Софийски уноверситет „Св.Клемент Охридски”

Стопански факултет

Спасителен заем или споразумение с 

частните кредитори

Реферат

по дисциплината

„Антикризисен мениджмънт”

1

I. Въведение

Приблизително веднъж годишно финансовият министър на страна с развиваща се 
пазарна икономика се обръща за спасителен заем към управителния директор на 
Международния Валутен Фонд,главния секретар на Министерството на финансите на 
Съединените Щати или към финансовите министри на страни от Г-7.Причините,които 
пораждат тази необходимост,са рязко намаляване на валутните резерви на 
страната,загуба на достъпа до международните капиталови пазари и,в 
последствие,загуба на доверие на гражданите.Без голям спасителен заем,страната ще 
бъде принудена да обезцени валутата си и или да спре обслужването на държавния 
дълг или няма да е в състояние да помогне на банките да избегнат изпадане в 
неплатежоспособност.
Броят на страните,които са прибегнали до този вариант,е висок,и включва както такива 
големи държави с развиващи се икономики като Мексико, Тайланд, Индонезия, Корея, 
Русия, Бразилия,Турция и Аржентина,така и по-малки страни като Украйна,Пакистан, 
Еквадор, Уругвай и Доминиканската република.

В такива случаи държавата има няколко варианта за действие.Първата опция е 
спасителен заем от международна финансова институция,каквато е МВФ,или от 
водеща страна като Съединените щати.Заемът трябва да бъде достатъчно голям за да 
може държавата да извърши плащания поне по тези задължения,чиито падежни дати 
наближават.След това трябва да се предприемат мерки за решаване на 
макроикономическите проблеми.Ако всичко върви добре,страната възвръща достъпа си 
до финансиране от частни пазари,парите започват да текат обратно,резервите й се 
увеличават и тя може да изплати заема си към МВФ.
Друг вариант е страната да помоли кредиторите си да бъдат разсрочени плащанията по 
тези заеми,чиито падеж е настъпил.Подобна молба предполага,че,ако не бъде 
удовлетворена, съществува непосредствена заплаха страната да прекрати обслужването 
на дълга.

Както заема от МВФ,така и преструктурирането на дълга са начини да се даде на 
изпадналата в криза страна време да бъде постигнато подобрение във финансов и 
икономически аспект.При дефицит на текущата сметка е необходимо валутният курс да 
бъде оставен да се приспособи, така че да намали търговския дефицит и съответно 
дъжимата сума.Страни с големи правителствени разходи и бюджетен дефицит трябва 
да преразгледат фискалната си политика.В същото време,предприемането на 
политически промени рядко е достатъчно само по себе си за да бъде преодолян 
финансовия натиск.За целта са необходими както спасително финансиране,така и 
икономически промени.
Отпуснатите от МВФ заеми (които биват наричани от критиците bailout-избавяне от 
затруднение,освобождаване под гаранция)имат за цел да помогнат на страната да 
изплати в срок договорените задължения.Те обаче помагат и на кредиторите,по-точно 
на тези,които имат късмета падежните дати на отпуснатите от тях заеми да бъдат близо 
до датата, на която страната получава спасителния заем.Бившият главен секретар на 
Министерството на финансите на Съединените щати често е коментирал дали е 
разумно да се харчат данъците на американските „водопроводчици и дърводелци” за да 
бъдат избавени от затруднение кредитори,които предоставят средства на несигурни 
икономики.
 Bail-in е термина, който се използва за другия вариант, стоящ пред икономика в криза-
споразумение с кредиторите за отлагане на краткосрочните искания или за 

2

преструктуриране на дълговете.Той също дава на страната известно време да се 
възстанови.Но също така означава,че държавата,с косвената подкрепа на 
МВФ,нарушава договорните си обещания да плати на кредиторите си навреме пълния 
размер на заема.Това може да доведе до загуба на доверие в националната валута и в 
банковата система.Нещо повече,няма гаранция,че страната ще постигне подобно 
споразумение.Също така нито един пазар не може да функционира добре,ако 
преструктурирането на заеми се превърне в навик и заемодателите не взимат 
насериозно обещанията за навременно изплащане на дължимите суми.
Трябва да бъде споменат и фактът,че много хора предпочитат правителствата да се 
справят с кризата без намесата на външни организации или чужди държави.Те гледат 
на усилията на МВФ и Г-7 да бъде постигнато споразумение с кредиторите като нещо 
също толкова лошо,ако не и повече,колкото спасителните заеми.В този ред на мисли не 
е учудващ фактът,че някои предпочитат МВФ,Международните банки за развитие и 
страните от Г-7 и Г-10  просто да отказват заеми и да не полагат усилия да помагат на 
страните да се справят с проблемите си.

