КУРСОВА РАБОТА

ПО ДИСЦИПЛИНАТА „ФИНАНСОВИ ПАЗАРИ”

НА ТЕМА:

„ФИНАНСОВО ПОСРЕДНИЧЕСТВО И БАНКОВИ СИСТЕМИ”

1. Същност и основни аспекти на финансовото посредничество.

1.1. Същност.

Изучаването   на   финансовото   посредничество   чрез   използването   на   комплексен

(системен) подход, а не чрез самостоятелно анализиране на сегментите му, е оправдано от

няколко гледни точки. Първо, през последните 20­30 години финансовите системи на много
страни претърпяха съществени структурни промени: (а) отбелязан бе "бум" в развитието на

капиталовите пазари и финансовите иновации; (б) големите търговски банки изместват своята
дейност от класическото кредитиране към секюритизация, търговия с ценни книжа и сделки с

деривати;   (в)   все   повече   се   забелязва   връзка   между   банковото   посредничество   и   това,
осъществявано чрез капиталовите пазари. Това провокира редица водещи специалисти като Р.

Мертон и 3. Боди (1995), Дж. Стиглиц (1998, 2002), Фр. Алън и Д. Гейл (2000), Р. Ливайн
(2000) да насочват свои изследвания към съвместната роля на банките, капиталовите пазари и

небанковите институции в процеса на финансово посредничество и от този ъгъл да анализират
структурата на финансовия сектор. Второ, както недвусмислено показват редица съвременни

проучвания,   осъществени   от   специалисти   от   Обществото   за   изследване   на   финансовото
посредничество  и Световната банка, дълбочината, ширината и стабилността на сектора на

финансовото посредничество са от съществено значение за икономическия растеж. Трето, днес
е   неоспоримо   разбирането,   че   стремежът   на   България   за   интеграция   в   Европейския   съюз

изисква   адекватни   решения   за   реформиране   на   институционалната   рамка   и   структура   на
финансовото посредничество. Такива решения могат да бъдат взети само на основата на:

•   познаване   на   теоретичните   основи   на   финансовото   посредничество   и   на

институционалната му структура;

•   задълбочен   анализ   на   еволюцията   и   съвременните   тенденции   в   развитието   на

финансовите структури;

1

•   познаване   спецификата   на   многообразните   видове   финансови   посредници,   както   и

особеностите на развитието им в условията на съвременната пазарна среда, белязана силно от

процесите на дерегулиране и глобализация.

1.2.   Финансови   институции   и   институционална   структура   на   финансовото

посредничество

Както   бе   подчертано   в   глава   първа,   основните   спестители   в   пазарната   икономика

(домакинства и индивиди) "продават" пари на заематели (бизнесфирми) в замяна на обещания,

че те ще им бъдат върнати на бъдеща дата плюс определен доход (лихва, дивидент). Освен това
дотук бе изяснено, че връзката между тези крайни агенти (домакинства и бизнесфирми) се

осъществява в среда, отличаваща се със: скъпоструваща и ограничена информация, при това
разпределена неравномерно (асиметрично); стимули за опортюнистично поведение .от страна

на по­добре информираните лица (морален риск); непредвидими бъдещи разходи по сделките.
В  такава  среда  разпределението  на  спестяванията,  базирано  върху  обещания  от страна  на

заемателите, ще бъде почти невъзможно без помощта на определени институции (посредници),
които да намалят разходите до поносими нива. По­конкретно финансовите институции следва

да направят обещанията приемливи за тези, които ги получават, и допустими ,за тези, които ги
дават.   За   да   осъществят   това,   е   необходимо   да   събират,   обработват   и   разпространяват

информация.   Базирайки   се   на   своята   репутация,   финансовите   институции   осигуряват
увереност в пазарите. Това е важно, тъй като отделните пазарни участници трудно стигат до

самостоятелно  сключване на сделки  поради липсата  на пълно доверие  между тях. В това
отношение финансовите институции като посредници играят ролята на "мостове на доверието"

между   агентите   и   тяхната   ефективност   може   да   бъде   измерена   чрез   способността   им   да
снижават   разходите,   свързани   с   преодоляване   на   пролуките   в   доверието.   Аргумент   за

необходимостта от финансови посредници е и териториалното и матуритетно несъответствия
между търсенето и предлагането на капитал. За преодоляването им посредниците следва да

поемат определен риск. Освен всичко това съществуват и допълнителни несъответствия между
потребностите и възможностите на основните групи спестители и заематели (вж. табл. 3.1),

които също така диктуват необходимостта връзката между тях да се организира от финансови
посредници.  Погледнато от тази страна, финансовите  институции  са икономически агенти,

които се специализират в купуването и продажбата на финансови активи (непрехвърляеми
дългови   контракти   и   прехвърляеми   ценни   книжа),   като   по   този   начин   намаляват

2

несъответствията   между   потребностите   и   възможностите   на   спестителите   и   заемателите,
поемайки риска върху себе си.

