието „конституционен закон” закон може да се намери с три основни значения:
1) Под Конституционни закони някои автори разбират закони, чието приемане е изрично

предвидено в Конституцията. Има около 70 разпоредби в Конституцията, където е казано, че „тези
отношения се уреждат със закон”. По-голямата част то тези закони са от типа на т.нар. органични

закони.   Това   са   закони,   които   уреждат   подробно   статуса   на   органите,   които   са   предвидени   в
Конституцията,  например  ЗСВ. Във Франция  например  тези  закони  са именувани органични.  Там
вървят   по   номера   и   години   законите.   Във   Франция   конституционните   закони   са   за   изменение   и
допълнение на конституцията.

2) Другото значение на термина „конституционен закон” е за обозначаване на тези закони,

които общо заедно образуват конституцията на страната. В Конституционния блок на Великобритания
се включва още Великата харта на свободите, която продължава да е действащо право.

В България по-коректният термин е органичен закон. Чрез органичните закони се доразвиват

основните положения на конституцията по отношение на даден установен конституционен орган.

Решение № 3/2003 и № 8/2005 г. на КС по въпросите за държавно устройство и държавно

управление.

Съгласно чл.158 от КРБ има определени въпроси, които не може да променя ОНС. Един от

тези въпроси са тези по т.3,касаещи промени по формата на държавно устройство и държавно
управление. Задължително трябва да се извършва само от ВНС.

Устройството касае организацията на територията на страната, доколкото няма автономни

образувания. България е унитарна държава, указано е в Конституцията в чл.2, ал.1,тоест унитарна с
местно самоуправление. То не променя унитарния характер на държавата. Не се допускат автономии.
По форма на държавно устройство сме унитарна държава, а по формата на държавно управление сме
парламентарна република (чл.1, ал.1 от КРБ). Управлението касае как се разпределя властта като
елемент на държавата и най-вече, поне при републиките, дали ще е засилена президентска власт или
парламентарна власт.

Органичните закони подлежат на конституционен контрол. Това, което доближава тези закони

до конституцията е максималната им близост до нея.

Въпрос 7.

ПОНЯТИЯ ЗА КОНСТИТУЦИЯТА

Определение за Конституция на Джорджио дел Векио: Конституцията установява правовия ред

в държавата чрез нейните основни институции.

Съществува определение за Конституцията като обществен договор. Социолозите използват

това понятие.

Други автори приемат, че Конституцията има две страни. Може да бъде разглеждана от

материална страна и от формална страна.

От материална страна

– същността на основните въпроси, които трябва да съдържа.

От формална страна

– заглавие.

От юридическа гладна точка

Конституцията е върховния и основен закон в една държава.

Това, което отличава съвременните Конституции, е, че не предвиждат разпоредби относно

държавните органи, но по отношение институциите на гражданското обществото.

Тенденцията е, че съвременните конституции следва да утвърждават ролята на гражданското

общество за развитието на държавата. Не само да посочват кои държавни органи какви са им
правомощията. Затова в съвременните Конституции има разпоредби, които касаят взаимоотношенията
между държавните органи и институциите на гражданското общество и на гражданите и че те могат да
се позоват непосредствено на Конституцията.

Основни функции на конституцията (подробно от учебника). Те са:
-

подреждаща

– установяване на реда;

интегрираща

– създаване и поддържане на държавното и национално единство;

организираща

– функция по ограничаване на властта;

осигуряване защита на правата

на човека и гражданина;

легитимиращата

функция на конституцията.

Въпрос 8.

КОНСТИТУЦИЯТА И ДЪРЖАВНОТО УСТРОЙСТВО

Конституцията постановява основните правила, по които е устроена една държава. Тя трябва да

отразява състоянието на общественото и държавно устройство към съответния момент. В тази насока
всяка Конституция има статична и динамична функция.

Статичната функция

на Конституцията се свърза с утвърждаване на съществуващия правов

ред. Така Конституцията утвърждава и закрепва основните държавни органи, техните правомощия,
утвърждава статуквото на дадения етап на обществено развитие.

Конституцията не трябва да е само статична, трябва да има и

динамична функция

. Трябва да

дава и насоки за развитие, да върви крачка напред, да утвърждава и това към което се стреми
държавата да предвижда развитието на отношенията и да ги изпреварва.

Приема се, че една съвременна Конституция не трябва да е консервативна и не трябва да е

прекалено твърда. Нашата Конституция е от смесен тип, но е по-скоро твърда, отколкото гъвкава,
затова динамичната й функция не е толкова развита. Гъвкавите Конституции дават по-голяма
възможност за изменение и допълнение без да се спазва някаква прекалено усложнена процедура.

Въпрос 2:

НОРМАТИВНА ХАРАКТЕРИСТИКА НА КОНСТИТУЦИЯТА.

КОНСТИТУЦИЯТА КАТО ВЪРХОВЕН И ОСНОВЕН ЗАКОН

1.Нормативна характеристика на Конституцията
Основен белег на Конституцията е нейната нормативност, предвидена в чл.5, ал.1, съгласно

който Конституцията е върховен закони другите закони не могат да й противоречат.

От тази кратка разпоредба можем да изведем няколко основни елементи на Конституцията:
На първо място, след като е върховен закон, това значи, че е нормативен по смисъла на ЗНА,

който се приема по съответната законодателна процедура.

Предвид това, че Конституцията е върховен закон, тя се приема по усложнена законодателна

процедура. У нас - от ВНС. Само то може да приема изцяло нова Конституция.