След Азиатската и глобална криза от периода ‘97-‘98 година започва дебат, фокусиран 
върху възможности за институционални реформи,които да улеснят взимането на 
решения по време на криза.Например Ан Крюгер,заместник управителен директор на 
МВФ,предлага чрез нов договор да се осигури защита срещу банкрут.Джозеф 
Стиглиц,с оглед на макроикономическите трусове,предлага улеснен режим за цялостно 
преструктуриране на дълговете на частни кредитори.Според Стенли Фишер, МВФ 
трябва да бъде преобразуван в заемодател от последна инстанция,който да е в 
състояние да предостави достатъчно голяма сума на изпадналата в криза страна,така че 
да предотврати паническото изтегляне на суми от банките.Консултативният комитет на 
международните финансови институции съветва Международният Валутен Фонд да 
престане да предоставя заеми на страни,които се намират в опасност от неизпълнение 
на финансовите си задължения и вместо това да заема големи суми само на страни с 
подходящи политики като форма на допълнителна защита.Адам Лерик и Алън Мелцер 
наблягат на възможността МВФ по-скоро да подкрепя вторичните пазари в 
изпадналите в криза страни, отколкото да им дава директни заеми.До днешна дата,тези 
призиви за основни реформи не са предизвикали значителни промени във 
функционирането на международната финансова система.В някои от предложенията 
липсва решение на основните проблеми,други са неприложими или непрактични.
Прегледът на изминалите финансови кризи показва,че не съществува лесна,ефективна 
институционална промяна,която да промени драстично начина на преодоляване на 
възникващите финансови кризи в развиващите се страни.Повече може да бъде 
постигнато,ако се целим по-ниско.Истинското предизвикателство се крие не толкова в 
преобразуване на съществуващите институции,колкото в по-ефикасното им 
използване.Вниманието трябва да бъде съсредоточено върху практични идеи за 
подобряване способността на публичния сектор да отговаря на финансовите кризи в 
развиващите се пазари.Някои институционални реформи например могат да бъдат 
насочени към улесняване на облигационните или междубанковите заеми.Не 
съществувава обаче такава институционална промяна,която да премахне 
необходимостта от спасителни заеми или от дългово преструктуриране.

3

II. Преодоляване на кризата

Заслужава си да разгледаме как се реагира на кризите поради три основни 
причини.Първо,решенията на Международния Валутен Фонд имат съществени 
последствия . Отказът да се отпусне заем на страни,имащи временни финансови 
трудности,крие риска да ги постави в икономическа и финансова пропаст.Често това са 
държави,където Съединените щати и други страни от Г-7 имат стратегически и 
финансови интереси,които биха били изложени на риск.Нещо повече,икономическите и 
финансови загуби от дадена криза излизат извън границите на конкретната страна и 
политическите решения ще се отразят на начина,по които останалите държави ще 
реагират,когато изпаднат в беда.
Изразходването на големи суми от резервите на Международния Валутен Фонд за 
неуспешни опити да бъде помогнато на дадена страна да избегне преструктуриране на 
дълговете води до влошаване на цялостното финансовово положение на почти всички 
засегнати лица.Заемите на малко на брой кредитори биват изплатени напълно и 
неколцина инвеститори успяват да продадат местната си валута на по-добра от 
стандартната цена.Необходимостта да бъдат възстановени взетите от МВФ заемни 
средства обаче ще доведе до по-големи загуби за останалите кредитори след 
последващото дългово разсрочване.
Причината за това е,че на плащанията към МВФ обикновено се дава по-висок 
приоритет в сравнение с тези към останалите кредитори.Използването на заем от МВФ 
за изплащане на съществуващи задължения следователно представлява замяна на 
дълг,който може да бъде разсрочен,с такъв,който обикновено не допуска 
преструктуриране,тоест капиталовата структура става по-малко гъвкава.

Второ,възможността развиващите се икономики да заемат резерви от Международния 
Валутен Фонд в случай на нужда е форма на „застраховка” срещу ликвидна 
криза.Сравнението със застраховка обаче не е съвсем точно.Размерът на спасителния 
заем от МВФ и неговата цена-политическите промени,които трябва да бъдат направени 
за да бъде отпуснат-биват налагани на контретната страна не предварително,а по време 
на самата криза.Въпреки това фактът,че ще има очаквания МВФ да се опита да избегне 
временен недостиг на ликвидни средства,и така да предизвика още по-дълбока 
криза,означава,че бордът трябва да взема под внимание как неговото решение за 
отпускане на спасителен заем ще се отрази на поведението на страната и нейните 
кредитори.Ако дадена държава предприема несигурни или неадекватни политически 
действия и ако кредиторите могат безнаказано да инвестират в нестабилни страни,то 
високорисковите заеми ще станат твърде разпостранени.Тоест Международният 
Валутен Фонд трябва да взима под внимание не само конкретния случай,но и 
последствията,които ще има дадено съгласие за отпускане на спасителен заем.

Трето,изборът между заем от международна финансова институция,от една страна, и 
споразумение с кредиторите,от друга,не случайно е класифициран като най-трудния в 
цялата дискусия за евентуална бъдеща реформа на международния финансов 
сектор.Политици и представители на академичните среди и на частния сектор 
продължават да спорят кой е най-ефикасния начин да се реагира по време на криза.В 
същото време,въпреки неотдавнашните усилия да се изяснят критериите,по които МВФ 
взима решение за финансиране,главните му акционери,държащи мажоритарния брой 
гласове в Изпълнителния съвет на МВФ,не могат да се споразумеят какъв е правилния 
подход за разрешаване на финансовите проблеми в развиващите се икономики.

4