Растениевъдството е отрасъл в СС, който има за задача да осигури производството на продукти 

от растителен произход. Те представляват голяма част от храната на човека, фуража за животните и 
суровините   за   хранителният,   текстилният   и   други   отрасли   на   промишлеността.   Исторически 
растениевъдството възниква след  животновъдството. С  възникване на растениевъдството се създават 
условия за заседнал живот, което е предпоставка за създаване на човешка цивилизация, характерни за 
различни   исторически   епохи.   Независимо   от   това,   че   растениевъдството   възниква   след 
животновъдството с течение на времето то заема важно място в дейността на човек и в много страни се 
оформя като основен отрасъл на СС. Като такъв растениевъдството обхваща отглеждането на всички 
културни растения. Но като наука обхвата му е по-малък. Отнася се до онези растения, отглеждани на 
големи площи и са известни с името полски култури. Други култури като овошни, зеленчуци, лозя, цветя 
и горски дървесни видове са предмет на отделни дисциплини. Основни изисквания при отглеждането на 
полските култури е получаването на устойчиви, по отношение на количество и качество, добиви, които 
налага добро познаване на бутаническите и биологични особености, сортовото разнообразие, влиянието 
на   околната   среда,   начини   за   въздействие   върху   нея   с   цел   осигуряване   на   оптимални   условия   за 
нормален   растеж   и   развитие   на   земеделските   растения.   Като   учебна   дисциплина   растениевъдството 
изучава морфологията, систематиката, биологията, продуктивността и технологията на отглеждане на 
полските   култури   при   конкретните   природни   и   производствени   условия.   От   съществено   голямо 
разнообразие   полските   култури   у   нас   има   над   100   вида.   При   изучаването   им   в   растениевъдството 
групирането им се извършва въз основа на използването на основният продукт от дадена култура. На 
този принцип групирането на полските култури е обединено в 3 групи:

*   зърнени   култури   –   отглеждат   се   за   зърно   (храна   за   човека   и   фураж   за   животните). 

Отглежданите кулути в тази група се разделят на:

- зимни зърнени култури (на умерения климат)
- пролетни кулутури (на топлия климат)
- зърнено бобови култури

*   технически   култури   –   получените   от   тях   семена,   кореноплоди,   клубени,   влакна,   стъбла, 

цветове, листа служат като суровина за техническа преработка в различни отрасли на промишлеността. В 
зависимост от характера на получената продукция, те се делят на:

- скорбялостни
- влакнодайни
- вкусови и др

* фуражни – продукцията от тях се използва за храна на животните под формата на груб и сочен 

фураж. Културите от тази група от своя страна се делят на: многофуражни треви; едногодишни фуражни 
треви; фуражни кореноплодни и силажни; тиквени и др.

Растителна клетка

Растителното тяло е съставено от органи (корен, стъбло, листи, цвят, плод), а те са съставени от тъкани, 
които са съставени от отделни клетки. Именно те са основният градивен елемент на растителното тяло. 
Претърпяват различни промени в зависимост от функциите, които изпълняват. По форма се делят на: 
паренкимни (почти еднакви по дължина, ширина и височина), прозенхимни (могат да бъдат удължени, 
пръчковидни, вретеновидни).

Съставните части на клетката са: обвивка, ядро, цитоплазма, пластициди, митохондрии и редица 

допълнения в цитоплазмата и прастицидите.

Цитоплазма

 – безцветна, полупрозрачна. Наподобява белтък. Тя изпълва младата клекта като с 

растежа се образуват вакуоли. Тя притежава способността да се движи в различна посока.

Ядро

 – един от основните органи на клетката. То е по-плътно и се състои от обвивка, плазма и 

един или повече ядърца.   В нея хроматинът е изграден от нуклеопротеиди, които са съединения на 
нуклеиновите киселини с белтъци, и така влизат в състава на хромозомите. Те са изградени от ДНК и 
белтъчини. Клетките, изграждащи растителното тяло са телесни и суматични. В тях хромозомите са по 
двойки (2 по 2). Двойният брой хромозоми се нарича диплуиден  и се бележи с 2n, а единичният – 
хаплуиден и се означава с  n. Например при твърдата пшеница диплуидният е с 28, а плуидният с 14. 
ядърцата   са   малки   телца   без   собствена   обвивка,   в   които   се   синтерзират   част   от   белтъчините, 
нуклеопротеидите и РНК и се образуват рибозомите. Ядрото на растителната клетка играе важна роля за 
предаване на наследствената информация. Носители на тази информация са гените, представяващи група 
нуклеопротеиди, подредени по специфичен начин.

Нуклеиновите киселини

  са с основна роля като носители на наследствеността от родителите 

към потомството. С най-голямо значение са рибонуклеиновите и дезоксинуклеиновите киселини. 

ДНК 

1

са в ядрото, а РНК в цитоплазмата – това е една от основните разлики между тях. 

