Готфрид Лайбниц

Опит за философско обосноваване на плурализма. Има принос в правото, философията, 
физиката и в логистиката (4 закон – за достатъчното основание). Съдейства за 
изграждането на Академия на науките в Берлин, Петербург. Живее и твори в период, в 
който Германия е западнала аграрна страна, разделена на множество владения. Период 
на подготовка на Буржоазната революция. Кореспондира с Хобс, Спиноза, Кук.

Основни произведения: “Размишления за физика”1686; “Нова система на природата”; 
“Нови опити върху човешкия разум” – основно. То е отговор, критика срещу 
емпиризма на Лок в “Опити върху човешкия разум”; “Теодицея” 1710; “Монадология” 
1714, публ. 1721.

Прави опит да отдаде дължимото на философския опит, да обедини всичко ценно. 
Първоначално привлечен от монизма на Спиноза, по-късно се отдалечава от него. 
Лайбниц прави първия опит да обоснове безкрайното многообразие на природата. 
“Може ли абсолютното различие да се изведе от абсолютното тъждество?\" 
Различието не е случайност, а необходимост; изразяващо същността на нещата.

Лайбниц приема, че същинската философия може да е строго дедуктивна. Като 
Спиноза тръгва от субстанцията на Декарт, но за разлика от него (монизъм) Лайбниц 
стига до философския плурализъм – природата е безкрайно разнообразна, има 
безкрайно много субстанции, индивиди. Нарича ги монади. Те са с духовна същност и с 
материална обвивка. Предлага – материята е безкрайно делима, следователно не може 
да е субстанция. Единен може да е само духът, следователно монадата е неразчленима, 
най-проста духовна същност, индивид.

Има множество субстанции, които имат активно, творческо начало. Субстанциите са 
затворени и се намират в предвечна хармония помежду си. Само духовното може да 
обхване безкрайността като си я представи → монадата е духовно същество, на 
което всичко е дадено като представа.

Основна характеристика на монадите – самодвижението, саморазвитието. Илюстрира 
ги като множество парчета от счупено огледало и всички те отразяват 
действителността. Субстанцията трябва да притежава самодвижение. Според Лайбниц 
субстанцията в прочита на Спиноза – творческа природа, не е дейна, не се изменя и 
следователно прочита на Спиноза е съмнителен.

Онтология:

Лайбниц е убеден, че съставното многообразие в сътворения свят се обяснява, само ако 
се допусне множество прости субстанции – монадите.

Очевидно е, че всичко сложно се състои от прости елементи.

Допуска, че монадите са истинските атоми на природата (формални атоми).

Изисква всяка отделна монада да се различава от всички други – принцип на 
индивидуацията. Монадата е формален атом, за да се подчертае духовното. Лайбниц