Спорен е въпросът дали може Конституцията да се приеме и пряко чрез референдум. Реално

няма как това да стане текст по текст, както се приема Конституцията, защото референдума е такава
форма на пряка демокрация, в която гражданите трябва даотговорят на зададен въпрос с „да” или
„не”. Но с референдум може да бъде приета или отхвърлена вече приета Конституция, както е била
приета Конституцията през 1971 г. При нея е имало такова утвърждаване.

2. Нормативно съдържание на конституцията
Щом е нормативен акт, трябва да съдържа правни норми. Освен нормативен характер,

Конституцията има и нормативно съдържание, макар че не цялото й съдържание се свързва с правни
норми в истинския смисъл на думата (някои са правно-технически – например чл.63 - фиксираща
норма, с която се установява определено положение).

Много от нормите на Конституцията нямат класическата структура на правните норми. Това се

дължи на факта, че те имат висша степен на правна абстракция. Те са максимално абстрактни, уреждат
най-основни общи отношения по общ начин. В много малко случаи Конституцията урежда достатъчно
конкретно и детайлно дадени обществени отношения. По правило тя залага принципите и в повечето
случаи препраща към закон за доуреждане на отношенията. Преамбюлът на конституцията съдържа
декларации за основните идеи и цели, които се поставят в Конституцията. Въпреки че няма структура
на правна норма, преамбюлът има нормативно значение. Затова, когато се тълкуват конституционни
разпореди,винаги се тълкуват съотнесени към целите в преамбюла, тоест винаги следва да се има
предвид преамбюла.

Конституцията има изключително голям брой норми принципи, които следва да бъдат

съблюдавани при формиране на текущото законодателство. То не трябва да е в противоречие с
конституционните принципи.

Регулиращи правни норми или регулаторни са тези, които регулират основни обществени

отношения. Доста от нормите в Конституцията са от този вид.

Конституционните норми са първични. Дават първичната уредба на обществените отношения,

която при необходимост се доразвива в законодателството.

3. Характеристика на върховенството на конституцията

Върховенството означава, че Конституцията стои на върха на йерархическата структура на

нормативните актове в държавата. Стои на върха на нормативната система, като всички други НА не
следва да й противоречат. Ако се констатира такова противоречие, има механизми, с които да бъде
предотвратено.

Върховенството на Конституцията е неин основен белег.
Антиентропийната роля на Конституцията
Върховенството на Конституцията се обосновава с две основни теории. Едната теория е за

учредителната, другата е за учредената власт.

Учредителната власт

е тази, която е първична и която се реализира от учредителен орган – у

нас ВНС или учредителното събрание при приемането на ТК.

Учредена е тази власт

, която се предвижда в Конституцията, тоест тази, която се учредява по

силата   на   Конституцията.   Всички   власти,   които   действат   в   момента,   са   учредени   власти,   защото
техните правомощия произтичат от тяхното предвиждане в Конституцията. На тази база, след като
учредителната   власт   е   върховната,   то   само   тя   може   да   приема   Конституции.   Само   орган   на
учредителна   власт   може   да   бъде   народа   в   цяло,   а   може   да   бъде   и   специално   изграден   за   това
учредителен   орган   –   ВНС.   Това   е   по-често   срещаната   хипотеза   -   да   има   учредителен   орган.
Учредените власти могат да приемат само по-нисши по степен НА. У нас изрично е указано в чл.158,
че само ВНС може да приема Конституции и само ВНС може да отмени непосредственото действие на
Конституцията, както и разпоредби, които касаят неотменимостта на основните права на човека и
гражданина.

Другата теория е теорията на Келзен за право полагане и правоприлагането.

Борис Спасов - нормите на конституцията разкриват най-висша степен на правна

абстракция и това поражда необходимостта от създаване на други нормативни актове с по-
голяма конкретност за регулиране на обществените отношения, но на основата на разпоредбите
на Конституцията.

4. Конституцията като основен закон.
Когато разглеждаме Конституцията като върховен закон, разглеждаме правната система по

вертикала. Когато я разглеждаме като основен закон, я разгледаме по хоризонтала. В този смисъл
Конституцията стои в основата на регулирането на обществените отношения. Тя регулира базисните
обществени отношения и то по един доста общ начин, а вече законите, подзаконовите НА ги уреждат
в детайли. Така Конституцията очертава основите на правния статус на държавните органи, урежда и
основите на правния статус на гражданите.

В повечето съвременни Конституции има такава изрична глава, посветена на права и свободи

на гражданите и съдържа механизми, с които гражданите да се защитят при нарушение.

Конституцията не предвижда всички държавни органи, които могат да бъдат създадени. За

някои от тях предвижда, че могат да бъдат създадени със закон. Тя посочва само най-важните
държавни органи. Спрямо тях тя урежда компетентността им. Посочва кой държавен орган в кои
аспекти има правомощия да действа.

Възможно е да се стигне и до спор за компетентност. Когато Конституцията предвижда

правомощия в дадена област на два органа (имало е такива случаи - преминаване на чужди въоръжени
сили през територията на страната,  възниква спор дали НС или МС има правомощия да разреши
тяхното   преминава),   Конституционният   съд   е   бил   сезиран,   тъй   като   той   разрешава   спорове   за
компетентност между централни държавни органи.

Конституцията основен закон, защото нейните разпоредби са в най-голяма степен общи. Много

рядко дадено отношение свързано с упражняване на публична власт е уредено изцяло. В повечето
разпоредби изрично е указано, че дадените отношения се уреждат със закон.

Конституцията освен, че е основен закон на държавата, е основен закон и на гражданското

общество (Чл.12 - основни права на гражданите и вече в чл.44 са доразвити).

ФОРМА НА КОНСТИТУЦИЯТА. ВИДОВЕ КОНСТИТУЦИИ.

