1 

СПЕЦИАЛИЗИРАНО ВИСШЕ УЧИЛИЩЕ ПО

БИБЛИОТЕКОЗНАНИЕ И ИНФОРМАЦИОННИ ТЕХНОЛОГИИ 

Специалност ИФ на КИН 

К У Р С О В А 

Р А Б О Т А 

На тема: 

Културно историческо наследство в град Златоград 

Разработил:                                                                                 Проверил: 
Гергана Стоянова                                                                       Доц. Д-р. Арх. С. Вранчева 
Четвърти курс – задочен 
Фак.№ 92- кз 

2009 

София 

2 

СЪДЪРЖАНИЕ 

ТРАКИТЕ

………….............................................................................................................3 

БЕЛОВИДОВО

 И

 ДАРИДАРЯ

…………………………………………..................4

ДАРЪДЕРЕ

………………………………………………………………………………..5

ЗЛАТОГРАД

……………………………………………………………………………...6 

РЕЛИГИОЗНИ ЦЕНТРОВЕ

  Църквата "Успение Богородично"……………………………………………………..8

        Църквата „Св. Георги Победоносец"…………………………………………………10 
        Църковно манастирска крепост  на връх св Неделя. ………………………………..11 
        Взаимното училище - 

музейната сбирка „Просветното дело в Средните               

Родопи"

.  …………………………………………………………………………………..13 

АРХИТЕКТУРА

……………………………………………………………...................14

ЕТНОГРАФСКИ  АРЕАЛЕН КОМПЛЕКС – ЗЛАТОГРАД

…………….17 

ЗАКЛЮЧЕНИЕ 

АЛБУМ 

3 

В един свят, обграден от високите борове на планината, се кипри малкото златно 

градче  -  Златоград.  Градът,  чието  име  песента  за  Дельо  хайдутин  носи  безспирно  из 

Вселената, е едно селище с богата култура и многовековна история.  

Община Златоград е разположена в южна България, в края на Източните Родопи 

на  около  400м.,  надморска  височина.  Границата  с  република  Гърция  минава  само  на 

няколко  километра  южно  от  града  по последния  последния  родопски  рид,  след  който 

започва и беломорската равнина, а само след петдесетина километра идва и Бяло море 

(Егейско море). Златоград е скътан в долината на река Върбица. Намира се на около 300 

км  от  столицата  -  София,  на  около  70  км  от  международния  курортен  комплекс 

Пампорово  и  на  60  км  югоизточно  от  Смолян.  Икономически,  градът  винаги  е  бил 

свързан  с  морският  бряг,  от  който  бе  отделен  с  неестесвенно  прокарана  граница  с 

Гърция през 1920г. Границата, която отпада на 1януари 2007г., когато България става 

член на Европейския съюз и пред Златоград се отварят нови хоризонти. 

Градът и неговите 8000 жители и днес е едно малко цвете на България. Град с 

богата  история,  оставила  забележитвлни  паметници  от  различни  времена  и  епохи  и 

девствена  природа,  превърнат  от  трудолюбивите  му  жители  в  чудно  място  за  работа,  

живот и туризъм. За неговата история и паметниците е следващия очерг. 

Археологическите  и  историческите  паметници  доказват,  че  този  край  е  бил 

населен с траки, славяни и прабългари. В района има следи от старо селище - развалини 

от църкви, крепостни стени, пътища, мостове. 

ТРАКИТЕ 

 В  Античната  епоха

/XIIв.пр.Хр.  -  VI  в.сл.Хр./

долината  на  Върбица,  както  и 

днешните  български  земи  са  обитавани  от  траките  -  най-големият  народ  на  Земята 

според гръцкия историк Херодот след индийците. Траките били разделени на племена, 

които по  същество  представлявали  малки  ранни  държавни  формации,  управлявани  от 

монархии. Кое точно тракийско племе е обитавало днешното златоградско землище е 

неясно. Някои учени смятат, че това са били сапеите, други - одрисите, а трети - бесите. 