Таблица 1
Несъответствия в потребностите и възможностите на основните спестители и заематели

Спестители (домакинства)

Заематели (бизнесфирми)

Притежават малки по обем излишъци, които 
трябва да инвестират

Нуждаят се от осигуряване на непрекъснат 
достъп до своите фондове (изискване за 

ликвидност) Предпочитат инвестиции с нисък 
риск

Нуждаят се от големи по обем 
фондове Нуждаят се от дългосрочни 

споразумения
Техните проекти се отличават с висок 

риск

Секторът   на   финансовото   посредничество,   представляващ   комплекс   от   финансови

институциии и пазари (банки и други финансови посредници, пазари на дълг и на акционерен

капитал), разрешава изведените по­горе    . проблеми чрез натрупване на капитал, събран от
много дребни спестители, разпределяйки и насочвайки го към най­ефективните инвестиционни

проекти,   същевременно   осъществявайки   надзор   върху   тяхното   реализиране.   Освен   това
финансовите институциии и пазари обединяват, трансферират и редуцират риска, повишават

лик­видността и осигуряват информация. Следователно може да се обобщи, че финансовото
посредничество осигурява: (1) акумулиране на спестяванията при сравнително ниски разходи;

(2)   оценяване   на   инвестиционните   проекти   на   бизнессектора;   (3)   финансиране;   (4)
корпоративен контрол; (5) риск мениджмънт.

Финансовите институции намаляват неопределеността при прехвърлянето на средства от

спестителите   към   заемателите   чрез   участие   във   формулирането   на   "правила   на   играта",

осигуряване   на   тяхното   прилагане   и   ограничаване   на   възможностите   за   избор   на
икономическите   агенти

1

.   Финансовите   институции   могат   да   бъдат   формални   (например

определени   финансови   институции,   създадени   по   специални   закони,   както   и   правила   и
регулации за тяхното функциониране) и неформални, каквито са нормите за поведение, или

т.нар. неписани закони (правила)

2

. Според Дж. Леджърууд (1999)

3

: "Индивидите и в богатите, и

в бедните страни разчитат на неформални институции да опосредстват взаимоотношенията им,

1

  Тази   дефиниция   на   финансовите   институции   е   базирана   върху   дефинирането   на   същността   на

институциите по принцип от Дъглас Норт. Според него институциите включват всяка форма на ограничения,

които човешките същества създават,  за да оформят своите взаимоотношения. Те формулират "правилата на
играта" и намаляват неопределеността в даден сектор на обществения живот. От икономическа гледна точка

институциите дефинират и ограничават възможностите за избор на индивида.

2

 Вж. Норт, Дъглас. Институции, институционална промяна и икономически резултати. Издателство "ЛИК",

С, 2000, с. 12­13.

3

 Вж. Олейник, А.Н. Институциональная жономика. ИНФРА­М, М., 2000, с. 187.

3

но   те   са   относително   по­важни   в   бедните   страни,   където   формалните   институции   са   по­
неразвити. С развитието на отделните икономики броят и обхватът на контрагентите, с които

пазарните   участници   взаимодействат,   нараства,   пазарните   транзакции   стават   по­сложни   и
изискват  повече формални  институции". Изхождайки  от принципите  на институционалната

теория, може да се каже, че този извод на Дж. Леджуърт е неправилен, тъй като се отнася само
до   разбирането   на   институциите   като   организации,   такива   като   банки,   застрахователни

компании,   инвестиционни   фондове   и   др.   (формални)   и   взаимоспомагателни   каси
(неформални). Следва да се подчертае, че тази трактовка е непълна и институциите трябва да

се анализират и от гледна точка на дихотомията "спонтанен ред ­ организация"

4

. Това означава,

че неформалните институции могат да бъдат и спонтанно възникнали или вродени правила

(правила на редовете), каквито са обичайните практики, моделите на поведение и традициите,
които   не   са   непременно   вербализирани.   Във   връзка   с   това   е   важно   да   се   отбележи,   че

създаването и утвърждаването на определени пазарни институции не може да бъде сведено
само   до   "институционално   строителство",   т.е.   институциите   ще   могат   да   станат   част   от

пазарната общност, ако неформалните правила за поведение ги легитимират. Следователно
оптималният вариант се постига при допълване на формалните институции с неформалните

норми за поведение, подкрепящи ефективното им функциониране. Това е така и поради факта,
че при тази конфигурация се постига най­съществено намаляване на транзакционните разходи

и асиметрич­ността на информацията.