1. Форма на Конституцията.

Разбираме на първо място формата като наименование, на второ място – като писмена форма и

на трето място - формата като структура на съответния акт.

Формата като акт

– формалната страна при обективиране на конституционноправните

норми.От тази гледна точка Конституциите се делят в теорията на писани и неписани конституции.
Почти всички са писани конституции, с някои малки изключения – Конституцията на Обединението
кралство се води неписана конституция.

На второ място

формата на конституцията от гледна точка на структурата й

. Почти всички

съвременни конституции имат почти идентична или сходна подредба.

Повечето съвременни Конституции

започват с преамбюл

или уводна част. В него се указват

основните цели, принципи, основните идеи, на основа на които е създадена и приета Конституцията.
Преамбюлът няма структура на правна норма, но има нормативно значение и следва да се взема
предвид при тълкуване на разпоредбите на Конституцията.

След преамбюла се подреждат систематически главите на конституцията (Нашата е с 10 глави,

общо 169 члена.) Главите също следват обичайно някаква последователност:

общите положения

(в

нашата Конституция „Основни начала на Конституцията“), след тях са

основните права, свободи и

задължения на гражданите

, следват

главите, които касаят механизма за осъществяването на

политическата власт

в държавата – основните конституционно установени държавни органи и

техния правен статус.

Българската Конституция следва този стандарт, като донякъде това, което се приема за

отклонение е, че нашата Конституция няма изрична глава и раздел, които да се занимават с
финансовите и икономическите основи на държавата. Нашата Конституция се разделя само на глави, в
други има дялове, раздели.

Въпросът как точно ще бъдат подредени отделните глави е въпрос на преценка на всяка една

държава. В тази насока нашата конституция е сравнително от среден размер - нито прекалено дълга,
нито прекалено кратка. Всяка една държава преценява за себе си кои отношения смята за достатъчно
съществени,   за   да   ги   уреди   на   конституционно   ниво.   По  правило   Конституциите   на   федералните
държави   са   по-големи   като   обем,   защото   в   тях   освен,   че   трябва   да   има   разпоредби   относно
властите,трябва   да   ма   отделна   глава   как   се   поделят   между   федералните   органи   и   на   отделните
териториални единици.

В един НА има

преходни и заключителни разпоредби

, чието предназначение е да уредят

заварените правоотношения и да осигурят своевременно поставяне в действие на новите разпоредби.

В учебника на проф. Друмева има теоретична постановка кои са основните неща, които трябва

да съдържа една конституция според правната теория, тоест минималното й съдържание:

1) Разделението на основните функции на властта и техните носители. Изрично е прокламиран

принципа на разделение на властите - при нас чл.8.

2) Всяка Конституция да урежда механизма на тяхното функциониране, как функционират

съвместно.

3) Всяка Конституция следва да урежда механизма за преодоляване на възможното блокиране

на властите, като това става най-често чрез предвиждане на контрол за конституционност
(парламентарен контрол).

4) Механизмът, чрез който Конституцията да се приспособява към променените обществено-

икономически, политически и други условия, тъй като Конституцията не трябва да изостава във
времето от реалното развитие на обществото. Когато има кардинална промяна в обществените
отношения, трябва да има механизъм, чрез който Конституцията да се приспособи към тази промяна.

5) Всяка Конституция трябва да съдържа каталог на основните права и свободи на гражданите.

2. Видове конституции в хода на историческия процес

Литература по въпроса

: „Въведение в Конституционното право”, Евгени Танчев, 2003, Сиби

Конституцията не може да изостава във времето, не може да стои непроменена при промяна на

общи условия или идеология. Затова следва да се променя в хода на историческия процес.

В теорията има разделение на Конституциите на няколко поколения:

- поколението по време на първите Конституции- края на 18 век. Акцентът е бил върху това да

се преодолее независимостта на колониите и абсолютната кралска власт. Основният лайт мотив е бил:
свобода, равенство, братство, въвеждане на някои основни ограничители на властта така, че тя да не
може да нанася щети и на нарушава правата и свободите на гражданите;

- поколението, когато започват да се проявяват претенции и на социални права – право на труд,

право на социално осигуряване във връзка с индустриалната революция;

- следващото поколение конституции предвиждат колективни права такива, които не са

характерни за отделната личност, а за обединенията – правата на жените например;

- в съвременните Конституции започват да се появяват такива права като правото на

благоприятна жизнена среда и също така гражданското общество и правовата държава;

- последното поколение Конституции се дели на три подпоколения: В Западна Европа

последното поколение започва през ВСВ, второто след 70-те години и третото поколение след
промените след `89 г. (ние сме от последната вълна на последното поколение Конституции).

В съвременното поколение Конституции се създават механизми, които да гарантират

спазването на Конституцията. Предвиждат се конституционни съдилища или техни аналогични
институции – трибунали, съвети.

Характерно също за тях са разпоредбите за непосредственото действие на Конституцията и

приоритет на международното право.

3. Други класификационни критерии. Други видове конституции.
Според възможностите и реда за промяна на конституцията –

твърди и гъвкави.

Има и такива от

смесен тип,

които съчетават характеристиките на твърдите и гъвкавите

конституции. Нашата е със смесен тип.

Според това доколко Конституцията реално действа и се прилага, може да се срещне деление

на Конституциите на

реални и ефективни

. Реалните са тези, които се прилагат в действителността,

когато разпоредбите им съответстват на обществено-икономическите и политическите отношения и се
прилагат на практиката. Ефективните съществуват само формално. На тяхно място в обществото
действа съвсем различен режим. Нашата се приема за реална. Може да се каже, че сме в процес на
реализация на целите, които са заложени в преабюла на Конституцията, но все още не сме ги
достигнали.

