НОВАТА ЕВРОПЕЙСКА МИТОГЕНЕТИЧНА ЗОНА

И ГЛОБАЛНОТО КУЛТУРНО ПРОСТРАНСТВО

Стефания Димитрова

“Защо   митология?   Защо   въобще   трябва   да   обръщаме   внимание   на 
митовете? Какво общо имат те с живота?” (въпрос на журналиста Бил 
Мойърс   отправен   към   световноизвестния   психолог   на   митологията 
Джоузеф Кемпбъл).
“Един от  нашите   проблеми днес  е,  че   не   познаваме  добре   смисъла   на 
митологията – отговаря Кемпбъл. – Хората казват, че единственото, което 
търсим   всички   ние   е   смисълът   на   живота.   Не   смятам,   че   точно   това 
търсим. Мисля, че по-скоро търсим да изживеем живота така, че нашето 
чисто   физическо   изживяване   да   отекне   в   най-съкровената   ни   духовна 
същност,   за   да   усетим   радостта   от   съществуването…   Митовете   са 
ключове към това преживяване, защото те съдържат в концентриран вид, 
психичната   опитност   на   стотици   поколения,   които   са   изживели   тази 
радост и са ни я предали, записана чрез символи, на езика на митовете.” 

Как   съвременният   европеец   разгадава   посланието   на   своите   предци   за 
изживяване на радостта от живота, закодирано в митолигичните образи? И коя е 
митогенетичната зона на обединена Европа?
За да си отговорим на тези въпроси нека да се вгледаме в нивата на мита и да 
открием каква е неговата генеза?

Според Дж. Кемпбъл митовете имат четири нива или четири функции

. Първото 

ниво на мита е поезия на трансцендентното.

  Поезията единствена може да 

изрази с намек, с недоизказаност това, което не може да бъде въплътено в слово, 
а именно великата и мистерия на живота  mysterium tremendum et fascinans  – 
такава каквато е. 
Различните   митологии   представляват   една   обща   поетична   симфония,   чиито 
теми   са   анонсирани,   развивани,   разширявани   и   изкривявани   във   времето   и 
пространството,   но   въпреки   разнообразните   маски,   с   които   митологията   се 
появява на световната сцена тя е скъпоценен съсъд на общочовешката психична 
памет. 

За съжаление религиите днес не се занимават с психологическия опит, който се 
съхранява в метафорите на собствените им митологии. Техните богове, светци и 
пророци   са   като   цветя   на   дървото   на   човешката   духовност,   всеки   със   своя 
аромат   и   своето   познание,   ала   служителите   на   религиите   са   откъснали   тези 
цветя, лишили са ги от тяхната жизненост и воюват за своите мъртви цветя. 
Лишени   от   животворящия   дух   на   общочовешката   психична   опитност   тези 
образи са само мъртви морални принципи. Както казва Рабиндранат Тагор в 
един стих от “Песните на Кабир”:
Свещенослужителю, къде ме търсиш?
Виж! Аз съм до теб.
Не съм нито в храма, нито в джамията.
Не съм нито в Кааба нито на Кайлаш.
Нито в ритуалите и празничните церемонии,
Нито в техниките на йога или пък в отричането от света.