 ДНК се намира в 

хромозомите, а гените са по дължината на хромозомите и са подредени по различен начин, но точно 
определен. Именно там е закодирана гинетичната информация по начин както се записва инхормация в 
книга,   т.е.   чрез   букви   и   изречения.   Растителният   индивид   не   се   формира   от   оплодена   яйцеклетка, 
направо, а чрез набор от определени “инструкции и указания” в ДНК. Те котролират клетъчната обмяна 
на   ензимите   и   натрупаните   белтъци.   Между   гените   и   ензимите   съществува   специфична   връзка   или 
ситерзирането   на   един   ензим   се   определя   от   определен   ген   в   растителната   клетка.   Наследствената 
информация първо разпорежда на оплодената яйцеклетка, в растението да достигнат няколко милиона 
клетки от зародиша до семето и да има дицеренциация, т.е. растението да формира различни тъкани и 
органи като най-накрая от зиготата се образуват корен, стъбло и т.н.

Пластидите

  са   малки   телца   с   размери   от   3   до   10   микрона,   оцветени   в   различен   цвят: 

левкопластите са жълти, оранжеви и червени. Прастидите имат свойството да се превръщат едни в други, 
при определени условия. Левкопластите са безцветни и с най-малки размери и с различна форма. В тях 
се отлага скорбяла, белтъчини и мазнини. Хлоропластите се срещат в листата и в други зелени органи на 
растението. В тях се извършва фотосинтезата. Хромопластите се срещат в органи, които имат различни 
цветове и които изграждат плодовете.

Митохондриите

 – едни от най-дребните органи на растителната клетка. Те са телца под формата 

на пръчици, сфери и други, в които се извършва разграждане на веществата при процеса дишане и се 
освобождава енергия за други процеси, жизненоважни за клетката.

Допълнения в  цитоплазмата

  –  различаваме   вакуоли,  капчици   от  мазнини,  етерични   масла. 

Вакуолите  – една или повече. Заемат по-голямата част от цитоплазмата. Изпълнени са с клетъчен сок 
(вода   със   захариди,   соли,   киселини   и   др).   Именно   той   придава   вкуса   на   растенията.   С   най-голямо 
значение от тях са въглехидратите и белътчините. Въглехидратите са включения в клетъчния сок и в 
клетката, изграждащи плодовете и семената. Белтъчините са отложени резервни храни под формата на 
флуиден разтвор, които преминават в твърдо състояние като зрънца, наречени алейрони, характерни за 
пшеницата. Мазнините и етеричните самла са извън вакуолите, във вид на капчици.

Допълненията в пластицидите

 – основно от скробялата, която се образува в хлоропластите при 

фотосинтезата. През нощта се превръща в захари за използване от растението или се използва за резев в 
левкоцидите.

Обвивката

 – многослойна, с голяма здравина. Обхаващ клетката като я предпазва и надебелява. 

Надебеляването бива лентовидно и поресто. Клетъчната обвивка претърпява и химични видоизменения 
като   вдървесяване   (в   клетъчната   обвивка   се   отлага   дървесно   вещество   литвин)   и   вкорковяване 
(клетъчната обвивка е пропита с корково вещество наречено суберин). Характерно е че те не пропускат 
вода, въздух и хранителни вещества. И следователно клетките умират.

Размножаване на растителна клетка

Два   вида   размножаване,   като   самото   то   се   свързва   с   процеса   делене,   наречени   митозис   и 

мейозис. Митозата е делене, което обслужва нарастването на растението, а мейозата е това делене, което 
обслужва размножаването на растенията.

Митозата протича през 4 фази:

1. профаза – характеризира се със следните процеси: в ядрото на клетака се образува намотаната 
като кълбо нишка предимно от ДНК и РНК. Тя се накъсва на определен брой телка (хромозоми) 
съставени от хроматин.  Края на тази фаза те са осормени като къси пръчици.

2. метафаза – при нея изчезва ядрената обвивка и ядърцата и се образува делителното вретено 

съставено   от   безцветни   нишки.   Хромозомите   са   максимално   скъсени   като   нареждат   в   най 
широката част  на вретеното, в края на фазата всяка хромозома става двойна а честите й не 
наричат хроматиди.

3. анафаза – при нея двете половини от всяка хромозома се отделят и се образуват дъщерни 

хромозоми.   Половината   се   предвижват   към   едната   част   на   деленото   вретено,   а   друга   в 
противоположна посока.

4. телофаза – протичат обратни на метафазата, процеси. Хромозомите изтъняват. Появяват се 

ядърцата.   Възстановяват   ядрените   обвивки   около   двете   новообразувани   ядра,   които   носят 
еднакви   гинетична   информация   и   хромозомен   брой.   Накрая   се   образува   разделена   клетъчна 
обвивка и се образуват две дъщерни клетки.

Мейоза – характерно е получаването на каплоиден брой хромозоми в клетките и с редуцирана на 

половина наследственост, което се получава в резултат именно на мейотичното делене на клетката. Това 
е така, защото в половите клетки броя на хромозомите е наполовина на този на телесните клетки – той е 
хаплоиден.

