Софийски университет „Св. Климент 

Охридски”

Геолого­географски факултет

Специалност: 

Регионално развитие и политика

Курсова работа по дисциплината 

Райониране и райони на България

Тема:

Инвестиционен климат на 

Югоизточен район за планирене

Изготвили: 
Преподаватели:
Виолета Караначева, фак.№ 0113                                                            доц. д­р 
Нено Димов

Даниела Костова, фак.№ 0119                                                                  гл. ас. 
Калина Милкова 
Елица Вълева, фак.№ 0122
Ива Игнатова, фак.№ 0110
Ромина Танева, фак.№ 0111

 
Югоизточният район за планиране (ЮИРП) включва областите Бургас, Стара 
Загора, Сливен и Ямбол, а административният му център е Бургас. До 2007 г. 
ЮИРП отчита високи стойности на икономическите показатели в сравнение с 
останалите райони в страната, но все пак остават под средните за страната. 
Те обаче се формират главно в област Бургас. През 2009 г. се регистрира 
рязко   увеличение   с   над   1   млрд.лв   на   стойностите   на   брутния   вътрешен 
продукт   (БВП)   и   брутната   добавена   стойност   (БДС)   в   сравнение   с 
предходните   години,   което   поставя   ЮИРП   на   второ   място   след   ЮЗРП     . 
Причина за това е инвестирането в индустрията и съответно покачване на 
общите   показатели   в   промишления   и   аграрния   сектор.   Единствената 

постоянна тенденция остава ръстът в сектора на услугите . Индустрията е 
водещ отрасъл. 

I.

Какво трябва да се направи:

1.

За ускоряване на икономическия растеж

Анализирайки икономическите показатели и наличните ресурси в района, се 
определят   няколко   приоритета   за   развитието   на   Югоизточна   България   ­ 
хранително­вкусова   и   текстилна   промишленост,   производство   на   дървен 
материал и изделия от него, производство на машини и оборудване, туризъм, 
земеделие и горско стопанство.
В   унисон   с   желанието   на   страната   да   достигне   европейски   стандарти,   в 
ЮИРП се предвижда развитие на инфраструктурата, обслужваща бизнеса и 
населението, за което ще са нужни над 570 млн. лв. Трябва да се наблегне и 
върху проектите по еврокоридор 8 (Коридор 8:  Дуръс– Тирана – Скопие – 
София   –   Варна/Бургас;  железопътни   линии:  1   270   км.;  пътища:  960   км.; 
летища:  4   броя;  речни   и   морски   пристанища:  4   броя),   а   това   включва 
доизграждане   на   магистралите   "Тракия   и   "Черно   море",   реконструкция   на 
основните и второкласните пътища. Също така се планират подобрения по жп 
линията Пловдив ­ Зимница ­ Бургас. В районите с туристически потенциал 
има нужда от обновяване на пристанищата и автогарите. Приоритетна ос е 
изграждането   на   нефтопроводите   Бургас   ­   Александруполис   и   Бургас   ­ 
Вльора и на базите на НАТО.

До   края   на   2013   г.   пътната   мрежа   в   района   трябва   да   отговаря   на 
европейските изисквания, а всички зони за развитие на бизнес и туризъм да 
са осигурени с модерни водоснабдителни и канализационни мрежи. Дотогава 
трябва да се газифицират областните  и общинските центрове. Планира се 
изграждането на бизнес центрове и индустриални паркове.

2. За увеличаване на инвестиционния интерес

Предвидено е разработване на маркетингова стратегия за популяризиране на 
района   и   осъществяване   на   контакти   с   общини,   области   и   региони   в 
Европейския съюз (ЕС), Турция и др.

3. За разрастване на туризма 

Нужни са общо над 90 млн. лв. До края на 2013 г. приходите от тази дейност 
по Черноморието трябва да нараснат с 50%, а във вътрешността ­ 10 пъти. 
Близо   27   млн.   лв.   трябват   за   възстановяване   на   културни   паметници, 
изграждане на пътища до туристическите обекти, на паркинги, изработване 
на табели и др. Вътрешността на района има потенциал за различните форми 
на туризъм (културен, балнеоложки, селски, ловен, речен, винен и др.).
Трябва да се обърне по­голямо внимание на развитието на аграрния сектор. 
За да "стъпят на крака" селското и горското стопанство в ЮИРП, ще трябват 
почти 60 млн. лв., които да отидат за насърчаване на инвестициите, обучение 
на кадри и окрупняване на земеделските земи. Впоследствие пък трябва да се 
сформират групи от производители, които заедно да модернизират дейността 
си и да предлагат по­конкурентни продукти.