В   състава   на   формалните   институции,   осъществяващи   финансово   посредничество,   се

включват: (1) финансовите посредници (банки, застрахователни компании, пенсионни фондове,
инвестиционни фондове и др.), чрез които се осъществява индиректно трансформиране на

спестяванията в инвестиции; (2) организираните борсови и извънборсови (ОТС) пазари, стоящи
в основата на по­лудиректното (чрез брокерски фирми) и директно свър зване на спестителите

и заемателите (вж. фиг. 1). За да могат финансовите институции и пазари да функционират
нормално и да изпълняват ефективно посредническите си функции, е необходимо и наличието

на   т.нар.   финансова   инфраструктура,   в   която   се   включват6:   правна   среда   (осигуряваща
изпълнението на сключени контракти); регулаторни и надзорни органи (формулиращи правила

и осъществяващи мониторинг върху функционирането на финансовите пазари и поведението
на финансовите посредници); информационно осигуряване (счетоводни и одиторски правила и

стандарти, рейтин­гови агенции, публични и частни кредитни  регистри);  разменни системи

4

 За подр. вж. Коева, Стефка. Пазарът като спонтанен ред: приносът на ф. А. Хапек. ИК "СТЕНО", Варна,

2002, с. 157­164.

4

(системи   за   борсова   търговия,   електронни   комуникационни   мрежи   ­   ЕС№);   платежни   и
клирингови системи (депозитари на ценни книжа, осигуряващи реализацията на сключените

сделки). Накрая може да се обобщи, че изброените по­горе институции (формални финансови
посредници, компонентите на финансовата инфраструктура и неформалните норми и правила)

формират институционалната рамка на финансовото посредничество.

От практиката на водещите индустриални страни са известни два модела на организация

на финансовото посредничество ­ традиционен (класически) модел, при който водеща роля
играят банковите институции, и пазарен модел, в основата на който се намират организираните

капитал   ови,пазари   и   посредниците,   опериращи   на   тях   ­   брокерски   фирми.   И   двата   вида
финансови   институции   (банките   и   брокерските   фирми)   осъществяват   финансово

посредничество, като същевременно се и различават в определени направления, по­важните от
които са:

1.   Банките   осъществяват   т.   нар.   индиректно   финансиране   в   икономиката,   докато

брокерите   и   дилърите   на   ценни   книжа   ­   полудиректно   финансиране.   Разликата   между

различните форми за външно финансиране на икономическите единици може да се проследи от
фигура 3.1. Най­съществената от тях е свързана с това, кой взема инвестиционните решения и

поема   инвестиционните   рискове.   При   индиректното   финансиране   банките   вземат
инвестиционните решения и рисковете съответно се концентрират в банковия сектор, докато

при   полудиректното   ­   от   притежателите   на   финансови   излишъци   (разбира   се,   често   с
консултантската помощ на брокерите) и рисковете се разпръсват върху една доста широка

база. Във връзка с това може да се допълни, че икономическите агенти, формиращи банка, се
кооперират   и   могат   да   координират   своите   действия,   докато   агентите   (участниците)   на

пазарите се конкурират.

2. Финансовите посредници от банков тип емитират на пазара собствени дългови ценни

книжа, които се наричат още вторични ценни книжа (договори за спестовни и срочни депозити;
депозитни   сертификати   ­   СОз)   и   акумулираните   средства   инвестират   в   непрехвърляеми

дългове   (заеми)   и   първични   ценни   книжа   (съкровищни   бонове,   облигации,   акции   и   др.),
емитирани от други субекти. Именно трансформирането на вторични в първични ценни книжа

отличава банките от брокерите и дилърите на ценни книжа, които също така способстват за
придвижването на средства от спестителите към заемателите, но не пускат на пазара свои

дългови ценни книжа

5

. Липсата на вторични ценни книжа означава, че пазарните посредници

5

 Вж. Долан, 3., К. Кемпбелл, Р. Кемпбелл. Деньги, банковское дело и денежно­кредитная политика. М.­Л.,

1991, с. 138.

