- 1 -

1.   ОСНОВНИ 

ПОНЯТИЯ

Машиностроителна 

технология

Съвкупност

 

от 

методи   на   въздействие 

върху 

машиностроителните 

материали и условията, 

при

 

които

 

се 

осъществяват 

тези 

въздействия

 

за 

получаването от тях на 

машиностроително 

изделие   с   определено 

качество.

В   основата   на   всяка 

технология   са   методът 

на   въздействие   и 

условията,   при   които 

той   се   осъществява.   В 

машиностроенето   се 

използват разнообразни 

методи на въздействие: 

механични,   топлинни, 

електрически, магнитни, 

химически   и   т.н.   При 

изработването

 

на 

детайл   чрез   рязане   се 

използва   механично 

въздействие

 

върху 

заготовката,

 

като 

механичната   енергия 

служи   за   разрушаване 

на   материала   и 

осъществяване

 

на 

формо

 

и 

размерообразуване 

чрез   стружкоотделяне. 

Условията, при които се 

осъществява   методът 

на   въздействие   се 

изразяват

 

в 

конкретизиране

 

на 

всички   данни   за 

изходната   заготовка, 

металорежещата 

машина, 

технологичната

 

и 

инструментална 

екипировка, 

последователността   на 

обработване

 

на 

повърхнините, 

режимите   на   рязане, 

методите   за   контрол, 

броя  и  квалификацията 

на   работниците   и   др. 

Всичко

 

това

 

са 

елементи на технология 

за   изработване   на 

детайл   чрез   механично 

обработване.

Машиностроително 

изделие

Машиностроителнот

о изделие е продукт на 

машиностроителното 

производство.   То   може 

да

бъде

 

машина, 

съоръжение, 

механизъм, 

приспособление, 

инструмент   и   др. 

машиностроителни 

продукти, както и техни 

елементи. 

Следователно 

машиностроителното 

изделие

 

не

 

е 

равнозначно на машина 

или   друг   сложен 

продукт

 

на 

машиностроителното 

производство.

Първични   елементи   на 

сложните   изделия   са 

детайлите   и   възлите. 

Детайлът 

е   изграден   от 

еднороден   материал   без 

съединения.  

Възелът 

е 

изграден от детайли или от 

детайли   и   възли,   чрез 

съединяването   им   с 

неподвижни   или   подвижни 

съединения,   както   и 

комбинация   от   тях. 

Характерен   технологичен 

белег на възела е, че той е 

завършена

 

обособена 

единица   на   изделието, 

която

 

притежава 

свойството

 

да

 

се 

произвежда,   съхранява   и 

използва като едно цяло и 

не   може   да   се 

саморазглобява.

Производствен процес

Съвкупността   от  всички 

процеси,

 

които

 

се 

осъществяват

 

в 

машиностроителното 

предприятие

 

за 

произвеждането

 

на 

определено   изделие   се 

определят

 

като 

производствен   процес.   В 

него

 

се

 

включват: 

доставянето

 

на 

необходимите материали и 

тяхното

 

съхраняване; 

изработването

 

на 

заготовките; изработването 

на

 

детайлите; 

сглобяването на възлите и 

изделието;   контрола   на 

качеството, регулирането и 

изпитването; 

транспортирането

 

на 

изделието   и   неговите 

елементи   в   и   между 

производствените звена на 

предприятието   свързано   с 

производството

 

му; 

консервирането; 

опаковането; 

експедирането.

Технологичен процес

Частта

 

от 

производствения   процес, 

при която се осъществяват 

качествени   промени   на 

обекта   на   производството 

съставлява   технологичния 

процес.   Тук   се   включват 

процесите   за   изработване 

на

 

заготовките

 

и 

детайлите,   сглобяването 

на   възлите   и   изделието 

като цяло, регулирането на 

системите   и   механизмите 

на   изделието,   нанасянето 

на   покрития,   включително 

боядисването

 

на 

изделието.

Работното   място 

е 

обособена   единица   в 

производствените 

подразделения

 

на 

машиностроителното 

предприятие

 

(цехове, 

участъци,   лаборатории   и 

др.п.),   предназначена   за 

осъществяване

 

на 

определена   част   от 

технологичния процес. То е 

съоръжено с необходимата 

производствена   техника, 

енергийни

 

източници, 

екипировка, инструменти и 

помощни   средства,   като 

стелажи,   палети   и   др.п. 