2

При това делене на майчината клетка има две последователни деления, които са предшествани 

от   еднократно   удвояване   на   хромозомите.   По   този   начин   се   получават   четири   дъщерни   клетки   с 
половина редуцира брой хромозоми, т.е. с редуцирана на половина наследственост. Ри оплождане на 
яйцеклетките хромозомният брой се нормализира в зиготата като става диплуиден и неследствеността – 
нередуцирана, но комбинирана от двете полови клетки.

Растителна тъкан

В   процеса   на   усъвършенстване   на   растителните   тъкани   се   извършва   приспособяване   от 

условията   на   водна   среда   към   голямото   разнообразие   на   сушата.   А   те   от   своя   страна   водят   до 
диференциране и усъвършенстване на тялото на растенията до появата на корен, стъбло и разножителни 
органи.   С   появата   на   тъкан   се   откриват   нови   възможности   за   приспособяване   на   растенията   към 
външната среда, поради което те са важен елемент от еволюцията им.

Растителната тъкан е група от свързани помежду си клетки с общ произход, с еднакви външни и 

вътрешни   структури,   изпълняващи   еднакви   функции.   Т.е.   група   приличащи   си   клетки   със   сродни 
функции образували една тъкан.

Групи тъкани:
-

основни групи:

•

група меристемни (образователни, делителни) – те обслужват нарастването на растенията

•

група трайни – имат специализирани определенели функции;

-

според произхода им:

•

първични – образуват се от върната мерестемна тъкан

•

вторични -  от вътрешната меристемна тъкан, камбий и фелоген.

Отделни тъкани в растенията взаимно се допълват. Различаваме шест типа тъкани: меристемни, 

паренхимни, проводящи, механични, отделителни, покривни.

Меристемните   –   състоят   се   от   дребни   еднообразни   клетки,   делящи   се   постоянно   и   дават 

началото на останалите тъкани. Характерно за тези клетки е, че са плътно разположени една до друга и 
могат   да   се   делят   неопределено   дълго   време.   Различаваме   първична   и   вторична   меристемна   тъкан. 
Първичната – при покълване на семената, зародишните клетки се делят активно по пътя на митозиса и 
съвкупността от тях се нарича първична меристемна тъкан. При възрастните растения тя се намира на 
върха на стъблото, корените и разклоненията им. При едносеменните растения ембрионалните клетки са 
и в основата на междувъзлията на стъблата при житните. След достигане пределите за вида растителните 
междувъзлия меристемните клетки се превръщат в трайни. При двусемеделните първичната меристемна 
се заменя от вторична, възникваща от живи клетки. Различаваме три вида  вторична  тъкан – камбий, 
фелогенна,   ранева   меристемна   тъкан.   Първите   две   заемат   стъблото   и   корена,   а   третата   –   местата   с 
наранявания.   Камбий   –   център   от   два   броя   клетки.   Клетките   на   прокамбията   при   двусемеделните 
растения се делят по посока перпендикулярна на радиуса на стъблото и корена като такъв ред клетки 
образуват камбия. При делене на клектите му се образуват вторично лико навън и вторична дървесина 
навътре.   По   този   начин     стъблото   и   корена   надебеляват.   Фелогена   възниква   в   първичната   кора   на 
стъблото и корена, има един ред клетки които при делене навън образуват корк а навътре фелодермис. 
Дървесните   растения   у   нас,   в   които   възниква   предимно   фелоген   почти   необразуват   корк.   Ранева   – 
образува   се   масив   от   белезникави   клетки   с   наименование   капус   като   от   тях   по-нататък   възникват 
различни постоянни тъкани.

Паренхимна тъкан

 – изпълва меките части на органите, които са тънкостенни, полузаоблени с 

междуклетъчни пространства. Главното задължение на паренхимните клетки е храненето на растенията. 
Различаваме три вида паренхим: асимилизационен – наречен още флорофилоносещ. Основно в листата. 
Бива два вида: стълбчест и гъбест. Служи за изършване на фотосинтеза. Резервен – слузи за складиране 
на   вода,   скорбяла   и   други   хранителни   вещества.   Среща   се   в   клетки   на   семената,   грудките   на 
кореноплодите и на други места. Т.е. из цялото растение. Поглъщащ – в младите участъци на корените, с 
които растенията всмукват вода и минерални вещества. Клетките му са живи.

Проводяща тъкан

 – по дървесната проводяща тъкан се разнасят вода и соли, а по ликовата – 

готовите храни. Разликата между двата вида е в структурите им. Главните проводящи структури  на 
дървесинната тъкан са дървесните цеви и трахеиди, а на ликовите са решетъсти цеви.

Механична

  – кълновете на младите растения имат вертикално разположение благодарение на 

тургура. При липса стъблата се наклоняват, а листата увисват. Различавае два вида механична тъкан: 
коленхимна   –   тя   е   с   незначително   удължени   клетки,   които   имат   голямо   съдържание   на   пектинови 
вещества   и   вода.   Растът   продължително   без   да   задържат   ръста   на   органа   и   съдържат   хлоропласти, 
скорбялани   зърна.   За   склеренхим   т.н.   клетки   са   изпълнени   с   целулоза,   докато   са   още   живи   или 

3