Които и да са те, столичният им и религиозен център е бил в близост до Златоград в 

хълмовете край днешното село Бенковски.

Стотици жертвеници, във форма на елипса 

са издълбани в скалите, изскочили от земната гръд на няколко метра височина. Те са 

4 

свързани  със  система  от  канали  и  улеи.  Пирамидални  ниши  са  издълбани  в  някои  от 

тези  скали,  като  правят  загадката  на  тези  скални  култови  комплекси  още  по- 

тайнствена.  

Отлични  скотовъдци,  траките  в  долината  на  Върбица,  разполагащи  с  вечно 

зелени  пасища  са  отглеждали  стотици  хиляди  овце,  кози,  крави.  Въпреки 

политическите промени, разтърсващи Балканите - обединението на тракийските земи в 

Одриското  царство,  разпадането  му,  завладяването  на  тракийските  земи  от 

Македонската, а после от Римската империя животът тук е текъл спокойно. Това поне 

показват археологическите следи. 

БЕЛОВИДОВО

 И

 ДАРИДАРЯ 

Животът  в  Златоградско  претърпява  коренни  промени,  когато  по  време  на 

Великото  преселение  на  народите  тези  земи  в  средата  на  VII  век  са  заселени  от 

славяните, които асимилират остатъците от древното тракийско население на региона. 

Източната  Римска  империя,  наричана  Византия,  била  в  тази  епоха  суверена  на 

балканските земи, но скоро в развитието им се намесил още един фактор - създадената 

в 632 г. от кан Кубрат Българска държава. През 680-681 г. след една война с Византия 

при  управлението  на  кан  Аспарух  българите,  завоювали  земите  на  юг  от  Дунав  до 

Балкана  и  установили  в  славянското  градче  Плиска  столицата  си.  В  същото  време  в 

днешна  Македония  кан  Кубер,  брат  на  кан  Аспарух  образувал  втора  българска 

държава.  В  811  г.  двете  български  държави  при  управлението  на  кан  Крум  водейки 

война с Византия се слели в една държава. През 837 г. кан Пресиан присъединил след 

една война планината Родопи завинаги към България.

В  съвременният  Златоград  не  са  открити  следи  от  средновековно  българско 

селище. То се е намирало на няколко километра на изток по течението на Върбица, там 

където  долината  се  стеснява  и  започва  тесния  проход  за  Средните  Родопи  -  едно  без 

съмнение  стратегическо  място.  Между  селата  Пресека  и  Добромирци  в  местността 

"Клиседере"  /Църковна  долина/  има  останки  от  няколко  средновековни  църкви. 

Струпване  на  такова  множество  църкви  на  сравнително  малък  терен  със  сигурност 

бележи  местоположението  на  средновековен  град.  При  завоюването  на  областта  от 

османските турци в края на XIV век населението му е преместило местоположението на 

града на югозапад на скрито между планините място. 

5 

Как  се  е  наричал  този  средновековен  български  град?  Източници  от  ранния 

османски период носят до наши дни две имена на този град - Беловидово и Даръдере. 

Беловидово  очевидно  е  славянско  име  и  навярно  е  дадено заради  ослепително  белите 

му къщи. Варосани зидове, които ограждат всички старовремски къщи, бели стени на 

стаите.

През турското  робство Златоград  се нарича Даръ-дере  - едно име с неизяснен 

етимологичен произход. „Дар-ъ" означава и „просо", и „тясно". Тясно не може да бъде, 

защото  Златоград  е  построен  на  единственото  широко  място  из  цялата  долина,  а  и 

просото  тук  не  е  познато.  Според  други  теории  Дар-ъ  дере  идва  от  Дер-и-Дааре, 

преведен като „врата на водата, на изобилието". А,  знае се, че Златоград е заселен по 

течението  на  две  реки.

Затова  предположенията  на  местни  краеведи,  че  то  идва  от 

прабългарското име на река Върбица Дардаря.  