Обслужва   се   от   работник 

или   група   работници   с 

определена квалификация. 

Технологичната 

операция 

е завършена част 

от технологичния процес за 

изработване   на   едно   или 

няколко   изделия,   която   се 

осъществява   непрекъснато 

на   едно   работно   място   от 

един работник или бригада.

Спомагателна операция

При осъществяването на 

технологичния   процес   с 

изделието   се   извършват   и 

действия,   които   не   са 

свързани

 

с

 

негови 

качествени   изменения,   но 

без   тях   не   е   възможно 

провеждането   на   процеса. 

Когато   те   се   извършват   на 

отделно   работно   място   се 

дефинират

 

като 

спомагателна   операция.  

Например,   разчертаването 

на   едрогабаритни   сложни 

отливки   преди   механичното 

обработване.

Технологичен   маршрут 

е съвкупността от операции 

на   технологичния   процес 

подредени

 

в 

последователността

 

на 

изпълнението им.

Установката 

е 

завършена

 

част

 

от 

технологичната   операция, 

която   се   осъществява   при 

едно   установяване   на 

заготовката.

Базирането

 

и 

закрепването   изпълнени  

последователно

 

се 

наричат установяване.

Позиция 

е всяко едно от 

различните

 

положения, 

които   заема   заготовката 

спрямо   елементите   на 

машината   при   изпълнение 

на операцията, без промяна 

на установяването. 

Позициониране.

При   позиционирането 

заготовката

 

променя 

положението   си   спрямо 

елементите   на   машината, 

без

 

да

 

променя 

положението   си   спрямо 

приспособлението

 

за 

установяване. 

Преходът 

е   завършена 

част   от   операцията   за 

обработването  на една  или 

няколко   повърхнини   с   един 

или   няколко   инструмента 

при

 

неизменен

 

или 

закономерно   променящ   се 

режим

 

на

 

рязане. 

Обединява   три   елемента   - 

повърхнина,   инструмент   и 

режим на рязане. 

Работният

 

ход 

(проходът) 

е   част   от 

прехода,

 

която

 

се 

осъществява

 

при 

еднократно преминаване на 

инструмента

 

по 

направление

 

на 

подавателното   движение. 

При   работа   с   размерни 

инструменти,   като   свредла, 

зенкери,   райбери,   протяжки 

и   др.п.,   преходът   се 

осъществява   на   един 

работен ход (проход).

Похватът 

е завършено 

ръчно   действие   на 

работника,   необходимо   за 

изпълнение на операцията. 

Например: установяване на 

заготовката;   настройване 

на   режима   на   рязане; 

включване   на   главното 

движение   на   машината; 

размерно   настройване   и 

др.п.

Елемент   на   похвата 

е 

най-малката по време част 

на похвата, която може да 

бъде

 

измерена

 

и 

представлява   завършено 

движение на работника

- 2 -

- 3 -

4

  .

 

ОСНОВНИ

 

  

ПОНЯТИЯ

 

ЗА 

КАЧЕСТВО

 

НА 

ИЗДЕЛИЯТА.

Машиностроителните 

изделия,   като   всеки 

продукт

 

на 

целенасочената   човешка 

дейност

 

са 

предназначени

 

да 

удовлетворяват   човешки 

потребности. 

Създаването   на   всяко 

ново   изделие   започва   с 

пълно

 

и

 

точно 

формулиране на служеб-

ното му предназначение. 

В   него   се   поставят 

изискванията за областта 

на

 

приложение, 

функционална

 

при-

годност,   технологичност, 

икономичност,   ергономи-

чност,

 

екологичност, 

есте-тичност   и   т.   н. 

Допусна-тите   пропуски   в 

този   етап   може   да   имат 

непоправими   последици 

за   ефективното   изпол-

зване на изделието.

В

 

служебното 

предназначение

 

се 

дефинира   съвкупност   от 

свойства,   които   трябва 

да притежава изделието. 

Степента

 

на 

съответствие

 

между 

постигнатите

 

и 

зададените   нива   на 

свойствата   е   мерило   за 

качеството на изделието.

В   БДС   понятието   за 

качество на изделията е 

дефинирано   по   следния 

начин: то е съвкупност от 

свойства   на   продукта 

обуславящи   неговата 

пригодност   за   удовлет-

воряване   на   определени 

потребности   в   съотве-

тствие   с   предназ-

начението му.