Близка до тази класификация е тази на

юридически и фактически

Конституции. Юридическа

е нашата Конституция, тъй като е приета по съответен ред, получила е държавна санкция.
Фактическата конституция е дотолкова изостанала от обществото, че не се прилага, но и не е приета
нова.

Има и други класификации. Някои автори разделят Конституциите

според характера на

държавното устройство и управление

Въпрос 5.

КОНСТИТУЦИОНАЛИЗЪМ. ПОЛИТИКО-ЮРИДИЧЕСКА СЪЩНОСТ И

РЕАЛИЗАЦИЯ

1. Понятие за конституционализъм
Има няколко основни виждания какво представлява конституционализма.
Някои автори го приемат като процеса на създаване на Конституцията.
Други – че Конституцията е режим, който се основава на съществуваща конституция.
Това понятие, което е най-възприето, е, че конституцията е по-широка категория и

представлява правно политическа идеология. Възникването и развитието му е подплатено още от
идеите на Лок, Монтескьо и други. Това е от субективна страна.

От обективна страна възникването на конституциите се свързва с обществено-икономическите

преобразования, които водят до ликвидирането на феодализма и началото на буржоазната държава.

Идеята за конституционализма предхожда конституциите и след това се превъплъщава в техния

текст при приемането им. За да е налице конституционализъм, трябва да има Конституция, но това не
изчерпва съдържанието на конституционализма. Възможно е да има Конституция, но да няма
конституционализъм, но обратното не е възможно. Конституционализмът предполага ограничаваща
властта функция на конституцията, както и наличието на гаранции за демократичност на

политическия   режим.   Конституционализмът   предполага   наличие   на   такава   Конституция,   която
действително да се прилага, да не е фиктивна, и която действително да регулира държавната власт и да
я   ограничава   тогава,   когато   е   необходимо   (примерно   във   взаимоотношенията   на   държавата   и
гражданството общество). Един от основните принципи е, че трябва да бъдат гарантирани правата на
гражданите. Конституцията само отваря вратите към конституционализма, но сама по себе си не може
да   го   гарантира,   защото   конституционализмът   се   свързва   с   реалното   състояние   на   обществото   и
реалното му развитие, не е нещо отделно. Затова в много тоталитарни държави имат Конституции,
видимо прокламират основните права и свободи, но няма механизми, с които да бъдат защитени.

2. Белези на конституционализма
Конституционализмът е понятие, което се свързва с реалното развитие на обществото. Не е

понятие, което може веднъж завинаги да бъде определено. Състоянието на конституционализъм се
обуславя от наличието на конституцията, но и от нейното действително прилагане, не само от нейните
разпоредби.

Има няколко характерни белега, по които може да се дефинира конституционализма:
-

демократизма

- това означава не само признаване на основните права и свободи на

гражданите, но и те реално да могат да се прилагат и да бъдат защитени;

- осъществяването на съвременна трактовка за

разделение на властите

– принципът за

разделение на властите трябва да гарантира, че нито един от държавните органи няма да злоупотреби
със своите правомощия и да навлезе в територията на другите власти, защото тогава рискът от
узурпация на властта се увеличава. В тази връзка сегашната конституция въвежда разпоредба
противоположна на предишната, която говореше за единство на държавната власт. Сега изрично се
казва, че властта се разделя на три. Тоест съединява трите власти и осъществява върховен контрол.

- многопартийността или

политическият плурализъм

(чл.11) – той трябва да гарантира, че в

обществото ще има градивна конкуренция на идеи, идеологии, цели и т.н. Този принцип не е
неограничен. Конституцията не допуска в политическия живот участието на противоконституционни
партии и организации. Затова са предвидени разпоредбите на чл.11, ал.4 и чл.44, ал.2 дали една партия
или общ орган са противоконституционни е въпрос от компетентността на КС. Той е бил сезиран на
три пъти – на два пъти във връзка с ДПС и във връзка с ОМО Илинден Пирин.

принципът на законността

– в континенталната правна система говорим за правова държава,

в англосаксонската - говорим за господство на правото. Възприети са различни формулировки, но
имат предвид едно и също – да се осигури върховенството на закона и неговото зачитане от
гражданите и държавните органи. Принципът на законност се изразява в това, че трябва да се създаде
правно съзнание у гражданите, израз на т.нар. морално политическа функция на Конституцията.

3. Конституционализмът като състояние на обществото

Конституционализмът в практически аспект

Реалният конституционализъм е свързан с постоянното, ежедневно, непрекъснато прилагане на

Конституцията от всички органи, лица и граждани. За да има конституционализъм, трябва
Конституцията да има реално приложение (Чл.5, ал.2).

Субекти на дейността по прилагане на конституцията.

Всички следва да я прилагат – централните органи на изпълнителната власт, съдебните органи

и т.н Проф. Спасов приема, че Конституцията се прилага и от отделните граждани, като отидем да
гласуваме също прилагаме основното си конституционно право и по този начин прилагаме
Конституцията.

Особено място в процеса по прилагане на Конституцията заема КС. Неговата основна задача е

тази, за която той е създаден - защитава Конституцията и да осигурява нейното прилагане, като
обявява за противоконституционен всеки закон, за който са налице такива основания.

КС не може да действа по собствена инициатива. Той задължително трябва да бъде сезиран с

искане за обявяване на противоконституционен на даден закон или разпоредба. Искането не може да
бъде отправено от всеки гражданин, а само от субектите визирани в чл.150 – субекти с универсална
компетентност, които могат да го сезират с всяко едно от неговите правомощия:

- президента
- Министерският съвет

- 1/5 от народните представители
- Главният прокурор и
- двете върховни съдилища.
- Общинските съвети могат да го сезират само при наличие на спор за компетентност между

тях.

