ИЗПИТНА ТЕМА

    №2 БАНКОВА СИСТЕМА

Банковата система представлява съвкупност от банките на страната в тяхната взаимна 

обвързаност, подчиненост и законова регламентация. Включват се всички банки и 
лицензирани банкоподобни институции, които извършват банкова дейност, определена в 
съответните законови и нормативни документи на страната.
В структурата на банковата система се включват три елемента:

- Емисионни /централни/ банки;
- Търговски банки;
- Банкоподобни институции.

Банковата система се характеризира от взаимоотношенията между централната банка и 

търговските банки.
В зависимост от мястото на емисионната банка в банковата система се различават:

- Еднозвенна банкова система – при еднозвенната банкова система емисионната банка 

има функции на обикновена търговска  банка.

- Двузвенна банкова система – при двузвенната банкова система емисионната банка се 

отделя от редицата на останалите търговски банки и се издига над тях като „банка на 
банките”.

За начало на банковата система в България се приема създаването на БНБ – 

непосредствено след Освобождението (1879 г.).Тя е учредена като обикновена търговска 
банка, която има задачата да обслужва държавата. По – късно се правят опити за нейното 
превръщане в „банка на банките”. В новата ни история, в периода от 1951 г. до 1987 г. 
банковата система на България е еднозвенна. Емисионната банка изпълнява и функциите на 
обикновена търговска банка. Началото на прехода към двузвенна банкова система у нас бе 
поставено през 1987 г. Тогава се създават специализирани отраслови търговски банки за 
дългосрочно кредитиране само на съответните отрасли. Истинската двузвенна банкова 
система у нас се въвежда през 1991 г. Този модел претърпя промени през 1997 г. с 
въвеждането на валутни борд.

Централните банки възникват по два начина:

- Еволюционен – е този начин за възникване на централната банка, при които вече 

съществуващата търговска банка се превръща в емисионна;

- Законодателен начин – още със създаването на централната банка със законодателен акт 

тя се определя като единствената емисионна банка – банка на банките и банка на държавата.

Приема се, че първата централна банка в света е Шведската държавна банка, основана 

през 1668 г.. Централните банки, в съвременните им функции, започват да се оформят към 
началото на 20в. Тогава именно за тях стават типичните функции на емисионен институт, 
„банка на банките”, „банка на държавата” и съхранение и управление на златно-валутните 
резерви на страната.
В много случаи ЦБ юридически е независима от правителството на страната и се отчита само 
пред парламента, който избира нейното ръководство и приема отчетите за дейността й. Това е 
характерно за централните банки в страни с развита икономика. В определени ситуации е 
възможно между ЦБ и правителството да има противоречия – например ако ЦБ провежда 
антиинфлационна политика и стабилизира националната парична единица, а правителството 
предпочита   по   –   активна   кредитна   политика,   за   да   се   поддържа   стопанското   развитие   и 
растежът.

Централната банка изпълнява няколко класически функции, които разкриват нейната 

основна характеристика и я отличават от търговските банки:

-

Емисионната функция – тя е определяща за Централната банка. Изразява се в това, че 

тя емитира (пуска) в обръщение пари под формата на банкноти и монети. По този начин ЦБ 
носи отговорност за състоянието на паричния оборот на страната. Чрез емисионната функция 
ЦБ се стреми да повишава доверието към националната валута и да я стабилизира.

-

Регулираща функция – тя се изразява във въздействието върху паричните процеси и 

оттам   върху   икономическите   процеси   в   страната.   За   тази   цел   ЦБ   използва   паричните 
инструменти,   с   които   разполага   и   в   съответствие   със   законните   й   пълномощия.   Чрез 

705279_pomagalo_com.doc : Банкова система

1