4.

За осигуряване на благоприятна жизнена среда

За подобряване на жизнената среда е необходимо инвестиране в дейности по 
енергийна ефективност. Трябва да се извърши термоизолация на жилищните 
и   административните   сгради   и   да   започне   използването   на   слънчевата 
енергия за битово отопление. Предвижда се въвеждане на екологосъобразен 
транспорт, изграждане на зелени площи и спортни съоръжения в населените 
места, създаване на зелени пояси за намаляване на шума и замърсяването на 
въздуха.

Главно   място  за   подобряване   на   жизнената   среда   заема   и   решаването   на 
проблема   с  отпадъците,  което   ще   струва   около   48   млн.  лв.  Предвижда  се 
разделно събиране и рециклиране на боклука. В района вече се работи за 
изграждане на инсталация за компостиране на органични отпадъци. Над 30 
млн.   лв.   пък   ще   са   необходими   за   рекултивацията   на   терени   и   почви, 
замърсени от нефтопродукти, излезли от употреба пестициди, уранодобив и 
др.

Предстои и подобряване на качеството на социалните услуги. Това включва 
модернизация на заведенията  за социално подпомагане, болници, училища, 
детски   градини,   театри   и   други,   закупуване   на   ново   оборудване, 
рехабилитация на пътищата до тези обекти. За всичко това трябват 14.5 млн. 
лв.

5.

За развитие на трансгранично и регионално сътрудничество

Работи се по развитие на трансграничното сътрудничество с Турция. Един от 
параметрите му е увеличаване на потока от пътници, стоки и товари между 

страните   с   40%   до   2013   г.   По   този   начин   биха   се   увеличили   и   турските 
инвестиции   в   района,   смятат   експертите.   Това   обаче   изисква   развитие   на 
трансграничната   инфраструктура,   като   трябва   да   заработят   граничните 
пунктове Резово, Белеврен и Стралджа.

II.

Финансиране

За финансиране на всичките дейности, ще са необходими около 1.15 млрд. лв. 
От тях 291 млн. лв. ще се отпуснат от държавата. Останалите три четвърти от 
сумата ще бъдат отпуснати по линията на фондовете на ЕС.

SWOT анализ*
 
Плюсове

o

Добро състояние на околната среда

o

Засилена   икономическа   активност   на   малките   и   средните 
предприятия

o

Задоволително развита транспортна инфраструктура

o

Наличие   на   транспортни   възли   за   връзка   с  районите   от   ЕС   и 
света

o

Добре развити инженерни мрежи

o

Разнообразна отраслова структура

o

Ниска   гъстота   на   населението   в   райони   с   богато 
биоразнообразие

o

Наличие на стратегически чужди инвеститори

 
Минуси

o

Нисък жизнен стандарт

o

Висока безработица

o

Несъответствие между професионална квалификация и пазарно 
търсене

o

Засилващи се тенденции за концентрация на малцинствени групи

o

Лоши условия в училищата и здравните заведения

o

Амортизирана техническа инфраструктура

o

Силно фрагментирано земеделие

o

Неефективен производствен процес

o

Локални замърсявания на околната среда

o

Недостатъчен   административен   капацитет   за   усвояване   на 
средства от ЕС

o

По­нисък ръст на инвестициите от средното за страната

Възможности

o

Откриване на европейски пазар за български стоки и услуги

o

Трансгранично и междурегионално сътрудничество

o

Подобряване на качеството на образованието

o

Развиващ се пазар за алтернативен туризъм

 
Заплахи

o

Конкурентен натиск от европейски продукти и услуги

o

Недостиг   на   средства   за   поддръжка   на   публичната 
инфраструктура

o

Липса на национална политика за уедряване на земята

o

Забавяне на фискалната децентрализация

o

Неефективно   провеждане   на   регионалната   политика   заради 
липса на ресурси

o

Влошаване на екологичното състояние на Черно море

III.