Дефиницията 

отразява   три   основни 

характеристики

 

на 

качеството:

1.Качеството

 

е 

комплексно

 

понятие. 

Следователно,   то   е   с 

многомерно изражение и 

се   представя   чрез 

съвкупност от свойствата 

на   изделието.   Тази 

особеност   на   качеството 

на   изделията   има 

съществено   значение 

при избора на подходи за 

постигане   на   желано 

качество,   за   оценяване 

на   качеството   и   за 

въздействие   в   хода   на 

технологичния процес за 

управляване

 

на 

качеството.

2.Качеството отразява 

способността

 

на 

изделието   да   удо-

влетворява   определени 

потребности   на   човека 

или обществото. За да се 

постигне   съответствие   с 

потребностите

 

на 

обществото

 

е 

необходимо   адекватно 

формулиране

 

на 

служебното предназначение 

на

 

изделието. 

Производството  на изделия 

с   по-високо   качество   е 

свързано   с   увеличаване   на 

себестойността им. Това се 

обуславя   от   оскъпяването 

на

 

материалите

 

и 

производствените 

технологии.

3. Качеството се свързва 

с   предназначението   на 

изделието.   Наличието   в 

изделието   на   свойства, 

които   не   са   свързани   със 

служебното

 

му 

предназначение

 

не 

допринасят   за   неговото 

качество. 

Свойствата

 

на 

изделието, които определят 

неговата   пригодност   да 

удовлетворява 

потребностите,   за   които   е 

създадено   се   наричат 

показатели   за   качество   на 

изделието. Те се групират в 

групи,   съответстващи   на 

природата

 

на 

потреблението:

1.Показатели

 

за 

функционална   пригодност; 

2.Показатели

 

за 

технологичност; 

3.Показатели

 

за 

икономичност; 4.Показатели 

за

 

надеждност; 

5.Показатели

 

за 

ергономичност; 

б.Показатели

 

за 

екологичност;   7.Показатели 

за   безопасност   на   труда; 

8.Показатели

 

за 

естетичност;   9.Патентно 

правни показатели.

Основно   изискване   към 

показателите   за   качеството 

на изделието е да подлежат 

на оценяване. Оценяването 

е   процес   на   формиране   на 

количествена 

характеристика

 

за 

показателя чрез измерване, 

сравнение,   изчисления   и 

други

 

средства. 

Показателите   за   качество 

на   изделието   може   да 

отразяват   влиянието   върху 

потребителната му стойност 

на   едно   или   повече   негови 

свойства.   В   зависимост   от 

това   те   биват:   единични; 

комплексни; интегрални.

Единичните   отразяват 

едно

 

свойство

 

на 

изделието.   Комплексните 

характеризират   съвкупното 

влияние   върху   качеството 

на две или повече свойства 

на   изделието.   Те   могат   да 

бъдат: групови и обобщени. 

Груповите са съвкупност от 

единични   показатели,   а 

обобщените - съвкупност от 

група родствени показатели. 

Интегралните показатели са 

съвкупност   от   групови, 

обобщени   и   икономически 

показатели на качеството.

ПОКАЗАТЕЛИ

 

ЗА 

КАЧЕСТВО

 

НА 

ДЕТАЙЛИТЕ

Качеството на детайлите 

се определя по степента на 

съответствие на свойствата 

на   материала   от   който   е 

изработен   и   свойствата, 

които са предписани според 

служебното

 

му 

предназначение,   от   една 

страна,   а   от   друга   — 

съответствие

 

на 

геометричния   вид   на 

детайла на неговия идеален 

прототип.

Показателите за качество 

на   материала   обхващат 

химическите   и   физико-

механичните   свойства   на 

самия   материал   и   неговия 

повърхностен   слой.   Към 

тези   свойства   се   отнасят 

химическия

 

състав, 

микроструктура,   топло   и 

електропроводимост,   якост, 

еластичност,

 

твърдост, 

разпределение   и   знак   на 

остатъчните   напрежения, 

състояние на повърхностния 

слой и др.

Представа

 

за 

геометричния   вид   на 

детайла   дават   формата   и 

размерите на повърхнините, 

разстоянията   между   тях   и 

тяхното относително ъглово 

положение.

Първият

  показател   за 

геометрична   точност   е 

точността   на   разстоянието 

между   кои   да   е   две 

повърхнини   или   точността 

на

 

размерите

 

на 

повърхнината,

 

които 

определят   нейната   форма. 