Обект на дейността по прилагане на конституцията са всички отношения, предмет на

конституционното право. Това са тези отношения, които възникват при и по повод осъществяването
на държавната власт и народния суверенитет. Предвид факта, че в отношенията има властнически
елемент, то и нормите на конституционното право са императивни, особено тези, които касаят
правомощията на държавните органи.

Прилагането на Конституцията се извършва в различна форма съобразно компетентността на

държавния орган и съобразно правната уредба,когато говорим за правата и свободите на гражданите.

При държавните органи говорим за правомощия, които следва да се упражняват в рамките на

предоставите от Конституцията компетенции. Всички актове на тези орани следва да са
законосъобразни.

....................................................................................................

Липсват - БЪЛГАРСКИТЕ КОНСТИТУЦИИ.
…………………………………………………………………….
Липсват - К ПРАВО, К ПРАВНИ НОРМИ, К ПРАВНИ ОТНОШЕНИЯ.
…………………………………………………………………………………………………

Чести въпроси, които доц. Пенев задава на изпита:

Кои актове на президента не подлежат преподписване? Изброени са в чл.102, ал.3 от КРБ.

Решение №13/1996 г. – там е изяснена правната същност на преподписването. На преподписване
подлежат само укази.

Трябва да знаем конституционните органи какви актове издават.
Кой има право да внася законопроекти?

Всеки един народен представител може да внесе

законопроект, не е необходима минимална бройка или парламентарна група. Има изискване за
минимален брой когато се внася законопроект за изменение на Конституция, тогава президентът има
право на законодателна инициатива.

Вот на доверие и вот на недоверие като форма на парламентарен контрол. Разликата е между

двете.

С какви мнозинства приема актовете си НС

Нашата Конституция не предвижда единодушие.

Предвижда   квалифицирани   мнозинства   в   три   разновидности.   Изчислява   се   винаги   на   базата   на
списъчния състав на органа, а не на присъстващите, докато обикновеното се брои от присъстващите.
Някои   приемат,   че   абсолютното   мнозинство   е   разновидност   на   квалифицираното.   Абсолютното   е
повече от ½ от всички, мнозинство друго предвидено в К е 2/3 от всички народни представители – 160,
такова   мнозинство   се   изисква   за   приемане   на   международни   договори   изискващи   промени   в
конституцията, изисква се за приемане и изменение, допълнение в Конституцията, когато не е събрано
достатъчно мнозинство, което е ¾, което е другият вид квалифицирано мнозинство – 180 души. Ако не
се постигне такова мнозинство гласуването се пренасрочва след определен период от време и в този
случай е достатъчно 2/3. Друго мнозинство - повече от 2/3, става въпрос за 2/3 плюс един или 161
души   такова   мнозинство   е   предвидено   за   поддържане   на   обвинение   срещу   президента   и
вицепрезидента за държавна измяна или нарушение на Конституцията – чл.103. Това е особен случай в
който президентът носи отговорност за действията си. Разпоредбите за президента се прилагат и за
вицепрезидента,   с   изключение   тези   за   правомощията.   По   нашето   законодателство   нито   може   да
замества   президента   нито   при   отсъствие   нито   по   болест   има   право   само   четири   правомощия   да
изпълнява изрично възложени с указ да разрешава въпросите свързани с българското гражданство,
тоест   освобождаване   даване   на   българско   гражданство   по   натурализация,   лишаване   от   българско
гражданство,   отмяна   на   натурализацията,   друго   –   да   назначава   определени   държавни   служители
определени   със   закон,   примерно   в  президентството,   друго   –  да   упражнява   право  на   помилване   и
последното – да предоставя убежище. Извън тези никое свое правомощие не може да възложи на

вицепрезидентът. Тези правомощия са изброени в чл.104 от КРБ.

Друг важен въпрос, който трябва да знаем, изброяването по чл.158 – кои изменения и

допълнения

в Конституцията могат да бъдат извършвани само от ВНС и свързаните с това две основни

решения на КС 2/2003 и 8/2005 г.

Решение № 20/92 за служебното правителство. Чл.99 от КРБ. С това решение доизясняват

процедурата.

…………………………………………………………………………………………….

Въпрос 10.

ЮРИДИЧЕСКИ ИЗТОЧНИЦИ НА КОНСТИТУЦИОННОТО ПРАВО.

КОНСТИТУЦИОННОТО ПРАВО КАТО НАУКА.

1. Понятие за юридически източници.
Понятие за юридически източник от ОТП. Има се предвид формата, в която се обличат

правните предписания с нормативен характер.

2. Източници на конституционното право.
Основен юридически източник е

Конституцията

. Конституционното право изучава предимно

Конституцията, като съдържание и принципи.

Конституционното право и самата конституционноправна наука и дисциплина следва

тематиката на Конституцията.

Конституцията е източник на Конституционното право с целия си текст, включително и

преамбюла.

Някои закони

също са източници на КП, които имат пряко отношение към формирането и

действието на конституционно установените институции. Примери: Избирателните закони (Закон за
местните избори, закон за избиране на президент и вицепрезидент на републиката, закон за избиране
на народните представители, закон за избиране на членове на европейския парламент на РБ).

Другите органични закони

също са източници на КП – Закон за българското гражданство,

ЗМСМА, Закон за конституционния съд, ЗСВ. Има и други закони, които няма да коментираме, но
които са също източници на КП - закон за омбуцмана, закон за БНБ, Закон за сметната палата, но
които трябва да знаем, че ги има.