5

(брокерските   фирми)   оперират   в   една   по­прозрачна   информационна   среда,   в   която
спестителите поемат инвестиционните рискове.

Фигура 1
Видове финансиране в икономиката и институции на финансовото посредничество

А. Индиректно финансиране: финансово посредничество, доминирано от банки

Б. Полудиректно  финансиране:  финансово  посредничество, доминирано  от брокери и

дилъри на ценни книжа

В. Директно финансиране: липсват финансови посредници

3.   Банковите   финансови   посредници   съчетават   на   едно   място   характеристиките   на

брокерите, дилърите и организираните пазари (фондовите борси). Те събират на едно място

кредитори и заематели (функция на брокерите), правят пазар на заемни фондове (функция на

6

дилърите) и централизират финансовите сделки (функция на фондовите борси). Банковите
финансови посредници осъществяват тези услуги, тъй като едновременно оперират с два типа

ценни книжа: вторичните ценни книжа, които те емитират, представляват техните пасиви, а
първичните ценни книжа, в които те инвестират, представляват техните активи.

След общата характеристика на финансовото посредничество нека вникнем по­конкретно

в проблематиката относно дефиниране на неговата институционална структура. Това е важно,

тъй като институционалната структура на посредничеството оказва съществено влияние върху
поведението   на   пазарните   участници.   Друга   причина   за   обособяването   на   това   понятие   е

различната роля на отделните финансови институции, както и връзките помежду им в процеса
на   финансовото   посредничество.   Имайки   предвид   направеното   по­горе   сравнение   между

традиционния и пазарния модел на организация на финансовото посредничество, могат да се
обособят две групи финансови институции, играещи ролята на "центрове", тъй като формират

каналите за посредничество. В първата група могат да се включат банковите институции, а във
втората   ­   организираните   капиталови   пазари   (борсови   и   извънборсови)   и   небанковите

финансови   посредници   (брокерски   фирми,   застрахователни   компании,   пенсионни   фондове,
инвестиционни фондове и др). Следва да се подчерае обаче, че във всички страни директното и

индиректно финансиране функционират успоредно, като различията са главно по отношение
на   връзките   между   тях   и   ролята   им   в   процеса   на   посредничеството.   Във   връзка   с   това

институционалната структура (архитектура, конструкция) на финансо  вото посредничество
трябва да даде отговор на един базисен въпрос ­ защо банковото кредитиране и финансирането

чрез   капиталовия   пазар   съществуват   съвместно   и   кои   фактори   определят   кое   от   тях
доминира? Това означава, че основните характеристики на финансовия сектор и финансовото

посредничество следва да се базират върху индикатори, отразяващи положението и значението
на   основните   им   институционални   сегменти:   банковия   сектор   и   капиталовия   пазар.   Като

индикатори   в   практиката   се   приемат   определени   съотношения,   характеризиращи   размера,
активността   и   ефективността   на   банковата   система   и   капиталовия   пазар.   Според   тези

индикатори финансовата структура в англосаксонските страни се различава съществено от
тази в страните от континентална Европа и Япония. Например в САЩ и Великобритания двата

канала   за   посредничество   са   обособени   като   самостоятелни   структури   (на   основата   на
отделянето на търговското банкерство от бизнеса с корпоративни ценни книжа), чрез които се

осигурява   привличането   на   спестяванията   и   финансирането   на   определени   икономически
субекти. Освен това капитало­вите пазари играят много по­важна роля в привличането на

7

спестявания, в разпределението на нов или в реструктурирането на съществуващ капитал, в
осигуряването на услуги, свързани с управлението на риска, както и в осъществяването на

контрол   върху   корпоративния   мениджмънт.   Противоположно   ­във   високоразвитите
индустриални страни от континентална Европа и Япония банките играят много по­важна роля

във   всички   посочени   по­горе   функции.   По­конкретно   ­   универсалните   банки   са   водещи
институции в тези страни и те осъществяват функциите, които в англосаксонския свят се

реализират   чрез   пазарите   на   ценни   книжа.   Казано   по   друг   начин,   универсалните   банки
доминират   капиталовите   пазари,   тъй   като   самите   те   или   техни   дъщерни   дружества   са

основните инвеститори в корпоративни облигации и акции. На институционалната структура
на финансовото посредничество обаче трябва да се гледа в един по­широк план, т.е. следва да