ДАРЪДЕРЕ 

При османското завоюване,  средновековното гранично градче край Клисе дере е 

разрушено  и  оцелелите  му  жители  се  оттеглят  на  днешното  място  на  Златоград. 

Първите  векове  на  османската  власт  над  българите  не  са  изобилно  осветени  от 

източниците. От малкото турски данъчни документи става ясно, че златоградския край 

запазва  изцяло,  българския  си  народностен  облик,  а  животновъдството  е  основен 

поминък на населението.  

Разтърсващ  удар  над  населението  в  този  край  е  насилственото  налагане  на 

исляма над голяма част на българите в Родопите. Това станало през 1669-1670 г., т.е. 

веднага след края на четвъртвековната война на Османската империя с Венеция, при 

която  османците  понесли  ужасяващи  жертви.  Тъй,  като  само  изповядващите  исляма 

ходели  войници  за  да  попълнят  оредялото  ислямско  население,  било  взето  решение 

част от българите „християни да бъдат" помохамеданчани. Много хора в Златоградско 

приели  исляма,  за  да  запазят  живота  на  семействата  си,  но  запазили  българската  си 

етническа  същност.  Отношенията  между  българите  с  християнска  и  мюсюлманска 

вяра  в  Златоградско,  нито

веднъж  не  били  помрачени  от  кървави  братоубийствени 

сблъсъци  от  1670  г.  до  наши  дни.  Нещо  повече,  в  трудни  времена  двете  верски 

общности  си  помагали  взаимно,  а  в  ежедневието  по  един  трогателен  начин,  заедно 

празнували религиозни и семейни празници. Това е един уникален факт в развитието 

на Европа. 

6 

От начлото на XIX в. Дери дере започва бавен, но неспирен възход. Отварянето 

на  Османската  империя  към  търговия  с  Европа  и  големите  държавни  поръчки  за 

огромната армия, реформираща се по европейски образец предизвикат нарастване на 

производството  на  вълна,  козина,  кожи  от  които  се  шият  облекла  за  армията. 

Своеобразната шивашка индустрия е в основата на бурно развиващата се през XVIII-

XIX век икономика на днешния Златоград и донася нечуван дотогава просперитет на 

жителите му. 

Поради  ограниченията,  налагани  от  исляма  на  стопанската  активност  на 

последователите  му  и  откъсването  за  дълги  години  на  войнишка  служба  на  хиляди 

млади  мохамедани  първенство  в  икономическото  развитие  на  града  придобива 

българската  християнска  общност.  Въпреки  неизбежната  дискриминация  в  една 

държава,  базирана  на  нормите  на  исляма  тя  бързо  набира  икономическа  мощ,  която 

променя  и  цивилизационния  облик  на  града.  Започват  да  се  строят  огромните  бели 

златоградски  къщи  с  многобройни  красиви  прозорци,  чардаци  и  комини,  улиците  са 

покрити  с  калдърам,  многобройни  мостове  свързват  двата  бряга  на  река  Върбица, 

около които се разполагат кварталите на града. 

Българското християнско население в Златоград застава твърдо  зад идеите на 

Българското Възраждане. Прадедите на днешните златоградчани решително застават в 

битките за независима българска църква. 

През  епохата  на  Възраждането  в  този  край  се  прочува  един  смел  българин  - 

Дельо войвода. Младият и необикновено силен българин, събрал въоръжена дружина 

и  мъстял  за  насилията  извършвани  от  османските  чиновници  над  обикновенит 

трудови  хора.  За  родопския  Робин  Худ,  Дельо  войвода  е  създадена  една  от  най- 

хубавите български народни песни. В изпълнение на местната родопска певица Валя 

Балканска.

Диск  с  тази  песен,  бе  изпратен  с  космическите  американски  сонди 

"Вояджър 1" и "Вояджър Т”. Както е известно, тези сонди бяха изпратени в открития 

космос. 

ЗЛАТОГРАД

7 

През  1878  г.  след  една  тежка  война  между  Русия  Османската  империя  е 

изпълнена волята на Великите европейски сили /Великобритания, Франция, Германия. 

