На Прощаване в 1868г.,

Христо Ботев

1.

История на творбата

­

написана е през 1868г., когато четата на Желю войвода се  

готви да премине Дунав

­

за първи път е публикувана във 2 брой на вестник „Дума на 

българските емигранти” на 25 юни 1871г.

­

по-късно през 1875г. е поместена в стихосбирката „Песни и 

стихотворения от Ботйова и Стамболова”

2.

Жанрът

­

лирическо стихотворение

­

има автобиографичен характер

­

също така е и лирична изповед, адресирана до майката

­

ботевият монолог носи белезте на диалога 

3.

Композицията

­

в съдържанието се открояват няколко части

а/ лирически увод
б/ картина на предполагаемата смърт
в/ картина на предполагаемата свобода
г/ епилог

4.

Темите

­

един от мотивите разгърнати в произведението е този за  

заминаването и завръщането

­

друг важен мотив е този за смъртта и безсмъртието

­

също така е внушена и идеята за пътуването

­

както и за правото на личен избор 

­

за живота  смъртта

­

за силната любов и омраза

­

за интимния уют на дома и страшния път на борбата

5.

Героите

а/ основният герой в произведението е лирическият герой

­

той е духовно извисена личност

­

неговата висша цел е освобождаването на България от  

турския поробител

­

посветен е на идеала си и е готов да даде всичко, за да го 

осъществи

­

готов е да се пожертва в името на свободата

б/ друг важен герой е майката

­

нейния образ не е пряко изразен в творбата, но по думите на 

лирическия герой разбираме, че тя е „юнашка”

­

обича сина си и макар да не иска, се съгласява с неговия избор 

да поема пътя си към сигурна смърт

в/ третият също така важен герой е либето

­

физическата красота, смирението и красотата на нейния 

поглед се разкриват чрез словосъчетанията „черни си очи”, „тиха  
усмивка” и чрез епитета „хубаво”

Немили – недраги,

Иван Вазов

1.

История на творбата

­

написана е през 1883г., след Освобождението

­

произведението е плод на Пловдивския период на Вазов

2.

Жанрът

­

повест 

3.

Сюжетът

­

разказва за нерадостния, изпълнен с ежедневни премеждия 
живот на българските хъшове в Румъния преди 
Освобождението

­

обхваща началото на 70-те години на XIX век и лятото и есента  
на 1876г. 

­

настоящето на хъшовете е изпълнено с лишения, несгоди и  
премеждия

­

това, което подхранва техния извисен дух е спомена за България 
- родната земя, с която е свързано всичко скъпо и свято за 
героите, но и земя на робството

­

в миналото те са били пламенни патриоти, смели и 
свободолюбиви хора, жертвоготовни и благородни

­

също така техния дух е подхранван и от мечтите им, един ден  
отново да излязът на бойното поле и да дадат живота си в  
името на свободата

4.

Композицията

­

 повестта следва хронологичната последователност на 
събитията

­

организирана е в 17 глави, свързани по смисъл

5.

Темата 

­

една от главните теми е тази за робството и свободата

­

в повеста е развита и темата за робския ден и „българската  
нощ”

­

друг мотив в произведението е този за съня

6.

Героите

­

някой от героите са изградени по реални личности, като 
например прототип на Бръчков е Вазов

­

също така в творбата е включен и Васил Левски

­

 в повеста изпъкват няколко образа – Странджата, Бръчков,  
Македонски, Мравката и Попчето

а/ Странджата

­

един от най-светлите образи в повеста

­

той е най-старият и най-опитният от всички хъшове

­

Странджата е като техен баща и пазител

­

бил е знамносец в четата на Филип Тотю и Стефан Караджа

­

той е скромен, но и храбър и е готов да се жертва за родината 

б/ Бръчков

­

в Бръчков Вазов рисува себе си

­

той е все още млад и наивен

­

„Бръчков е мечтател, идеалист и ветреник, искал да вкуси от 
сладоста на неизвестното и новото”

­

за разлика от другите хъшове, той не е участвал в други  
въстания или бунтове, а в родината си е имал сигурно настояще 
и бъдеще

­

той е поет по душа, издал първата си книжка, и това го прави 
патриот

в/ Македонски

­

съчетава в характера си приключенска дързост и личен героизъм

­

той е безстрашен, съобразителен, готов на саможертва в 
името на революционния идеал, но в характера му има и 
негативни черти

­

очите му са „лукави и дръзки”, склонен е на кражба, но е готов и  
да помогне

Една Българка,

Иван Вазов

1.

История на творбата