Софийски университет „Св. Климент Охридски”

Философски факултет

            Специалност Европеистика

Реферат 

по

Публични финанси 

на тема

Данъчната политика на Кралство 

Испания

Изготвил: Наталия Шаламанова 99496

1.

Въведение 

 Данъкът е изключително важна и сложна финансово-икономическа категория. Той 
е   задължително   безвъзмездно   плащане   от   страна   на   икономическите   субекти   в 
полза на централните и местни органи на държавата. Плащането на данъците се 
осъществява   от   частните   лица,   които   могат   да   бъдат   както   физически,   така   и 
юридически. По изключение платци на държавата могат да бъдат и местни органи 
на властта, а в редки случаи и държавни учреждения. Данъкът е проявление на 
публична   власт.   Той   е   акт   на   публична   власт   и   тъй   като   е   задължителен,   това 
създава   възможността   да   се   събира   и   принудително.   Данъкът   е   парично, 
невъзвръщаемо   и   безвъзмездно   парично   плащане,   установено   едностранно   и   по 
общ начин от държавата.

 Основните функции на данъка са следните:

•

контролна   функция  

–   тясно   свързана   с   фискалната   и  разпределителната 

функция, която изисква организиран контрол за съблюдаването на законите;

•

икономическа функция

  – акумулирането и разпределението на приходите 

на държавата, постъпили чрез данъците се извършва за решаването на чисто 
икономически проблеми;

•

разпределителна функция

  – чрез приходите на държавата се осъществява 

преразпределение на част от доходите на физическите и юридическите лица;

•

фискална функция на данъка

  - да осигурява необходимите на фиска на 

държавата финансови средства;

•

регулативна функция

 – чрез повишаване или намаляване на данъците може 

да се ограничава или стимулира потреблението на населението.

  Под  

данъчна система

  се разбира съвкупността от данъци действащи в дадена 

страна, тяхната организация / т.е. начина на начисляване, събиране и контрол / и 
органите, които провеждат данъчната практика. Съвременните данъчни системи са 
плуралистични или в тях действа повече от един данък. Между отделните данъци и 
данъчната   система   трябва   да   съществува   обвързаност,   съвместимост   и 
непротиворечивост. 

 Данъчната система е част от финансовата система на държавата, която обхваща 
законово определените данъци и тяхната организация. Организацията на данъчната 
система се разглежда в два аспекта – същностен и институционален. Същностният 
аспект обхваща броя и видовете данъци, начините на облагане, формите на 
облагане, методите на контрол и др., а институционалният – органите и 
институциите, които приемат и прилагат данъчните закони.

 Данъчната система може да бъде монополистична или плуралистична. 
Монополистичната система се характеризира с прилагането на само един данък. 
Предимствата й са лесно и удобно прилагане и възможност за по – справедливо 

облагане. Плуралистичната система се характеризира с прилагане на множество от 
данъци. Такава е данъчната система в България. Рационална е тази дъанъчна 
система, при която действието на отделните данъци е съгласувано и насочено към 
постигане на целите, които държавата си е поставила. Важна задача на нашата 
данъчна система сега е да се хармонизира с данъчните системи на страните, членки 
на ЕС. 

 Данъчната политика е израз на държавно регулиране и управление на елементите 
на данъчната система с оглед постигането на определени фискални, социални, 
икономически и други цели.

 Държавата осъществява данъчна политика на основата на следните принципи:

1.

Баланс между приходите и разходите, за да не се допусне бюджетен 
дефицит.

2.

Равнопоставеност на данъкоплатците, т.е. няма привилегии

3.

Осигуряване на икономически растеж, като се отчита интересите на 
данъкоплатците

4.

Ефективност на данъчната система – изисква приспособяване на 
елементите на данъчната система към конкретна социално-
икономическа цел.

2.

История на данъчната система в Кралство Испания 

 Данъците са ключовият въпрос във всяка държавна политика. Данъчната система 
от своя страна е важна предпоставка за икономическото развитие на  една страна, за 
неговото равновесие, както и чрез елементите на данъчното облагане става 
възможен процеса на стимулиране или ограничаване на икономическата 
ефективност и конкурентоспособност на фирмите в страната.