Италия  и  Русия/  изразена  на  Цариградската  конференция  -  България  да  възстанови 

държавната си независимост. Днешният златоградски край обаче остава в Османската 

империя до 1912 г., когато в перипетите на т.н. Балканска война градът е освободен от 

българската армия и присъединен към България. 

След  Освобождението  от  турско  робство,  градът  получава  днешното  си  име  - 

Златоград.  Зеленото  злато  -  тютюнът, залежите  на  олово-цинкова  руда,  бистра  вода  и 

чист планински въздух са кръстниците на това населено място.  

Златоград  е  селище  с  богата  култура  и  многовековна  история.   Тук  могат  да 

посетят много църкви, манастири и християнски гробища, които свидетелстват, че по 

тези  земи  е  живяло  предимно  българско  население.  Девствената  планинска  природа, 

откритите горещи /92 гр.С/ минерални извори и старинните от всички времена и епохи 

са възможност да посрещнат хиляди туристи от 

България

 и светът. 

По една щастлива случайност за разлика от много български градове Златоград 

е успял да запази почти непокътната старата част на града, изградена през XVIII- XIX 

век - времето на Българското Възраждане. Старият град е разположен на южния бряг 

на  река  Върбица.  Над  100  сгради,  главно  жилищни,  са  оцелели  до  наши  дни. 

Жилищната златоградска сграда е уникална като архитектура, включваща елементи от 

архитектурата  на  средногорската  възрожденска  архитектура  и  архитектурата  на 

близкия  егейски  бряг  с  който,  както  казахме,  златоградчани  са  били  в  тесни 

икономически,  а  и  човешки  контакти.  Много  златоградчани  са  работили  в 

беломорските градове, като занаятчии и търговци. Златоградските къщи са издигнати 

от  камък  и  дърво,  най-  често  на  три  етажа  от  камък,  кирпич  и  дърво.  Кирпичените 

части са обмазани с бяла вар, откъдето идва едно от имената на града през Средните 

векове - Беловидово. Долния етаж е бил определен за стопанска дейност - шивашки, 

ножарски,  дърводелски  златарски,  кожарски  ателиета  работилници  и  магазини.  В 

някой са били устроени кафенета или механи. В Старото кафене, едно от най-старите в 

България,  започнало  е  работа  в  1823  г.  и  днес  может  да  пиете  кафе,  приготвено  по 

някогашния  способ  -  приготвя  се  върху  горещ  пясък  в  малка  камина.  А  в  механите, 

могат да се хапнат ястия изготвени по стари рецепти. Много от работилниците работят 

8 

и днес - посетителите могат да купят ръчно изработени ножове, и саби, бижута, тъкани 

по старинни технологии.

Забележителна е и Старата воденица, работеща с водна сила заедно с тепавица за 

платове. 

В  Старият  град  са  двете  възрожденски  църкви  на  града.  Първата  "Успение 

Богородично" е издигната в 1834 г и втората църквата „Св. Георги"

,

 според надписа от 

северната фасада е построена през 1871г. 

РЕЛИГИОЗНИ ЦЕНТРОВЕ 

Религиозните  паметници  в  границите  на  Златоград  са  много  красиви  и 

представляват  огромен  интерес  за  туристите.  С  най-голямо  значение  са:  църквата 

"Успение  Богородично",  църквата  "Св.  Георги  Победоносец";  параклисите  "Св. 

Атанас", "Св. Неделя", "Св. Константин и Елена". 