Вторият

 

показател   за 

геометричната   точност   на 

детайлите   е   точността   на 

относителното

 

ъглово 

положение   (завъртане)   на 

повърхнините.   За   този 

показател   е   важно   да   се 

знае   коя   е   повърхнината, 

спрямо   която   трябва   да 

заеме необходимото ъглово 

положение

 

другата 

повърхнина.   Точността   на 

относителното завъртане на 

две повърхнини се отчита в 

градуси,   минути,   секунди 

или   с   тангенса   на   ъгъла 

между   тях.  

Третият

  вид 

характеристика

 

на 

качеството   на   детайла   е 

правилността

 

на 

геометричните   форми   на 

съответната повърхнина. 

Точността на формата на 

повърхнините   на   детайлите 

се   подразделя   на   следните 

три вида:

1.Точността

 

на 

макрогеометричната форма, 

под   което   се   разбира 

отклонение   от   равнинност, 

цилиндричност,   кръглост, 

праволинейност, и др.

2.Вълнистост. 

Представлява   периодични 

неравности

 

на 

повърхнината.

3.Микрогеометрични 

отклонения 

(микронеравности). 

Отклонения   от   правилната 

геометрична форма.

Нива   на   относителна 

геометрична   точност:   А 

-нормална   точност,   при 

която   допускът  на   формата 

(относителното   завъртане) 

представлява   60%   от 

допуска   на   размера;   В   - 

повишена   точност,   в 

съотношение

 

на 

посочените допуски, 40% и 

С   -   висока   точност,   при 

съотношение   на   допуските 

25%.   Отклоненията   от 

цилиндричност   и   кръглост 

на   повърхнините   се 

ограничават за нивата А, В, 

и С съответно на 30%, 20% 

и   12%   от   допуска   на 

диаметралния   размер   на 

повърхнината.

5   РАЗСЕЙВАНЕ   НА 

КАЧЕСТВЕНИТЕ 

ПОКАЗАТЕЛИ

По

 

време

 

на 

технологичния

 

процес, 

когато   се   формират 

функционалните 

показатели   за   качество   на 

изделието,   се   проявяват 

различни

 

смущаващи 

фактори.   Това   е   причина 

отделните   изделия   да   се 

получат   с   различно 

качество.   Причината   е,   че 

различните   заготовки   имат 

различни   размери   и 

твърдост,   че   инструментът 

се   износва   в   процеса   на 

работа,   че   протичат 

топлинни   деформации   и 

т.н.   Описаното   явление   е 

наречено   разсейване   на 

качествените показатели.

Разсейването

 

на 

определен   параметър   на 

качеството   в   процеса   на 

производство   на   поредица 

от   изделия   се   представя 

графично   с   точкова 

диаграма.   Ако   вземем   за 

пример   лагерна   шиика   на 

партида   валове   по 

абцисната   ос   ще   са 

нанесени

 

поредните 

номера на валовете, които 

съответстват

 

на 

последователността   на 

тяхното   обработване.   По 

ординатата   се   нанася 

размерът на диаметъра на 

шийката.   Получава   се 

поредица от точки, които се 

свързват с начупена линия. 

Точковата   диаграма   дава 

възможност

 

да

 

се 

анализират   свойствата   на 

технологичния   процес,   да 

се контролира процеса и да 

се   приемат   решения   за 

намеса,   когато   възникнат 

условия  за  нарушаване   на 

желаното качество.

За анализ и управление 

на   качеството   точковата 

диаграма се представя със 

статистически

 

модели. 

Прилага   се   моделиране   с 

теорията   на   случайните 

функции   и   на   случайните 

величини.   Изследванията 

на технологичните процеси 

в   машиностроенето   са 

показали,   че   формирането 

на качеството се представя 

добре   от   статистическите 

модели   базирани   на 

теорията   на   случайните 

величини. По тази причина 

те   са   намерили   основно 

приложение   за   контрола   и 

управлението

 

на 

качеството

 

в 

машиностроенето.

Теоретичният   модел   на 

точковата   диаграма   е 

наречен   диаграма   на 

точността.

