Социалната

  педагогика

  в   

Русия

  през

 18 

 век

Началото на 18 век в Русия е свързана с реформаторската 

дейност на Петър I Велики (1682-1725г). Неговата огромна 
заслуга пред Русия се състои в това, че „не само е разбрал 
необходимоста от реформи за укрепване външното и вътреш- 
ното положение на дворянската държава, но и практически… 
започва борба за създаване на военно-бюрократична монар- 
хия. В това той вижда необходимото условие за преодоляване 
на общата изостаналост на страната”.

Образователната система също е подложена на промени, 

като придобива светски характер. Предприетите реформи в 
областта на образованието от Петър I Велики се разглеждат 
като средство за настигане на напредналите в културно 
отношение европейски страни. По негова инициатива се 
открива училище за математически и навигациони науки, 
което е едно от първите реални учебни заведения в Европа.

Към него се насочват предимно деца от нисшите съсловия, 

привикнали към системен и тежък труд, за разлика от дворян-
ските деца, които се отнасят скептично към това учебно 

заведение, отхвърлящо празнотата и суетността, като същност 
и отличителна черта на дворянския живот.

Поради липса на подготвени местни преподавателски кадри, 

Петър I привлича чуждестранни професори и преподаватели 
като Андрей Форварсон, Стефан Гвин, Ричард Грейс и др. В 
последствие се откриват и други специализирани училища: 
инженерни, медицински, чуждоезикови. 

След смъртта на Петър I Велики (1725 г.) стремежът му да се 

създаде широка мрежа от народни училища е изоставен. В 

началоро на втората половина на XVIII век се поставят основите 
на Московския унивеситет (1755 г.) Като отначало университета е 
с 3 факултета: философски, юридически и медицински с общо 10 
катедри. Лекциите се четат на руски, латински и френски. Основен 
негов инициатор е най-големият руски учен-енциклопедист 

Михаил Василиевич Ломоносов.  

МИХАИЛ ВАСИЛЕВИЧ ЛОМОНОСОВ (1711 — 1765 г.)

Роден е на 19.ХI.1711 г. в 

село Денисовка,Архангелска 
губерния (по-късно село 
Ломоносово, Архангелска 
област). Епохата, в която се 
ражда и твори Михаил 
Василевич Ломоноеов, е 
епоха на бурно икономическо 
и културно развитие на 
феодално-крепостна Русия. 
Амбицията на Петър Велики 
да изведе Русия на едно от 
първите места между 
европейските държави 
довежда до развитието на 

манифактурата,корабостроенето, металургията и търговията, за 

които са необходими специалисти от всички области на науката  и 
техниката. Създават се специални училища и необходимата за тях 
литература, а в 1724 г. в Петербург е основана Руската академия на 
науките, в която по-късно учи и работи Ломоносов.
   Суровата природа на беломорския север, където живеят будни и 
предприемчиви хора, непознали татарското робство, оказва 
извънредно благотворно влияние при формиране характера на 
Ломоносов, а културният и обществено-икономическият подем на 
Русия — върху творчеството му. За една от главните задачи на 
своята научна и просветителска дейност Ломоносов смята 
повишаването на културата на руския народ, от чиито недра ще 
израснат бъдещите нютоновци и платоновци. Той отстоява 
народността в науката, образованието и културата; бори се за по- 
широки права на децата на народа в областта на средното и 
висшето образование; подлага на критика пренебрежението на 
дворяните към руския гений, към народното творчество и 
богатството на руския език; изказва мнение към Московския 
университет да дава не само знания на своите възпитаници, но и да 
формира у тях умения самостоятелно да придобиват научни знания, 
да дисциплинира духа, поведението, съзнанието; води борба за 
намаляване смъртността и заболяванията сред децата, като апелира 
за подобряване на медицинското обслужване сред народа; изисква 
да се води борба против религиозните предрасъдъци и намеса на 
църквата в училищните дела. През целия си живот той се бори за 
създаване на демократически университет и успява в това си 
начинание. Като началник на академичната канцелария раздвижва 
редица въпроси във връзка с научната подготовка на студентите, 
увеличението броя на печатните книги и др., популяризира своите