Църквата "Успение Богородично" 

Църквата  "Успение  Богородично"  се  намира  в  центъра  на  Златоград  и  е 

построена през 1834 година. Тя е една от най-старите църкви в Средните Родопи. Близо 

половин  метър  е  вкопана  в  земята,  с  наклонен  терен,  трикорабна,  едноабсидна, 

четирискатна, леко разстлана. Градежът на църквата е от каменна зидария, подът също 

е  каменен,  а  таваните  са  дъсчени.  Част  от  иконите  са  изцяло нови, а  всички  други  са 

възрожденски,  рисувани  най-вероятно  през  XIX  век.  Майсторите  зографи  са 

неизвестни,  но  личи  рисунъка  на  художници,  представители  на  Самоковската  и 

Тревненската  школи.  С  влизането  в  нея  човек  слиза  с  няколко  стъпала  и  остава 

впечатлен от майсторското изпълнение. На иконостаса има ценни икони, като една от 

тях  е  на  Захари  Зограф.  След  построяването  й,  в  една  от  постройките  на  двора  й,  се 

премества, откритото през 1830 г. в Стоянковата къща, килийно училище. 

В църквата били събирани и опазени стари ръкописи, църковнославянски книги 

и утвари, донесени от Света гора и Божи гроб. В нея се съхранявала и съставената още 

по  време    на  турското  робство  „История"  за  Делю  Войвода.  За  съжаление  тази 

„История" изчезва по време на борбите за самостоятелна църква. 

Построяването на църквата станало със специалното разрешение на султана. По 

това  време  Султан  Махмуд  ІІ,  съобразявайки  се  с  клаузите  на  Одринския  мирен 

9 

договор  от  1829г.,  позволявал  възстановяването  на  стари  разрушени  християнски 

храмове. Златограчани били едни от първите, които се възползвали от това позволение. 

За  да  издейства  необходимия  ферман  в  Цариград,  на  два  пъти  ходил  златоградският 

първенец Димо Караджинов. Той носил подписка от много златоградчани християни и 

видни българи мохамедани, че е честен човек и верен поданик на султана. Султанът го 

наградил с отличителен почетен знак и в тази връзка закачили на коляното на потурите 

му специално звънче, та всеки, който го срещнел да му отдава уважение, като почитан 

от султана човек. Въпреки огромната си амбиция и желание Димо не успял да получи 

фермана лично, тъй като починал три месеца преди издаването му. Тогава на помощ се 

притекъл митрополитът на Гюморджина, който изпратил специален човек до столицата 

да  го  вземе  и  донесе.  Във  фермана  освен  разрешението  за  строителство  на  ниска, 

вкопана  в  земята  черква,  скрита  зад  високи  зидове,  се  съдържали  и  височайшите 

пожелания  на  султана  за  мирно  и  братско  съжителство  на  даръдерци  от  двете  верски 

групи. 

Мястото за построяването на храма е определено да бъде върху развалините на 

друг  храм,  разрушен  от  турците  около  1722  г.,  и  чието  място  служило  за  гробище  на 

християните.  Изграждането  е  съпътствано  с  много  трудности.  Денем  майсторите 

градили,  нощем  фанатизирани  османлии  разрушавали  изграденото.  Сродниците  на 

Дима Караджинов, братята Готовци, решили да причакат разрушителите и да ги убият. 

През нощта двамата братя се скрили пред сегашното училище „Васил Левски". Същата 

нощ  трима  души  се  запътили  към  строежа.  Братята,  покрити  с  бели  чаршафи  се 

изпречили пред злосторниците. Единият умира от страх, а другите двама са удушени и 

хвърлени  в    близкия  кладенец.  Този  случай  не  минал  незабелязано.  Двамата  братя 

избягали  в  Гърция,  а  строежът  бил  спрян.  След  доста  подкупи  е  издействано  ново 

разрешение от местната власт и майсторите продължили строежа на храма. 

За да се предпазят строителите от камъни, които били хвърляни от минувачите 

покрай църквата и от съседните къщи и за да се съхранят строителните материали от 

крадци била построена осмоъгълна ограда, а на 1,5 м от сегашния вход завеса от камък, 

за да няма пряка видимост към двора на църквата. 

За  разлика  от  всички  къщи  в  Златоград,  църквата  е  била  покрита  с  каменни 

плочи,  за  да  се  предпази  покрива  от  хвърляните  камъни.  Плочите  били  докарани  от 

Смолянско.