При

 

статистическия 

- 4 -

анализ   на   точността   на 

размерите   на   поредица 

обработени   детайли   е 

доказано,

 

че 

технологичните   процеси, 

които

 

гарантират 

продължително   време 

изработване   на   годни 

изделия

 

(стабилни 

технологични   процеси), 

се   характеризират   с 

относително   постоянно 

мигновено   поле   на 

разсейване. 

Измененията   му   за 

различни   моменти   на 

процеса са статистически 

незначими. Влиянието на 

систематичните   фактори 

предизвиква   изместване 

на центъра на групиране.

ХАРАКТЕРИСТИКИ 

НА РАЗСЕЙВАНЕТО

Хистограма

 

на 

разпределението

Резултатите

 

от 

контрола   на   определен 

показател на качеството, 

представени в точковата 

диаграма,   могат   да   се 

интерпретират   графично 

посредством   хистограма 

на   разпределението.   За 

построяването   и   се 

определя   интервалът  

R, 

в   който   са   се   получили 

стойностите

 

на 

качествения показател за 

времето на наблюдение:

min

max

x

x

R

−

=

където 

R 

е размахът;

x

min

,x

min

 

-   съответно 

най-малкото   и   най-

голямото   отклонение   от 

номиналната стойност на 

изследвания   качествен 

показател

Хистограмите   дават 

възможност   да   се 

наблюдават 

технологичните   процеси 

и да се даде отговор на 

следните въпроси:

-   каква   е   широчината 

на

 

хистограмата 

(размаха)

 

спрямо 

допусковото поле;

-

 

какво

 

е 

разположението

 

на 

хистограмата   спрямо 

границите

 

на 

допусковото поле;

- каква  е формата  на 

хистограмата.

По отговорите на тези 

въпроси   може   да   се 

направят   изводи   за 

точността

 

и 

настроеността

 

на 

процеса,   както   и   да   се 

предвиди   получаването 

на   негодни   изделия 

(брак).

Закон на Репей

. 

Описва   разсейването 

на грешките на формата 

и

 

относителното 

положение

 

на 

повърхнините.   Известен 

е   още   като   закон   на 

ексцентрецитета, понеже 

описва   непрекъснатата 

случайна величина 

е:

2

2

y

x

+

=

ε

където  

х  

и  

у  

са 

независими   случайни 

величини   разпределени 

по   нормалния   закон   с 

математическо   очакване 

т

х

 

=  

т

у

 

=   0   и   средно 

квадратично   отклонение 

σ

=

σ

=

σ

y

x

Графичната 

интерпретация   на   (2.15)   е 

представена   на   фиг.2.13 

чрез

 

грешката

 

на 

относителното   положение 

(ексцентрецитета)   на   две 

съосни

 

цилиндрични 

повърхнини.

Основните 

характеристики

 

на 

разпределението са:

-математическо 

очакване: 

-дисперсия: 
-асиметрия:
-мода:
-медиана:
Математическото 

очакване,   дисперсията   и 

средно

 

квадратичното 

отклонение съответно са:

(

)

(

)

(

)

3

2

/

a

b

12

/

a

b

D

2

/

a

b

m

x

2

x

x

−

=

σ

−

=

+

=

Композиционни 

разпределения.

 

Описват 

съвместното   влияние   на 
случайни   и   доминиращ 
систематичен   фактор.   Като 
пример може да се разгледа 
разпределението

 

на 

размерите   от   диаграма   на 
точността   със   съвместно 
проявление   на   случайни 
фактори,   които   пораждат 
разсейване на размерите по 
нормалния закон с поле на 
разсейване   и   систематичен 
фактор,   които   измества 
центъра   на   групиране   по 
закона

 

на

 

равната 

вероятност.

Числени 

характеристики

Изследването

 

на 

процесите   и   определянето 

на   характеристиките   на 

разсейването   се   извършва 

чрез-

 

статистически 

наблюдения,   при   които   се 

събира

 

статистическа 

информация   за   тях. 

Резултатите

 

от 

наблюденията   служат   за 

изчисляване на определени 

числени   характеристики, 

които

 

представляват 

статистически   оценки   на 

разгледаните   параметри   на 

теоретичните   закони   на 

разпределението.   Колкото 

по-голям   е   обемът   на 

статистическата 

информация,   толкова   по-

близо   до   теоретичните 

параметри

 

са 

статистическите   оценки. 

Когато

 

броят

 

на 

наблюденията   клони   към 

безкрайност, 

статистическата

 

оценка 

клони   по   вероятност   към 

съответния   параметър   на 

теоретичния закон.

