УНИВЕРСИТЕТ ЗА НАЦИОНАЛНО И СВЕТОВНО СТОПАНСТВО

гр. СОФИЯ

ВЪЗОБНОВЯЕМИТЕ ЕНЕРГОИЗТОЧНИЦИ 

ФАКТОР ЗА УСТОЙЧИВО РАЗВИТИЕ

СЪДЪРЖАНИЕ:

1. ВЪВЕДЕНИЕ  

1 стр. 

2.СЪЩНОСТ

2 стр.

3.

ВЪЗОБНОВЯЕМИТЕ ЕНЕРГОИЗТОЧНИЦИ

В БЪЛГАРИЯ 5 стр.

4.ЗАКЛЮЧЕНИЕ

14 стр.

ИЗТОЧНИЦИ

1. Закон за енергийна ефективност

2.

Енергийна стратегия на Република България

3. Национална дългосрочна програма за насърчаване използването 

на възобновяеми енергийни източници 2005- 2015г.

I. ВЪВЕДЕНИЕ

„Устойчивото   развитие“,   което   предполага   баланс   между 

икономически, социални и екологични проблеми, от дълго време насам е 
сред   основните   цели   на   Европейската   политика.

Едно   съществено 

предизвикателство,  обаче  е станало прецедент в момента: промяната  на 
климата. Въпреки, че процесите, които водят до промяна на климата са 
свързани   с   редица   различни   области   (въздух,   вода,   почви,   биологично 
разнообразие),   също   и   с   редица   сектори   (транспорт   и   строителство, 
промишленост и селско стопанство), през всички тях минава един основен 
елемент - енергията. Тази енергия силно зависи от изкопни горива, които 
са   не   само   основния   причинител   на   парниковия   ефект,   но   са   също   и 
ограничени по отношение на налични резерви. Тази ситуация означава, че 
ЕС   зависи   силно   от   външни   енергийни   доставчици   и   е   изложен   на 
рисковете от повишение на цените. Ето защо енергетиката и промяната на 
климата   се   нареждат   по   значение   сред   седемте   предизвикателства 
изброени в Стратегията за устойчиво развитие на ЕС (СУР), възприета от 
Съвета на Европейския съюз през 2006 год.

Като главен фактор за постигането на устойчив растеж, ЕК посочва 

устойчивата,   безопасна   и   конкурентна   енергия,   базирана   на   подходящ 
микс от устойчиви енергийни източници.

За   да   определим   даден   източник   на   енергия   като   устойчив,   той 

трябва да бъде възобновим, безопасен и по възможност евтин. Към тези 
източници можем да причислим слънцето, водата и вятърът. Проблемът е, 
че относителният дял на този вид енергия в световен мащаб е малък. В 
началото на 21-ви век, възобновимите енергийни източници/ВЕИ/ имат дял 
от едва 8 %, в т.ч. само един процент слънчеви, вятърни и геотермални 
източници, плюс 7 % от хидроенергия.

ІІ. СЪЩНОСТ

По своя характер устойчивото развитие поставя на сериозно 

изпитание всяко едно управлние. То е фундаментална ценност и 
недвусмислено налага търсенето на оптималния баланс между 
икономическа, социална и екологична ефективност.

Ключовите цели на  стратегията за устойчиво развитие са:

•

Опазване на околната среда

  – съхраняване на способността 

на Земята за поддържане на живота в цялото му разнообразие, отчитайки 
ограничеността   на   ресурсите   и   гарантирайки   високо   ниво   на   защита   и 
подобряване   на   качеството   на   околната   среда.   Намаляване   и 
предотвратяване на замърсяванията и въвеждането на устойчиви методи на 
производство и потребление з ада не се допуска икономически растеж за 
сметка на разрушаване на околната среда. 

•

Социална справедливост и интегрираност – 

насърчаване на 

демократично,   здраво,   сигурно   и   справедливо   общество,   основано   на 
социалната   интеграция   и   сближаване,   където   се   съблюдават   основните 
права и културни различия, осигуряват се равни възможности за всички и 
се изключва дискриминацията във всичките й форми.