се отчита и ролята на отделните елементи на т.нар. финансова инфраструктура (правна среда,
регулаторни   и   надзорни   механизми,   система   за   информационно   осигуряване),   създаваща

основа   за  функционирането  на  банките   и  капиталовите   пазари.  Така   например   различните
правни   системи   (в   англосаксонските   страни   са   базирани   върху   общото   право,   докато   в

останалите   ­   върху   френското   и   немско   гражданско   право)   третират   по   различен   начин
договорите за акции и дълг и съответно правата на миноритарните акционери и кредиторите,

което оказва значително влияние върху развитието на банковата система и капиталовия пазар
и оттук ­ върху институционалните структури на посредничеството. Прилаганият различен

подход към регулирането на финансовия сектор е рефлектирал върху формирането на по­
фрагментирана институционална структура на посредничеството в англосаксонските страни

(например разделяне на търговското от инвестиционното банкерство; забрана за кръстосано
държане   на   акции   между   банки   и   фирми)   и   по­компактна   структура   в   страните   от

континентална   Европа   и   Япония,   концентрирана   около   универсалните   банки   и
застрахователните   компании.   Освен   това   при   двата   модела   инвестиционните   решения   се

вземат на основата на различна по природа информация (т.е. използва се различен подход за
преодоляване   на   пазарните   фрикции)   ­   съответно   публична   информация,   необходима   за

транзакционно­ориентираното финансиране в англосаксонските страни, и частна информация,
на   основата   на   която   се   осъществява   обвързано­ориентирано   финансиране   в   страните   от

континентална Европа и Япония. И накрая не трябва да се пропуска средата от неформални
институции, в условията на която функционират банковата система и капиталовите пазари. По

традиция в англосаксонските страни ролята на правителството в разпределителните процеси е
ограничена за сметка на частните пазари, вследствие на което постепенно са се формирали

8

редица   неписани   норми,   обичайни   практики,   кодекси   за   поведение,   които   са   изиграли
съществена   роля   за   развитието   на   фондовите   и   облигационни   пазари.   По   напълно

противоположен   начин   стоят   нещата   в   страните   от   континентална   Европа   и   Япония.
Следователно под институционална структура на финансовото посредничество следва да се

разбира относителната значимост и взаимна обвързаност на посредничеството, осъществявано
чрез банковата система и капиталовия пазар, базирани върху компонентите на финансовата

инфраструктура (информационни, правни и регулаторни системи), както и върху традициите,
обичайните практики и други неформални правила и норми.

Институциите   и   институционалната   структура   на   посредничеството   се   променят   и

развиват.   Ключовият   въпрос   в   крайна   сметка   е   каква   е   оптималната   институционална

"архитектура" на финансовото посредничество в определена икономическа среда, осигуряваща
ефективно   трансформиране   на   ресурсите   и   стимулираща   растежа?   Този   въпрос   е   от

изключителна важност за икономиките с нововъзникващи пазари, които трябва да доразвият
изградените до тук основи на институционалните структури на финансовите им системи.

1.3. Ролята на финансовата инфраструктура във финансовото посредничество.

Главното   предназначение   на   елементите   на   финансовата   инфраструктура,   както   бе

подчертано   в   предходния   параграф,   е   свързано   с   намаляването   на   "препятствията"   и

създаването на базисни условия за функционирането на финансовите пазари: разкриване на
информация и повишаване на пазарната прозрачност; осигуряване защита на интересите на

кредиторите и миноритарните акционери; създаване на системи за защита на потребителите на
банкови   и   небанкови   финансови   услуги;   внедряване   на   ефективни   търговски   системи,

необходими   за   сключването   на   сделки   и   формирането   на   адекватни   пазарни   цени   на
търгуваните активи, както и платежни и клирингови системи, осигуряващи реализацията на

сключените сделки. Освен това при наличието на развита инфраструктура кредиторите могат
да се откажат от практиката да предоставят заеми само срещу обезпечение (ипотека, залог)

или   на   основата   на   обвързване   с   клиентите   и   да   се   преориентират   към   кредитиране   на
независима основа. Това, разбира се, не означава, че обезпеченията и обвързването вече няма

да играят никаква роля, но една значителна част от кредитирането може да стане достъпно и
без тях. Кредитирането в много по­голяма степен ще се основава върху широката диверсифи­

кация   на   риска,   използването   на   достъпна   и   своевременно   обновявана   информация   за

9

кредитната история на заемателя, както и върху съставянето на финансови контракти по такъв
начин, че да създават необходимите стимули за тяхното коректно изпълнение.