 Началото на сегашната данъчна система в Кралство Испания започва с реформата 
от 1845г., започната от Алехандро Мон, който предлага данъчно обединение на 
цялата испанска територия и опростяване на съществуващите данъци. Целта на 
реформата е била да се премахнат пречките пред икономическото развитие на 
страната и премахването на вътрешните митници. В новата данъчна система се 
отдава по-голямо значение на преките данъци, отколкото на косвените.

 През 1957г., като отговор на неспособността на системата да финансира дълговете 
на страната и като подготовка за Националния план за икономическа стабилност, 
съществуващата данъчна система се трансформира с цел увеличаване на данъците. 
Прави се опит да се рационализират държавните данъци чрез по-подходяща 
систематизация и коригиране на недостатъчността на системата, чрез премахване 

на данъчните измами. Това се реализира чрез уеднаквяване със световните данъчни 
системи, които са адекватни за различните групи данъкоплатци.

 Сегашната структура на данъчната система на страната датира от 1977г., 
благодарение на реформата, започната от министър Франсиско Фернандес след 
изборите през 1977г. Той значително модернизира данъчната политика и подготвя 
страната за европейската интеграция.

3.

Принципи на испанската данъчна система

3.1. Принцип на равенство и всеобщност

Всички испанци са равни, когато става дума за заплащане на данъци. 

3.2. Принцип на икономически капацитет

Размерът на приходите или богатството, което даден гражданин притежава, трябва 
да съответства на размера на данъците, които той трябва да заплати. 

3.3. Принцип на прогресивността

При нарастване на икономическия капацитет на даден гражданин, прогресивно 
нараства и размера на неговите данъци в съответствие с принципа на 
икономическия капацитет.

3.4 Принцип на недопускане на пълна конфискация

Данъчното облагане, упражнявано от държавата никога не може да води до пълна 
приватизация (100%) на имуществата на един гражданин. 

3.5. Принцип на законността

Член 133 от Конституцията на Кралство Испания урежда, че единствено държавата 
може да определя данъците, посредством закона.

4.

Подсистеми на данъчната система на Кралство Испания

 Испанската данъчна система е набор от всички данъци, които биват налагани на 
различните институционални нива, отговарящи за публичните финанси в Испания. 
В съответствие с Конституцията данъчната система може да бъде разделена на три 
подсистеми: държавно, регионално/автономно/ и местно ниво. 

4.1.  Държавно ниво на данъчната система

Държавата и държавните учреждения отговарят за паричните дейности, които имат 
за цел реализацията на публичните разходи, като по този начин задоволяват 
обществените нужди. За реализиране на своите цели, държавата има нужда от 
приходи, които в по-голямата си част идват от данъците на гражданите

В Испания правната рамка, която определя данъчната система се състои от 
следните закони:
• Испанска Конституция 
• Основен данъчен закон (25/1995 на юни 20) 
• Основен бюджетен закон 
• Законите, регулиращи всеки отделен данък 
• Регламентите към всеки данъчен закон 

Сегашната структура на данъчната система на държавата е от 1977 година, 
годината, в която е била обект на задълбочени промени и адаптиране на 
законодателството и на финансовите нужди на времето. Съставена е от следните 
данъци:
Преки данъци 
• Данък върху доходите на физическите лица 
• Подоходен данък на лицата нерезиденти 
• Корпоративен данък 
• Данък върху наследството и даренията 
• Данък върху културното богатство 
Косвени данъци 
• Данък добавена стойност
• Акцизи
• Данък върху застрахователните премии. 
• Данъци върху капиталовите трансфери и документирани правни актове. 
• Данъци върху хазарта.

4.2

 Автономно ниво на данъчната система

 Финансовата система и управлението на данъци на автономните области е 
регламентирано от основния закон за Финансиране на автономните области, 
известен още като LOFCA. 
Конституцията налага редица ограничения във връзка с компетенцията на 
автономните администрации за събиране на данъци. Те трябва винаги да спазват 
основните законови разпоредби за съществените елементи на данъците, да следват 
принципа на териториалност, не могат да налагат мита и трябва да се избягва 
създаването на икономически и социални привилегии, както и да зачитат принципа 
на солидарност спрямо останалите автономни области.