•

Икономически   просперитет   –

  насърчаване   на   икономика, 

базирана   на   знанието   и   иновациите,   която   да   е   конкурентоспособна   и 
екологичноефективна, да осигурява висок жизнен стандарт, висока трудова 
заетост и по-качествени работни места в целия ЕС.

•

Поемане на международните отговорности   

и

 съблюдаване 

на   такава   външна   и   вътреша   политика,   която   да   е   съгласувана   с 
принципите   на   световното   устойчиво   развитие   и   поетите   от   ЕС   в   тази 
насока ангажименти.

Като   фактори,   засилващи   неустойчивостта   в   икономическото 

развитие   се   определят:   климатичните   промени   и   използването   на 
енергията,   развитието   и   използването   на   транспорта,   съществуващите 
модели на производство и потребление, използването и управлението на 
природните   ресурси,   бедността   и   социалната   дезинтеграция,   както   и 
застаряването на населението 

През последните 100 години температурата в европейските страни се 

увеличава по-бързо отколкото е нарастването в световен мащаб(0.950 С в 
Европа и 0.750 С в света). Осем от деветте ледника се топят чувствително. 
Засилват се и случайте на екстремни климатични феномени – засушавания, 
наводнения,   значими   топли   атмосферни   слоеве,   които   интензивно   се 
движат.   В   ЕС   има   разработена   програма   за   борба   с   климатичните 
изменения. Тя покрива основни инициативи в областта на енергетиката и 

енергийната   политика,   както   и   действащата   от   1.01.2005г.   система   на 
размяна на квоти за емисии на вредни газове. Посредством механизмите на 
регионалните фондове ЕС подпомага и множество мерки от национален и 
регионален мащаб.

Въпреки   постигнатите   резултати(данните   сочат,   че   в   ЕС-15   през 

2002г. са успели да намалят емисиите с 2.9% от равнището на 1990г.), все 
още има много какво да се желае за да се достигне целта, фиксирана в 
протокола от Киото(намаляване с 8% за периода 2008-2012). 

Енергийната политика трябва да е в съзвучие с целите за защита на 

суровините,   конкурентоспособността     и   устойчивото   развитие   и   да   в 
съзвучие   с   приетата   през   март   2006г.   от   Европейския   съвет   енергийна 
политика.   По   този   повод   ЕС   лансира   кампанията   „Устойчива   енаргия- 
Европа”. Тя бе порадена от продължаващото нарастване на потреблението 
на   енергия   в   Европа   и   задълбочаващата   се   зависимост   от   вносни 
енергоносители.  Това поставя още по-остро въпроса за използването на 
алтернативни източници на енергия – слънчева и термална, биодвигатели.

Необходимостта от промяна в енергийната политика е порадена на 

първо място от факта, че днес половината от европейското потребление на 
енергия е базирано на вносни енергоносители. Анализите показват, че до 
2030г. делът на вносните енергийни източници ще нарастне до над две 
трети.   Това   влияе   негативно   върху   конкурентоспособността   на 
европейското производство на световния пазар, задълбочава зависимостта 
на производствените разходи от цените на енергоносителите и в крайна 
сметка влошава икономическата ефективност и възможностите за растеж. 
А   това   блокира   реализирането   на   Лисабонската   стратегия   и   забавя 
реализирането на стратегията за устойчиво развитие.

През 2005г. ЕК прие Зелена книга за енергийна ефективност. Целта е 

да се реализират значителни икономии на енергия, в рамките на 20% от 
сегашното   енергийно   потребление.   Това   ще   намали   вноса   на 
електроенергия и ще благоприятства иновациите и разкриването на нови 
работни места. Така ще се гарантира не само енергийната независимост на 
страните   от   ЕС,   поставяйки   акцента   върху   възобновяемите 
енергоизточници, алтернативни форми на енергия и екологично по-чист 
транспорт.   По   този   начин   ЕС   изпълнява   и   поетите   ангажименти   по 
протокола от Киото.