Любовната лирика на Яворов

Личният и интимен свят на твореца и човека Пейо Яворов е изпълнен с богатство на 

чувствата и изживяванията. Известно е, че Яворов е имал три основни музи – Мина Тодорова, 
Дора Габе и Лора Каравелова – жени, белязали живота му. Към тях той отправя многобройни 
стихотворни послания. Зад литературните образи читателската публика жадно търси да отгатне 
определени житейски фигури, като Беатриче за Данте или Лаура за Петрарка.

 Дора Габе е начеваща млада поетеса, на която той е 

изпращал немалък брой „покровителствени” писма и стихотворения, по-късно влезли в 
сбирките му. Истинска драма се разиграва около отношенията на Яворов с Мина Тодорова – 
сестра на неговия приятел и колега Петко Тодоров. Лора Каравелова – дъщеря на бившия 
министър-председател Петко Каравелов и племенница на писателя Любен Каравелов, е фатална 
жена в живота на поета. Известна софийска красавица, тя става негова съпруга и двамата 
заживяват като на сцена.

 В 

творчеството на поета от първото десетилетие на 20 век любовта е раздвоена между светлината 
и тъмнината, между щастието и болката, между реалното и възможността да стане реалност. 
Образът на любимата е също така двойствен. Така между неосъществения копнеж и брачната 
реалност, между недосънувания блян и достигнатата мечта на поета се раждат най-нежните и 

най-драматичните стихове в българската любовна лирика.

Яворов навлиза в любовната тематика още с най-ранните си поетически 

опити – чрез творби като „Калиопа”, „Луди млади”, „Павлета делия и Павлетница млада”, които 
са вдъхновени от класическата народнопесенна традиция. От нея поетът черпи мотиви и 
изразни средства, за да създаде стихове, в които личи гениалният му творчески почерк.

„Калиопа”

Ший грижовно хубавица

и любовно 

през прозореца поглежда,         па си 
шепне и нарежда: 

„Волен, хубав, мой соколе,     млад и 
любав,

    брат бъди ми, 

врах не бивай, 

    огън поглед тук 

не впивай. 

Че гори ме твоя поглед – 

            умори 

ме!... 

     Що е 

слънце на лозата,

           жадна, болна 

за росата? 

През 90-те години на миналия век младият телеграфист Пейо Крачолов - романтик и 

мечтател, изпраща в списания „Ново време” и „Нов живот” три стихотворения. Поетите в 
съответните редколегии не обръщат внимание на новите по звучене и идеи стихове, не съзират 
зад тях появата на оригинален творец и ги отхвърлят. Трите стихотворения („На един 
песимист”, „Луди-млади” и „Мен, девойко, не люби”) Пейо Крачолов изпраща по-късно в 
списание „Мисъл”, издавано от Пенчо Славейков. Пред Тодор Влайков строгият поет прочита 
стиховете, възхищава се на добавеното „Калиопа” и казва: „ Има у него божествена дарба”, след 
което ги приема, отпечатва и дори става „кръстник” на младежа - слага му псевдонима, 
превърнал се в класически в нашата литература - Яворов.