Сравнителен народопсихологически анализ на жителите на две варненски 

ромски махали – „Максуда” и  „Аспарухово”

Стойка Славова Димова

Проучвайки историята на циганите, изследователите често се сблъскват с 

редица   сериозни   проблеми,   свързани,   от   една   страна,   с   липсата   на   достатъчно 

писмени сведения за далечното им минало, а от друга - със спецификата на тяхната 

обществено-икономическа   и   културна   реалност.   Но   събирайки   факт   по   факт, 

съпоставяйки различни извори, интерпретирайки културно-историческия контекст, 

постепенно   се   изгражда   една   ярка   картина   на   бита,   нравите,   традициите   на 

циганите, след заселването им на Балканския полуостров. 

Циганите се появяват в Европа в края на Средновековието. Първите групи 

пристигат в нашия континент от изток през ХІІ и ХV в. Редица документи от 1422 – 

1590 г. свидетелстват, че по онова време те все още имат спомен за „родината” си. 

Към най-третираната хипотеза за индийския им произход постепенно се прибавят и 

легенди за египетския им произход. Различни легенди съществуват за техния стар 

период – че са потомци на легендарни библейски личности, че родината им е 

Египет, Африка, Месопотамия, Източна Азия. Истинската им родина обаче е 

Индия. Това било случайно открито през ХVІІІ в. от унгарски студент, който учил 

в Лайденския университет (Германия). Разговаряйки с трима младежи от Малабар 

– Индия, той забелязал, че езикът им много прилича на циганския. Това откритие 

инспирира към края на същия век в Унгария провеждането на сравнително 

1

изследване на ромската терминология и индийските езици, което формира тезата, 

че общностите, които наричаме „цигански” или „ромски”, произхождат от Индия.

Ромският език, който официално се нарича „романи”, е по-старинен от 

хинди. Той е индоевропейски, което означава, че по произхода си е много по-

близък до българския, румънския и гръцкия, отколкото до турския, иврита, 

арабския или угро-финския. По повод на това, имат ли ромите азбука, битува една 

циганска приказка, която звучи много весело и малко несериозно. В  нея се 

разказва, как Бог дарил на циганите азбука, но я записал на зелев лист, който бил 

изяден от едно магаре… Затова липсата на азбука е проблем за ромите в световен 

мащаб. 

Циганите идват в България по различно време и от различни места. Това е 

причината   днес   да   съществуват   множество   ромски   общности,   различаващи   се 

(повече или по-малко) една от друга. 

Първа,   в   исторически   план,   е   общността   на   т.нар.   йерлии   -   т.е.   местни, 

уседнали цигани. Те са потомци на дошлите през периода ХІІІ-ХVІІІ в. роми, които 

постепенно   усядат   и   векове   наред   съжителстват   както   с   българското,   така   и   с 

турското население. Йерлиите се делят на две големи групи: хорахане-рома (турски 

цигани, мюсюлмани) и дасикане-рома (български цигани, християни). 

Хорахане-рома   са   най-многобройната   ромска   група   в   България.   Те 

изповядват   ислям,   премесен   с   многобройни   християнски   елементи,   като 

празничната   им   система   включва   не   само   байрамите,   но   и   всички   големи 

християнски   празници   -   Гергьовден   (Ерделез),   Васильовден   (Банго   Васили), 

Тодоровден,   Ивановден,   дори   Коледа   и   Великден.   Говорят   романес   премесен   с 

множество турски думи, а част от тях използват турски език, заедно с романес. 

Сред много хорахане-рома се наблюдава преферирано турско самосъзнание - те 

отричат  ромския си произход, но както българското,  така и турското население 

продължава да ги възприема като цигани. 

Турчеещите се хорахане-рома в Североизточна България често се наричат просто 

миллет, поради това, че турското население от този край категорично отказва да ги 

признае   за   турци.   Най-често   миллет   се   наричат   ромите,   живеещи   в   районите, 

където по времето на Османската империя е имало големи турски казарми. Тогава 

на ромското население в тези райони е бил даден по-особен статут: те са плащали 

по-малък данък, занимавали са се с дейности, обслужващи казармата и още тогава 

са били наречени миллет, като им се е забранявало да се смесват с турците, но 

статута им е бил по-висок от този на останалите цигани. 

2

През първата половина на ХХ в. за циганското малцинство в България има 

откъслечни сведения. Това е така не защото те не участват в социално 

икономическия живот в страната, а поради факта, че остават извън полезрението на 

политическата конюнктура. Все пак за последните 120 години броят им нараства 

бързо. Статистическите данни сочат, че през 1900 г. те са били 89 549 души, а при 

преброяването през 2001 г.  – 370 908 души. 

Ромските  махали  във Варна  са:  “Максуда”,  “Владиславово”,  ”Каменар”  и 

„Аспарухово”. На територията на града живеят около 30 000 роми, от тях 80% са 

мюсюлмани. И се самоопределят като турци. Казват, че са турци, защото знаят 

турски език. Има и роми-християни придошли от Румъния, Молдова и Русия. Те 

имат друг начин на живот и не казват, че са роми. Баш ромите са пръснати по 

всички квартали във Варна. 

Горещите квартали на нашият град са „Максуда” и „Аспарухово”.  

 Една от първите махали във Варна е „Максуда”. Тя била зеселена от ромите 

между 1915- 1920 г., започва от стария хлебозавод, фабрика „Христо Ботев” и стига 

до старата ж.п. гара. По – късно, 1940г. идват роми и от Добричко. Тук повечето от 

тях са се занимавали с продажбата на хума, по религия са християни от самото си 

заселване. В разговор с г-н Димитър Атанасов разбирам, че те не са религиозно 

вярващи - до безумие, както и самия той казва: „Аз вярвам в Бога на Ботев”. След 

демокрацията   повечето   от   тях   посещават   протестантски   църкви.   Ромските 

християни са дремещи и не афишират своята вяра. Нещо любопитно, което отново 

чух от него е това, че най - уникалната ромска църква се намирала в Рим, състояща 

се от 12 камъка без стени - неръкотворна.

Едно   от   различията   между   махалите   Максуда   и   Аспарухово   е,   че   в 

Аспарухово   ромите   предимно   се   турчеят   и   говоримият   им   език   е   турски,   а   не 

романес. По религия са мюсюлмани, но религията им не е единствена, което ги 

различава.   Различава   ги   начина   им   на   живот   -   ежедневната     им   култура   в 

потребностите. 

Изхождайки   от   понятието,   че   „националната   култура   е   интеграла   на 

историческото проявление, народната култура си остава фолклор”, ясно се вижда, 

че циганите не са допуснати да прекрачат дверите на националната култура, за да 

се впишат в нея. Главна причина за циганска култура е, и трябва да си остане до 

ниво на най - елементарна външна изява, където може да се покаже такава, каквато 

е, но без възможността да бъде опозната в дълбочина и в социално – философска 

същност. Съществува мнение, че циганите ги бива единствено в музиката и може 

3