ЧОВЕШКИ КАПИТАЛОВИ КОНТРАКТИ ИЛИ СТУДЕНТСКО 

КРЕДИТИРАНЕ

Увод 

   Финансирането на висшето образование е едно от предизвикателствата, с които 
правителствата  по  света  се  сблъскват.  Това  е  така,  защото,  въпреки че  всички 
оценяват значението на допълнителното обучение, неговата нематериална форма 
прави числовата оценка на това значение доста сложна. 

   Някои страни считат, че са решили предизвикателството чрез въвеждането на 
студентски кредити, но те не са подходящ инструмент за финансиране на рискови 
инвестиции,   тъй   като   лихвените   проценти   би   следвало   да   бъдат   изключително 
високи, за да покрият риска.От друга страна, финансирането чрез частен капитал е 
постижимо и логически обосновано решение, тъй като се прилага за всички други 
рискови инвестиции. 

    Фактът,   че   образованието   предлага   атрактивни   доходи   от   инвестициите   би 
трябвало   да   привлича   притежателите   на   свободен   капитал   като   потенциални 
инвеститори. За тази цел са необходими пазарни механизми и инструменти, които 
да стимулират притока на частен капитал в подобна инвестиция.  Традиционният 
инструмент, използван за тази цел са студентските заеми.

1. Студентско кредитиране

Двата основни фактора

  Наличието на несигурност в бъдещите доходи на индивидите; , възпрепятстващи 
частните инвестиции в образованието са:
Фактът, че човешкият капитал е нематериален актив.
   Трудността да се оцени точно потенциала на инвестицията в човешки капитал и 
неликвидната   природа   на   актива,   като  изражение   на   факторите   по-горе,   правят 
студентските заеми рискови за заинтересованите да ги финансират. Именно това е 
причината   банките   да   са   сравнително   пасивни   по   отношение   на   подобни 
инвестиции или да изискват обезпечения, които не всички потенциални студенти 
могат да предложат.

   Студентското кредитиране без държавна подкрепа в България по същество се 
явява част от портфейла от потребителски кредити на търговските банки. Това от 
своя страна води до невъзможност на индивидите от по-ниските социални слоеве 
да получат финансиране чрез студентски кредит за своето образование.

   Потребителският кредит се предоставя за закупуване на стоки за домакинствата, 
докато   студентският   кредит   има   по-скоро   характер   на   инвестиция,   при   това 
рискова, тъй като средствата се влагат с цел бъдеща възвръщаемост под формата