Брутен Вътрешен Продукт

При анализа на регионалната структура на БВП се оказва, че приносът на 
ЮИРП в общия дял на създаване на БВП през 2008г. е 8 442 682хил.лв и е 
налице увеличаване на дела на БВП на района в общия за страната, спрямо 
предходните   3   години.   Тази   зависимост   показва,   че   ролята   на   ЮИРП   за 
създаването на общия БВП на страната и за реализирането на икономическия 
растеж се увеличава, като според приноса в общия БВП , ЮИРП се нарежда 
на 3­то място след Югозападен район и Южен Централен.

Разходи за придобиване на дълготрайни материални активи (ДМА)
Разходите за придобиване на ДМА са основен индикатор, чрез който може да 
се следи динамиката на инвестициите в реален сектор.
  При анализ на данни от 2009г. за разходите за придобиване на ДМА, се 
наблюдават следните стойности :

•

България­ 21273678 хил.лв

•

Общо за района­ 2 977 022 хил.лв (14% от ДМА за страната)

Наблюдава   се   изострена   тенденция   на   понижаване   на   показателя   спрямо 
предходните две години, който е в унисон със общия спад на разходите за 
придобиване   на   ДМА   на   национално   ниво.   Този   спад   в   сравнение   с 
предходната   година   се   дължи   от   своя   страна   на   икономическата 
нестабилност в държавата.
За 2009г. в ЮИРП се осъществяват 14% от разходите за ДМА в страната, 
който дял е нарастнал  с 1 пункт, спрямо показателя за страната за 2008г.

Графиката разкрива тенденциите на района спрямо показателите за страната 
за 2009г. 
РАЗХОДИ ЗА ПРИДОБИВАНЕ НА ДМА ПО ИКОНОМИЧЕСКА ДЕЙНОСТ ЗА 
2009Г.(хил.лв)

Икономическа дейност

ОБЩО

ЮИРП

ОБЩО

21273678

2977022

Селско, горско и ридно стопанство

840504

179697

Добивна,   преработваща   и   друга 
промишленост

6581088

1529347

Строителство

2174458

328186

Търговия;   ремонт   на   автомобили   и 
мотоциклети; транспорт

4431019

393760

Създаване   и   разпостранение   на 
информация и творчески продукти

574915

12386

Финансови и застрахователни дейности

463848

4580

Операции с недвижими имоти

3458665

359126

Разходи за придобиване на ДМА (хил. 

Професионални   дейности   и   научни 
изследвания; административни дейности

1290566

56137

Държавно   управление;   образование; 
хуманно здравеопазване и социална дейност

1129341

97027

Други услуги

329274

16776

По общи показатели на ДМА, ЮИРП се нарежда на второ място след ЮЗРП.
Таблица   посочва   разпределението   на   разходите   за   ДМА   по   икономически 
дейности   за   ЮИРП   за   2009г.   Анализирайки   стойностите   си   личи   ясната 
тенденция на превес на добивната и преработваща промишленост, следвана 
от търговия, операции с недвижими имоти, строителство и др. Тази видна 
разлика се дължи на наличието на най­големият ТЕЦ в България­ „Марица­
Изток”,    който  до голяма степен  определя  инвестиционния  и  икономически 
облик   на   района.   От   друга   страна   на   фона   на   държавната   ситуация, 
разходите   за   придобиване   на   ДМА   в   ЮИРП   относно   финансови   и 
застрахователни дейности е много по­ниско от средното за страната, което 
води до икономическо неравновесие.

При   прогнозния   анализ   на   икономическото   развитие   в   краткосрочен   план 
водещо значение има размерът на придобитите ДМА.
Структурата на придобитите ДМА по отраслови сектори за ЮИРП през 2007г. 
е   прапопропорционална   на   структурата   на   разходите   за   ДМА   и   посочва 
определяща роля на преработващата промишленост в бъдещето развитие на 
ЮИРП.   Последната   има   дял   около   50%,   следвана   от   сектора   на   услугите 
(търговия, операции с НИ и бизнес дейности, строителство и др). 