Органичните закони не стоят на едно ниво с Конституцията, въпреки че доразвиват нейни

норми. Също могат да бъдат обявявани за противоконституционни или определени текстове, типичен
пример е ЗСВ.

В някои държави източник на КП могат да бъдат и

източниците на така нареченото

делегирано законодателство

. Представляват НА, които формално не са закон, но имат силата на

закон. Както са били например Наредбите-закони преди Втората световна война. По нашата
Конституция е недопустимо НС да делегира законодателни правомощия и МС или друг изпълнителен
орган да издава актове със силата на закон. Така че този източник не съществува понастоящем.

Много важен източник на КП е

Правилникът за организацията и дейността на НС

. Макар че

формално е правилник, той се издава въз основа на изпълнение на Конституцията. Той се приема от
самото НС и детайлизира процедурите, по които то работи, регламентира реда за осъществяване на
законодателната дейност, на парламентарния контрол, статусът на отделните народни
представители.Правилниците на НС могат да бъдат атакувани пред КС и да бъдат обявявани за
противоконституционни, ако са налице основанията за това.

Специфичен източник на КП могат да бъдат и

парламентарните обичаи

, получили държавна

санкция. Особено това е характерно за държавите от системата на общото право (прецедентно право),
в Англия т.нар конституционни обичаи и конвенции. В Англия, макар че няма писано правило, от
столетия парламентарните заседания започват по един и същи начин, словото на спикера на
парламента, по един и същи начин се подрежат народните представители, конституционен обичай
който се спазва без да е изрично регламентиран.

Друг специфичен източник на КП е

практиката на КС

. Тук има спор дали е източник или не е

източник на КП. Особено място в тази категория заемат тълкувателните решения на КС, с които се
тълкува дадена конституционна разпоредба. При нормативното тълкуване съответната правна норма
се тълкува по общия задължителен начин, тоест решението на съда е задължително и съответната
норма следва да се тълкува само по начина, тълкуван от КС. Решението има общо задължителна сила,

поради което нормата следва да се тълкува само по начина описан в решението на КС. По правило при
нормативно тълкуване се приема,че всички ТР ще са източник на КП, защото то доизяснява смисъла
на разпоредбата и то по общозадължителен начин.

Споровете възникват при т.нар. казуално тълкуване. Това е тълкуване, което съдът прави в

мотивите си. Когато се иска обявяване на противоконституционност на норма от закон с конкретна
норма от конституцията,съдът по необходимост пак тълкува съответната,норма но не в диспозитива, а
в мотивите съдът приема, че съответната норма е противоконституционна, защото не се влага
смисълът на конституционната норма и в този си смисъл противоречи на нормата на Конституцията и
се прилага по-висшия по степен нормативен акт. Доц. Пенев намира, че практиката на КС е източник
на правото. Надделява становището, че практиката на КС е също източник на КС, тъй като дори и при
казуално тълкуване самите решения на КС се приема, че се ползват с обвързваща сила, не само с
диспозитива си, но и на основните мотиви и съответно дадено решение тълкуването и да е казуално
може да послужи за обогатяване на практиката и конституцията.

Други източници на КП в някои държавни са

съдебната практика

юриспруденцията

като

субсидиарен /допълнителен/ източник.

Някои подзаконови актове

също могат да бъдат източник на КП. Примерно Правилника за

организацията и дейността на КС. Той не типичен правилник за прилагане на закон, той се приема от
самия КС, детайлизира организацията му на работа, а самият закон за КС е приет от ВНС. По трудно
се пипат законите приети от ВНС.

В някои държави

актовете на държавния глава

имат ролята на източници на КП.

Друг източник на КП са

международните договори

3. Конституционното право като наука.
КП е не само отрасъл от правната система, но и част от правната наука. Предмет на изучаване

на КП наука са конституционноправните норми и тяхното прилагане.

Цели на конституционноправната наука:

Да изследва конституционноправните норми

не само в статика, но и в динамика. Тоест както

в исторически аспект, така и с оглед на бъдещето им развитие и усъвършенстване.

Да се опитва да прогнозира

развитието на отделни институти.

Да изследва юриспруденцията и законите

и да дава предложение за развитие на обективното

право.

Определение за КПН (от учебника на проф. Спасов):

Система от знания, схващания,

исторически данни, теоретични изводи, прогнози и предложения de lege ferenda, отнасящи се до
държавата и гражданското общество и свързани с осъществяването на държавната власт и
народния суверенитет

4. Методи на изследване на конституционноправната наука.
Методите от ОТП – индукция, дедукция. Специфични са историческия и сравнително-правния

метод, методът на социологическите изследвания.

5. Видове тълкуване.
Особено се използват логическо, систематическо, граматическо, историческо, сравнително-

правно (видове тълкуване от ОТП).

6. Принципи на тълкуването

Принципът на единството на терминологията.

Когато един термин е използван с един

смисъл от Конституцията на всички други места, където се използва, трябва да се използва със същия
смисъл. Когато има противоречие в един термин, трябва да се търси начин да бъде преодоляно, не
един термин да се използва с един смисъл в един НА, а с друг смисъл в друг НА.

Принципът на полезния ефект

. Когато има възможност, една норма да се тълкува така, че да

има полезно действие, а не в друг аспект да се тълкува по начин, в който губи смисъл и приложимост.
Трябва да се предпочете тази възможност, която дава възможност да се реализира ПН.

Тълкуване чрез контекста

Тълкуване по смисъла на материята

. Примерно по смисъла на дадения институт.

