ОТНОШЕНИЯТА МЕЖДУ ЯПОНИЯ И
СЪЕДИНЕНИТЕ АМЕРИКАНСКИ ЩАТИ В
ПЕРИОДА 1939-1941г.
В началото на XX век световната история навлиза в нова фаза с появата на
нова сила в лицето на Япония- първата от групата на незападните държави,
която през столетието периодично ще изтъква своето присъствие и
индивидуално или колективно ще оспорва хегемонията на западните сили в
световната политическа, икономическа и културна дейност. Япония бива
значително повлияна от епохата на империализма, през която Европа, а
впоследствие и Съединените Американски Щати упражняват все по-обхватен
контрол над народите и ресурсите по Земното кълбо. Безспорно е твърдението,
че „страната на изгряващото слънце” изиграва двойна роля: на империалист
от западен тип и на незападна сила, чиято политика и активност отправят
предизвикателство към Запада и същевременно стимулират националното
пробуждане на други азиатски страни.
Японският империализъм , макар и различен в редица отношения от
империализма на Европа и Съединените Американски Щати, стои в основата
и обяснява широкообхватните завоевателни амбиции на тази сравнително
малобройна нация. Именно експанзионистичните цели на Япония и
засегнатите от тях чуждестанни интереси предопределят развитието на
международните отношения в хода на двете световни войни и в годините след
тях.
В тази насока от особено значение се очертават японско-американските
отношения в периода 1939-1941г. Разминаването на техните интереси бележи
своето начало години по-рано, но именно това е определящият етап, когато
съперничеството им се засилва, противоречията се изострят и невъзможността
да се достигне до компромис довежда до обявяване на война от страна на
Япония на Съединените Американски Щати. Многобройни са опитите и
благоприятните обстоятелства за постигане на разбиране между двете нации,
но историческите реалности в дадения момент осуетяват тези възможности.
Така от 1938г. нататък Съединените Американски Щати стават най-
сериозния съперник на Япония в стремежа й към пълна доминация в
Югоизточна Азия.От своя страна пък, външно-политическите изявления и
решения на японските правителстваза периода показват опитите й да наложи
нов международен ред в Далечния Изток. Тези нейни цели безспорно Япония
изправят лице срещу лице със Съединените Американски Щати и техните
интереси.
Мащабни са завоевателните амбиции на Япония. В първите години на
Тихоокеанската война те извоюват редица победи благодарение на азиатските
народи, които се подвеждат по паназиатския лозунг на Япония „Азия за
азиатците”.Но това е само в началната фаза на войната. Експанзионистичната
политика, към която се насочва „страната на изгряващото слънце” я хвърля в
една разрушителна война и я противопоставя на най-могъщите сили в света,
сред които и Съединените Американски Щати. Дали са прекалени исканията
на Япония, дали нейните правителства съумяват да изберат най-правилния
политически курс, дали е имало шанс войната с Америка да бъде избегната са
все въпроси, които не могат да получат едностранен отговор.Проследявайки
отношенията между двете държави в периода 1939-1941г. можем да
анализираме фактите и последствията от тях и да се доближим до отговорите
на тези въпроси, но в основата ще продължат да лежат историческите
реалности на съответната епоха.
Конфликтното развитие на отношенията между Съединените Американски
Щати и Япония става ясно още с „Тайния меморандум” на министър-
председателя Гиичи Танака, в който той определя за главен противник
Съединените Американски Щати.Кабинетът на Танака идва на власт през
1927г. Той изготвя и изпраща на императора пространен меморандум, имащ
характера на дългосрочен стратегически план за постигане на японските
национални цели.Като обхват, структура, приоритети и етапи той може да
бъде сравняван с нацисткия план за световно господство.
Според Танака, за да може Япония да се издигне до ранга на световна държава
и да доминира над Съединените Американски Щати , Англия и Русия, е
необходимо поетапно завладяване на Китай с първоначално окупиране на
Манджурия и Вътрешна Монголия. След завоюването на Китай, Япония ще
има на разположение всичките му неограничени ресурси, което ще й даде
възможност да започне завоюването на Индия, Южните морета, Близкия
Изток и даже Европа.
Постепенно започва отдалечаването на Япония от Запада- оттеглянето й от
ОН, отменянето на Вашингтонското морско споразумение, неуспеха на
Лондонската морска конференция, прокламацията на Коное за установяване
на нов ред в Източна Азия.Япония, изоставила Азия след китайско-японската
война, започва да се връща към нея, все по-малко обръщайки внимание на
западното мнение. Това решение на Япония до голяма степен се обуславя от
световната икономическа криза, която стимулира икономическия
национализъм на страната. В основна задача се превръща мобилизирането на
всички ресурси с цел постигането на империалистическа консолидация и
военна готовност.
Въпреки нарастващата самостоятелност, империята продължава да бъде
зависима от Съединените Американски Щати и Великобритания по
отношение на суровините. Съединените Американски Щати заемат
икономически много по-значима позиция в сравнение с Япония. Японският
търговски дефицит нараства с всяка изминала година. Икономическата
зависимост от Съединените Американски Щати е най-слабата и най-
уязвимата част от японската империя, което до голяма степен предопределяа
отношенията между двете държави. Ако не намери алтернативен източник на
суровини, особено на петрол и желязо, Япония ще бъде принудена да признае
американската политика, въпреки решението й за икономическо
самоуправление и доминация в Далечния Изток.В тази насока са и
стремежите на островната държава към Китай, чийто богати земи ще
осигурят необходимите ресурси. С други думи върху съдбата на Китай влияят
както японския империализъм, така и американския интернационализъм.
Така Япония и Съединените Американски Щати неизбежно се очертават като
спорещи страни по въпроса за разработването на Китай.
