Литературна комуникация и реклама

1 тема – Генезис и произход на комуникацията. Книгата като 
първа медия. Печатната книга като обществен образ на 
художествената литература – исторически и културологични 
аспекти.

Комуникация  – общуване между източник на комуникация, 
който излъчва и произвежда някакво съобщение.

Комуникация                  →              възпр. Реципиент

Канал – посредник – медия 

Няколко вида – рекламната комуникация. Вид комуникация – 
устна, писмена, печатна, аудиовизуална, I – net.

Устната комуникация – при нея посредника се свежда до 
непосредствен контакт.

Писмената комуникация – едно по – разумно съществуване. 

Писмената комуникация – може да се съхранява, тя е трайна. 
Устното съобщение се съхранява в паметта – знае се че е 
нетрайна, не може да се съхранява. Паметта след време 
видоизменя информацията. Висшата форма на писмената 
комуникация е книгата. Това са паметници на културата. Книгата 
е най – голямото откритие на човешката цивилизация. Особен 
обрат в комуникацията настъпва с печатната книга. Първият 
канал на който може да се доверяваме. Книгата е вече човешки 
социум (общество).

Книгопечатането е от Йоханес Гутенберг – преса – печатарка.

Кодекс (книга)– свързани страници и подвързани.

Книгата става една от най – масовите стоки. Масмедия – 
периодичният печат се появява 150 год. след Гутенберг.

Масмедиите и книгите са във постоянен контакт. Книгата се 
рекламира, популяризира. Книгата се печата, тя влиза във 
вестниците с части от книга, на епизоди. Така книгата все повече 
се превръща в стока.

2 тема – Видове комуникации в медиите. Особености на 
литературната комуникация. Книгоиздаване, специализирана, 
културна и литературна периодика. Литературата в електронните 
и новите медии. Видове комуникация в медиите.

Посредника е печатната медия, носител, аудиовизуални 
комуникации – аудио – техническо средство, което е медия, 
възприемане на звуци. Тв – образи и то реалистично. В днешната 
преса фотографията заема важна част – повече снимки, по – 
малко текст.

Журналистическа комуникация. Литературната комуникация. 
Особености на литературната комуникация - литературната 
комуникация предава съобщение във вид на художествена 
комуникация – факти, измислени сюжети и образи.

Фикция – въображаеми светове, без да го копират.

Литературната комуникация е да продава определени послания, 
психологически, социални, нравствени, философски.

Журналистиката информира, тя работи с факти.

Нонфикшън – не измислица.

Журналистиката се опира на факти, такива каквито са, като ги 
отразява цялостно.

Журналистиката се стреми да изгради цялостния образ, който да 
отразява реалния свят. Много от средствата в литературата са 
присъщи за литературните похвати. Медийната наука изучава 
или практикува. Книгоиздаването е такава област, която се 
занимава с процесите, техниките, т.е. интердисциплинарно, която 
се опира на много дисциплини. Книгоиздаването има различни 
профили. Научни, университетски, специализирани издания – 
изискват много по специализирана подготовка. Има литературно 
худож. Книгоиздаване. Най – близка до масмедиите е т.нар. 
масова книга, оттам и масово книгоиздаване.

Съществуват т.нар. масмедии – ежедневните вестници, те са с 
широка сфера в тематично отношение, от новината до спорта и 
кръстословицата. Но съществуват и печатни масмедии – 
седмично, тримесечно и т.н.

Медия специализирана за наука, култура. Седмичен вестник – 
вестник „Култура“.

Основната му задача е да интерпретира.