6.   ОБЩИ   ПОНЯТИЯ   ЗА 

РЕАЛИЗИРАНЕ

 

НА 

МЕХАНИЧНО 

ОБРАБОТВАНЕ

Необходимата   форма   на 

детайлите   може   да   се 

получи   по   два   начина:   по 

метод   за   обработване   без 

отнемане   на   материал   от 

заготовката

 

-леене, 

пластично   деформиране 

или   пресоване   от   метални 

прахове;   и   втория   начин, 

чрез отнемане на материал, 

което   включва   механично 

обработване   чрез   рязане, 

пластично   деформиране, 

електрофизично

 

и 

електрохимично 

обработване. 

Обработването

 

на 

материалите чрез рязане се 

извършва на металорежещи 

машини   с   помощта   на 

различни   инструменти.   За 

целта   е   необходимо   да   се 

осъществи

 

относително 

движение

 

между 

обработваната   заготовка   и 

металорежещия 

инструмент.   Тези   движения 

се извършват от заготовката 

или от инструмента, но най-

често   е   съчетание   на 

движенията на заготовката и 

инструмента.

Относителното 

преместване на заготовката 

и инструмента в процеса на 

рязане се нарича движение 

на рязане.

Движение   на   рязане  - 

това   е   относителното 

движение   на   заготовката   и 

инструмента   и   заедно   с 

движението   на   подаване 

снема   слой   материал 

(стружката)   за   времето   на 

един   оборот   или   един   ход. 

Моментното направление на 

движението   на   рязане   се 

нарича   направление   на 

рязане.

Скорост   на   рязане  - 

моментна   скорост   на 

разглежданата   точка   от 

режещия

 

ръб

 

в 

направление на рязането.

Движение на подаване - 

относително   подавателно 

движение на заготовката и 

инструмента,

 

което 

съвместно с движението на 

рязане,

 

осигурява 

снемането на стружката за 

определен брой обороти и 

ходове.

Направление

 

на 

подаване 

е   моментното 

направление

 

на 

движението на подаване.

Скорост   на   подаване 

- 

моментна   скорост   на 

инструмента

 

или 

заготовката   в  направление 

на подаването.

Ъгъл

 

на 

направлението

 

на 

подаване  -   е   ъгълът  

между   направлението   на 

рязане и подаване.

Движенията

 

на 

инструмента   и   заготовката 

биват   две   основни   групи   - 

основни   и   спомагателни. 

Основни  са   тези   с   които 

непосредствено

 

се 

извършва 

формообразуването   на 

детайлите   -   движение   на 

рязане   и   движение   на 

подаване.  Спомагателните 

движения 

не   участват 

непосредствено   в   процеса 

на   рязане,   но   са 

необходими

 

за 

реализиране на съответния 

преход

 

(операция). 

Движението   на   рязане   е 

само едно и се реализира с 

по-голяма

 

скорост 

отколкото   движенията   на 

подаване.   Движенията   на 

рязане и подаване могат да 

се

 

реализират 

едновременно

 

или 

последователно. 

Движенията   на   подаване 

може   да   бъде   резултат  от 

няколко

 

премествания, 

тогава   за   всяко   от   тях   е 

присъщо свое подаване.

Примери за движенията 

на   инструментите   и 

заготовките   в   резултат   на 

които   се   извършва 

механично обработване на 

детайлите.

1.   Струговане.   Прилага 

се   за   обработването   на 

ротационни   повърхнини. 

При

 

струговането 

заготовката

 

извършва 

движението   на   рязане, 

което   е   въртеливо   около 

оста   си,   а   режещия 

инструмент   (стругарски 

нож)   движението   на 

подаване,

 

като

 

се 

премества  

равномерно 

праволинейно   успоредно 

на   остта   на   детайла. 

Относителното   движение 

между   заготовката   и 

инструмента   е   по   винтова 

линия

2.

 

Свредловане. 

Използва

 

се

 

за 

свредловане

 

и 

разсвредловане на отвори. 

При

 

свредловането 

режещият

 

инструмент 

(свредло)   извършва   както 

движение   на   рязане,   като 

се върти равномерно около 

остта   си,   така   и   движение 

на   подаване   като   се 

премества   успоредно   на 

оста   си   (фиг.3.3).   В   някои 

случаи

 

на 

обработване(както   е   при 

струговане) движението на