Биваийки съвременик на следосвобожденския период Вазов забелязва как 
народопсихологията на българина все повече започва да разкрива „тъмната” си страна .
Това става и повод за написването на разказа ‘’Тъмен герой”, в който повествоватяля 
,по много категоричен начин ,изразява своето неодобрение от тогавашната ситуация в 
страната. Героят на неговото време е „тъмен”. Това е единствената възможна 
нравствена характеристика на епохата .Протагонистът в разказа се явява в ролята на 
олицетворение на тогавашните,загубили всичко по време на Руско-турската 
освободителна война,хора-‘’ дребен, но честен търговец преди Руско-турската война, 
той биде съвършено разсипан през нея, както хиляди и хиляди българи в Тракия.’’
По изкусен начин е описано развитието на Ненко от обикновен българин ,търсещ 
препитание -„той ходеше празен повече от година и половина вече в безплодно тъпчене 
праговете и тропане по портите...” в човек,който по принуда, приема новото си „тъмно” 
място в  суровата действителност. А каква всъщност е тя?-политически смут,от който 
всеки желае да се възползва като си осигури добра държавна длъжност.Но Ненко ,след 
като приема предложената му работа от Хайков, успява да запази човешкото си 
достойство,(въпреки осъзнатото си унижение).Заемайки поста на милционер, главният 
герой се среща лице в лице с реалносста на обществното узаконено насилие, произвола 
и политическите гонения. Стига се до това че дори като човек защитаващ нац. интереси 
на страната, трябва да напердаши напълно беззащитен човек ,само защото му са 
наредили така-‘’ Вземи, каже, тая пръчица, ти имаш здрави ръце, и тупай, тупай, тупай, 
додето не остане ни един кокал здрав...’’. Тук се набляга  на факта че просто е било 
невъзможно да запазиш вярванията си в патриархалните и човешки ценности по онова 
време. Колкото да си  се трудил-‘’Ненко утрои енергия и усърдие, за да не даде ни най-
малък повод за незадоволство. Той пренасяше търпеливо всички сприхавости и 
несправедливости на новия си началник.’’-пак си щял да се изправиш пред 
непреодолими препятсвия ,от които е зависело благополучието на цялото ти семейство.
В отговор na тогавашното насилие  Вазов издига човешкото милосърдие в качеството 
на нещо героично , с цел да припомни на сънародниците za забравените цености, да 
,,изкорени тъмното’’(за което се разправвя и в други разкази) в нашите души.