Няма втори шанс: може ли Земята да екплоадира в резултат на 
Глобалното Затопляне?   Резюме:

Последствията от глобалното затопляне са далеч по-сериозни, отколкото се 
предполагаше преди. Тези последствия са свързани с новооткритите свойства на 
"вътрешното ядро" на нашата планета.

Добре установен факт - проверен от десетилия на сеизмични измервания - е, че 
вътрешното ядро на Земята е почти сферично 

тяло

 с радиус около 1220 км, което заема 

централната позиция на нашата планета. Общоприетият възглед днес е, че това тяло е 
нараснало бавно до сегашния си размер, в резултат на "кристализацията" на 
заобикалящата течност. "Латентната топлина" на тази "кристализация" предполагаемо 
обяснява как вътрешното ядро генерира топлина.

Тази статия разглежда условията за глобално хидро-гравитационно равновесие на 
вътрешното ядро на Земята и представя строги и необорими научни доказателства, че 
твърдото ядро на планетата ни никога не би могло да е по-малко или по-леко от 
определен минимум, в противен случай ядрото 

не би могло

 да остане в центъра на 

планетата.

Тъй като вътрешното ядро е могло да е единствено по-голямо и по-тежко в миналото, 
отколкото днес - то не може да е резултатът от някаква "кристализация". Това просто 
заключение има удивителни последствия. 

Представете си гиганстки обект с 1220 км радиус, който бавно става по-малък, по-лек и 
излъчва топлина в продължение на милиони години. Какъв би могъл да е той? Може да 
е единствено обект, генериращ топлина чрез радиоактивен разпад. 

Главното последствие от горното е, че 

цялата

 топлина, генерирана във вътрешността 

на Земята е от радионен произход. С други думи, Земята в цялостта си може да се счита 
за ядрен реактор, захранван от спонтанно делене на различни изотопи в супер-тежкото 
вътрешно ядро, както и от техни дъщерни продукти на разпад в мантията и в кората.

Живот на Земята е възможен единствено поради 

ефикасното охлаждане на този 

реактор

 - процес, контролиран главно от атмосферата. В момента това охлаждане е 

отговорно за финния термален баланс между топлината от реактора на ядрото, 
топлината от Слънцето и излъчването на топлина в Космоса, така че средната 
температура на Земята е около 13 градуса по Целзий.

Елементарно разглеждане на топлинния поток сочи, че за всеки 1 (един) градус 
увеличение на средната температура на повърхността на Земята, увеличението в 
температурата на вътрешното ядро стига до 15 градуса.

Тази статия разглежда възможността за "взрив" на вътрешното ядро, поради 
намалената охлаждаща способност на атмосферата, която прогресивно спира повече 
слънчева топлина, заради така наречения парников ефект. Обсъждат се фактори, които 
могат да ускорят процеса на стигане до взрив, като увеличена слънчева активност 
ведно с увеличени емисии на парникови газове.