ПРИДОБИТИ ДМА

Придобитите ДМА за 2007г. са приблизително 14% от общото количество за 
страната.
Статистическите анализи през последните години сочат драстично покачване 
на   разходите   за   придобиване   на   ДМА   и   не   толкова   голяма   разлика   при 
оценката на добитите ДМА . В заключение може да се каже, че разходването 
за придобиване на ДМА надвишава придобитите ДМА, което може да доведе 
до   сериозни   икономически   последствия   като   задълбочаване   на 
икономическата криза и регионален дисбаланс на територията на района. 

Неравномерното   разпределение   на   придобитите   ДМА   от   своя   страна   по 
административни единици е резултат от различията в ресурсната надареност 
и стопанска концентрация в отделните области като първо място в района, 
заема област Бургас, следвана от Стара Загора, Сливен, Ямбол.

IV.

Разпределение на преките чуждестранни инвестиции

Инвестициите   са   твърде   чувствителен   индикатро,   който   едновременно   се 
намира   в   причинно   следствена   обусловеност   с   микроклимата   и 
икономическото развитие на района.

(Хил. евро)

Статистически

райони 

Области

2009

Общо за страната

20 438 765.3

Югоизточен район

1 857 192.0

Бургaс

836 737.9

Сливeн

558 503.2

Стaрa Зaгoрa

425 851.7

Ямбoл

36 099.2

  Общият обем на преките чуждестранни инвестиции към 2009г. за района е 
1857192,0   хил.   евро   като   стойностите   между   първите   три   области   се 
различава   драстично   с   количеството   за   област   Ямбол.   Това   се   дължи 
предимно   на   регресивното   развитие   на   областта   и   на   неблагоприятните 
инвестиционни условия в региона за разлика от останалите три.
Основен   фактор,   който   оказва   положително   влияние   върху   развитието   на 
района   е   постепенното   учеличаване   на   инвестициите   през   последните   три 

години като от 2008г. насам инвестициите са нарастнали с около 217 хил.евро, 
но на фона на страната се наблюдава понижаване на показателя.

V.

Инвеститори в ЮИРП

Най­важните стратегическите инвеститори за района са :  

1)

За област  Бургас – „Лукойл Нефтохим Бургас“ АД, МЕТРО,    БИЛЛА, 

„Некерман“АС, Албена инвест холдинг и др. 

2)

За област Стара Загора­ „ЕВН България”­ компанията е инвестирала 

през   2008г.   над   87   млн.   лв.   в   електроразпределителната   мрежа   на 
Югоизточна   България,   което   е   73%   от   одобрените   от   Държавната 
комисия   за   енергийно   и   водно   регулиране   (ДКЕВР).   От   2008г   до 
момента дружеството е инвестирало 347.2 млн. лв., което е близо 58% 
от одобрените инвестиции за района. От тях за ремонти са инвестирани 
над 30 млн. лв. 

3)

За област Сливен – „Миролио България“ АД, „Тирбул“ ЕАД, „Вини“ АД, 

„Домейн Боаяр“ АД, „Декотекс­карпет“ АД и др. 

4)

За област Ямбол – „Карил и Таня“ ООД, „Палфингер“ АД,   „Миролио 

България“ АД „ИнвестТекстил“ ООД,  „Папас­олио“ АД– рафиниране на 
олио и в „ЕФЕБ“ ООД



Област Бургас

Бургаска   област   е   разположена   в   югоизточната   част   на   България  на 
територия от 7748,067 кв. км (6,9% от площта на България)  и е втората по 
големина след Софийска област. На изток областта има широк излаз на Черно 
море   /224   км/,   на   юг   граничи   с   Република   Турция,   на   запад   с   Ямболска   и 
Сливенска области, а на север ­ с Варненска и Шуменска области. В областта 
се намира най­големия залив на Черно море ­ Бургаския залив с ширина 10 ­ 
12.5 км и дълбочина 10 ­ 12м. В близост до морския бряг са локализирани 
лиманните   езера   Бургаско,   Атанасовско   и   Мандренско,   като   последното   е 
превърнато в язовир.

Излазът   на   областта   на   Черно   море   повишава   нейното 
транспортногеографско   значение.   Източната   граница   е   предпоставка   за 
развитието на пристанищното дело, риболова, туризма, външната търговия, за 
съсредоточаване   на   производствени   мощности   и   отрасли,   разчитащи   на 
вносни суровини. Поради изгодните природни и стопански условия значителна 
част   от   населението   и   стопанския   потенциал   са   съсредоточени   по 
крайбрежието. 