КС се мъчи на първо място да установи дали има смисъл, в който да се тълкува даден закон

така, че да не е в противоречи с Конституцията. Обявяването на закон за противоконституционен
трябва да бъде само крайна мярка.

Въпрос 21:

БЪЛГАРСКО ГРАЖДАНСТВО. ПРАВНА РЕГЛАМЕНТАЦИЯ.

1. Българско гражданство.
Като правен институт гражданството се разбира по два начина:
- като правоотношение между лицето и държавата, тоест във формален аспекти
- като определено качество като статус на личността в материален аспект.
Съгласно дефиницията на международния съд на ООН

гражданството е трайна правна и

политическа връзка на съпринадлежност между физическото лице и държавата, от което
отношение произтичат права и задължения и за двете страни.

Следователно гражданството е

трайна политическа връзка между лицето и държавата.

Гражданството като термин се използва след Великата френска революция. Дотогава се е

ползвал терминът „поданство“.

У нас институтът на българското гражданство се въвежда с Конституцията от 1947 г. По време

на Търновската конституция България е била монархия и се е говорило за поданици.

Като юридически факт българското гражданство се свързва с определени правни последици:
На първо място – то е основание за подчиненост на гражданите на законите на РБ.
На второ място – то е правно основание за ползване на определени права, които се предоставят

само на българските граждани. Примерно избирателните правила по правило са само права на
националните граждани, но вече този принцип търпи някои изключения, особено при местните избори
и избори за европейски парламент. Но общият принцип, който се е прилагал със столетията е, че
избирателните права са само права на гражданите на собствената държава. Също така правото да се
заема определена държавна служба – за народен представител, президент, вицепрезидент, член на КС,
за магистрати могат да бъда избирани и назначавани само български граждани. Депутат, президент и
член на МС не трябва да имат друго гражданство, само българско, дори да е гражданство на държава
членка на ЕС. Нашата конституция не ограничава правата на чужденците.

- българското гражданство е основание за получаване на закрила във и извън пределите на

страната (чл.25, ал.5 от КРБ).

- българското гражданство е основание за задълженията на гражданите към държавата.

Съгласно чл.26, ал.1 от КРБ гражданите на РБ където и да се намират имат всички права и
задължения, които КРБ предвижда. Гражданството е въпрос на политика и преценка на всяка една
държава.

- конституцията поставя основите и на правния статус на чужденците, които пребивават у нас.

Съгласно чл.26, ал.2 имат всички права и задължения по Конституция, с изключение на тези, за които
конституцията и законите изискват българско гражданство – избирателни права, права да се заема
определена длъжност, които са предвидени само за местните граждани. По правило от всички
останали права могат да се ползват и чужденците, които пребивават у нас.

Съгласно чл.27, ал.1 чужденците, които пребивават у нас на законно основание, не могат да

бъдат изгонвани от държавата и предавани на друга държава против тяхната воля, освен ако са налице
основанията предвидени в закона.

Чл.27 предвижда правото на убежище. Законът за убежището и чужденците регламентира редът

и условията при които може да кандидатства едно лице за бежански статут.

- двойното гражданство –нашата Конституция не забранява двойното гражданство, но не му и

дава достатъчна законова уредба. То е изключение само при упражняване на пасивно избирателно
право за заема на определени длъжности (чл.65, ал.2 и чл.93, ал.2).

Съгласно чл.3 от Закон за българското гражданство всеки български гражданин, който е

гражданин и на друга държава, се приема само за български гражданин, освен ако не е предвидено
друго изрично в закона. Иначе казано не може да избяга от задълженията като се позове на това, че
има и друго гражданство и че по неговия отечествен закон няма такова задължение, след като се

намира на територията на страната. Законът един вид се игнорира, че има и друго гражданство, освен
ако е изрично указано.

Българското гражданство се урежда от Конституцията, законите и международните договори,

които действат при настъпването на фактите и събитията свързани с гражданството. Тоест когато
трябва да се прецени дали едно лице е имало б.гр., трябва да се прецени към момента на раждането му,
съгласно тогава действащите международни договорености, какъв е бил статутът му, не се преценява
само с оглед на настоящия момент.

Основният нормативен акт в областта на б. гр. е Законът за българското гражданство от 1998 г.

последно изменение бр.33/2010 г.Що се отнася до документацията и процедурите във връзка с б. гр.
има Наредба за прилагане на Глава пета от ЗБГ от 1999 последно изменение бр.35/2010 г.

Гражданството най-често се урежда на основа на спогодби между страните.
Съгласно закона сключването или разтрогване на брак или смяна на гражданството по време

на брака на единия съпруг не променя гражданството на другия, както и това на децата.

Осиновяването също не променя гражданството на осиновеното лице. Дава се възможност за

по-облекчена процедура. Сключването на брак с български гражданин от чужденец няма да го направи
автоматично б.гр. (чл.5 и 6 от ЗБГ).

Съгласно чл.7 от ЗБГ всеки има право на гражданство и на избор на гражданство. Законът дава

право на лице, което желае да живее в чужбина, да се освободи от б. гр. Държавата не трябва да му
създава пречки, стига да представи доказателства, че е започнал процедура по придобиване на
чуждото гражданство.

Гражданство не може да се установява по съдебен ред. Само юридическият факт, който е

основание за придобиване на гражданство е раждането, но самото гражданство на едно лице не може
да бъде предмет на иск.

Чл.25, ал.4, изменен с измененията на Конституцията от 2005 г., касае предаването на

български граждани на чужда държава или на международен съд. Правилото е, че български
гражданин не може да бъде предаван на друга държава или международен съд с цел наказателно
преследване, освен ако не е предвиден международен договор, който отговаря на чл.5, ал.4 от КРБ.
Извън ЕС Европейската заповед за арест не важи.