Главната грижа на Япония са Манджурия и Китай, като държавният апарат
вижда най-голяма пречка за тяхната политика на тези територии в лицето на
Съединените Американски Щати. Японското правителство възнамерява да
постави Америка пред свършен факт. Това е израз на дипломацията на новия
империализъм. Дързостта на японските действия далеч надминава по-ранната
империалистическа борба за власт и несъмнено е поощрена от
предпазловостта и плахостта на потенциалните японски антагонисти.
Позицията, която японските управляващи среди заемат относно Китай е
разкрита в телеграфна инструкция до японския министър в Китай, а именно:
Япония трябва да направи всичко, което е по силите й, за да постигне мисията
си в Източна Азия,
независимо от това дали другите сили ще я признаят или не.
Инструкцията продължава, наблягайки на японската отговорност да
поддържа мира и реда в Азия. Следователно Япония трябва да бъде готова да
„ унищожи” програмите на други държави за военна, политическа и
икономическа помощ за Китай. За да се поддържа мира в Далечния Изток е от
голямо значение да се окаже натиск върху Китай с цел отказването му от
политиката на зависимост от Европа и Америка. Според вижданията на
японския флот, контролът над ключови стратегически области в Южен
Китай, разположените недалеч от сушата острови, Френски Индокитай и
Холандска Източна Индия е съществено важен, ако се цели новата японска
империя да е напълно самостоятелна икономически и военно непревземаема.
Впоследствие се определя, че основната японска политика е да поддържа
доминираща позиция в Далечния Изток и в близко бъдеще да я разпростре и
над Южните морета. Япония ще си съдейства тясно с Манджу-ко и Китай, ще
се подготвя срещу Съединените Американски Щати и Великобритания и ще
защитава Манджурия от руска заплаха. Относно Югоизточна Азия, Япония
ще провежда мирна политика. Заедно с това решение гласност се дава и на
незабавната цел, която си поставя „ страната на изгряващото слънце”, а
именно- премахването на съветската заплаха срещу империята. Следователно,
Япония възприема позиция на предпазливост по отношение на Съединените
Американски Щати, с оглед на възможността на последната да попречи на
японската политика относно Русия и Китай. Япония трябва да зачита
американските търговски интереси в Китай, така че Съединените
Американски Щати да приемат нейната честна политика, да съдейства за
установяването на добри отношения между двете държави на основа на
японско-американската икономическа взаимна толерантност и да се опита да
предотврати американска намеса в японската политика в Източна Азия.
Опитът на Япония да се облагодетелства от европейския конфликт (Втората
Световна Война) и да разшири владенията си за сметка на Френски
Индокитай и евентуално за сметка на Холандска Източна Индия среща
твърдия отпор на колониалните сили, а също и на Съединените Американски
Щати. Те са решени да запазят статуквото и да не допуснат богатата на
ресурси Югоизточна Азия да попадне в японски ръце. Неизбежно е
следователно оформянето на коалиция между Съединените Американски
Щати, Великобритания и Холандия, към която по-късно се присъединява и
Китай, с цел да бъде предотвратено японското проникване в Югоизточна
Азия.
Мащабните амбиции на Япония и предприетата агресивна политика спрямо
Китай я изправят срещу Съединените Американски Щати. Постепенно, с
течение на времето, идеята за партньорство между двете страни отмира.
Япония до голяма степен е зависима от новия континент, но въпреки това в
съвместните им отношения тя действа доколкото е възможно от позицията на
сила.
Историческата реалност в епохата на Втората световна война въвлича
далекоизточната криза във влошаващата се ситуация в Европа. Япония се
опитва да избегне такова въвличане, търсейки начин за решаване на
проблемите в Азия изцяло със собствени средства. Мюнхенската криза, обаче,
заедно с германския и италианския опит за промяна на статуквото, обуславят
неизбежното сливане на далекоизточната и европейската криза. Този процес
може да се обясни и с факта, че Германия усилено оказва натиск върху
Япония за присъединяването й към съюз, насочен срещу западните
демокрации и СССР, както и стова, че Съединените Американски Щати се
обявяват за враг на всеки агресор, включително Япония и Германия. Такова
развитие на проблема представлява едновременно и трудност, и възможност
за японските външни отношения като цяло, и за японската политика по
отношение на Съединените Американски Щати, в частност. Пред Япония
застава необходимостта да формулира ясна позиция относно такива въпроси
като защитата на американските права в Китай, именно сега, когато
Съединените Американски Щати изразяват своята готовност да се
противопоставят на всяка агресия, прибягвайки ако не до военни, то поне до
икономически санкции.Фактът, че Съединените Американски Щати свързват
Япония с Германия означава, че Япония трябва да действа изключително
предпазливо преди да реши да отъждестви каузата си с тази на Германия.
Едновременно с това, от гледна точка на постигане целта за самостоятелна в
икономическо отношение империя, може доста да се спечели от сливането на
далекоизточния и европейския конфликт. Япония би могла да извлече полза
от германските победив Европа като се разшири за сметка на колониалните
владения на европейските сили в Азия, които евентуално биха заместили
Съединените Американски Щати, като източник на така нужните суровини.
Японската политика по отношение на САЩ след 1938г. изразява тази
дуалистичност на трудност и възможност, предопределена от европейския
конфликт. Накрая се стига до решението за използването и
оползотворяването на ресурсите на Югоизточна Азия, като по този начин до
голяма степен се предопределя бъдещата война със Съединените
Американски Щати. Тази евентуалност е неизбежна, като се има впредвид
решеността на Америка да защитава холандските и британските колониални
владения в Азия. Япония отлично осъзнава тази неизбежност, въпреки че
съществуват различни гледни точки относно мащабността на японската