Според теориите за финансовото посредничество ролята на финансовата инфраструктура

следва   да   се   свързва   с   намаляване   на   пазарните   фрикции   ­   транзакционните   разходи   и

информационната   асиметрия.   Оттук   и   компонентите   на   финансовата   инфраструктура   се
подразделят на две групи: транзакционна инфраструктура и информационна инфраструктура.

Съответно към институциите, влизащи в състава на информационната инфраструктура, могат
да бъдат отнесени: счетоводните системи  и стандарти, кредитните регистри,  рейтинговите

агенции, чиято основна цел е да повишат нивото на т.нар. финансова прозрачност.

1.4. Банково посредничество

По традиция икономистите концентрират вниманието си върху ролята на търговските

банки   в   разплащателната   система.   Банките   са   уникални   с   това,   че   за   разлика   от   другите
финансови посредници предлагат транзакционни услуги на базата на създадените от тях пари

под формата на депозити. Това участие в процеса на паричното предлагане е основа за някои
регулаторни мерки, като например изисквания за резерв, формулирани от централната банка с

цел   улесняване   на   контрола   върху   паричната   маса,   както   и   на   норми,   предназначени   да
осигурят стабилността на банките и платежната система. Банките, разбира се, правят доста

повече от приемането и създаването на депозити. Основната им дейност е концентрирана в
трансформиране на активи и пасиви. В тази си роля банките предоставят неликвидни рискови

заеми на частния сектор с депозити, които са платими по но­минал и при поискване. Поради
големия   риск,   поеман   от   банките   като   посредници,   банкерството   често   се   оприличава   с

"жонгльорство".

Действително търговските банки са важен източник на капитал за нефинансовите фирми.

Както е показано в табл. 1, въпреки че се наблюдава намаляване на относителния им дял,
банковите   заеми  доминират  (с  изключение   на  САЩ)  в   общия  дълг  на  бизнесфирмите   във

водещите индустриални страни.

Таблица 1

Относителен дял на банковите заеми в общия дълг на бизнесфирмите (%)

Страни

2000 г.

2011 г.

САЩ

51

42

Великобритания

77

64

Франция

84

77

10

Европейски съюз

88

86

Япония

76

64

Решаващ   фактор   за   успеха   във   финансовото   посредничество,   както   бе   изяснено   в

предходните   глави,   е   не   само   капиталът,   но   също   така   и   информацията.   Качествената
информация може дори да представлява основен източник на конкурентно предимство. По­

добрата информираност относно пазара, клиентите, техните нужди, навици и т.н., са давали
възможност   на   банките   да   предвидят   действията   на   своите   конкуренти   в   сферата   на

предлагане на финансови услуги. Непрекъснатият достъп до информация, която при това има
частен характер, е ключът към разбиране преимуществата на банковото посредничество. Два

са главните източника, стоящи в основата на информационните предимства на банките: (1)
предоставянето   на   разплащателни   услуги   и   възможността   да   оценят   точно   финансовото

състояние на заемателите чрез достъп до депозитната история и наблюдаването да паричните
им потоци; (2) обвързването им с клиентите чрез кръстосване на собственост. По този начин

при банките има уникално съчетание на функцията на посредник с тази по управление на
платежните средства

6

.

Следователно  наличието на информация  (или  нейното отсъствие  и изкривяване)  е  от

решаващо значение за процеса на финансиране и има важно влияние върху: оформянето на

типа институции, които е вероятно да възникнат във финансовия сектор; функциите, които
тези институции ще изпълняват; вида на финансовите инструменти, които ще се използват,

както и кой ще получава външно финансиране, от кого, в каква форма и при какви условия.
Един   подходящ   начин   за   отразяване   влиянието   на   асиметричната   информация   върху

структурата на сектора на финансовото посредничество и мястото на банките в него, е като се
подредят   потенциалните   за­ематели   в   един   спектър   от   информационна   непрозрачност   и

прозрачност в зависимост от перспективите им за изплащане на задълженията (вж. фиг. 1).

Фигура 1

Информационна   прозрачност   на   заемателите   и   връзка   с   институциите,   осигуряващи

външното им финансиране

6

 Вж. Младенов, Милети. финансовите посредници и финансовите пазари: Доклад пред Шестата банкова

среща, организирана от АТБ в България, 1994.

11