Принципи на правната уредба на българското гражданство:
- предимство на гражданството по произход
- субсидиарно прилагане принципа на месторождението, тоест ако няма основание лицето да е

гражданин по произход, се следи дали няма основание по произход да се приеме за български
гражданин. Идеята е, че лицата не трябва да остават без гражданство

- предимство на гражданството по рождение пред това по натурализация – кандидатът за

президент трябва да е б. гр. по рождение, не може да е по натурализация

- личното основание за придобиване на гражданство – сключване на брак, прекратяване,

осиновяване не водят до промяна на гражданството на другия съпруг и на децата от брака.

- забрана за съдебно установяване на гражданство – гражданството не може да се установи по

съдебен ред. По съдебен ред може да се установи, че бащата на детето е определено лице с българско
гражданство, оттам ще стане б. гр. по произход

- бракът не е основание за автоматично промяна на гражданство
- осиновяването също не е основание за автоматична промяна на гражданството
- забрана за предаване на български граждани по чл.25 ал.4 от КРБ

Има три основни способа, които са свързани с различни предпоставки.
Първи способ –

придобиване на българско гражданство по произход

(чл.8 от ЗБГ).

Съгласно тази разпоредба б. гр. по произход е всяко лице, на което поне единият родител е б.

гр. По стария закон трябваше и двамата родители да са с б. гр. Тук се прилага принципът, че
гражданството на лицето следва гражданството на родителите (принципът на кръвта). Това е по-често
прилаганият принцип. В англосаксонските държави принципът е, че предимство има
месторождението. При нас първо се следи дали е българин по произход, ако не е, се следи къде е
роден и дали няма възможност да стане български гражданин по рождение.

Съгласно чл.9 от ЗГР български гражданин по произход е всяко лице припознато от български

гражданин или чийто произход от български гражданин е установен със съдебно решение.

Разлика между българско гражданство по произход и лице от български произход. Едно лице

може да е от български произход, но да не е български гражданин - §2, т.1 от ДР на ЗБГ. Лице от
български произход е всяко лице, на което поне единия възходящ е българин – може да е баба дядо,
прабаба, прадядо.

За български произход се изисква да се представи съответно удостоверение от Държавната

агенция. В това удостоверение трябва изрично да се докаже въз основа на какви факти и обстоятелства
се е достигнало до този извод, че лицето е от български произход.

Вторият способ – придобиване на българско гражданство по месторождение – в зависимост от

мястото на раждане.

Този способ е субсидиарен, първият е основен. Съгласно чл.10 за БГР български гражданин по

месторождение е всяко лице родено на територията на РБ, ако не придобива друго гражданство по
произход. Това е принципът на почвата. Той се прилага само тогава, когато лицето не е гражданин по
произход и не придобива българско или друго гражданство по произход.

За да няма лицето установено гражданство по произход може да са налице различни причини:
Родителите да са без гражданство. Примерно освободили са се от досегашно гражданство,

отказват им новото. Това е понятието апатрид. Детето също остава без гражданство. Затова се приема,
че ако детето е на територията на страната,след като родителите му нямат гражданство, то придобива
българско.

Друга хипотеза - самите родители да са неизвестни или не се знае какво е гражданството им.

Примерно захвърлено дете, за което не се знае кои са родителите. Тогава се приема, че е български
гражданин въз основа на месторождението си, тоест приема се, че е родено на територията на
България.

Първите два способа са автоматични от момента на раждането.

Българско гражданство по натурализация се придобива когато едно лице изрично заяви

желание за това.

Натурализацията представлява правна възможност лице, което е чужд гражданин или без

гражданство, да придобие българско такова.

Има два основни режима за натурализация- общ и специален.
Обща натурализация- по общия ред без облекчения.
Специална натурализация, тя е на няколко нива. Когато има особени заслуги не се поставят

никакви условия.

По общия ред натурализацията се извършва по писмена молба на лицето. Като към датата на

нейното подаване то трябва да отговаря на няколко условия:

- да е пълнолетно, тъй като трябва да изрази воля да бъде български гражданин ;
- преди не по-малко от пет години да е получил разрешение за постоянно пребиваване в

България. Не че от пет години трябва да пребивава, а да има разрешение.

- задължително да не е осъждано за умишлено престъпление от общ характер от български съд

и срещу него да няма образувано наказателно производство за такова престъпление, освен ако е
реабилитиран.

- да има доход или занятие, които му дават възможност да се издържа в България – наредбата е

казано какви документи се прилагат.

- да владее български език – издава му се удостоверение от МОМН, което важи само за

процедурата.

- с цел да се ограничи двойното гражданство – да е освободено от досегашното си гражданство

или да бъде освободено от него към момента на придобиване на българско гражданство.

В чл.13-16 ЗБГ са предвидени хипотези за придобиване на б. гр. по облекчен ред. С

разпоредбата на чл.13 се избягват фиктивните бракове.

Чл.13а се отнася за лица със статут на бежанец, предоставено убежище или санитарен статут

съгласно Закона за бежанците ... За тях също има съкращаване в срока. За тях по правило не се изисква
да представят документи, че са освободени от предишното си гражданство по обясними причини.

Това е само предварителен преглед!

Понятия за конституцията

Други автори приемат, че конституцията има две страни. Може да бъде разглеждана от материална страна и от формална страна. От материална страна – същността на основните въпроси, които трябва да съдържа...

Понятия за конституцията

Предмет:	Конституционно право, Право
Тип:	Лекции
Брой страници:	88
Брой думи:	46735
Брой символи:	282786

Изтегли