Мамино детенце 

Образът на Неновица

(Според І и ІІ глава)

І.   Увод

:   С   повестта   “Маминото   детенце”   Любен   Каравелов   въвежда 

читателите   в   един   деформиран,   сякаш   преобърнат   свят,   в   който   истинските 
ценности   са   заменени   с   илюзорни.  Главните   герои   не   правят   разлика   между 
доброто и злото, истината и лъжата, красивото и грозното. Двамата чорбаджии 
Нено   и   Неновица   са   до   такава   степен   жертва   на   собствения   си   егоизъм,   че 
постепенно   изгубват   човешкия   си   облик.   Чрез   образа   на   Николчовата   майка 
талантливият   белетрист   внушава   пагубната   роля   на   криворазбраната   майчина 
обич, на престъпното лекомислие и невежество при възпитанието на децата.

ІІ.Теза

:  Неновица   и   нейната   житейска   философия   се   разкриват   още   в 

първа и втора глава на повестта чрез вътрешния монолог, чрез диалога, който води 
със съпруга си, с помощта на отделни портретни детайли и особено запомнящо се 
–   с   ироничната   пряка   авторова   характеристика.   Чорбаджийката   е   скъперница, 
алчна и егоистична. За нея няма нищо по- значимо от материалните ценности. 
Именно с парите са свързани 

“важните”

 въпроси, с които мисълта й постоянно е 

заета. Алчността е в основата на трите й “

жизнени начала

” на презрението към 

нисшестоящите,   и   дори   на   мечтите   й.   Физическата   и   духовната   леност, 
чревоугодничеството,   лакомията   и   желанието   на   всяка   цена   да   запази 
спокойствието   и   тишината   в   своя   дом,   очебийно   деформират   тялото   и 
изражението на “нежната Ненова половина”. 

ІІІ.Заключение:  

Светът,   в  който   живеят   Неновица   и  останалите   герои   в 

тази художествена творба, е място, където традиционните народни добродетели - 
трудолюбие, любознателност, пълноценно човешко общуване, духовно развитие, 
са заменени от физическа и духовна леност, егоизъм, скъперничество, невежество. 
Осмивайки   чорбаджийското   семейство   Л.   Каравелов   косвено   утвърждава   своя 
идеал   за   смислен,   полезен   и   красив   живот.   Повестта   “Маминото   детенце” 
приканва   и   съвременните   читатели   към   диалог   относно   верните   и   погрешните 
житейски пътища.

Представата за Нено и Неновица, която получаваме от І глава на повестта 

“Маминото детенце”

І Увод

: Любен Каравелов в повестта “Маминото детенце” поставя важни 

проблеми, свързани с доброто и злото, с отношенията между родители и деца, с 
възпитанието   и   ролята   на   училището   и   семейната   среда   в   изграждането   на 
личността.   Изобличава   паразитния   начин   на   съществуване   на   чорбаджийското 
семейство,   отдадеността   му   на   леността,   тишината   и   спокойствието,   които 
деформират човека, лишават го от същност.

ІІ.Теза:

  Нено   и   Неновица   са   типични   представители   на   българското 

чорбаджийство   от   средата   на   ХІХ   век.   Те   са   носители   на   пороците   на   своето 
съсловие:   мързел,   егоизъм,   паразитно   безделие,   безцелно   съществуване,