Северната  граница  на  областта  минава   по   Стара   планина.  Чрез   ниските  и 
удобни   старопланински   проходи   (Върбишки,   Ришки   и   др.)   се   осъществява 
връзката   на   областта   със   Североизточния   регион   за   планиране.   Важно 
значение   за   поддържането   на   оживени   икономически   връзки   с   другите 
административни   области   в   страната   имат   шосейните   и   железопътните 
трасета за София (през Пловдив и Карлово), за Варна и Русе, за Харманли и 
Кърджали (през Елхово и Тополовград), панорамния път Констанца ­ Варна ­ 
Бургас ­ Малко Търново ­ Истанбул и др.;

Геостратегическото   положение   на   областта   е   фактор   от   национална 
величина, който е общопризнат от различни страни в Европа, Азия и Африка. 
Тук се пресичат традиционалните и новоположени  оси на икономическия и 
политически интерес, както следва: Европа ­ Близък  Изток ­  Азия; Европа 
­Среден Изток ­ Азия; Русия, Украйна, Беларус и Западна Европа.

На територията на областта са разположени  13 броя общини: Айтос, Бургас, 
Камено, Карнобат, М. Търново, Несебър, Поморие, Руен, Созопол, Средец, 
Сунгурларе, Приморско и Царево.

I.

Фактори и предпоставки за икономическо развитие

  Силните   аспекти   на   региона   по   отношение   на   икономическото   развитие 
сеопределят от следните фактори и предпоставки: добри транспортни връзки 
­  географско  разположение  ­   излаз  на  море,  морски  път, предпоставка   за 
развитието на много промишлени отрасли. Международен фактор, свързан с 
транспорта   ­   географското   положение   и   оттук   установяването   на 
международни търговски контакти ­ добра предпоставка за възстановяване 
позициите на чужди пазари и заемане на нови. Добре развита транспортна 
система,   наличност   на   пристанищен   комплекс   с   най­големия   стокооборот   в 
страната,   летищен   комплекс   с   най­добрите   технически   възможности   в 
България   и   др.   Средиземноморският   климат,   подпомагащ   развитието   на 
винарска   индустрия,   отглеждането   на   плодове,   зеленчукопроизводството   и 
туризмът,   са   потенциал   за   развитието   на   хранителна   и   тютюнева 
промишленост,   включително   рибна   индустрия,   а   и   за   развитието   на 
балнеотерапевтичен   туризъм   и  организирането   на   център   за   туристическо 
развитие  по   цялото  Южно   Черноморие.  Събран  е  опит   и  има  традиции.  В 
развитието на промишлени отрасли. В повечето случаи уникални за страната 
Бизнес   дейностите   се   демонстрират   от   наличността   на   квалифицирана 
работна   сила.   Мощната   инфраструктура,   която   поставя   региона   в 
привилегировано   положение,   е   един   от   определящите   фактори   за 
реструктуриране   и   ускоряване   на   производството.   Добре   изградената 
материална   база   във   всички   стопански   отрасли,   въпреки   нуждата   от 
модернизация и обновяване. В основната й част, осигурява главните условия 
за развитие. Съществува технологична и пазарна инфраструктура от модерен 
тип, като безмитна зона, бизнес центрове, агенции за регионално развитие и 
др.   Има   институции   за   Висше   образование   и   изследователски   центрове   и 
институти, които стимулират ново и иновационно развитие, с възможност за 
изграждане   на   технологични   паркове   и   други   форми   на   съчетаване   на 
науката и производството. Съществува база за привличане на инвестиции за 
развитието   на   проекти   в   областта   на   пристанищните   дейности,   въздушния 
транспорт, земния транспорт, промишлеността, търговията, туризма и др. Има 
традиции в културата и спорта.

II.

Проблеми и тенденции в икономическото развитие

Икономическото   развитие   на   региона   за   последните   10   години   се 
характеризира с малък прогрес, върхове и спадове. Като цяло икономиката 

трябва   да   бъде   описвана   с   отрицателни   икономически   резултати   по 
отношение   на   промишленост   и   строителство   Другите   отрасли   отбелязват 
положителен

баланс.

