„Бай Ганьо“ – отражение на епохата на корупцията , подлост и 
насилие .

Книгата „ Бай Ганьо“ олицетворява едноименната личност 
притежаваща национално балкански характер . Тази личност 
носи белезите от страшното миналото , което  оставя отпечатак 
върхи културата . Отпечатака , който превръща мисленето в 
робско , а чрез него се наблядава и недоброто отношение към 
жените , притежанието на скъперничество  в характера и най-вече 
патриотизмът . Патриотизмът за образа Бай Ганьо най – вече 
представлява под формата на удари в гърдите и викане с висок , 
грамогласен и леко страшен глас думите „булгар,булгар „ . 
Също така героя на Алеко притежава и общочовешките черти 
като хамелионство , кариеризъм , липса на идеали , 
безскрупулност , корумпираност , егоизъм , властолюбие  .

Властолюбието е сякаш най-характерната черта в образа на Бай 

Ганьо , но това властолюбие е придружено с търсене на главната 

цел  „келепир“   . Бай Ганьо се стреми към „келепира“ във всяка 

ситуация и то на всяка цена .  В търсене на „келепира“  във втора 

част „Бай Ганьо се върна от  Европа“ героят припознава словото 

като своя социална същност . Тази социална същност най-добре 

се вижда в последния 

фейлетон „Бай Ганьо журналист“ . В 

този последен фейлето на книгата , Бай Ганьо е собственик и 

редактор на вестник „Народно величие“ и има възможност да 

разпространява манипулативното слово и чрез него да моделира 

един „байганьовски свят“ . А този собственик на вестник 

„Народно величие“ се интересува от националните идеали само 

когато има полза от тях и на първо място в ценностната му 

система е самият той . . След това са всички, които могат да му