Вътрешна мотивация за 

труд

Централно понятие в разглеждането на мотивацията в този контекст е целта 
или   намерението   като   причина,   поради   която   се   манифестира   определено 
поведение.   Следователно,   човешката   мотивация   е   функция   от   очакваните 
резултати и от психологическата ценност, която им се приписва.

От своя страна тези резултати като потенциални мотиватори могат да бъдат 
обобщени   в   два   широки   класа,   ако   ситуацията   е   структурирана   по   такъв 
начин, че те да следват директно от поведението (Диси,Райън,1992):

1. Резултати,   които   са   отделни   от   дейността,   най-общо   са   външни   за 
индивида и за повечето хора следват непосредствено от дейността;

2. Вътрешни резултати, защото наградите за тях са свойствени за дейността 
и   са   вътрешни   за   човека.   Те   се   появяват   спонтанно   и   са   свързани   с 
удовлетворяване на човешкото желание за компетентност и автономност.

В  този  смисъл  хората   могат  да   бъдат   външно  и   вътрешно  мотивирани   за 
включване в определена дейност. В първия случай ще очакват да получат 
значима външна награда. Например, Петракова и др. (1999) при анализ на 
мотивите   за   употреба   на   наркотици   твърди,   че   решението   за   това   се 
характеризира   с   импулсивност,   неинформираност,   отсъствие   на   критичен 
анализ,   хедонистични   очаквания   или   стремеж   към   самоутвърждаване. 
Вътрешно мотивираните ще очакват да бъдат интригувани от дейността и да 
се чувстват добре, че са включени в нея. В изследвания на Mac Graw a. Mac 
Cullers   (1989)   е   формулирана   тезата,   че   вътрешната   мотивация   повишава 
когнитивната   гъвкавост   така,   че   мисловната   дейност   увеличава   своята 
спонтанност. Според Amabile (1983) и Martin (1977) вътрешната мотивация 
улеснява   креативността   в   много   сфери.   Тези   изследвания   показват,   че 
съществува по-голямо концептуално разбиране и креативно изпълнение на 
дейността,   когато   хората   са   вътрешно   мотивирани   (Koestner,1984).   Така 
рутинната дейност може да

бъде   външно   мотивирана,   но   концептуализирането   и  иновациите   изискват 
вътрешна мотивация.

Рисковите   дейности   изискват   в  голяма   степен   неортодоксален   подход  къц 
проблема,   избор   между   няколко   възможни   алтернативи   натоварени   с 
психическа   ценност   за   субекта   и   съдържат   вероятност   за   външни   или 
психични загуби. Поради това тяхното изпълнение и тяхната