Оценката на ефективността на труда с индекса на заработеното от дейност 
от един нает индивид показва, че Бургаският регион се характеризира с най­
високата стойност на този индекс сред останалите общини в страната (над 2­4 
пункта). Това основно се дължи на факта, че нивото на продуктивността е с 4 
пункта по­високо от средното за страната. Настоящите процеси В икономиката 
на областта през последните 10 години я характеризират като една от най­
бързо адаптиращите се към новата пазарна среда. измерено с индекси:

•

динамика на производство

•

ниво на продължителност на безработица

•

ниво на заработено от населението

•

големина и дейност на частния сектор

•

обем на чужди инвестиции

•

процент на услугите в структурата на работната заетост

Частният   сектор   има   ускорено   развитие   в   региона.   Най­висок   е   делът   на 
търговията (79.4 %), строителството (60,3%)

III.

Промишленост

Бургаска   област   се   отличава   с   високото   си   ниво   на   индустриализация. 
Промишлеността е основният клон, на който се пада 86.2% от производството, 
използва   81.9%   от   дълготрайните   активи   и   50,6%   от   заетите   хора.   В 
материалното   производство,   което   се   дължи   на   нефтохимическото 
производство.   Промишлеността   се   представлява   от   целия   набор   основни 
отрасли, без нефтохимическата и газовата промишленост.

Главните   структуроопределящи   отрасли   са 

химическата   и 

нефтопреработващата   промишленост;  хранително­вкусовата,   винарската   и 
тютюневата промишленост, електротехническата и електронна промишленост, 
както и машиностроене и металообработване.

Химическата   и   нефтопреработващата   промишленост   са   абсолютно 
доминиращи.   Те   дават   84.5%   от   реализираните   приходи   с   тенденция   към 
нарастване. Обемът на дълготрайни материални активи е приблизително 71% 

от целия за този отрасъл в областта. Основни представители на химическата 
промишленост са „Лукойл Нефтохим"ЕАД и „Хемус"ООД.

Хранително­вкусовата   и   тютюневата   промишленост  са   вторият   основен 
отрасъл   от   икономическата   структура.   Има   още   мелничарска,   консервна, 
винарска промишлености, пивоварна млечна и месна промишлености. Тук се 
намира също така единственото в страната предприятие за консервиране на 
риба.

Електротехническата и електронна промишленост е третият основен отрасъл 
от   икономическата   структура.   Представен   е   главно   от   производството   на 
кабели и приборостроене.

Машиностроенето и металообработването  е четвъртият основен отрасъл от 
икономическата   структура.   Представен   е   главно   от   кораборемонта   и 
корабостроенето

IV.

Перспективи за развитието на промишлеността

Очаква   се   фактори   като   разположение   (излаз   на   море),   инфраструктурни 
съоръжения   качеството   на   човешките   ресурси   и   научният   потенциал   в 
перспектива   да   увеличат   значимостта   си.   По­специално   тези   фактори   на 
растежа   са   добре   представени   в   региона.   В   рамката   на   националния 
икономически  комплекс  Бургаска  област  ще  запази  водещото  си   място  над 
средните нива за страната (ниво на БВП два пъти повече). Това се отнася 
главно   за   промишлеността,   транспорта,   селското   стопанство   и   търговията. 
Очаква   се   бъдеще   развитието   на   промишлеността   да   прерасне   в   ново 
качество ­ високо интелектуално високотехнологично, опазващо ресурсите и 
екологичния баланс, те са приоритет на електронното електротехническото и 
машинното инженерство, леката хранителната и тютюневата промишленост.

Функцията   на   селското   стопанство   е   една   от   структуроопределящите   за 
региона. Дължи се на равнинния релеф, климата, плодородната земя, както и 
на традициите на населението. Климатичните и почвените условия както и 
традициите в селското стопанство определят специализирането на региона в 
производството на зърнени култури (жито и ечемик), слънчоглед, отглеждане 
на   лозя   овощарство.   Съществува   тенденция   към   намаляване   на 
обработваемите   площи,   но   е   по­бавна   от   тази   в   страната   В   региона 
фермерството също е сравнително добре развито. Характеризира се с широка 
специализация и наличие на някои аграрни производства като отглеждане на 
аква

култури,

щрауси,

зайци

и

др.

Областта   има   потенциал   за   развитие   на   селското   стопанство   поради